Втора световна война
 |
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Втора световна война | |||
 Отгоре, по посока на часовниковата стрелка: Британски войници в Северна Африка; японски войници погребват живи китайски цивилни; съветски войски по време на зимна офанзива; японски самолети, подготвящи се да излетят от самолетоносач; съветски войници се сражават в Берлин; нападение срещу немска подводница. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1 септември 1939 г. – 2 септември 1945 г. | ||
| Място | Европа, Тихи океан, Югоизточна Азия, Близък изток, Средиземно море и Африка | ||
| Резултат | Победа на Съюзниците • Разпадане на Третия германски райх които довеждат до Студената война (още...) | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Втора световна война в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Втората световна война е световен военен конфликт, който протича през средата на ХХ век (от 1 септември 1939 до 2 септември 1945 г.). Наречена е така, защото за втори път след Първата световна война всички развити страни в света по това време участват в бойни действия, които се водят на територията на четири (Европа, Азия, Африка и Австралия) от седемте континента и в различна степен във всички океани – Атлантическия, Тихия, Северния ледовит и Индийския.
Като резултат от агресивната политика на редица държави избухват множество локални конфликти, предшестващи Втората световна война – японската агресия в Манджурия през 1931 г., Гражданската война в Испания, Втората китайско-японска война (започнала на 7 юли 1937 г. и завършила на практика с края на Втората световна война), необявената Съветско-японска гранична война, италианското нахлуване в Абисиния и Албания и др.
През 1938 г. след остра политическа криза Австрия се присъединява към Германия (т.нар. аншлус). Провежда се Мюнхенската конференция, която завършва с подписването на Мюнхенското споразумение. То води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия и създаването на независима държава Словакия. След провала на Мюнхенското споразумение Полша и Франция подписват съюзническо споразумение.
На 23 август 1939 г. между съюзниците Германия и СССР се сключва Договорът Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша, окупацията на Литва, Латвия и Естония от СССР и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Два дни по-късно този договор е последван от съюзнически договор между Полша и Великобритания.
Начало на войната
На 1 септември 1939 г. първо Германия, а на 17 септември и СССР нахлуват в Полша. Това води до обявяването на война на Германия от страна на Великобритания и Франция на 3 септември 1939 г. След капитулацията на Полша в средата на месеца (17 септември 1939 г.), войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от фон Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
| „ | Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.[1] | “ |
На 28 септември Германия и СССР сключват Договор за дружба и граници, който осигурява тила на немците.
На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия и води до 12 март 1940 г. т.нар. Зимна война, заради което е изключен от Обществото на народите. Съгласно подписания през 1940 г. Московски мирен договор, Финландия предава Карелския полуостров и град Виборг на СССР.
На 9 април 1940 г. Германия напада Дания и Норвегия, след като английското правителство обявява, че норвежките териториални води са минирани, за да попречат на преминаването на немски кораби. На 10 юни същата година норвежката съпротива е сломена.
Западен фронт (1940 – 1945)
Нападение над Франция
На 9 май 1940 г. германските войски нападат Холандия, Белгия и Люксембург. Френското и английското правителство изпращат подкрепления на белгийците.
На 13 май Ротердам се предава, а на 14 май холандската армия капитулира.
На 17 май немски танкови дивизии навлизат дълбоко в Северна Франция, придвижвайки се по долината на река Сома към Ламанша. Английските и белгийски армии във Фландрия се оказват отрязани от главните френски армии. След падането на Брюксел и Намюр, английските и белгийски армии се оттеглят към Остенде и Дюнкерк. След капитулацията на Белгия, английски и френски войски са обградени при Дюнкерк. В първите дни на юни, в резултат на успешното провеждане на т.нар. „Дюнкерска евакуация“, британската армия успява да изтегли почти изцяло намиращата се около града „жива сила“. Междувременно немските войски продължават решителното си настъпление срещу главните френски сили.
На 10 юни Италия обявява война на Франция и Англия и италианската армия нахлува в Южна Франция. На 13 юни Париж е изоставен без бой на настъпващата немска армия, а на 17 юни френският маршал Анри-Филип Петен моли Германия за примирие. На 22 юни е подписано Компиенското примирие, с което Франция се задължава да демобилизира армията си и да остави северната част от страната и атлантическото ѝ крайбрежие под немска окупация.
