Кюстендил (област): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Редактирам}}
{{Област на България инфо
{{Област на България инфо
| име = Област Кюстендил
| име = Област Кюстендил
Ред 6: Ред 7:
| площ = 3 084,3
| площ = 3 084,3
| население = 136 686
| население = 136 686
| година = 2011
| година = [[Преброяване на населението в България (2011)|2011]]
| гъстота = 44,3
| гъстота = 44,3
| мпс код = КН
| мпс код = КН
| общини = 9
| общини = 9
| уеб = www.kn.government.bg
| уеб = kn.government.bg
| карта2 = Kyustendil Oblast map.png
| карта2 = Kyustendil Oblast map.png
}}
}}
Ред 16: Ред 17:
'''Област Кюстендил''' е една от 28-те [[области на България]]. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. [[МПС-код]]ът и&#768; е ''КН''.
'''Област Кюстендил''' е една от 28-те [[области на България]]. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)<ref>http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39</ref>. [[Пощенски код|Пощенските кодове]] на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. [[МПС-код]]ът и&#768; е ''КН''.


== География ==
== Списък на населените места в област Кюстендил ==
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[община Кюстендил|Кюстендил]], [[община Дупница|Дупница]], [[община Бобов дол|Бобов дол]], [[община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[община Рила|Рила]], [[община Кочериново|Кочериново]], [[община Невестино|Невестино]], [[община Бобошево|Бобошево]] и [[община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.
''Градовете са с удебелен шрифт. ''


=== Релеф и полезни изкопаеми ===
=== [[Община Бобов дол]] ===
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната и&#768; част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината [[Влахина]] и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).
[[Бабино]],
[[Бабинска река]],
[[Блато (село)|Блато]],
'''[[Бобов дол]]''',
[[Голема Фуча]],
[[Голям Върбовник]],
[[Големо село]],
[[Горна Козница]],
[[Долистово]],
[[Коркина]],
[[Локвата]],
[[Мала Фуча]],
[[Мали Върбовник]],
[[Мало село]],
[[Мламолово]],
[[Новоселяне]],
[[Паничарево]],
[[Шатрово]]


Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в [[Бобовдолски въглищен басейн|Бобовдолския въглищен басейн]]. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].
=== [[Община Бобошево]] ===
[[Бадино]],
[[Блажиево]],
'''[[Бобошево]]''',
[[Висока могила]],
[[Вуково]],
[[Доброво]],
[[Каменик]],
[[Скрино]],
[[Слатино (Област Кюстендил)|Слатино]],
[[Сопово]],
[[Усойка]],
[[Циклово]]


=== Климат и водни ресурси ===
=== [[Община Кочериново]] ===
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
[[Бараково]],
[[Боровец (Област Кюстендил)|Боровец]],
[[Бураново]],
[[Драгодан]],
'''[[Кочериново]]''',
[[Крумово (Област Кюстендил)|Крумово]],
[[Мурсалево]],
[[Пороминово]],
[[Стоб]],
[[Фролош]],
[[Цървище]]


=== [[Община Кюстендил]] ===
=== Горски фонд ===
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата „Габра“]] с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
[[Багренци]],
[[Берсин]],
[[Блатец (Област Кюстендил)|Блатец]],
[[Бобешино]],
[[Богослов]],
[[Буново (Област Кюстендил)|Буново]],
[[Вратца]],
[[Гирчевци]],
[[Горановци (Област Кюстендил)|Горановци]],
[[Горна Брестница]],
[[Горна Гращица]],
[[Горно Уйно]],
[[Грамаждано]],
[[Граница (село)|Граница]],
[[Гурбановци]],
[[Гърбино]],
[[Гърляно]],
[[Гюешево]],
[[Дворище (Област Кюстендил)|Дворище]],
[[Дождевица]],
[[Долна Гращица]],
[[Долно село]],
[[Долно Уйно]],
[[Драговищица (Област Кюстендил)|Драговищица]],
[[Жабокрът]],
[[Жеравино]],
[[Жиленци]],
[[Ивановци (Област Кюстендил)|Ивановци]],
[[Каменичка Скакавица]],
[[Катрище]],
[[Коняво]],
[[Копиловци (Област Кюстендил)|Копиловци]],
[[Коприва (Област Кюстендил)|Коприва]],
[[Кутугерци]],
[[Кършалево]],
'''[[Кюстендил]]''',
[[Лелинци]],
[[Леска (Област Кюстендил)|Леска]],
[[Лисец (Област Кюстендил)|Лисец]],
[[Лозно]],
[[Ломница (Област Кюстендил)|Ломница]],
[[Мазарачево]],
[[Нови чифлик]],
[[Ново село (Област Кюстендил)|Ново село]],
[[Николичевци]],
[[Пиперков чифлик]],
[[Полетинци]],
[[Полска Скакавица]],
[[Преколница]],
[[Радловци]],
[[Раненци]],
[[Режинци]],
[[Раждавица]],
[[Ръсово]],
[[Савойски]],
[[Сажденик]],
[[Скриняно]],
[[Слокощица]],
[[Соволяно]],
[[Стенско]],
[[Таваличево]],
[[Търновлаг]],
[[Търсино]],
[[Церовица]],
[[Црешново]],
[[Цървена ябълка]],
[[Цървендол]],
[[Цървеняно]],
[[Чудинци]],
[[Шипочано]],
[[Шишковци]],
[[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]]


