ПФК „Левски“ (София)

Левски (София)
Професионален Футболен Клуб Левски
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Сините, Отбора на народа, Синята лавина
Основан	24 май 1914 г. (1914-05-24)
Държава	България
Стадион	„Георги Аспарухов“
Капацитет	29 200
Собственик	Наско Сираков
Старши треньор	Петър Хубчев
Първенство	Първа лига
2018/19	Първа лига, 3-то
Спонсор	7777.bg
Екипировка	Найк
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
Левски през сезон 2019/20, ДЮШ 2019/20
ПФК „Левски“ в Общомедия

Левски е български професионален футболен клуб от град София, основан на 24 май 1914 година от група млади гимназисти и кръстен на българския революционер и национален герой Васил Левски. Откакто е основан, Левски София е единственият отбор, който през всичките 95 футболни шампионата на България е играл или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната „А“ група. Левски има спечелени общо 73 големи национални трофея (национален рекорд): 26 пъти шампион на страната, 25 Национални купи (национален рекорд), три Суперкупи на България, единадесет пъти Първенство на София, три Купи на Съветската армия, една Купа на НРБ и четири пъти Купата Улпия Сердика. В европейските клубни турнири Левски е достигал три пъти четвъртфинал в турнира за Купата на националните купи през сезони 1969/1970, 1976/1977, 1986/1987 и два пъти в турнира за Купата на УЕФА – 1975/1976, 2005/2006. Левски е първият български отбор, който участва в групите на Европейската шампионска лига – през сезон 2006/2007.

Едни от най-успешните години за клуба са тези през 1970-те, в които Левски печели четири шампионски титли – 1970, 1974, 1977 и 1979, пет пъти купата на България – 1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 и съответно три дубъла – 1970, 1977 и 1979; а в европейските клубни турнири достига три пъти четвъртфинал – 1970, 1976 и 1977. През този период „сините“ отстраняват АФК Аякс и ФК Боавища и побеждават, но без да отстранят ФК Барселона и Атлетико Мадрид. Въпреки тези успехи десетилетието е помрачено от смъртта на две от легендите не само на Левски, но и на Националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година при прохода Витиня на път за Враца. Левски съставлява гръбнака на Националният отбор по футбол на България постигнал най-големия си успех на Световното първенство в САЩ през 1994 година.

От 1921 година титулярните екипи на отбора са в синьо, а тимът също така е познат с прозвищата си „сините“ и „отборът на народа“. Домакинските си мачове от 1969 година играе на стадион „Георги Аспарухов“ с капацитет 25 000 седящи места. Най-големият съперник в дългата история на клуба е ПФК ЦСКА (София) и мачовете между двата отбора често се наричат ​​Вечното дерби на България.

Отборът заема първа позиция във вечната класация на „А“ група също така и първо място във вечната ранглиста на българските първенства. В класацията за най-добър отбор на Европа за 20 век на Международната федерация за футболна история и статистика, Левски е класиран на 126-о място. „Сините“ са най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21 век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в периода 2001 – 2011 година. Левски София е най-популярният футболен тим в България. През 2014 година Левски отпразнува своята 100-годишнина.

Легендата на ПФК Левски Сф
Георги Аспарухов, 1969 г.

История

Създаване (1914 – 1919)

Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до НДК). По предложение на един от основателите – Борис Василев (Боркиша) – клубът е кръстен на Апостола на българската свобода – Васил Левски. По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 Спортклуб, от 25 октомври 1944 септември), Атлетик (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 АС-23), Славия (10 април 1913 г.), Футбол клуб (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и Раковски (октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак). Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран Владимир Григориев, който заема поста до 1919 г. Със закупените през 1914 година от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.

През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2. През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0. Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1. В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски. Следват и годините на Първата световна война и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.

Столично първенство (1919 – 1923)

В годините между 1919 и 1920, тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“. Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.

През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – Първенството на София, администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета. Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.

Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.

Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик. Между 1922 – 1923 заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия. През септември 1923 двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 и Левски побеждава драматично с 3:2. Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933. Първенецът на София получава правото да играе в турнира за Държавното първенство по футбол. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, Цветан Генев – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, Александър Христов – Шкубата, братята Никола и Димитър Мутафчиеви. Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г. Австрийският треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от Австрия с 0:6. На Олимпийските игри в Париж през 1924 г.отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от Ирландия.

Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 срещу румънския Триколорул от Букурещ. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 17 октомври 1923, Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2. Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.

Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933)

Първото издание на Държавното първенство по футбол е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва. Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и Владислав (Варна) се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов. През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2, и Първият шампион на България е Владислав (Варна).

В годините от 1926 до 1933, Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище Юнак. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата. Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия. Mачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.

На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол. Там отборът играе срещу пловдивския първенец Ботев. Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от Галиполи (Истанбул) и печелейки с 6:0 срещу Кубан (Истанбул).

През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0. Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия. „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата. Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно. Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“. Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея. Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.

Първите отличия (1933 – 1944)

През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво. За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България. Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през 1933 година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната. На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават варненския Шипченски сокол с 3:1. Мачът се играе в София на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев. Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.

Следват няколко сезона, в които Левски не успява да се пребори в софийската лига, но все пак в този период отборът добива голяма популярност. Играчите на Левски са гръбнакът и на националния отбор на България, а звезда на българския футбол е нападателят Асен Пешев. С огромен принос са също Асен Панчев – Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов – Танка, Константин Ефремов – Жабчо. Те подпомагат спечелването на Балканската купа от националите през 1932 година. През 1936 година отборът провежда международно турне, посещавайки за приятелски мачове Германия, Полша и Балтийските страни. Все пак „сините“ отново стават шампиони през 1937 година, побеждавайки на финала Левски (Русе) с 1:1 и 3:0. По пътя към успеха са отстранени Левски (Дупница) със 7:1 и Ботев (Пловдив) с 1:0.

Следващата година Държавното първенство преминава под формата на Национална дивизия, като просъществува в тази форма само три сезона: 1938, 1939, 1940. Първите две първенства са отчайващи за Левски, отборът завършва на седма и веднъж на шеста позиция. През 1940 г. Левски показва добра и резултатна игра, но в края на шампионата остава на точка от шампионите от ЖСК (София). 1941 година е най-слабото класиране на Левски в първенството на София, като отборът завършва на четвърта позиция след тимовете на: ФК-13 (София), Славия (София) и ЖСК (София), като от тази година първите три отбора участват в надпреварата за Държавното първенство.

През 1942 година, Държавното първенство вече е в турнирен формат, а в пределите на България се връщат Вардарска Македония, Егейска Македония и Беломорска Тракия, а отборът на Левски печели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала на Държавното първенство Македония (Скопие) с 2:0 и 1:0 с голове на Божин Ласков. „Сините“ достигат финала след отстраняване на: Ботев (Пловдив) и Атлетик (Дупница) с 5:2, на полуфинал е победен Тича (Варна) с 4:0 и 2:0. Същата година Левски завоюва и първия си дубъл, ставайки носител и на Царската купа (за която се провежда самостоятелен турнир от 1938 г.) след служебна победа на финала над Спортклуб (Пловдив) с 3:0, като в 80 минута при резултат 1:3 футболистите на Спортклуб (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно. На полуфинал е отстранен СП (Плевен) след 3:3 и преиграване 2:1, а на четвъртфинала Левски разгромява България (Хасково) с 6:0. През тази година Левски завоюва първия си дубъл.

1943 г. носи поредната титла в Първенството на София, в турнирът за Държавното първенство, обаче Левски е отстранен от един от подгласниците си във финалния двубой, а именно две загуби с по 1:0 от Славия. До финала са отстранени: Атлетик (Дупница) с 2:1 и 4:1 и ЖСК (София) след 2:2 и 2:1.

В Първенството на София през 1944 година Левски завършва на трето място. В Държавното първенство Левски отстранява Славия с 4:3 и 1:0 и Виктория 23 (Видин) с 9:2 и служебно 3:0. Изтеглен е жребият за четвъртфиналите, в който Левски трябва да срещне Шипченски сокол (Варна), но мачовете не са изиграни поради политическата обстановка в страната по време на събитията около 9 септември 1944 година. Първенството е прекратено и държавен първенец за 1944 година не е излъчен.

