Балчик

Балчик
Панорамен въздушен изглед от Балчик
Балчик 43.410166, 28.166152 Балчик Балчик
Общи данни
Население	12 307 души (15 март 2024 г.) 165 души/km²
Землище	74,411 km²
Надм. височина	199 m
Пощ. код	9600
Тел. код	0579
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	02508
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Балчик Николай Ангелов (независим политик; 2007)
Уебсайт	www.balchik.bg
Балчик в Общомедия

Балчѝк е крайбрежен малък град в област Добрич, Североизточна България, разположен в средните части на северното Българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Той е административен и стопански център на едноименната община Балчик. Населението на град Балчик към края на 2011 година е 11 321 жители.

Значима забележителност на Балчик е архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“ – състоящ се от комплекс вили изграден 1924-1934 г. за лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 декара.

География

Намира се на черноморския бряг, близо са курортите Албена, Кранево, Златни пясъци и градовете Варна, Добрич и Каварна. Геоложката основа е от бял варовик. Пред повечето собственици на къщи стоят проблеми със свлачищата. Като цяло температурата на морската водата е 2–3 градуса по-ниска, отколкото по южното българско Черноморие.

• 
  Изглед от града
• 
  Улица „Черно море“
• 

Климат

Климатични данни за Балчик
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни температури (°C)	0,6	2,0	4,5	9,8	15,3	19,7	22,2	22,3	18,6	13,2	8,8	4,2	11,8
Средни месечни валежи (mm)	35	35	28	33	39	44	32	33	21	38	50	39	423
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Балчик
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	6 131	8 006	8 711	11 062	12 752	12 235	12 448	12 291	12 270	12 196	11 321
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

Напоследък тук са се заселили немалко англичани, ирландци, руснаци и др. чужденци. Американец и англичанин дори са се изявявали като певци в местния градски хор, а на изборите в 2011 г. участва англичанин кандидат за общински съветник. За цигани са се определили 12.3 %, а като турци 16.2%, но реално в града има само няколко семейства от турски произход, а останалите са турчеещи се роми, тук също живеят татари, гагаузи, украинци и др.

История

Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.

По времето на античната колонизация на Черноморието в земите обитавани от траките милетски колонисти основават селището Круни (Krunoi), името означава „Пролет“ или „Извори“. Според Херодот градът е образуван по времето на мидийския цар Астиаг царувал от 585 пр.Хр. до 550 пр.Хр.. Известно време след това в чест на тракийския бог на виното възприет от гърците под името Дионис селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис), той е бил в района над днешното рибарско пристанище. След похода на Ситалк към 440 г. пр. Хр. селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. Хр. в Римската империя.

В късната античност градът е преместен по-навътре от брега и от римляните е издигната нова голяма крепост, тя е овладяна от българите още с основаването на отсамдунавска България в 680 г., населена е и е ползвана от тях по време на Първото Царство. В средновековната „агломерация“ идентифицирана от повечето изследователи като Карвуна. са селищата:

Прабългарско голямо селище укрепено с валове също има в района на Авиобазата, където при разкопки на 23.07.2004 г. в ранносредновековното селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край Нови Пазар. Друго ранносредновековно българско селище със землено укрепление е имало на хълма "Ехото" (Джени байр) при останките от стотина каменни строежа там.

Българската крепост от времето на Второто Царство е крепостта Карвуна заемаща останалото от старата крепост и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“, тя дълго е главен град на Добруджа, докато няколко време след смъртта на болярина Балик в 1366 г. наследника му Добротица не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век града пада под османска власт. От тогава той носи днешното си име. За етимологията му съществуват три предположения: първото – от името на Балик, брата на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа чиято столица е бил по чието име завоевателите го назовават, подобно названията дадени от турците на град Кюстендил, (от името на деспот Константин), на Доспат (от Деспот Алексий Слав), на самата Добруджа (от името на деспота Добротица) и т.н.,, разбира се битуват и още версии за произхода на името на града: едната – от куманската дума баликчик – „градче“ (според проф. Ив. Добрев), другата – от „балчук“ турска дума, означаваща „калищата“, предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд), и третата  (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш), че името може да идва и от тюркското "bal" - пчелен мед и да означава "Медения град".

Балчик е освободен от османската власт в 1878 г. Няколко месеца преди това началника на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града заради което е убит на 22.(10) юли 1877 г. от нападналите съседния български градец турци. Веднага след това 80 души доброволци Балчик и Силистра сформират конна чета т.н. „Драгунерия“ оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от кап. Радович, която действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди, при боя на руснаците за Добрич прекъсва телеграфа с Варна, след което се отправя към самата Варна и разрушава ж.п. линията при гара Гебедже, днес Белослав, с което съществено подпомага освободителите. Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 г. В 1913 г. Балчик пада под румънска власт. През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България, на 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея окупира напълно необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. В август 1916 румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години.