В неокупираната, южна част на Франция се установява марионетният режим на маршал Петен със столица Виши. На 24 юни е подписано примирие с Италия. На 3 юли англичаните опитват да принудят френските бойни кораби, разположени в Северна Африка да се присъединят към тях. След като получават отказ, британците откриват огън, унищожавайки четири кораба, а петият успява да избяга в южното пристанище Тулон. На 4 юли всички френски кораби, намиращи се в британски пристанища, биват конфискувани. На 5 юли френското правителство във Виши прекъсва дипломатическите си отношения с Англия.
„Битката за Англия“
След като става ясно, че английското правителство няма желание за примирие с Германия, на 8 август Луфтвафе започва въздушна офанзива срещу летищата и промишлените центрове на Англия. Англичаните отвръщат с нощни бомбардировки на Берлин, Дюселдорф, Есен и други големи немски градове, както и на окупирани от германците пристанища на континента, между които Антверпен, Остенде, Кале и Дюнкерк.
Германия от своя страна се опитва да установи морска блокада на Англия. Към края на годината става ясно, че Вермахтът не може да постигне нито въздушно, нито морско превъзходство. Нахлуването в Англия се отлага за неопределен срок.
На 27 септември в Берлин е подписан Тристранният пакт между Германия, Япония и Италия.
На 20 ноември 1940 г. към него се присъединява Унгария, на 23 ноември Румъния, а на 1 март 1941 се присъединява България.
Източен фронт (1939 – 1945)
Югоизточна Европа
На 7 септември 1940 г. се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България е върната територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война, като се извършва и размяна на население. Румъния е принудена да отстъпи северна Трансилвания на Унгария и Молдова на СССР. На 8 октомври същата година немските войски влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.
Италианското нахлуване в Гърция през ноември 1940 г. се превръща в катастрофа, след като италианските войски са изтласкани в Албания, окупирана от Италия още от 1939 г. На 3 декември, гръцките войски нахлуват в Албания, завземайки Саранда, Гирокастра, и около 1/4 от албанската територия. На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, и немски войски влизат в София. На 25 март Югославия се присъединява към същия пакт, но два дни по-късно просъюзническото югославско правителство е свалено от власт чрез военен преврат. В резултат на това, в началото на април немските войски нападат през българска, румънска и унгарска територия Югославия, а през българска територия и Гърция. Целта на това германско нашествие е да помогне на съюзниците си и да изтласкат британските войски от Гърция, предотвратявайки по този начин евентуална заплаха за находищата на нефт в Румъния от тяхна страна. Вермахтът успява да наложи властта на Германия над Балканите. На 20 май немски парашутисти завземат остров Крит, а остатъците от разбитата английска армия се оттеглят към Кипър и Египет. България получава населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия, както и други територии от Гърция и Югославия. Създава се Независима хърватска държава, която включва и Босна.
Близкият изток и Северна Африка
След като през юни 1940 г. Италия обявява война на Англия и Франция, войските ѝ в Либия са подложени на атака от страна на британците в Египет. Италианските въоръжени сили окупират Британска Сомалия през август и нахлуват в Египет през септември. Британските войски първоначално отстъпват, но през декември, с получените подкрепления, довеждат нещата до обрат и на 12 декември нахлуват в Либия. През януари англичаните (от Кения и Судан) навлизат и в Сомалия, Етиопия и Еритрея.
През февруари 1941 г. германците изпращат войски в помощ на италианците в Либия – т.нар. Африкански корпус (специално обучен за водене на боеве в пустинни условия), воден от генерал Ервин Ромел. На 3 април англичаните са принудени да се оттеглят. На 20 април немското настъпление е спряно на египетската граница. На 18 юни Турция (дотогава съюзник на Англия) подписва пакт за ненападение с Германия и остава неутрална във войната (до началото на 1945 г.).
На 2 май 1941 г. министър-председателят на Ирак Рашид Али ал-Гайлани моли немците за помощ, в резултат на което страната бива окупирана от Великобритания. На 31 май Рашид Али напуска страната и е подписано примирие с англичаните. На 8 юни англичаните нахлуват в Сирия и Ливан, премахвайки френската администрация там. На 16 август на Иран е поставен британско-съветски ултиматум, който изисква експулсирането на всички германци от Иран, на който шахът на Иран отказва да се подчини, оставайки неутрален. На 25 август Иран бива нападнат и по-късно окупиран от британски и съветски войски. През октомври същият ултиматум е поставен на Афганистан. Афганистанското правителство се съгласява.