Краят на войната (1945 – 1949)

Изненадващо Втората световна война и Деветосептемврийският преврат не оказват влияние върху доминантната позиция на Левски в българския футбол като дори я засилват – това десетилетие е най-успешното за клуба. През тези години основен конкурент на Левски е тимът на Локомотив (София), един от най-класните клубове през 1940-те, който печели титлата през 1940 и 1945 (през 1945 Левски отпада на осминафинал от Спортист (София), който по-късно ще загуби финала срещу железничарския отбор), а през 1946 и 1947 е финалист именно срещу Левски. Междувременно през есен­та на 1944 г. комунистическият режим обединява Лев­с­ки с По­щен­с­ки спор­тен клуб (ПСК); но­ви­ят клуб е регистриран като ПСК Лев­с­ки.

„Сините“ печелят титлата и купата на страната през 1946, 1947 и 1949 г., като през сезон 1948/1949 г. завършват без загубен мач. В годините 1946, 1947 и 1949 отборът завоюва и Купата на Съветската армия, като по този начин става първият отбор, който я печели три пъти.

Документът, с който ЦК на БКП закрива СК Левски на 27 август 1949.

Въпреки големите промени и реорганизацията на футбола в България – преструктурирането на Държавното първенство първо в Републиканско първенство, след това в „А“ футболна група и на Царската купа в Купа на Съветската армия 1940-те години се оказват едни от най-успешните за тима. Известните играчи през този период са: Димитър Дойчинов, Арсен Димитров – Ацко, Божин Ласков – Попето, Борислав Цветков – Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов – Мистри, Атанас Динев – Насо.

След дубъла през 1949 година (пети за десетилетието), с политическо решение на ЦК на БКП, спортният клуб е закрит. На негово място по съветски образец е създаден новият СО Динамо (спортна организация на служителите и работниците в системата на пощите, съобщенията, леката и хранително-вкусова промишленост). Отборът започва да играе с цветовете от създаването си – жълто и червено.

В началото на сезон 1949/1950 по нищо не личи, че започва най-тежкото десетилетие в историята на Новия Левски. Отборът бързо повежда в класирането след два изиграни кръга и тогава изненадващо първенството е спряно. На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и в Народна република България (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи.

Взето е решение новият шампионат да се провежда, както в СССР, по системата пролет-есен и да започне през месец март следващата година. През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на „А“ РФГ, в която се играе по системата пролет-есен. Левски печели квалификационния турнир, а бъдещият му „вечен“ съперник ДНВ (София) не успява да се класира за новоучредената „А“ РФГ.

Годините на зараждащото се съперничество (1950 – 1962)

В контраст на непопулярността на това решение 1950-те години на 20 век започват с нова седма титла за Новия Левски, спечелена през 1950 година. Доброто начало се оказва илюзорно и 1950-те и ранните 1960-те години на века са най-злощастните за отбора, в които той три пъти завършва на пето място: 1952, 1954 и 1955, а през 1963 достига дъното с шеста позиция в края на първенството. След поредната осма титла, спечелена през 1953 година, настъпва „сух“ период без шампионски успехи, който продължава повече от десетилетие.

През тези години в българското първенство доминира създаденият през 1948 година отбор на Българската армия ЦДНА, който печели девет поредни титли. През сезон 1953 Левски печели титлата не и без късмет, след като най-добрите играчи на ЦДНА, Строител (София) и Спартак (София) биват задължени през първия (пролетен) полусезон на първенството да играят само за участващия в него национален отбор. „Синият“ тим завършва с точка преднина пред опонента си, а отслабените отбори на Строител и Спартак изпадат. С този успех Левски предотвратява серия от дванадесет поредни титли на армейците: от 1951, 1952 и от 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962. В същото време Левски триумфира с Купата на съветската армия през 1956, 1957 и 1959.

Тези години са и едни от най-тежките, защото игрище „Левски“ е национализирано от държавата, с цел на негово място да бъде изграден национален стадион. Състоянието се влошава, тъй като от отборът се сблъсква и с много проблеми, свързани с т.нар. „спортно райониране“, заради което футболистите са принудени да сменят често местата, на които тренират и провеждат мачовете си, като често играят на игрища почти без публика поради липса на зрителски трибуни. Въпреки че през 1957 година името на отбора е сменено отново на Левски вследствие на започналата десталинизация в България, отборът продължава да търси своя образ отпреди войната.

