Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
Ханты-Мансийский автономный округ – Югра
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра на картата на РусияХанти-Мансийски автономен окръг – Югра на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърХанти-Мансийск
Площ534 801 km²
Население1 655 074 души (2018)
3,09 души/km²
Адм. центърХанти-Мансийск
Федерален окръгУралски федерален окръг
ГубернаторНаталия Комарова
Часова зонаUTC +5
МПС код86, 186
Официален сайтwww.admhmao.ru
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра в Общомедия

Ханти-Мансийският автономен окръг – Югра (на руски: Ханты-Мансийский Автономный Округ – Югра) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг[1]. Площ 534 801 km2 (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област). Административен център град Ханти Мансийск. Разстояние от Тюмен до Ханти Мансийск 1076 km, а от Москва до Ханти Мансийск 2759 km

Историческа справка, символи[редактиране | редактиране на кода]

Окръгът е създаден като административно-териториална единица на 10 декември 1930 г. под името Остяко-Вогулски национален окръг в състава на Уралска област, с административен център село Самарово. На 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област, а от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област. На 23 октомври 1940 Остяко-Вогулския национален окръг е преименуван на Ханти-Мансийски национален окръг и от 1944 г. влиза в състава на Тюменска област. През 1978 г. е преобразуван в Ханти-Мансийски автономен окръг, а през 2003 г. – в Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра. Всичките градове в региона са признати за такива през втората половина на ХХ в., като най-стар от тях е град Ханти-Мансийск от 1950 г.

  • Знаме. Знамето на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява правоъгълник, разделен на две равни ивици – горната е светло синя на цвят, а долната е зелена. В горната лява част на знамето е разположен стилизиран елемент от герба.
  • Герб. Гербът на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява сребърна емблема, изобразяваща стилизирана двуглава птица. Тя е разположена в средата на фигурен, синьозелен щит, оконтурен със злато. Фигурният щит на свой ред е вписан в прав червен щит. Той е увенчан със стилизиран елемент с бял цвят, изпълнен в традициите на обските угри, и е обкръжен с венец от зелени кедрови клонки. На вплетена в клонките синя лента със сребърни букви е изписано историческото название „Югра“.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ханти-Мансийският автономен окръг се намира в Азиатската част на Русия, в централната част на Западносибирската равнина. На север граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на югоизток – с Томска област, на юг – със същинската част на Тюменска област, на югозапад – със Свердловска област и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 534 801 km2 (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на окръга представлява съчетание от низини (Среднообска, Кондинска и др.) и ниски възвишения – Сибирски Ували (285 m), Северососвинско (301 m), Белогорски Материк (231 m). В крайния запад на окръга се простират източните склонове на Северен и Приполярен Урал, като в последния, на границата с Република Коми се издига най-високата точка на окръга и цялата планина Урал връх Народная (1894 m).[2]

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Ханти-Мансийският автономен окръг притежава големи залежи на нефт и газ. По-големи находища са: Самотлорско, Фьодоровско, Мамонтовско и Приобско находища. Добиват се още злато, кварц, въглища, желязо, мед, цинк, олово, ниобий, тантал, боксит и др. Усвояват се технологии за експлоатация на големите запасите от минерални води (йодни и бромни).[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

За формирането на климата съществено влияние оказват: планината Урал, която защитава окръга от запад, откритостта на терена от север, способстваща за нахлуването на студен, арктически въздух, равнинният характер на местността и големият брой реки, езера и блата. Климатът е остро континентален с бърза смяна на метеорологическата обстановка, особено в преходните периоди – от есен към зима и от пролет към лято. Зимата е сурова и продължителна, с устойчива снежна покривка със средна януарска температура от -18 °C до -22 °C. Лятото е кратко и сравнително топло със средна юлска температура от 15,7 °C до 18,4 °C. Есента и пролетта са кратки и студени. Абсолютна минимална температура е отбелязана през 1973 г. -59,3 °C и е регистрирана в долината на река Вах. Периодът с отрицателни температури е с продължителност 7 месеца – от октомври до април. Периодът с устойчива снежна покривка продължава около 180 – 200 дни – от края на октомври до началото на май, като средната ѝ дебелина варира от 50 до 80 cm. До средата на месец юни не са редки отрицателните температури. Годишната сума на валежите варира от 400 – 550 mm, като през месец юли са най-високи – около 15%, а целия летен сезон – около 75%. Общата годишна продължителност на слънчевото греене в окръга е от 1600 до 1900 часа. Преобладаващо направление на вятъра през лятото е северно, а през зимата – южно. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 80 до 115 денонощия.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