На 10 декември британците отново атакуват Либия. Въпреки че германските резерви в Африка са изчерпани заради вече открития Източен фронт срещу СССР, на 26 май 1942 г. Ромел контраатакува, но бива спрян при Ел Аламейн в Египет – на 100 km от Александрия. През октомври в резултат и на втората битка при Ел Аламейн следва нова – трета британска офанзива в Северна Африка. На 8 ноември англо-американски морски сили нападат френско Мароко и Алжир. Френските гарнизони в Казабланка, Оран и гр. Алжир са превзети. На 24 януари 1943 г. британски войски окупират Триполи. Немско-италианските сили се оттеглят към Тунис. На 12 май англо-американските сили завземат град Тунис. Съпротивата в Северна Африка е сломена. На 9 септември 1943 г. Иран обявява война на Германия.
Сражения в Съветския съюз
Съгласно пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г., на 17 септември Съветският съюз напада и окупира източната част на Полша (днес част от териториите на Украйна, Беларус и Литва).
Германските военни операции в Гърция и Северна Африка забавят с няколко седмици заплануваното срещу СССР германско нападение, което в крайна сметка започва на 22 юни 1941 г. (вж. Операция Барбароса). Впоследствие загубеното време от подходящия за военни действия топъл период на годината ще бъде оценено като сериозна стратегическа грешка. Три дни по-късно, на 25 юни 1941 г., Финландия си връща предвоенните граници.
Широко е разпространено мнението, че до момента на германското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни мерки. Само година по-рано Червената армия с големи трудности надделява над малочислените войски на финландците, а и не разполага с квалифициран команден състав – голяма част от него е избит в периода на Сталиновите чистки, в които биват ликвидирани маршали, армейски генерали и други висши офицери от различните видове войски. В началото Вермахтът успешно се справя със съветската съпротива – само 24 часа след началото на нападението германските ВВС успяват да унищожат 1200 съветски самолета.
В първите месеци след германското нахлуване Съветският съюз е на прага на военна катастрофа. Нацистка Германия успява да концентрира срещу СССР около 70% от въоръжените си сили, подсилени и от съюзнически такива. През есента на 1941 г. Москва е вече пряко застрашена, и правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).
Далечен Изток и Тихи океан
Япония окупира Манджурия през 1931 г. и Северен Китай през 1937 г. През 1940 г. те поставят марионетно правителство в Нанкин, което администрира китайските територии под техен контрол. На 9 август същата година британските гарнизони в и около Шанхай се оттеглят. След като френското правителство във Виши позволява на Япония използването на пристанища и авиобази в Индокитай, японските въоръжени сили започват окупация на Индокитай и навлизат в Китай от Виетнам. Междувременно американското правителство въвежда ембарго за износ на суровини и продукти на черната металургия за всички държави от Източното Полукълбо, с изключение на Англия. Японският посланик във Вашингтон обявява това за „недружески акт“, тъй като американското ембарго има очевидно за цел да блокира японската военна индустрия, а и икономиката като цяло, и Япония е поставена пред избора да се изтегли от Китай или да нападне Холандска Източна Индия, за да завоюва нефтените находища там. Американският президент Франклин Рузвелт предупреждава изрично японците да не правят последното. На 13 април 1941 г. обаче Япония и СССР подписват пакт за ненападение. На 26 юли американското и британското правителство замразяват всички японски финансови активи в техните страни. На 7 декември 1941 г. Япония, без да обяви война, напада американската военна база Пърл Харбър. На следващия ден САЩ обявяват война на Япония. На 11 декември, съобразно клаузите на Тристранния пакт, Германия и Италия обявяват война на САЩ.
През 1941 и началото на 1942 година Япония завзема Малайзия, Сингапур, Индонезия, Филипините, Бирма, и подписва десетгодишно съюзническо споразумение с Тайланд. Британските сили в Хонконг се предават на японците, но междувременно Англия превзема френската колония Мадагаскар. На 7 и 8 май 1942 г. японска флота, целяща овладяването на пристанището Порт Морсби в Папуа Нова Гвинея, търпи тежко поражение в Коралово море от американски самолетоносач. Обратът във войната на тихоокеанския фронт става окончателен факт след морското сражение при атола Мидуей – 3 юни 1942 г., където японският флот търпи катастрофален провал, губейки четири самолетоносача и голяма част от елитните си пилоти, докато военноморските сили на САЩ – само един самолетоносач. На 7 август същата година американските войски минават в контранастъпление, като техните морски пехотинци осъществяват десант на остров Гуадалканал от Соломоновите острови.
