Направо към съдържанието

Христо Тодоров (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тодоров.

Христо Тодоров
български политик
Тодоров, 1891 г. Източник: ДА „Архиви“
Тодоров, 1891 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
1860 г.
Починал
1927 г. (67 г.)

Националностбългарин
Учил вЖеневски университет
Народен представител в:
IX ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVIII ОНС   

Христо Тодоров е български юрист и политик от Прогресивнолибералната партия.

Тодоров е роден през 1860 година в Шумен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което е учител по френски в Шумен, от 1884 до 1886 година учи право в Женева и Париж. От 1887 до 1890 година е съдия и прокурор в Шумен, а от 1892 до 1900 година – председател на читалището в града.[1] От 10 април 1894 до 12 юли 1899 г. е кмет на гр. Шумен.[2][3]

Народен представител от 1896 година, Христо Тодоров става министър на народното просвещение в първото и министър на правосъдието във второто и третото правителство на Стоян Данев (1902 – 1903). През 1912 – 1913 година той е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Иван Евстратиев Гешов.[1]

През 1923 година Тодоров е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание[4] и е изпратен в затвора от земеделското правителство на Александър Стамболийски, но след Деветоюнския преврат е освободен.

Умира през 1927 година в Шумен.[1]

Димитър Христов министър на търговията, промишлеността и труда (27 януари 1912 – 14 юни 1913) Атанас Буров
Станю Кръстев Кмет на Шумен (1894 – 1899) Атанас Краев