== Населени места ==
=== [[Община Невестино]] ===
[[Ваксево]],
[[Ветрен (Област Кюстендил)|Ветрен]],
[[Длъхчево-Сабляр]],
[[Долна Козница]],
[[Друмохар]],
[[Еремия]],
[[Згурово]],
[[Илия (село)|Илия]],
[[Кадровица]],
[[Лиляч]],
[[Мърводол]],
[[Невестино (Област Кюстендил)|Невестино]],
[[Неделкова гращица]],
[[Пастух]],
[[Пелатиково]],
[[Раково (Област Кюстендил)|Раково]],
[[Рашка гращица]],
[[Смоличано]],
[[Страдалово]],
[[Тишаново]],
[[Църварица]],
[[Чеканец (Област Кюстендил)|Чеканец]],
[[Четирци]]


Населени места в област Кюстендил ([[Градове в България|градовете]] са с удебелен шрифт):
=== [[Община Рила]] ===
[[Падала]],
[[Пастра]],
'''[[Рила (град)|Рила]]''',
[[Рилски манастир]],
[[Смочево]]


{| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:center;"
=== [[Община Сапарева баня]] ===
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
[[Овчарци]],
| rowspan="2"|[[Общини в България|Общини]]<br> (9 на брой)|| rowspan="2"|[[Населено място|Населени места]]<br> (182 на брой – 7 града и 175 села)|| colspan="3"|Брой и вид
[[Паничище]],
|- bgcolor="#eaecf0" valign=top
[[Ресилово]],
| [[Градове в България|Градове]] || [[Списък на селата в България|Села]] || '''Общо'''
'''[[Сапарева баня]]''',
|- align="left"
[[Сапарево]]
| bgcolor="#eaecf0"|[[Бобов дол (община)|Бобов дол]] || [[Бабино]], [[Бабинска река]], [[Блато (село)|Блато]], '''[[Бобов дол]]''', [[Голема Фуча]], [[Голям Върбовник]], [[Големо село]], [[Горна Козница]], [[Долистово]], [[Коркина]], [[Локвата]], [[Мала Фуча]], [[Мали Върбовник]], [[Мало село]], [[Мламолово]], [[Новоселяне]], [[Паничарево]], [[Шатрово]] || align="right"|1 || align="right"|17 || align="right"|'''18'''