Паметникът с морско оръдие „Шнайдер“ на площад „Капитан Георги Радков“ в памет на героичната защита на Балчик

Hа 6 септември 1916 г. българската войска прави десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916 г. града е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра водена от 1 крайцер и 2 ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“ командвани от кап. Георги Радков и подпомогнати от 3 хидроплана и българската подводница „Подводник № 18“. В 1919 г. Балчик отново е окупиран от румънците. При репресиите 1913 – 1940 г. румънските окупатори убиват 73-ма жители на града и над 900 от околните села, имената на които са записани на паметни плочи поставени през 2005 г. в градината пред общината. На 21 септември 1940 г. силите на военноморският ни флот командвани от контраадмирал Асен Тошев извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III с Крайовския договор, с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди бежанци българи депортирани от румънците от родните им български земи в Северна Добруджа.

С Балчик са тясно свързани имената на Драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, на опълченците Горги Попов, Никола Иванов и Никола Минков, на водача и защитника на егейските българи Андон Калчев и т.н. При обявяването на Балканската война в 1912 година Иван Д. Саракинов, Никола Иванов и Никола Минков от Балчик се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение. и се сражават за освобождението на останалите под османска власт след 1878 г. българи. Във войните за национално обединение на България дават живота си 61 балчиклии, имената им са записани на войнишкия паметник в центъра на града.

• Подробно за историята на Балчик в монографията „Дионисополис“ на доктора по история и археология Марин Димитров
• Подробно за крепостта вижте „Балчик-Карвуна-Круни-Дионисополис“

Религии

Църквата „Св. Петка българска“ в кв. В. Левски

В Балчик има 5 православни храма, 4 от тях са действащи. Най-стара е църквата „Св. Николай Мирликийски“, която е построена към средата на XIX век и е първата българска църква в Балчик. В града има и една джамия, която е действаща.

Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното християнство. Има и няколко протестантски църкви (баптистка, адвентистка и петдесятна).

Политика

През февруари 2006 г. на посещение в Балчик идва премиерът, за да се запознае с възможностите и перспективите за развитие на черноморските градове. Официалното откриване на новата административна сграда в Балчик се извършва от президента на България Георги Първанов на 24 май, когато е празникът на града. През септември на посещение в Белия град е председателят на парламента Георги Пирински. За пръв път в историята на града се случва в една година той да бъде посетен от премиер, президент и председател на Народното събрание. В септември 2007 г. руската президентша Людмила Путина посещава града.

Икономика

Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Русия, България, по-малко – от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ пясъчна ивица.

Риболовът е типичен отрасъл. Яхтено пристанище дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм, който предлага разнообразни пътешествия по Северното черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр.

В околностите на гр. Балчик са изградени и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световно известния играч на голф Иън Уснам. Очаква се през лятото на 2006 година да бъдат посрещнати и първите голф-играчи.

Инфраструктура

През 2006 г. политиката на кметския екип в Белия град е насочена към развитие и изграждане на инфраструктурата на града. В края на 2006 г. се започва изграждането на пречиствателна станция, за която са осигурени 22 млн. евро по програма ИСПА. Пречиствателната станция е пусната в експлоатация през 2009 година.

На 1.07.2009 е прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“ , посредством което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Стойността на строително-монтажните работи е 4 200 000 евро. Освен брегоукрепително съоръжение „Дамбата“ е и пешеходна алея, по която туристите могат да ходят пеш от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди.

Предстои да се участва в някои от предпресъединителните програми на Европейския съюз за изграждане на парк „Ехо“.

Забележителности и култура

Ботаническата градина в Балчик

„Нимфеума“ в дворцовия парк

Каменните бели сгради на Балчик – детайл от старата община – т.н. „Купата“ 1871 г.

В Балчик се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС:

• Архитектурно-парковият ансамбъл включващ сградите на Дворцовия комплекс, построен за лятна резиденция на румънската кралица Мария, по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.) и създадената тук след освобождението на Южна Добруджа от академик Даки Йорданов Ботаническа градина. Днес Ботнаническата градина разполага с най-богатата колекция кактуси и сукуленти на Балканите и в Източна Европа. Ботаническата градина се простира на площ от 194 m² и е със статут на Защитена местност по ЗЗТ. Тези два обекта днес се управляват от две институции: Ботаническата градина – от Софийския университет, а сградите – от Министерство на културата. На 27 юли 2015 Ботаническата градина отбелязва 60-годишнина от своето създаване. През 2005 г. Университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците ѝ зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др., В Дворцовия комплекс, с изключение на кралския апартамент, където е отворена изложбена експозиция, всеки, който да може да си плати, има привилегията да отседне в апартаментите на принцовете и придворните и да вечеря в кралската трапезария. От тази възможност са се възползвали нееднократно Франсис Форд Копола и актьорският му екип, министри, българският президент, хора на изкуството.