По територията на Ханти-Мансийския автономен окръг протичат над 19,6 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 100 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Главната река в региона е Об, която протича през него от изток на запад, след това на северозапад и накрая на север на протежение от 1218 km с части от средното и долното си течение в широко до 55 km долина. Нейни основни притоци са: Вах с притоците си Сабун и Колекъйоган, Кульоган, Аган, Тромъйоган, Голям Юган с притока си Малък Юган, Пим, Лямин, Голям Салим, Назим, Иртиш с притока си Конда, Казим, Северна Сосва с притоците си Ляпин и Малая Сосва. Болшинството от речната мрежа (с изключение в най-западната планинска част) се характеризира с висока заблатеност на басейните, реките са равнинни, с широки долини, малък наклон, бавно течение, многочислени меандри и изобилстват от протоци, ръкави и езера. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Речният им режим се характеризира с невисоко, разтегнато във времето до четири месеца пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания е ясно изразено зимно маловодие. Речният режим на реките Об и Иртиш, протичащи по няколко природни зони има сложен характер. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]

На територията на Ханти-Мансийския автономен окръг са разположени над 600 хил. езера с обща площ около 22 700 km2, като само около 150 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Те са с различен произход. За районите на Северен и Приполярен Урал най-типични са ледниковите езера, в районите с вечно замръзнала почва – термокарстовите езера, а по заливните тераси на реките – крайречни (старици, сори, тумани) езера. Най-широко разпространение имат блатните езера, разположени в обширните блатни масиви. Многочислените езера в региона образуват цели езерни системи, като най-големи са: Кондински Сор, Торм-Емтор, Леушински туман, пилтанлор, Турсунски туман, Сирковое и др. Едно от най-известните езера е Самотлор, в района на което се намира най-голямото в Русия находище на нефт. Блатата и заблатените земи заемат 199 145 km2, което представлява 37,24% от територията на окръга. Частично в пределите на региона попадат две от най-големите блатни системи на Русия Голямото Васюганско блато и Салимо-юганската блатна система.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Почвите се отличават с голямо разнообразие. На приречните участъци почвеният слой е представен предимно от подзолисти почви. По водоразделните височини преобладават полухидроморфните почви, които в централните части на окръга обикновено преминават в блатисти. В долините на реките почвеният слой е разнообразен – алувиални, блатисти и др. В планинските райони се срещат тундрови, грубохумусни, фрагментарни и планински почви.[2]

Растителната покривка представлява съобщество от горска, блатна и тундрова растителност. Доминира зоната на средната тайга с гори от хвойна, дребнолистни и смесени гори. Най-чести представители на иглолистните видове (85% от горите) са хвойна, ела, бор, кедър и др. От ниската горска растителност доминират плодоносните храсти – клюква, малина, къпина, шипка, боровинка и др. В северните райони растат най-вече лишейни съобщества, използвани за паша на елените. Горските масиви заемат над 1/3 от територията на окръга, като общите запаси от дървесина се изчисляват на 2,5 млрд.m3.[2]

На територията на окръга се срещат следните бозайници – лос, елен, лисица, белка, норка, видра, заек, язовец и др. Птиците са представени с гъска, глухар, тетрев и др. Във водоемите обитават около 42 вида риби – есетра, щука, чига, селда и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Ханти-Мансийския автономен окръг на 1 януари 2018 г. наброява 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област), като 78,7% от тях живеят в градовете. Във връзка с бурното развитие на нефтодобива за последните 30 години то се е увеличило с около 1 милион жители.

На територията на окръга живеят представители на 123 националности. Според преброяването на населението от 2010 г. националният състав е доста разнороден: руснаци – 66,1%, украинци – 8,6%, татари – 7,5%, башкири – 2,5%, ханти – 1,2%, манси – 0,7%, други националности – 13,4%

Ханти-Мансийският автономен окръг е историческа родина на коренното население съставено от ханти и манси, което съставлява 1,9% от общото население.