|- align="left"
=== [[Община Дупница]] ===
| bgcolor="#eaecf0"|[[Бобошево (община)|Бобошево]] || [[Бадино]], [[Блажиево]], '''[[Бобошево]]''', [[Висока могила]], [[Вуково]], [[Доброво]], [[Каменик]], [[Скрино]], [[Слатино (област Кюстендил)|Слатино]], [[Сопово]], [[Усойка]], [[Циклово]] || align="right"|1 || align="right"|11 || align="right"|'''12'''
[[Баланово]],
|- align="left"
[[Бистрица (Област Кюстендил)|Бистрица]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Дупница (община)|Дупница]] || [[Баланово]], [[Бистрица (област Кюстендил)|Бистрица]], [[Блатино]], [[Грамаде (област Кюстендил)|Грамаде]], [[Делян (област Кюстендил)|Делян]], [[Джерман (село)|Джерман]], [[Дяково]], [[Крайни дол]], [[Крайници]], [[Кременик]], [[Палатово]], [[Пиперево]], [[Самораново]], '''[[Дупница]]''', [[Тополница (област Кюстендил)|Тополница]], [[Червен брег]], [[Яхиново]] || align="right"|1 || align="right"|16 || align="right"|'''17'''
[[Блатино]],
|- align="left"
[[Грамаде (Област Кюстендил)|Грамаде]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Кочериново (община)|Кочериново]] || [[Бараково]], [[Боровец (област Кюстендил)|Боровец]], [[Бураново]], [[Драгодан]], '''[[Кочериново]]''', [[Крумово (област Кюстендил)|Крумово]], [[Мурсалево]], [[Пороминово]], [[Стоб]], [[Фролош]], [[Цървище]] || align="right"|1 || align="right"|10 || align="right"|'''11'''
[[Делян (Област Кюстендил)|Делян]],
|- align="left"
[[Джерман (село)|Джерман]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Кюстендил (община)|Кюстендил]] || [[Багренци]], [[Берсин]], [[Блатец (област Кюстендил)|Блатец]], [[Бобешино]], [[Богослов]], [[Буново (област Кюстендил)|Буново]], [[Вратца]], [[Гирчевци]], [[Горановци (област Кюстендил)|Горановци]], [[Горна Брестница]], [[Горна Гращица]], [[Горно Уйно]], [[Грамаждано]], [[Граница (село)|Граница]], [[Гурбановци]], [[Гърбино]], [[Гърляно]], [[Гюешево]], [[Дворище (област Кюстендил)|Дворище]], [[Дождевица]], [[Долна Гращица]], [[Долно село]], [[Долно Уйно]], [[Драговищица (област Кюстендил)|Драговищица]], [[Жабокрът]], [[Жеравино]], [[Жиленци]], [[Ивановци (област Кюстендил)|Ивановци]], [[Каменичка Скакавица]], [[Катрище]], [[Коняво]], [[Копиловци (област Кюстендил)|Копиловци]], [[Коприва (област Кюстендил)|Коприва]], [[Кутугерци]], [[Кършалево]], '''[[Кюстендил]]''', [[Лелинци]], [[Леска (област Кюстендил)|Леска]], [[Лисец (област Кюстендил)|Лисец]], [[Лозно]], [[Ломница (област Кюстендил)|Ломница]], [[Мазарачево]], [[Нови чифлик]], [[Ново село (област Кюстендил)|Ново село]], [[Николичевци]], [[Пиперков чифлик]], [[Полетинци]], [[Полска Скакавица]], [[Преколница]], [[Радловци]], [[Раненци]], [[Режинци]], [[Раждавица]], [[Ръсово]], [[Савойски]], [[Сажденик]], [[Скриняно]], [[Слокощица]], [[Соволяно]], [[Стенско]], [[Таваличево]], [[Търновлаг]], [[Търсино]], [[Церовица]], [[Црешново]], [[Цървена ябълка]], [[Цървендол]], [[Цървеняно]], [[Чудинци]], [[Шипочано]], [[Шишковци]], [[Ябълково (област Кюстендил)|Ябълково]] || align="right"|1 || align="right"|71 || align="right"|'''72'''
[[Дяково]],
|- align="left"
[[Крайни дол]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Невестино (община)|Невестино]] || [[Ваксево]], [[Ветрен (област Кюстендил)|Ветрен]], [[Длъхчево-Сабляр]], [[Долна Козница]], [[Друмохар]], [[Еремия]], [[Згурово]], [[Илия (село)|Илия]], [[Кадровица]], [[Лиляч]], [[Мърводол]], [[Невестино (област Кюстендил)|Невестино]], [[Неделкова гращица]], [[Пастух]], [[Пелатиково]], [[Раково (област Кюстендил)|Раково]], [[Рашка гращица]], [[Смоличано]], [[Страдалово]], [[Тишаново]], [[Църварица]], [[Чеканец (област Кюстендил)|Чеканец]], [[Четирци]] || align="right"|0 || align="right"|23 || align="right"|'''23'''
[[Крайници]],
|- align="left"
[[Кременик]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Рила (община)|Рила]] || [[Падала]], [[Пастра]], '''[[Рила (град)|Рила]]''', [[Рилски манастир]], [[Смочево]] || align="right"|1 || align="right"|4 || align="right"|'''5'''
[[Палатово]],
|- align="left"
[[Пиперево]],
| bgcolor="#eaecf0"|[[Сапарева баня (община)|Сапарева баня]] || [[Овчарци]], [[Паничище]], [[Ресилово]], '''[[Сапарева баня]]''', [[Сапарево]] || align="right"|1 || align="right"|4 || align="right"|'''5'''
[[Самораново]],
|- align="left"
'''[[Дупница]]''',
| bgcolor="#eaecf0"|[[Трекляно (община)|Трекляно]] || [[Брест (област Кюстендил)|Брест]], [[Бъзовица]], [[Габрешевци]], [[Горни Коритен]], [[Горно Кобиле]], [[Добри дол (област Кюстендил)|Добри дол]], [[Долни Коритен]], [[Долно Кобиле]], [[Драгойчинци]], [[Злогош]], [[Киселица]], [[Косово (област Кюстендил)|Косово]], [[Метохия (село)|Метохия]], [[Побит камък (област Кюстендил)|Побит камък]], [[Средорек (област Кюстендил)|Средорек]], [[Сушица (област Кюстендил)|Сушица]], [[Трекляно]], [[Уши (село)|Уши]], [[Чешлянци]] || align="right"|0 || align="right"|19 || align="right"|'''19'''
[[Тополница (Област Кюстендил)|Тополница]],
|}
[[Червен брег]],
[[Яхиново]]