• Възрожденската църква „Св. Николай Мирликийски“, построена в 1848 с килийното училище и срещуположната им стара фурна са ансамблов паметник на културата от национално значение.
• Храмът на Кибела, открит близо до пл. Рибарски е археологически паметник на културата с наднационално значение.
• Средновековните крепостни стени на града, запазени в кв. ,,Васил Левски" са археологически паметник от национално значение.
• Възрожденските каменни чешми, големите търговски каменни сгради и оцелелите тук там традиционни възрожденски къщи също са забележителни произведения на българската архитектура.
• Паметник на падналите за обединението на България във войните 1912-1913, 1915-1918, 1941-1944 г. 61 балчиклии .
• Паметник на кап. Георги Радков и командваната от него лека брегова батарея победила и отблъснала в морския бой при Балчик (1916)| на 13.12.1916 г. тежката руска ескадра бомбардираща и опитваща се да разруши напълно красивия български град.
• Паметни плочи на родените или живели в Балчик македонски войводи Андон Калчев и Михаил Даев, на опълченците: Георги Попов, Никола Иванов, Никола Минков, на дома на опълченеца Георги Попов и на летеца изтребител Симеон Михайлов.
• Паметник на убитите от румънските окупатори при репресиите 1913 – 1940 г. 73-ма жители на града и над 900 от околните села.
• Мемориалната чешма за възпоменание на моряците от Българския Беломорски флот и Черноморския флот, на отвоювалите от гръцките фанариоти църковните и просветни права на българите в града балчишки възрожденеца Никола Райчев и одесоския митрополит Йосиф българин от Сяр, издигната в градината на възрожденскшя храм „Св. Николай Мирликийски“.

Градът има сформирани непрофесионални театрална и танцова групи към читалище „Паисий Хилендарски“, женски и смесени хорове и групи на творците, архитектурен клуб и др., негови гости са филмови звезди като Франсис Форд Копола (който дори снима свой филм тук), Оливър Стоун, София Лорен, Бен Крос, Сергей Астахов, експрезидента на 20th Century Fox и на Метро-Голдуин-Майер легендарен продуцент Санфорд (Санди) Либерсън, режисьорите Роман Полански, Кшищоф Зануси (който прави свой майсторски клас тук), Дейвид Флорес, селекционера на Американската филмова академия присъждаща наградата „Оскар“ Линда Олшевски и пр. Градът е домакин на международни филмови и концертни фестивали, художествени и архитектурни пленери и най-разнообразни културни събития.

Градската художествена галерия (бивше училище „Кирил и Методии“)

Музеи

Историческият музей на Балчик разполага с интересни находки, датиращи от преди няколко века, археологически разкопки.

В Балчик има: етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи.

Художествената галерия в Балчик е с над 40 годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора,излагани са творби на Салвадор Дали и други световни майстори.

Храмът на Кибела в Балчик, открит през 2007 г.

Паметникът на Любен Каравелов, подарък на родния град от скулптора Борис Караджов (обучаван в Румъния от меценати и известен там с името Борис Караджа)

Най-значимото събитие за град Балчик е наскоро откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Досега археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.

Културни мероприятия и фестивали

Град Балчик е център за много културни мероприятия. Ежегодно се провеждат множество фестивали. С традиции е детският фестивал Усмивките на морето. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са Балфест – международен филмов фестивал за документални филми и международния Филм форум.

Градът е известен с културните празници през месец септември свързвани обикновено с имената на Иван Гранитски, Стефан Цанев и други. По същото време се провеждат и фестивалите на научната фантастика „Булгакон“ и „Златен Кан“.

Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик е международният фестивал Процес-пространство. В зависимост от определената тема, много от произведенията на фестивала се правят на място. Председател е Димитър Грозданов, който е направил много дарения за Градската художествена галерия в Балчик.

През 2005 година Балчик бе домакин на нов детски фестивал „Хоро от перли“. По време на фестивалните дни руски и български деца имаха възможности да демонстрират своите умения в танцовите изкуства.

През месец септември 2005 г. се проведе Международния студентски филмов фестивал, за който заявиха участие над 600 души. Това бе третото издание на фестивала, като той се проведе за 2-ри пореден път в Белия град. Бяха отправени много предизвикателства към студентите, които представиха своите идеи и филми пред публиката в Балчик.

Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.

24 май е определен като празник на Балчик. На този ден в града има богата културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея.

