Европейски съюз
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейският съюз (съкратено ЕС) е уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави. Създаден с Договора за Европейския съюз (ДЕС, широко известен като Договора от Маастрихт), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година. В член 1 от Договора Съюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени от други форми на сътрудничество между членуващите страни.
Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца - от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност (ЕО).
Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 15 от 27-те страни членки) е в обращение от 2002 година.
Съдържание |
[редактиране] Статут
За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба обединени под общ покрив. Съгласно този модел, Европейските общности са първият стълб на съюза (Европейската общност за въглища и стомана - ЕОВС, Европейската общност за атомна енергия - „Евратом“, и Европейската икономическа общност - три на брой в момента на създаването му, а днес само две, след изтичане на Договора за ЕОВС през 2002 година). Вторият и третият стълб представляват новите форми на междудържавно сътрудничество предвидени в Договора от Маастрихт, а именно обща политика в областта на външните работи и сигурността (дял V от ДЕС) и полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“ въплътен в целите и принципите на съюза (общите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането в сила на Договора, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност.
Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно Договора от Маастрихт Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертано междуправителствен характер.
От друга старна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на ЕС са прехвърлили част от своя суверенитет и че ЕС започва да наподобява федерация или конфедерация. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.
Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза - Европейските общности, който има наднационален характер.
За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности. В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „sui generis“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.
На 13 октомври 2004 европейските лидери подписват договор за Европейска конституция. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни-членки. Но след нейното отхърляне на последователни референдуми във Франция и Холандия през пролетта на 2005 проектът е замразен. Бъдещето на конституцията все още остава неясно. Основна последица от влизането в сила на този договор би било премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на общностите и съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в Берлин на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.
На 13 декември 2007, главите на правителства подписаха Договор от Лисабон, с който се изменят съществуващите договори за Европейски съюз. Договорът трябва да бъде ратифициран от държавите-членки на ЕС до 2009.
[редактиране] История
Постоянните опити за обединение на различните европейски народи предхождат самите държави. Преди 3 000 години със силата на меча над Европа властват келтите, а след тях и римляните. Империята на Карл Велики и Свещената Римска империя в продължение на стотици години обединяват под слаб контрол големи области от континента. В по-ново време митническият съюз на териториите под Наполеонова власт в началото на 19-ти век и инвазията на нацистка Германия през 40-те години на 20 век са примери за мимолетно обединение на значителни части от Европа.
Като се има предвид многообразието от езици и култури на Стария континент, опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от Виктор Юго през 1851. Катастрофалната за континента Първа световна война е последвана от Втора световна война, която оставя след себе си Европа в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят Европа, редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на Европейска общност за въглища и стомана(ЕОВС) е на работника във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя тази идея на 9 май 1950 (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април 1951, а влиза в сила през юли 1952.
Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности - Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договора от Рим от 1957, встъпил в сила на 1 януари 1958. През 1967 тези 3 общности се обединяват в Европейска общност. С договора от Маастрихт от 1992 официално е създаден Европейският съюз (ЕС). Съществуващата до този момент Европейска общност е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената структура.
[редактиране] Държави членки и кандидатки
[редактиране] Настоящи държави-членки
В момента Европейският съюз има 27 държави-членки. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света.
 |
От основаването на ЕС от 6 държави през 1952 до този момент 21 други страни са се присъединили към съюза:
| Година | Държава |
|---|---|
| 1957 | Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Холандия (основателки) |
| 1973 | Дания, Ирландия, Обединено Кралство |
| 1981 | Гърция |
| 1986 | Португалия, Испания |
| 1990 | Източна Германия се обединява със Западна Германия и става част от ЕС |
| 1995 | Австрия, Финландия, Швеция |
| 2004 | Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия |
| 2007 | България, Румъния |
Бележка:
- Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност.
- Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 и напуска Европейската общност през 1985 след проведен референдум.
[редактиране] Специални територии на Европейския съюз
Някои части на територията на страните-членки на Европейския съюз поради своята географска отдалаченост или специално разположение, също така и някои от владенията на страните-членки имат специален статус по отношение прилагането правните норми на ЕС.