=== [[Община Трекляно]] ===
[[Брест (област Кюстендил)|Брест]],
[[Бъзовица]],
[[Габрешевци]],
[[Горни Коритен]],
[[Горно Кобиле]],
[[Добри дол (област Кюстендил)|Добри дол]],
[[Долни Коритен]],
[[Долно Кобиле]],
[[Драгойчинци]],
[[Злогош]],
[[Киселица]],
[[Косово (Област Кюстендил)|Косово]],
[[Метохия (село)|Метохия]],
[[Побит камък (Област Кюстендил)|Побит камък]],
[[Средорек (Област Кюстендил)|Средорек]],
[[Сушица (област Кюстендил)|Сушица]],
[[Трекляно]],
[[Уши (село)|Уши]],
[[Чешлянци]]


Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център - с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на [[ГРАО]] от преброяването през март 2015.
Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център - с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на [[ГРАО]] от преброяването през март 2015.
Ред 348: Ред 189:
| style="text-align:right;"| -8,8‰
| style="text-align:right;"| -8,8‰
|}
|}

== География ==
Областта е разположена в [[Югозападна България]] като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите [[Софийска област|Софийска]], [[област Перник|Перник]] и [[област Благоевград|Благоевград]], а на запад – с [[Република Македония]] и [[Сърбия]]. Административен, стопански и културен център е на областта град [[Кюстендил]]. Област Кюстендил обхваща 9 общини – [[община Кюстендил|Кюстендил]], [[община Дупница|Дупница]], [[община Бобов дол|Бобов дол]], [[община Сапарева баня|Сапарева баня]], [[община Рила|Рила]], [[община Кочериново|Кочериново]], [[община Невестино|Невестино]], [[община Бобошево|Бобошево]] и [[община Трекляно|Трекляно]] с общ брой на населените места 182.

=== Релеф и полезни изкопаеми ===
Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната и&#768; част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната [[Милевска планина]], [[Чудинска планина]], [[Земенска планина]] и на изток [[Конявската планина]]. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река [[Драговищица (река)|Драговищица]], планината [[Лисец (Западна България)|Лисец]] и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на [[Осоговската планина]], планината [[Влахина]] и Северозападна [[Рила]] със затворените между тях и [[Краище]]то по-ниски земи – котловината [[Каменица (котловина)|Каменица]], Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река [[Струма]]).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в [[Бобовдолски въглищен басейн|Бобовдолския въглищен басейн]]. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите [[Стобски пирамиди]].

=== Климат и водни ресурси ===
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село [[Полска Скакавица]] река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

=== Горски фонд ===
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В [[Габра (резерват)|резервата „Габра“]] с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от [[черен бор]]. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 367: Ред 194:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Kyustendil Province|област Кюстендил}}
* [http://www.kn.government.bg/kn/index-bg.html Сайт на областна администрация Кюстендил]
*{{Икона|bg}} {{Official website|kn.government.bg}}
* [http://www.kn.government.bg/kn/index-bg.html Областен управител на Кюстендил]
* [http://kalendar-kyustendil.free.bg Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил]
* [http://kalendar-kyustendil.free.bg Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил]
* [http://pchelarstvo-kyustendil.free.bg Кюстендилска област – пчеларство]
* [http://pchelarstvo-kyustendil.free.bg Кюстендилска област – пчеларство]