През 1944 – 1945 година американските войски овладяват Маршаловите и Марианските острови, а след битката при залива Лейте – и филипинския архипелаг. На 16 юни 1944 г. започват въздушни бомбардировки срещу Япония, използвайки новозавладените острови като бази. На 1 април 1945 г. американците нахлуват на японския остров Окинава. Ожесточената съпротивата на военните и цивилното население там не спира до края на юни, което става една от причините американците да прибягнат до използването на новосъздаденото атомно оръжие – на 6 август 1945 над японския град Хирошима е детонирана втората в света атомна бомба, разработена тайно от американското правителство (първата е използвана за тест два месеца преди това). Тя унищожава или поврежда силно над 67% от сградите в града[2] и причинява смъртта на повече от 80 000 души (през следващите няколко месеца от радиацията умират още около 60 000 души). На 8 август 1945 г. Съветският Съюз обявява война на Япония, съветските войски навлизат в Манджурия, разгромяват остатъците от японската Квантунска армия и завземат Североизточен Китай, Северна Корея, Южен Сахалин и Курилските острови. На 9 август американците детонират втора, по-мощна атомна бомба над Нагасаки. На 14 август японското правителство моли за примирие. Американските окупационни сили навлизат в Япония на 26 август. Капитулацията е подписана официално на 2 септември 1945 г. на борда на американския военен кораб „Мисури“. На 9 септември 1945 г. японските армии в Китай, наброяващи около един милион души, се предават на Чан Кай Ши. Китай си възвръща Вътрешна Монголия и Манджурия, както и островите Тайван и Хайнан. Хонконг е окупиран отново от британците, които приемат капитулацията на японските сили в югоизточна Азия.
Първи значителни поражения на Германия
Първото значително поражение на Германия е по време на контранастъплението на СССР под Москва през зимата на 1941 – 1942 г. Германия обявява война на САЩ веднага след атаката на Япония срещу американската военноморска база в Пърл Харбър през декември 1941 г. От началото на войната САЩ снабдяват и предлагат все повече помощ на Великобритания, но от този момент цялата боеспособност на американската войска и огромният военно-промишлен потенциал на Съединените щати се насочват срещу Германия. Първото значително поражение на германците в Северна Африка е във втората битка при Ел Аламейн през 1942 г. Приблизително по това време се влошава ситуацията за немците на Източния фронт. През пролетта и лятото на 1942 г. Вермахтът постига големи успехи срещу Червената армия (например в битката при Керч и при обсадата на Севастопол), но в битката при Сталинград (юли 1942 – февруари 1943 г.) търпи тежко поражение.
Сражения в Италия
Немското и италианско поражение край Сталинград и в Северна Африка позволява на съюзниците да разработят планове за откриването на нов театър на бойни действия на юг. Провежда се десант в Сицилия през юли 1943 г., след който повечето от съратниците на Бенито Мусолини се обръщат против него. Маршал Пиетро Бадолио е обявен за министър-председател на 25 юли 1943 г. и започва мирни преговори със съюзниците. На 3 септември съюзниците преминават от Сицилия към вътрешността на страната. Същият ден се подписва примирие и много от италианските войници са взети в плен от немците. Останалата част от италианските войски се запазват боеспособни, като се изтеглят навреме в южна Италия, където се прегрупират, преди да бъдат изпратени обратно на фронта, след като на 13 октомври 1943 г. Италия обявява продължилата до 1945 г. война на нацистка Германия.
