Направо към съдържанието

Джон Полани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Полани
John Polanyi
унгарско-канадски химик

Роден
23 януари 1929 г. (95 г.)

Учил вМанчестърски университет
Научна дейност
Областхимия
Работил вУниверситет на Торонто
НаградиНобелова награда за химия (1986)
Кралски медал (1989)
Семейство
БащаМайкъл Полани
СъпругаАн Дейвидсън (1929 – 2013)
Бренда Бъри
Деца2
Джон Полани в Общомедия

Джон Чарлз Полани (на английски: John Charles Polanyi) е унгарско-канадски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г. за приноса си към химичната кинетика. Освен това той е носител на много други научни награди и има 33 почетни титли. Извън областта на науката, Полани е активен в дискусиите по обществена политика, особени тези, засягащи науката и ядрените оръжия.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Полани е роден на 23 януари 1929 г. в Берлин, по това време в границите на Ваймарската република. Баща му (Майкъл Полани) е роден през 1891 г. в Унгария.[1] Семейството му се мести от Нацистка Германия във Великобритания през 1933 г., отчасти поради гоненията на евреите от режима на Хитлер, тъй като баща му, макар и приел католицизма, е роден евреин.[1] По време на Втората световна война, бащата на Полани го изпраща в Канада за три години, когато е на 11, така че да е в безопасност от германските бомбардировки.[2] Докато живее в Торонто, той посещава елитните училища на университета на Торонто. След като завръща във Великобритания, Полани завършва средното си образование и е приет в Манчестърския университет. От там той получава бакалавърска степен през 1949 г. и докторска степен през 1952 г.[3] Макар университетското му обучение да е фокусирано върху науката, той не е убеден, че това е признанието му, когато за кратко опитва кариера като поет.[4] Баща му е професор по химия в същия университет, докато Джон е първокурсник, но впоследствие се премества в департамента по социални науки. Ментор на Полани по време на аспирантурата му е бивш студент на баща му.[5] След като защитава докторската си дисертация, Полани започва постодокторански изследвания към Националния изследователски съвет на Канада в Отава от 1952 до 1954 г.[5] От 1954 до 1956 г. работи като научен сътрудник в Принстънския университет.[3]

През 1956 г. Полани е назначен за лектор в университета на Торонто. Той бързо се издига в академичната йерархия, като през 1957 г. вече е асистент, през 1960 г. е доцент, а през 1962 г. е професор.[3]

Докторантското обучение на Полани в Манчестърския университет е фокусирано върху измерването на здравината на химичните връзки посредством термична дисоциация. Той използва апарат за натриев пламък, за да определи каква е вероятността сблъсък между натриев атом и друга молекула да доведе до химична реакция.[5] През по-голямата част от кариерата си Полани се концентрира върху химичната динамика, опитвайки се да определи механиката на химичната реакция и свойствата на химичните съединения в преходно състояние.[5] Към края на престоя си в Националния изследователски съвет той работи в лабораторията на Герхард Херцберг, където използва спектроскопия за изследване на вибрационното и ротационното възбуждане на молекули йод.[5] В Принстън, Полани работи по продуктите на вибрационно възбудени реакции между атомен водород и озон.[5]

Когато се премества в университета на Торонто, първите му докторанти проучват възможността за увеличаване на скоростта на реакциите чрез вибрационно възбуден водород и търсят наличието на възбуден хлороводород по време на екзотермичната реакция на молекулен хлор с атомен водород.[5] Полани работи със студент, когато те откриват хемилуминесценцията – светлината, излъчвана от атомна молекула, когато се намира във възбудено състояние. Резултатите им са публикувани за пръв път през 1958 г.[6] От 1971 г. Полани е член на Британското кралско научно дружество.[7]

През 1986 г. е награден с Нобелова награда за химия, заедно с Дъдли Хършбак и Ли Юан Цъ. Тримата получават признание за приноса си към динамиката на химическите елементарни процеси.[8] По-късната работа на Полани все още се фокусира върху основите на химичните реакции, но методите му са различни.[9] Новите технологии му позволяват да наблюдава химичните реакции в много малък мащаб, вместо да наблюдава отделяната енергия в инфрачервения диапазон.

Освен заниманията си в науката, Полани се интересува и от света като цяло. Като студент, той редактира вестник и има явен интерес в политиката.[5] През 1950-те години Полани започва да се занимава с обществени дела, особено такива, засягащи ядрените оръжия.[5] Той основава Пъгуошката група в Канада през 1960 г. и служи като неин председател до 1978 г.[5] Глобалното движение на Пъгуош печели Нобелова награда за мир през 1995 г. Целта му е намаляване на въоръжените конфликти и разрешаване на глобалните проблеми.[10] Полани е поддръжник на чистата наука и критикува правителствените политики, които не подкрепят такъв тип изследвания.[6] Освен това той поддържа кампаниите за демократични реформи в ООН и създаването на по-отговорна международна политическа система.[11]

  1. а б Knepper, P. Michael Polanyi and Jewish Identity // Philosophy of the Social Sciences 35 (3). 2005. DOI:10.1177/0048393105277986. с. 263 – 293.
  2. John Charles Polanyi // GCS Research Society. Посетен на 31 март 2011.
  3. а б в John C. Polanyi – Biography // The Nobel Foundation. Посетен на 31 март 2011.
  4. Is Canada losing the lab-rat race? // The Globe and Mail. 2 май 2009. с. F1.
  5. а б в г д е ж з и к John C. Polanyi Official Website, Killiam Biography // University of Toronto. Архивиран от оригинала на 2012-03-17. Посетен на 31 март 2011.
  6. а б Polanyi, John Charles // The Canadian Encyclopedia. Архивиран от оригинала на 2006-01-03. Посетен на 31 март 2011.
  7. Fellowship of the Royal Society 1660 – 2015 // Royal Society. Архивиран от оригинала на 15 юли 2015.
  8. Press Release: The 1986 Nobel Prize in Chemistry // The Nobel Foundation. Посетен на 31 март 2011.
  9. The Nobel Prize in Physics 1986 // The Nobel Foundation. Посетен на 1 април 2011.
  10. John Polanyi CI to provide exciting opportunities for Lawrence Heights students // Toronto District School Board, 17 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2021-04-13. Посетен на 31 март 2011.
  11. Supporters // Campaign for a UN Parliamentary Assembly. Посетен на 26 септември 2017.