През 2007 г. в началото на месец май бе поставено началото на първия фотопленер „Балчик – древен и модерен“. Повече от 40 фотографи запечатаха белия град. Снимки от организираната изложба бяха показани в София, Варна, предстои в Габрово и Русе. През 2008 година фотопленера ще се проведе отново в началото на месец май.

Транспорт

Непосредствено до града се намира летище (1935 г.). По време на Втората световна война летището се използва за военни цели и от германската авиация срещу съветски цели, преди всичко подводници. Местоположението на летището (200 метра надморска височина и 400 метра от брега на морето) има своето особено военно-стратегическо значение. В днешно време не се използва активно. Съществуват планове за превръщането му в локално летище за туристи предвид близостта му на само до града, но и до голф-игрищата, Албена и другите околни курорти.

Литература

Съвременни автори на Балчик: Петрушка Костова – автор на три прозаични книги, Диана Трифонова – поетеса-носител на национална награда за поезия. В Балчик е живял и работил поетът Йордан Кръчмаров. Днес на негово име съществува литературен клуб „Йордан Кръчмаров“. Стефан Цанев също твори тук.

Побратимени градове

Гр. Балчик е подписал договор за побратимяване с чешкия град Стара Любовна, шведския Хагсфорс, а през май 2006 г. се очаква да се побратими и с полския град Чешин. Договорите, които се сключват, са за сътрудничество в областта на туризма.

На 09 октомври 2006 кметовете на Балчик и румънския град Бран подписват споразумение за побратимяване на двата града. В Бран се намира замъка Бран (известен като „Двореца на Дракула“), зимен дворец на румънската кралица Мария, чиято лятната резиденция е в Балчик по време на румънската окупация 1913 – 1940 г.

• Армуталан, Турция
• Бран, Румъния
• Мангалия , Румъния
• Стара Любовна, Словакия
• Хагсфорс, Швеция
• Чешин, Полша

Личности

Родени в Балчик

• доц. Веселин Ранков, български актьор
• Горги Попов (1853 – 1935), български опълченец
• Красимир Ранков, български артист;
• Никола Иванов, български опълченец
• Никола Минков, български опълченец
• Михаил Даев (1881 – 1907), български революционер;
• Михал Атанасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров, 2 и 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга“
• Наум Атанасов (Анастасов) (1882 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 29 юни 1913 година
• Симеон Михайлов, български летец-изтребител загинал в защитата на София от англо-американските бомбардировки.
  

Живели в Балчик

• Андон Калчев, български военен и македонски революционер;
• Дянко Марков, български офицер, народен представител .
• Еранос Ераносян началник телеграфна станция Балчик, загинал спасявайки от клане и опожаряване българите в Каварна в 1877 г.
• Ивайло Петров, български писател, живял в Балчик от 1978 г. до 2005 година.
• Иван Д. Саракинов, македоно-одрински опълченец, родом от Саракиново, Воденско, жител на Балчик, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен
• Константин Велчев, български икономист и финансист предподавател в Икономически университет – Варна
• Николай Урумов, български актьор
• Стефан Цанев, български писател и драматург;
  

Починали в Балчик

• Константин Кисимов (1897 – 1965), български актьор

Вижте също

• Морски бой при Балчик (1916)
• Морски десант в Балчик през 1916 година
• Военно летище Балчик

Външни препратки

• Община Балчик
• Всичко за Балчик
• Онлайн каталог на град Балчик
• Балчик онлайн
• Радио и телевизия в Балчик
• Всичко за община Балчик
• Шаблон:Карта Балчик, Каварна

Изследвания

• Балчик-Круни-Дионисополис-Карвуна История, bulgariancastles.com
• Стателова, Елена. Балчик в епохата на капитализма. – В: Балчик, С., 1986,
• Димитров, М. Балчик – древност и съвремие. С., 1990.
• Георгиев, П. Името Карвуна и прабългарите. – Старобългаристика, 2002, № 2, 70 – 82.
• Извори за история на град Балчик (1878 – 1941 г.). Съст. Петър Тодоров и Косьо Пенчиков. Варна, 2003 (Библиотека Корени).
• Димитров, Б. Балчик. Перлата на Черно море. Варна, 2004.
• Damyanov, M. Dionysopolis, its territory and neighbours in the pre-Roman times. – In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Vol. 1. Eds. D. V. Grammenos and E. K. Petropoulos. Oxford, 2001 (BAR International Series; 1675 (1 – 2)), 1 – 36.
• Златкова, Росица. ...Балчик. 2011 – Художествено исторически разказ съчетан с уникален фотоалбум с архивни и съвременни фотографии.
• Канавров, Дарин. Морският бой при Балчик, декември 1916. София, Военно издателство, 2009, ISBN 978-954-509-413-2