С помощта на Андрей Вишински, представител на СССР в Съюзната контролна комисия (СКК) за примирието с Италия, на 28 септември 1943 г. италианската армия е поставена в оперативно подчинение на 5-а американска армия. Германците превземат много от големите градове, включително Рим. Мусолини (намиращ се в затвора) е освободен от германски въздушен десант под командването на Ото Скорцени на 15 септември. Мусолини обявява капитулацията подписана на 8 септември от Бадолио за противоконституционна и държавния преврат извършен от него за неуспешен, въпреки че правителството на Пиетро Бадолио е законното, а Мусолини няма законна власт. На 10 септември министър-председателят Бадолио и законното италианско правителство, както и италианското върховно военно командване бягат на юг под защитата на италиански бойни кораби. Те се установяват заедно с кралското семейство в Бриндизи, което става седалище на италианската държавна власт до 4 юни 1944 г. Вермахтът поема командването в Рим, след като италианската армия в града е изоставена от главнокомандващите си, въпреки че командира на италианските войски в града генерал Джакомо Карбони изтегля в южна Италия големи части от римския гарнизон.
На 1 октомври благодарение на съвместните бойни действия на италианските и англо-американските войски е освободен Неапол, но не успяват да се придвижат на север при зимни условия. Въпреки това италианското върховно командване, съвместно със съветски и англо-американски военни съветници, подновява настъпателните операции срещу германците още през декември. На 8 декември 1943 г. италианските войски (Първа моторизирана бойна група в състав 5500 италиански войници и офицери от мотопехотните дивизии Леняно и Месина под командването на генерал Виченцо Дапино) атакуват укрепилите се на хълма Монте Лунго до Неапол германски дивизии. Тъй като са без артилерийска подготовка, част от италианците загиват в това първо сражение, но на 28 декември 1943 г. италианската армия, вече с мощна артилерийска подготовка, допълнени с два батальона берсалиери, отново атакуват хълма и, вследствие на силния огън на италианската артилерия и щурма на хълма от италианските мотопехотни войски и берсалиерите, германските войски разположени там са унищожени, а останалите около 1800 души падат в италиански плен.
Благодарение на победата при Монте Лунго, италианските ръководители се обръщат към съветския представител в СКК Вишински с молба да бъде увеличена числеността на италианските войски, воюващи на фронта. Англо-американските представители са против реално италианско участие, но Вишински успява да ги убеди, че е необходимо решение за увеличение на италианската армия на фронта. Така през януари 1944 г. италианските части на фронта са вече 22 хил. войници и офицери, групирани в Италиански освободителен корпус под командването на генерал Умберто Утили, съставен от три дивизии – участвалите в състава на Първа моторизирана бойна група Леняно и Месина, преименуванни на бригада Утили, и парашутната дивизия Нембо с два полка в нея, името на които е Фолгоре. Променя се и оперативното подчинение на италианската армия, като от 5-а американска армия тя преминава в оперативно подчинение на 2-ри полски корпус.
На 18 януари 1944 г. италианските войски, в лицето на Италианския освободителен корпус, започват боеве срещу германците при Монте Касино. 67-и италиански моторизиран пехотен полк Леняно пробива германските позиции южно от Касино и италианците се придвижват в дълбочина, като по пътя ликвидират части на алпийската фашистка дивизия Мотрероса на фашистката италианска социална република Сало. В края на януари 1944 г. на фронта при Монте Касино пристигат нови англо-американски части. Германците създават силна отбранителна линия, наречена Густав, на юг от Рим. Въпреки това италиански сапьори успяват да пробият част от минните полета на хитлеристите. Чак на 15 март 1944 г. италианските войски, англо-американските и полския корпус атакуват защитната линия Густав при Монте Касино, която пада на 18 май, след като 67-и италиански моторизиран пехотен полк Леняно и италианската парашутна дивизия Нембо пробиват на 17 май германската отбрана при Филотрано, вследствие на което 5-а американска и 8-а английска армии, 2-ри полски корпус и италианската дивизия Месина настъпват повсевместно и ликвидират отбранителната линия Густав. На 4 юни Рим е превзет от намиращия се в първи ешелон Италиански освободителен корпус, командван от генерал Умберто Утили, и англо-американските войски.
