Направо към съдържанието

Искър

Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Река Искър при с. Герман
Река Искър при с. Герман
42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
43.7322° с. ш. 24.4414° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Софийска област
Област София
Област Враца
Област Ловеч
Област Плевен
Дължина368 km
Водосб. басейн8 646 km²
Отток54,5 m³/s
Начало
Мястосливането на реките:
Черни Искър (лява съставяща)
Бели Искър (дясна съставяща)
Координати42°17′18.96″ с. ш. 23°32′04.92″ и. д. / 42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Надм. височина1047 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 637-ми км) → Черно море
Координати43°43′55.92″ с. ш. 24°26′29.04″ и. д. / 43.7322° с. ш. 24.4414° и. д.
Надм. височина25 m
Искър в Общомедия
Карта на водосборния басейн
Река Искър в района на град Мездра

Искърантичността Шаблон:Lang-la) е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.

Географска характеристика

Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Искър е 8 646 км2, което представлява 1,1% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад – с водоброрните басейни на реките Струма и Нишава;
  • на северозапад – с водоброрния басейн на река Огоста;
  • на изток – с водоброрните басейни на реките Вит и Марица;
  • на юг – с водосборния басейн на река Места.

Списък на притоците на река Искър. След името на реката е отбелязана нейната дължина в km и площта на водосборния ѝ басейн в km2, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Банкя (Какач)
  • Блато 30 / 174
  • ← Лозянски дол
  • → Кътинска река
  • → Свидница
  • ← Сърчарски дол
  • Батулийска река (Ябланица) 40 / 256
  • → Дълбочица
  • ← Градешница
  • ← Рединска река
  • Искрецка река 22 / 57
  • → Бабин дол
  • → Варовитица
  • ← Трескавец
  • → Зимевишка река
  • ← Ковайски дол
  • → Пребойница
  • Габровница (приток на Искър) 22 / 96
  • ← Ръжанска река
  • → Златица
  • ← Джерневница
  • ← Габровница
  • ← Бебриш
  • ← Малката река
  • → Каменица
  • → Крапешка бара
  • → Върбешка бара
  • ← Брусника
  • ← Лишка река
  • ← Реката
  • Малки Искър 86 / 1 284
  • ← Реката
  • → Косматица (Бешовишка бара)
  • Златна Панега (Панега) 50,3 / 350
  • → Големия дол
  • → Габарска река (Барата)
  • Гостиля 40 / 320

Хидроложки показатели

  • Средногодишен отток при с. Говедарци – 1,5 m3/s;
  • Средногодишен отток при гр. Нови Искър – 23,30 m3/s (виж таблицата);
  • Средногодишен отток при с. Ореховица – 54,5 m3/s;
речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средно-
годишен
количество (m3/s) 18,60 28,50 30,30 28,30 32,60 27,50 16,70 14,30 15,50 19,50 21,80 25,50 23,30
количество (% от годишния обем) 6,70 10,20 10,90 10,10 11,70 9,80 6,00 5,10 5,60 7,00 7,80 9,10 100,0

Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[1]

В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преоладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.

Селища

По течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села:

Стопанско значение, забележителности

В горното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са язовирите „Бели Искър“, „Искър“ (най-голям в България), „Пасарел“ и „Панчарево“, малка руслова ВЕЦ от Проект „Среден Искър“ и ВЕЦ-овете – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Кокаляне“, „Пасарел“.

В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване.

Долината на реката, особено двата ѝ пролома (Панчаревски и Искърски), още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и не случайно по тях са построени шосета и жп линия.

От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София – Самоков – Костенец.

От София до Мездра, през Искърския пролом, на протежение от 86,9 км преминава второкласен път № 16 от Държавната пътна мрежа София – Своге – Мездра.

Освен горепосочения път № 16, през Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София – Горна Оряховица – Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката.

В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.

По бреговете на Искър има и археологически забележителности – крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).

Живописната долина на Искър в Панчаревския и Искърския пролом от векове са предлагали закътани места за изграждане на православни манастири. Сега по поречието на реката има 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки.

Фотогалерия


Вижте още

Топографска карта

Бележки

  1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Източници

Външни препратки