Малко по-малко към края на 50-те години в Левски започват да изгряват имената на Стефан Абаджиев – Теко, Христо Илиев – Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов – Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов – Соколето.

Левски и неговото „Атомно нападение“ (1963 – 1968)

През 1963 година официално е открит новият стадион „Левски“ в столичния район Подуяне. През 1960-те години изгряват звездите на няколко легендарни за отбора футболисти – Георги Аспарухов, Георги Соколов, Бисер Михайлов, Кирил Ивков, Иван Вуцов и Александър Костов, с тяхна помощ отборът с треньор чехословашкия специалист Рудолф Витлачил става шампион след дванадесетгодишно прекъсване през 1965 година. През есента на същата година е и дебюта на отбора в европейските клубни турнири – на 12 септември 1965 г. Левски губи първия си мач срещу шведския Юргорден с 1:2, но по-късно го отстранява след победа в реванша в София с 6:0 на 3 октомври 1965 година. В следващия кръг на турнира за Купата на европейските шампиони са сблъсъците с португалския Бенфика Лисабон, воден от Еузебио, в които Левски е отстранен след 2:2 и 2:3.

До края на десетилетието „сините“ успяват за завоюват още една шампионска титла през 1968 година и една купа на страната през 1967 година. След която отборът е отстранен от италианския Милан в турнира за Купата на носителите на купи след силна игра и 1:1 в София и загуба с 1:5 в Милано.

Въпреки че 60-те години не са най-успешните за Левски (но донякъде поради много силната конкуренция в българския футбол през този период), отборът събира в атака нападатели, като Димитър Йорданов (Кукуша), Александър Димитров Костов, Христо Илиев (Патрата), Георги Апостолов Соколов (Соколето), Цветан Веселинов (Меци) и легендата на клуба Георги Аспарухов (Гунди), които се запомнят като „Атомното нападение“. С тези футболисти отборът на Левски пълни стадионите в България с по 40 – 50 000 зрители.

Титулярният състав по това време е:
1 – Бисер Михайлов, 2 – Стоичко Пешев, 3 – Иван Вуцов, 4 – Стефан Аладжов, 5 – Кирил Ивков, 6 – Александър Манолов, 7 – Цветан Веселинов, 8 – Георги Соколов, 9 – Георги Аспарухов, 10 – Христо Илиев (Янко Кирилов), 11 – Александър Костов.

В тези години се заражда и голямото съперничество между отбора на Левски и този на ЦСКА. Мачовете между двата противника винаги са много напрегнати и ожесточени, поради което са наречени „Вечното дерби на българския футбол“. На 17 ноември 1968 г., в годината, в която ЦСКА са върху крилете на успеха и стават шампиони, Левски отбелязват една от най-големите победи над съперника си, побеждавайки го със 7:2, а пресата по-това време определя мача като „урокът на Левски“.

Левски – Спартак (1969 – 1984)

В края на 1960-те години, идва нова вълна на реформи в българския футбол, част от които са масовите обединения на клубове. Така на 22 януари 1969 година Левски е обединен с отбора на Спартак (София) и Спортист (София) под покровителството на Министерството на вътрешните работи. Името на отбора отново е сменено – този път на Левски – Спартак. Това е повратна точка в цялата история на клуба. Попадайки под егидата на МВР Левски се превръща в спортна секция (ведомствен отбор) на народната милиция.

Войн Войнов е един от футболистите с основна заслуга за силните изяви на Левски през 1970-те години на 20 век.

През 1970 година отборът печели поредния си дубъл, триумфирайки в шампионата и в турнира за Купата на Съветската армия. Същата година в европейските клубни турнири отборът достига до четвъртфинал за Купата на носителите на купи. Успехите на отбора обаче са помрачени от трагедията със смъртта на Георги Аспарухов и Никола Котков, които загиват в автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 година.