Много мюсюлмански мигранти се заселили в областта (през 21 век)[4]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра

В административно-териториално отношение Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра се дели на 13 окръжни градски окръга, 9 муниципални района, 16 града, в т.ч. 13 града с окръжно подчинение и 3 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Ханти Мансийск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
І. Когалим 154 64 846 гр. Когалим 64 704 325
ІІ. Лангепас 60 43 534 гр. Лангепас 43 534 545
ІІІ. Мегион 51 55 251 гр. Мегион 48 283 546 Високи
ІV. Нефтеюганск 154 126 157 гр. Нефтеюганск 126 157 190
V. Нижневартовск 271 274 575 гр. Нижневартовск 274 575 576
VІ. Няган 814 57 765 гр. Няган 57 765 260[5]
VІІ. Покачи 22 17 905 гр. Покачи 17 905 503
VІІІ. Пит Ях 80 40 798 гр. Пит Ях 40 798 253
ІХ.Радужни 142 43 157 гр. Радужни 43 157 475
Х.Сургут 354 360 590 гр. Сургут 360 590 348
ХІ. Урай 54 40 559 гр. Урай 40 559 290
ХІІ. Ханти Мансийск 338 98 692 гр. ханти Мансийск 98 692
ХІІІ. Югорск 152 37 150 гр. Югорск 37 150 320[5]
Муниципални райони
1. Белоярски 41 646 29 390 гр. Белоярски 20 142 560
2. Берьозовски 88 101 22 973 сгт Берьозово 7050 509 Игрим
3. Кондински 54 627 31 256 сгт Междуреченски 11 149 240[5] Кондинское, Кумински, Луговой, Мортка
4. Нефтеюгански 24 548 45 215 гр. Нефтеюганск 190 Пойковски
5. Нижневартовски 117 212 36 151 гр. Нижневартовск 576 Излучинск, Новоаганск
6. Октябърски 24 502 29 024 сгт Октябърское 3094 278 Андра, Приобие, Талинка
7. Съветски 30 100 48 715 гр. Съветски 29 456 300[5] Агириш, Зеленоборск, Комунистически, Малиновски, Пионерски, Тайожни
8. Сургутски 104 998 122 695 гр. Сургут 348 гр. Лянтор, Барсово, Бели Яр, Фьодоровски
9. Ханти-Мансийски 46 064 19 680 гр. Ханти Мансийск
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориалное деление Ханты-Мансийского автономного округа - Югры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Промишленост и стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на окръга е тясно свързана с добива на нефт и природен газ. В отрасловата структура на промишлеността нефто- и газодобивът съставляват 85,8%, енергетиката – 7,2%, металообработването – 3%, газопреработването – 2,7%, дърводобивът и дървопреработването – 0,4%, производството на строителни материали – 0,4%, хранително-вкусовата промишленост – 0,2%, нефтопреработването – 0,1%.

Природните условия на окръга не дават възможност за развитие на селското стопанство. Поради това голяма част от селскостопанската продукция се внася от други региони на Русия.

Транспортът в окръга е предимно речен и железопътен. Около 29% е делът на автомобилния транспорт и около 2% – на авиационния. Дължината на жп линии е 1106 km, на речните плавателни пътища – 5544 km, а на автомобилните пътища е над 18 000 km (11 000 km с твърда настилка). Общата дължина на магистралните тръбопроводи на територията на окръга е около 26 000 km – 6283 км нефтопроводи и 19500 km газопроводи.

Основни експортни продукти са нефт и нефтопроизводни, дървесина и др. Вносът е съставен предимно от нефтодобивно оборудване, черни метали, телекомуникационно и ЕИ оборудване, автомобили и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Ханти-Мансийският автономен окръг (Ха́нты-Манси́йский автоно́мный о́круг — Югра́) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд - Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд — Хватцев]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2022-06-15 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
  4. Стешин, Дмитрий. Построят ли мигранты в Сибири таежный халифат. Часть 2: «Бесконечный поток» // Комсомольская правда. Москва, АО ИД «Комсомольская правда», ноември 2017. Посетен на 02.06.2019. (на руски)
  5. а б в г по въздушен път