{{Градове в Област Кюстендил}}
{{Градове в Област Кюстендил}}
{{Области на България}}
{{Области на България}}
{{Портал|География|България}}


[[Категория:Област Кюстендил| ]]
[[Категория:Област Кюстендил| ]]

Версия от 10:43, 25 декември 2017

Област Кюстендил
Области в България
Област Кюстендил на картата на БългарияОбласт Кюстендил на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгозападен район за планиране
Областен центърКюстендил
Площ3084.3 km²
Население108 703 души (31 декември 2022 г.)
Общини9
БВП (2021)1 327 000 000 лв.[1]
МПС кодKH
Официален сайтkn.egov.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Кюстендил в Общомедия

Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 135 664 души (по експресни данни от Преброяване 2011)[2]. Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

География

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – с Република Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е на областта град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Невестино, Бобошево и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Населени места

Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(9 на брой)		 Населени места
(182 на брой – 7 града и 175 села)		 Брой и вид
Градове Села Общо
Бобов дол Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово 1 17 18
Бобошево Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово 1 11 12
Дупница Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново 1 16 17
Кочериново Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище 1 10 11
Кюстендил Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково 1 71 72
Невестино Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци 0 23 23
Рила Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево 1 4 5
Сапарева баня Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево 1 4 5
Трекляно Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци 0 19 19

Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център - с. Трекляно, където живеят 338 човека. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.

Население

Списък на общините в Област Кюстендил с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[3].
Област
Община 		Площ
km2 		Население
31.12.1934 		Население
31.12.1946 		Население
1.12.1956 		Население
1.12.1965 		Население
2.12.1975 		Население
4.12.1985 		Население
4.12.1992 		Население
1.3.2001 		Население
1.2.2011 		Брой
общини 		Градове Села Общо
Област Кюстендил 3 072,007 190 996 203 381 197 286 200 974 198 876 191 463 181 347 162 534 136 686 9 7 175 182
Община Бобов дол 206,188 14 971 16 584 17 772 18 119 15 942 14 453 13 655 11 755 9 067 1 17 18
Община Бобошево 135,142 10 697 11 691 10 199 8 297 6 556 5 326 4 620 3 695 2 870 1 11 12
Община Дупница 329,059 34 960 39 989 44 569 53 141 58 185 57 310 55 737 51 471 44 988 1 16 17
Община Кочериново 182,306 13 977 15 159 14 397 13 033 10 206 8 617 7 500 6 607 5 214 1 10 11
Община Кюстендил 979,915 65 575 66 951 64 880 71 336 79 756 81 525 78 328 70 573 60 681 1 71 72
Община Невестино 439,686 21 650 22 877 18 336 13 904 9 489 7 266 5 894 4 466 2 821 - 23 23
Община Рила 360,960 5 987 7 144 7 498 6 650 5 818 4 918 4 410 3 844 2 888 1 4 5
Община Сапарева баня 180,921 11 507 12 769 12 331 11 876 9 923 9 841 9 544 8 981 7 528 1 4 5
Община Трекляно 257,830 11 672 10 217 7 304 4 618 3 001 2 207 1 659 1 142 629 - 19 19

Етническа група (2011):[4]

Българи: 121 351 (92,91 %),
цигани: 8 305 (6,36%), други: 959 (0,73%)

Религии в област Кюстендил (2011)
Религиозна група процент
православни
  
 87.6%
други и неопределени
  
 12.4%


Вероизповедание (2011):[5]

Самоопределили се: 115 944 души:

Православни: 101 506 ( 87,55% ),
други: 14 438 ( 12,45% )

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 7,0‰ 18,4‰ -11,4‰
2012
2011 8,0‰ 18,8‰ -10,8‰
2010 7,6‰ 17,4‰ -9,8‰
2009 8,4‰ 17,4‰ -9,0‰
2008 8,2‰ 16,9‰ -8,7‰
2007 8,0‰ 17,6‰ -9,6‰
2006 7,8‰ 17,3‰ -9,5‰
2005 7,7‰ 17,3‰ -9,6‰
2004 7,4‰ 16,2‰ -8,8‰

Източници

  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  3. ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  4. ↑ Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група
  5. ↑ Население към 01.03.2001 г. по области и вероизповедание

Външни препратки

Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
Областите в България, оцветени в знамената на областните градове
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кюстендил_(област)&oldid=8308548“.