Дълбока спортно-техническа промяна за клуба е тази, че ако през досегашното му съществуване е разчитал на собствените си възпитаници от ДЮШ, то през 1970-те в отбора навлизат много футболисти продукт на други школи: от Спартак (София) (някои от които се превръщат в легенди на клуба): първо Стефан Аладжов, осемнадесет годишният Павел Панов (всъщност юноша на Септември (София), който е изиграл само един сезон за Спартак (София), Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Васил Митков – Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца, юношите на Марек Кирил Миланов, Спартак (Плевен) Пламен Николов и Тодор Барзов, на Черноморец (Бургас) Руси Гочев, на Ком (Годеч) Стефан Павлов, а от юношите на самия отбор изгряват имената само на Войн Войнов, Георги Тодоров, Цветан Веселинов. Тези играчи извоюват титлите през 1974, 1977 и 1979 г. и купата на България през 1971, 1976, 1977 и 1979 г.

След средата на 1970-те, Левски достига още два пъти до четвъртфинали в европейските клубни турнири. През 1976 година в турнира за Купата на УЕФА Левски отстранява последователно Ескишехирспор (Ескишехир) след две победи, МСВ Дуисбург с победа 2:1 в София. На осминафиналите отборът среща Аякс Амстердам, първият мач „сините“ губят с 2:1 в Амстердам, но отстраняват холандците след 2:1 в София и 5:3 при изпълнение на дузпи. Три месеца по-късно, на четвъртфиналите Левски побеждава Барселона с 5:4, но отпада от турнира след загуба с 4:0 в Испания.

С рекордните победи 12:2 и 7:1, Левски отстранява Рейпас Лахти в турнира за Купата на националните купи. Следва отстраняване през ФК Боавища след загуба в Португалия с 3:1 и победа с 2:0 в София. На четвъртфиналите Левски побеждава Атлетико (Мардид) с 2:1 в София, но отпада от турнира след загуба, като гост с 2:0.

80-те години не започват добре за Левски, въпреки отстраняването на Динамо Киев през 1980 г. в турнира за Купата на УЕФА. Във вътрешното първенство „сините“ завършват на трето място през 1980 и втори през 1981, 1982 и 1983. Все пак в средата и в края на десетилетието Левски с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи – шампион на страната през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския Щутгарт в Европейските турнири две години поред 1983 и 1984. В турнира за Купата на България (наследник на Купата на съветската армия) отборът печели купата през 1982 (все още като неофициален турнир) и 1984 след победи съответно с 4:0 над ЦСКА и над Ботев (Пд) с 1:0. След тези успехи, през 1984 година, Левски успява да спечели безпрецедентен требъл, спечелвайки освен първенството и купата на Съветската армия, но и новосъздадената Купа на НРБ в един сезон.

Витоша – таланти и скандали (1985 – 1989)

Емил Спасов е един от основните футболистите на Левски през 1980-те, в актива си с отбора на „сините“ има шест шампионски титли и пет купи на страната.

В началото на 1980-те години от детско-юношеската школа на клуба излиза поредна генерация млади звезди, постигнали успехи не само в клуба, но и с националния отбор, като Петър Курдов, Емил Спасов, Михаил Вълчев, Емил Велев, Наско Сираков, Николай Илиев, Борислав Михайлов и Божидар Искренов. Малко преди средата на десетилетието в годините от 1983 до 1985, Левски постига серия от седем поредни мача с победи над основния си съперник ЦСКА. Освен това отборът триумфира като шампион през 1985 година.

След това, десетилетието е помрачено от финала за купата на България, игран на 19 юни 1985 година. След много грубости и сблъсъци между футболисти на ЦСКА и Левски, Централният комитет на БКП взима решение за разформироването на двата отбора. Месец по-късно на мястото на отборите се създават нови. На мястото на Левски – Спартак е създаден Витоша, а на ЦСКА – Средец. На следващата година срещу Средец (София) (ЦСКА) на финала за Купата на НРБ, Витоша печели с 2:1. Отборът достига и до четвъртфинал за Купата на националните купи през 1987 година, където след две загуби с по 2:0 от Реал (Сарагоса) напуска надпреварата.

