Направо към съдържанието

Уолтър Хауърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уолтър Хауърт
Walter Haworth

Роден
Починал
19 март 1950 г. (67 г.)
Барнт Грийн, Устършър, Великобритания

Учил вМанчестърски университет[1]
Гьотингенски университет[1]
Манчестърски университет[1]
Научна дейност
Областорганична химия
Учил приОто Валах
Работил вУниверситет на Сейнт Андрюс
Дърамски университет
Бирмингамски университет
НаградиНобелова награда за химия (1937)
Медал Дейви (1934)
Семейство
СъпругаВайълет Чилтън Доби
Деца2
Подпис
Уолтър Хауърт в Общомедия

Уолтър Норман Хауърт (на английски: Walter Norman Haworth) е британски химик, който става известен с изследванията си върху аскорбиновата киселина (витамин C). През 1937 г. заедно с швейцареца Паул Карер е награден с Нобелова награда за химия.[2][3]

Хауърт установява правилната структура на редица захари и става известен с разработването на хауъртовата проекция, която преобразува триизмерните захарни структури в удобна двуизмерна графична форма.

Роден е в Ланкашър на 19 март 1883 г. След като работи известно време на 14-годишна възраст в местната фабрика за балатуми, управлявана от баща му, Уолтър Хауърт учи за и успешно преминава кандидат-студентския изпит в Манчестърския университет през 1903 г., за да учи химия. Той се заема с тази наука въпреки неодобрението на родителите си. Получава първата си почетна степен през 1906 г. След като завършва магистратурата си под менторството на Уилям Хенри Пъркин младши е награден със стипендия и започва да учи в Гьотингенския университет. Там той получава докторска степен под егидата на Ото Валах, след като е учил само година в лабораторията му. През 1911 г. получава степен доктор на науките от Манчестърския университет, а след това служи за кратко в Имперския колеж като старши демонстратор по химия.

През 1912 г. Хауърт става лектор университета на Сейнт Андрюс в Шотландия и започва да се интересува от химията на карбохидратите, която се изследва в университета от Томас Пърди и Джеймс Ървин. Хауърт започва да работи върху простите захари през 1915 г. и разработва нов метод за приготвяне на метилови етери на захари, използвайки метил бисулфат и основа. Той започва да изследва структурните особености на дизахаридите. Той организира лабораториите в Университета на Сейнт Андрюс за получаване на химикали и медикаменти за британското правителство през Първата световна война.

Назначен е за професор по органична химия в Дърамския университет през 1920 г. На следващата година е назначен за ръководител на департамента по химия в колежа към университета. През 1922 г. се жени за Вайълет Чилтън Доби, от която има двама сина.[4]

През 1925 г. е назначен за професор по химия в Бирмингамския университет, където остава до 1948 г. Сред утвърдените му научни приноси е потвърждаването на редица структури на оптически активни захари – към 1928 г. той е извел и потвърдил структурите на малтозата, целобиозата, лактозата, генциобиозата, мелибиозата, рафинозата, както и глюкозидната пръстенна тавтомерна структура на алдозни захари. През 1929 г. публикува труда си Съставът на захарите (The Constitution of Sugars).[4]

През 1933 г. работи с Едмънд Хърст и след като извеждат правилната структура и оптично-изомерната природа на витамин C, Хауърт докладва, че успешно е синтезирал витамина.[5] Хауърт получава първоначалната си референтна проба „водоразтворим витамин С“ или „хексуронова киселина“ (предишното наименование на съединението, извлечено от естествени продукти) от унгарския физиолог Алберт Сент-Дьорди, който открива свойствата на витамина заедно с Чарлз Глен Кинг и по това време вече е открил, че витаминът лесно може да се извлича в големи количества от унгарски червен пипер. В чест на антискорбутовите свойства на съединението, Хауърт и Сент-Дьорди предлагат ново име – аскорбинова киселина за молекулата и L-аскорбинова киселина за формалното химическо име. През Втората световна война Хауърт е член на комитета MAUD, който надзирава британския проект за атомна бомба.[4] През 1947 г. е произведен в рицар-бакалавър.

Умира внезапно от сърдечен удар на рождения си ден на 19 март 1950 г.[4]

  1. а б в Norman Haworth Biographical // Посетен на 5 февруари 2021 г. (на английски)
  2. Hirst, E. L. Walter Norman Haworth 1883 – 1950 // Advances in carbohydrate chemistry 6. 1951. ISBN 9780120072064. DOI:10.1016/S0096-5332(08)60061-2. с. 1 – 9.
  3. Hirst, E. L. Sir Norman Haworth // Nature 165 (4198). 1950. DOI:10.1038/165587a0. с. 587.
  4. а б в г L. L. Bircumshaw. Haworth, Sir (Walter) Norman (1883 – 1950) // The Oxford Dictionary of National Biography. 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/33772.
  5. Davies, Michael B., Austin, John, Partridge, David A. Vitamin C: Its Chemistry and Biochemistry. The Royal Society of Chemistry, 1991. ISBN 0-85186-333-7. с. 48.