Виж подробно: Специални територии на Европейския съюз.
[редактиране] Преговаряни разширения
В Момента има три държави които са получили статуса на официална страна кандидатка за членство в ЕС. Това са:
- Хърватия - Започва преговорния процес за присъединяване към ЕС през октомври 2005. Стреми се да се присъедини към ЕС до 2010.
- Република Македония - статус признат от 17 декември 2005, под името Бивша Югославска Република Македония, но все още не започнала присъединителния процес.
- Турция - Опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963, но Турция започна реани разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори без да е дадена ясната песпектива за членство в съюза. След тази първа фаза трябва да започне и същинските преговори за членство. Повечето анализатори считат, че до присъединяването на Турция към Европейския съюз ще мине поне едно десетилетие. В същото време тя е изправена пред опозицията на голям брой страни членки (най-вече на Франция и Германия), които смятат, че мястото на тази многомилионна мюсюлманска държава не е в Европейския съюз.
Както държавите получили статуса на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави-членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии.
[редактиране] Потенциални разширения
През 2003 година ЕС взема на срещата на високо равнище в Солун решението за европейска перспектива на всички западно-балкански държави, като едно евентуално приемане зависи от самите потенциални кандидатки, както и от изпълнението и прилагането на копенхагенските критерии.
Държавите които имат потвърдена европейска перпектива са: Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово.
[редактиране] Институции на Европейския съюз
[редактиране] Основни институции на ЕС
В рамките на Европейския съюз функционират четири органа:
- Европейски парламент - представлява европейските граждани
- Европейска комисия - изпълнителната институция на ЕС
- Съвет на Европейския съюз (или Съвет на министрите) - представлява правителствата на държавите-членки
- Европейски съд - контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС
[редактиране] Други важни институции на ЕС
- Европейски съвет - определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС
Финансови институции
- Европейска централна банка -отговаря за финансовата политика на евро-страните
- Европейска инвестиционна банка - отговаря за финансирането на инвестиционни проекти
- Европейска сметна палата - контролира бюджета на ЕС
Консултативни органи
- Европейски икономически и социален комитет - представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС
- Комитет на регионите - представлява регионалните и местни власти
- Европейски омбудсман
За тясно дефинирани научни, технически и управленчески задачи отговарят множество специализирани агенции.
[редактиране] Седалище на европейските институции
ЕС няма официална столица. Институциите на съюза се намират в няколко града:
- Брюксел - седалище на Европейската комисия, Съвета на министрите и на комисиите на Европейския парламент. Европейската комисия също така провежда тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии.
- Страсбург — седалище на Европейския парламент и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици.
- Люксембург - седалище на Европейската инвестиционна банка и Съда на Европейските общности.
- Франкфурт - седалище на Европейската централна банка.
[редактиране] Икономика
ЕС предлага редица предпоставки за развитие на икономиката в страните членки на съюза. Тези предпоставки включват: единен европейски пазар, без мита в страните членки на ЕС за другите страни от Евросъюза, свободна търговия на територията на целия Европейски съюз, свободен транспорт на информация, хора, стоки и капитали в рамките на Европейския съюз, гарантиране на демократичност и конкурентност в рамките на страните и качество на предлаганите продукти, отговарящи на строги критерии за качество. ЕС осигурява и икономическа помощ на изоставащите страни в ЕС като така се стимулира икономиката. За България в момента са отделени милиони евро по земеделските и структурните Еврофондове.
