Направо към съдържанието

Крушевчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

A

[редактиране | редактиране на кода]
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.
Гоги Иванов, Вангьо Топузов – Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев[1]

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Божил Трайков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Бота Митов (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[9]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
Григор Д. Кръстев, деец на ВМОРО от Крушево
  • Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
  • Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[12]
  • Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[18]
  • Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
  • Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[18]
  • Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[19]
  • Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
  • Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
  • Георги Силяновски (1857 – 1944), български офицер
  • Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
  • Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
  • Георги Шумков (1871 - ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[20]
  • Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[21]
  • Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[22]
  • Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[23]
  • Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
  • Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
  • Григор Божинов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Григор Д. Кръстев, български революционер[24]
  • Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот, Димитър Чакрев и Ангел Церанец[25]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
Препис на кръщелното на Димитър Томов Гърданов от Крушево, роден на 30 август 1891 година, 31 юли 1904 година

Е

[редактиране | редактиране на кода]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]

Й

[редактиране | редактиране на кода]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[35]
  • Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[21]
  • Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[36] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[37]
  • Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[38] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[39]
  • Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Коста Божинов (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[40]
  • Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[41]
  • Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[42]
  • Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[23]
  • Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[43]
  • Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[44]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[45]
  • Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[23]

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]

П

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов
  • Сава Цветков (1845 – ?), български опълченец, постъпил на 16 май 1877 г. в 1-ва дружина, 2-ра рота, уволнен на 1 юли 1878 г. След Освобождението живее в село Рила, Дупнишко.[62]
  • Санду Андонов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година,[63] взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
  • Сотир Танасие Атанацкович (4 септември 1896 – 2 март 1964), лекар, починал в Ниш[64]
  • Сотир Кузманов, български юрист, завършил право в Хале в 1907 г.[65]
  • Сотир Щерев - Куфичот, български революционер от ВМОРО[23]
  • Спиридон Велев (1863 – 1937), български общественик
  • Спирко Димитров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
  • Ставре К. Андревски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Ставре Наумов (1870 – 1942), български журналист и издател
  • Ставре Трайков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Стаменко Колев, български и югославски предприемач и строител, построава Кумановската градка болница в 1935 година[66]
  • Стерие Петрашинку (1890 – 1968), арумънски активист
  • Стерю Гулев (1903 – 1944), български революционер
  • Стефан Баджов (1881 – 1953), български художник
  • Стефан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[67]
  • Стефан Илиев Матерков (1887 – 1976), български комунист[68]
  • Стойка Николаеску (1879 – 1941), румънски археолог и славист
  • Стойчо Кецкаров (1870 – 1942), български предприемач и революционер от ВМОРО[69]
  • Стоян Везенков (1828 – 1897), български строител, революционер, опълченец
  • Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
  • Стерьо Доменику, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[70]
  • Стерьо Зимбилев, български лекар[71]
  • Стерьо Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[72]
  • Стоян Велкович (27 август 1873 – 28 юли 1941), инженер, починал в Белград[73]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
  • Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[74]
  • Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[75][76]
  • Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
  • Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Ташку Кукев, български революционер от ВМОРО,[23] художник[60]
  • Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[23]
  • Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[77]
  • Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[23]
  • Тирчо Карев (? - 1902), български революционер от ВМОРО
  • Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[21]
  • Тодор Георгиев Вълканов (1895 - 1928), български комунист[78], македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[79]
  • Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[23]
  • Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[80]
  • Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[81][82]
  • Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[21]
  • Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
  • Трайко Цветков (1792 - 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[83][84]

У

[редактиране | редактиране на кода]
  • Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[21]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
Христо Танушев

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[90]

Опълченци от Крушево

[редактиране | редактиране на кода]
  • Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[91]
  • Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[92][93]
  • Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[94]
  • Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[94]
  • Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[95]
  • Сава Ценков, I опълченска дружина[95]

Македоно-одрински опълченци от Крушево

[редактиране | редактиране на кода]
Свидетелство на Сотир П. Кунтев от Крушево за участие в Македоно-одринското опълчение, 12 август 1913 година
  • Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[96]
  • Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[96]
  • Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[97]
  • Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[96]
  • Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[98]
  • Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[99]
  • Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[100]
  • Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[101]
  • Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[102]

Починали в Крушево

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Изъ живота на четитѣ въ недрата на Пирина. Бой при Албутинъ - Среща съ селяни и рѫководители (Споменъ) // Илюстрация Илиндень 4 (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 13.
  2. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  3. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  4. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. ↑ а б в г д е Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
  6. ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29, 32.
  7. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  8. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  9. ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  10. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80.
  11. ↑ а б в г д Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 27.
  12. ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 31.
  13. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
  14. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  17. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  18. ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  20. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  21. ↑ а б в г д е ж з и Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
  22. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
  24. ↑ Илиндень - Крушово 1903 - 1928. с. 24.
  25. ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 11.
  26. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  27. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
  28. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 95.
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  30. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
  31. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  32. ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 374.
  33. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  34. ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  35. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  36. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  37. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  38. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  39. ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  40. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  41. ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  42. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  43. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  44. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  45. ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 41.
  46. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
  47. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  48. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  49. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  50. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  51. ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  52. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  53. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
  54. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
  55. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
  56. ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  57. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  58. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  59. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  60. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
  61. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  62. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. Казанлък, Казанлъшка Искра ЕООД, 1996. ISBN 954-692-001-0. с. 217.
  63. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  64. ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 32., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  65. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  66. ↑ Семејства и лози на градители од Крушево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-12-09. Посетен на 29 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  67. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  68. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
  69. ↑ С., М. Стойчо Куновъ Кецкаровъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 12.
  70. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  71. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  72. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  73. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 14., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  74. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 25.
  75. ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  76. ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  77. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  78. ↑ Елдъров Св. Българите в Албания 1913 – 1939; Изследване и документи, стр. 47, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2
  79. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
  80. ↑ Парцел 70 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  81. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
  82. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68.
  83. ↑ Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9.
  84. ↑ Майски, Н. К. Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
  85. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  86. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  87. ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  88. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  89. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  90. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  91. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  92. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  93. ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  94. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  95. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  96. ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  97. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  98. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  99. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  100. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  101. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  102. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  103. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 712.
  104. ↑ Парцел 14 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Крушевчани&oldid=12408637“.