След освобождението на Рим от германска окупация правителството на Италия начело с маршал Пиетро Бадолио подава оставка и е избрано ново правителство на Италия начело с лидера на Италианската социалистическа партия Иваное Бономи. Боевете за Филотрано между италианската армия и германските войски продължават чак до 15 юли 1944 г., когато италианците сломяват съпротивата на германците в жестока битка. На 12 август след сериозна съпротива пада Флоренция, но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те контролират страната на юг от линията Ливорно – Анкона. През септември 1944 италианското правителство начело с Иваное Бономи се обръща отново към СКК с молба италианските войски, които ще участват на фронта в подготвящите се сражения в Северна Италия, да бъдат увеличени за втори път. Отново с помощта на Вишински, италианската армия е увеличена на 80 хил. войници и офицери, групирани в 6 дивизии, наречени бойни групи: Леняно, Мантуа, Фриули, Кремона, Пичено и Фолгоре, които формират Първа италианска армия под командването на генерал Умберто Утили. Те пристигат след голяма подготовка на фронта в северна Италия през февруари 1945 и водят тежки боеве срещу германците през март – април 1945 на Готската линия, която пробиват в района на Верона, и освобождават градовете Генуа, Верона, Милано, Болцано, Триест и др. В началото на май 1945 навлизат на австрийска територия и участват в настъплението с 3-ти английски корпус на англо-американските войски до гр. Грац в западна Австрия, продължавайки до западна Каринтия, където се срещат с българските и съветските войски.
Мусолини създава т.нар. Република Сало в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си Кларета Петачи и телата им са обесени с главата надолу в Милано.
Настъплението на Червената армия в Източна Европа
След битката при Сталинград пораженията на немците се превръщат в провал. Червената армия завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава Ленинград от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат Курск, Белгород, Ростов на Дон, Харков, Ржев и Вязма. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 г. немците предприемат контранастъпление и успяват да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород – Орел, но са спрени след една седмица. През август руснаците превземат Харков, Таганрог, а през септември – Брянск и Смоленск. През октомври достигат Днепър, превземайки Киев на 6 ноември. През декември пада Житомир, през януари – Новгород. През февруари 1944 г. влизат в Естония и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. Одеса пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от Крим, както и от цяла Украйна. През юни се извърша офанзива срещу Финландия, след което Виборг се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат Витебск и Минск. Отвореният втори фронт в Нормандия не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. Талин пада на 22 септември 1944 г., а Рига – на 13 октомври.
В края на август Червената армия е на границите на Източна Прусия и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство е свалено с военен преврат и Румъния скъсва с нацистка Германия, като ѝ обявява война на 24 август 1944 г. След като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат Кишинев и Яш, на 19 септември 1944 г. в Москва Румъния подписва примирие с Антихитлеристката коалиция, с което румънците се задължават да участват със свои войски във войната срещу Германия, докато съветските и румънските войски изхвърлят германските армии от румънска територия. На 5 септември СССР обявява война на България, която същия ден скъсва дипломатическите си отношения с Германия. Българското правителство иска примирие, а на 6 септември 1944 г. обявява война на нацистка Германия, влизаща в сила от 8 септември 1944 г., но на 9 септември 1944 г. е свалено от власт с военен преврат. Новото правителство, излъчено от доминирания от комунистическата партия и военните Отечествен фронт, поисква отново примирие от СССР, което е прието от съветското правителство. Настъплението на съветската армия е прекратено, България става съюзник на СССР и на 16 септември съветските войски влизат в София. Българската армия започва военни действия срещу германските войски, а на 14 септември 1944 г. преминава в оперативно подчинение на Трети украински фронт на съветската армия. На 28 октомври 1944 г. в Москва България подписва примирие с Антихитлеристката коалиция и се задължава да участва с български войски във войната срещу Германия.
Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление и, заедно с 1-ва, 2-ра и 4-а български армии, на 20 октомври руснаците влизат в Белград. На следващия ден отстъпващите немски и хърватски сили се окопават северно от Белград (т.нар. Сремски фронт), за да защитят оттеглянето на Вермахта от Балканите. Съюзниците разгромяват и изтласкват германските войски окончателно от сръбска на унгарска територия в рамките на декември 1944 – януари 1945 г. Унгария, в лицето на управляващия регент Миклош Хорти, също подписва примирие с Антихитлеристката коалиция на 20 октомври 1944 г. Но след специална операция на отряд от SS начело с щурмбанфюрера Ото Скорцени, Хорти е свален и отведен в Германия, а начело на унгарското правителство застава лидера на унгарските нацисти подполковник Ференц Салаши. Така унгарската армия продължава да се бие на страната на нацистка Германия срещу съветските, българските и румънските войски. Унгарската столица Будапеща, в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г. От март 1945 г. в южна Унгария и източна Австрия 57-а съветска армия на Трети украински фронт и Първа българска армия разгромяват германската група армии „Е“ в проведените през март – май 1945 г. операции: Балатонска, Дравска, Мурска и Австрийска. В източна и северна Унгария и Чехословакия съветските войски на 3-ти и 4-ти Украински фронт и 3-та и 4-та Румънски армии разгромяват германските войски през периода декември 1944 – май 1945 г. На страната на нацистка Германия продължава да се бият и хърватските усташки войски от т.нар. Независима държава Хърватия, които в кръвопролитни боеве са разгромени от Първа българска армия на 15 май 1945 г.