| Държави членки | БВП (PPP) милиони инт.долари |
БВП (PPP) на жител инт.долари |
БВП (номинален) на жител инт.долари |
|---|---|---|---|
 Европейски Съюз |
14 712 369 | 27 894 | 30 937 |
 Люксембург |
35 194 | 76 025 | 91 927 |
 Ирландия |
191 694 | 45 135 | 57 163 |
 Дания |
203 502 | 37 399 | 54 474 |
 Австрия |
298 683 | 36 189 | 41 266 |
 Финландия |
179 141 | 34 162 | 41 542 |
 Белгия |
353 326 | 33 908 | 39 331 |
 Холандия |
549 674 | 33 079 | 42 763 |
 Великобритания |
2 004 461 | 32 949 | 41 960 |
 Германия |
2 698 694 | 32 684 | 36 779 |
 Швеция |
296 715 | 32 548 | 44 454 |
 Франция |
1 988 171 | 31 377 | 37 417 |
 Италия |
1 791 006 | 30 383 | 33 078 |
 Испания |
1 203 404 | 28 810 | 31 727 |
 Гърция |
274 493 | 24 733 | 24 030 |
 Словения |
49 062 | 24 459 | 18 346 |
 Кипър |
19 692 | 23 419 | 22 046 |
 Малта |
8 447 | 21 081 | 14 598 |
 Португалия |
217 892 | 20 673 | 19 288 |
 Чехия |
210 418 | 20 539 | 15 186 |
 Естония |
25 796 | 19 243 | 12 933 |
 Унгария |
190 343 | 18 922 | 10 914 |
 Словакия |
101 220 | 18 705 | 11 307 |
 Литва |
53 400 | 15 700 | 8 010 |
 Полша |
547 000 | 14 300 | 7 940 |
 Латвия |
32 700 | 14 200 | 7 630 |
 България |
90 758 | 11 500 | 4 075 |
 Румъния |
218 926 | 10 152 | 6 338 |
| Страни кандидатки: | |||
 Турция |
653 298 | 8 839 | 5 417 |
 Хърватия |
61 804 | 13 923 | 10 559 |
 Република Македония |
17 902 | 8 738 | 3 040 |
| Потенциални кандидати: | |||
 Босна и Херцеговина |
25 505 | 6 884 | 2 774 |
 Албания |
18 329 | 6 259 | 3 175 |
 Сърбия |
47 770 | 6 112 | 3 700 |
 Черна гора |
2 412 | 3 800 | 1 784 |
[редактиране] Население
Виж още:Списък на градовете в ЕС по население
Населението на 27 членки на ЕС наброява около 493 млн. жители. Населението на съюза представлява 7.3% от това на целия свят, въпреки това то се побира на едва 3% от световната суша. ЕС е един от най-гъсто населените райони в света със своите 114 д/km². Около 80% живеят в градовете, а една трета в метрополис с над 1 млн. население.
[редактиране] Официални езици на Европейския съюз
В Европейския съюз са приети 23 официални езика, наричани още "работни"[1]. Те са (по азбучен ред, изписвани на латиница): български, чешки, датски, немски, английски, естонски, финландски, ирландски, френски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански, шведски, холандски и румънски. Не всички документи, издавани от ЕС обаче се превеждат на всичките 23 езика. Институциите на ЕС имат правото да избират за вътрешни цели, свои собствени езикови разпоредби. Например, Европейската комисия използва за работни при вътрешната си дейност три езика — английски, немски и френски. Другите езици ЕК използва само при нужда да информира и комуникира със съответната страна. Членовете на Европейския парламент обаче не са длъжни да знаят чужд език и затова от самото начало документите там са на всички езици.
[редактиране] Външни препратки и източници
- Europа.eu - Порталът на Европейския съюз
- GetEuropа.eu - Порталът на Европейския съюз (Търсене)
- Еuroparl.europa.eu - Сайтът на Европейския парламент
- Evropa.bg - Сайтът на Представителството на Европейската комисия в България
- Институциите на ЕС
- Europe.bg - Български европортал
- Evroportal.bg - Български европортал
- EU Observer - Новини от ЕС
- http://www.eupoint.net/ СНЦ "Паралел - Силистра" Информационна точка на Съвета на Европа и Европейския съюз
- „Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг“, Венцеслав Константинов, LiterNet.bg
Европейски съюзПреговарящи държави-кандидатки: Турция • Хърватия
Държави-кандидатки: Република Македония