Освобождаването на Франция
На 6 юни 1944 г. американски и британски сили осъществяват успешен десант на брега на Нормандия. Десантът с кодово име „Нептун“ (или „Денят D“) дава началото на операция Овърлорд. До една седмица съюзниците успяват да заемат 100 km от брега и построяват изкуствени пристанища там. В последвалите 100 дни общо 2 милиона войници и 450 000 военни машини са прехвърлени във Франция. На 15 август е извършен подобен десант и на средиземноморския бряг, между Марсилия и Ница. На 25 август е освободен Париж, а на 2 септември – Брюксел. На 12 септември американската армия навлиза в Германия при Трир. Там обаче бива спряна от немската защита, а последвалият опит да заобиколят противника през Холандия също се проваля. На 15 септември двете американски армии се срещат при Дижон, и се подготвят за нападение срещу Германия. През декември немското командване по заповед на Хитлер предприема изненадващо настъпление срещу американските позиции в Белгия – т. нар Арденска офанзива. След тежки загуби съюзниците са принудени да отстъпят до река Маас. В крайна сметка обаче германското контранастъпление не успява, поради ускореното съветско настъпление на Източния фронт, което ангажира основните сили и внимание на Германия.
Последни сражения и край на войната
На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140 000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от Съветския съюз. На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 km от Берлин. От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на света.
Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг. На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин. На 25 април американската и Червената армия се срещат при Елба. На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена и се предава на следващия ден. На 1 май съветските войски навлизат в Берлин, а немското радио обявява, че Хитлер е мъртъв. Райхсканцлер става адмирал Карл Дьониц. Пълната и безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното командване на Вермахта на 7 май в Реймс, в присъствието на представители на Съюзническото командване (ген. л-т Смит), Съветското командване (ген.м-р Суслопаров) и в качеството на свидетел – ген. Севез от Франция.
На 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на 9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулацията, отново в присъствието на всички съюзнически сили и СССР. Краят на Втората световна война обаче настъпва едва с подписването на капитулацията от Япония на 2 септември 1945 г.
Жертви и загуби от войната
Две седмици по-късно правителството на Дьониц се разпада, а самият той е арестуван заедно със своите колеги. Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР. Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, а Судетска област на Чехословакия. Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия. Австрия е отделена от Германия в старите си граници.[3][4]
През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия. Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г. Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка. Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария. Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България – в границите от 1 януари 1941 г. Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на Съветския съюз и така остава без достъп до Северния ледовит океан.
Повече от 60 милиона души загиват във Втората световна война, като около 60% от тях са цивилни. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.
На 24 октомври 1945 г., с цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората световна война създават Организацията на обединените нации. Там влизат „по право“ като постоянни членки на Съвета за сигурност Китай, СССР, САЩ, Обединеното кралство и Франция.
През септември 1949 г. в Западните окупационни зони (САЩ, Великобритания, Франция) се създава ФРГ (Федерална република Германия). През октомври 1949 г. във Източната окупационна зона (СССР) СЕПГ (Социалистическа единна партия на Германия) обявява създаването на ГДР (Германска демократична република).
Източници
- ↑ В-к Дневник, 9 юни 2012 г. Прочит на историята: Кой настояваше за влизането на България в Тристранния пакт? Даниела Горчева.
- ↑ The Atomic Bombings of Hiroshima and Nagasaki // Посетен на 23 март 2015. (на английски)
- ↑ Barrett & Shyu 2001, с. 6.
- ↑ Axelrod, Alan (2007). Encyclopedia of World War II, Volume 1. Infobase Publishing. с. 659.
Външни препратки
Вижте също
- България по време на Втората световна война
- Източен фронт
- Западен фронт
- Атлантическа харта
- Декларация на Обединените нации
- Първа световна война
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