През 1987 година Витоша печели купата на Съветската армия след 3:2 срещу Спартак (Плевен). На следващата година отборът е шампион на България и отново взима купата на Съветската армия, след два гола на Наско Сираков на финала срещу Черно море (Варна). Година по-късно, през 1989 „сините“ завършват на второ място в шампионата на десет точки след ЦФКА „Средец“. През 1989 година в турнира за Купата на УЕФА, Витоша е отстранен от белгийския Антверпен, след като мачът в София завършва 0:0 а на реванша „сините“ губят с 4:3, въпреки че до 89 минута водят с 3:1 (мач с рядко срещаното за времето си седемминутно добавено време).

След промените от 10 ноември 1989 г. отборът връща името си Левски-Спартак. Но само за два месеца. На 30 януари 1990 г. сините отново връщат оригиналното си име – след 21 години..

Върхове и разочарования (1990 – 1998)

Първите години след промените в България са изключително тежки. Отборът е в тежка финансова и управленческа криза, не може да играе и на собствения си стадион, регистрира четвърто място през 1990 и шесто през 1991. Въпреки слабото начало в годините след промените отборът изгражда един от най-силните състави на Левски в историята. Това става докато президент на клуба е Томас Лафчис. Под ръководството на треньорите Иван Вутов и по-късно на Георги Василев „сините“ печелят за първи път три поредни титли (1993, 1994 и 1995 г.) и три купи на страната (1991, 1992 и 1994 година).

През сезон 1993/1994, съвсем малко не достига на отбора за да влезе в групите на новосъздадената Шампионска лига (в тогавашния ѝ формат от само осем отбора), отстранявайки шотландския Глазгоу Рейнджърс с 2:3 и 2:1, но отстъпвайки на германския Вердер Бремен с 2:2 и 0:1. В тези години футболистите на Левски са и гръбнакът на националния отбор, завършил на четвърто място на Световното първенство през 1994 г. Сред тях са Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Даниел Боримиров и Наско Сираков.

През 1994 година Левски кани за юбилеен мач Байерн Мюнхен. Той се играе на стадион Васил Левски, а „сините“ печелят с 3:1 след голове на Боримиров, Славчев и Александров.

Във вътрешния шампионат през сезон 1994/1995 година, Левски налага тотална хегемония и реализира разгромни победи срещу преките конкуренти за титлата (7:1 срещу ЦСКА, 8:0 срещу Локомотив (София) и 6:1 срещу Ботев (Пловдив).

След големите успехи и трансферите на звездите на отбора в чужбина следва период на спад и разочарования. Четири поредни сезона Левски не успява да се пребори за шампионската титла. Освен това четири поредни години отборът се представя изключително слабо и в участията си в Европейските клубни турнири, допускайки загуби от отбори като Айндрахт (Аалст), Олимпия (Любляна) и то на два пъти, Слован (Братислава) и ФК Копенхаген (Копенхаген), като успява да отстрани единствено Динамо (Букурещ) и Локомотив-96 (Витебск).

Единственият успех в този период е спечелването на купата на България през 1998 г. след убедителна победа с 5:0 над ЦСКА (със Стоичков в резервите). Тя е точно в навечерието на 50-годишнината на вечния съперник, през пролетта на 1998 г. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония.

В търсене на признание в Европа (1999 – 2010)

Георги Иванов - Гонзо освен като голмайстор на „сините“, след приключване на състезателната си дейност на три пъти застава начело на отбора. Той е играчът на Левски с отбелязаните рекордни петнадесет гола във вратата на ЦСКА.

Възраждането на отбора започва през 1999 година. През пролетта е завършен ремонтът на клубния стадион „Георги Аспарухов“ и отборът се завръща на него след като седем години играе на Националния стадион. През лятото начело на отбора застава сръбският треньор Люпко Петрович, който се заема с изграждането на нов силен отбор. С играчите Георги Иванов - Гонзо, Александър Александров, Предраг Пажин, Димитър Иванков, Илиян Стоянов и Саша Симонович успехите не закъсняват. В началото на 21 век отборът печели нови три титли поред (2000, 2001 и 2002 г.), както и три купи (2000, 2002 и 2003 г.).

От участията на Левски в европейските клубни турнири в този период, равносметката е отстраняването на Хайдук (Сплит) и мачовете срещу Ювентус (1:3 в София и 1:1 Торино). Срещите с Бешикташ (Истанбул), Галатасарай, Челси (Лондон), Динамо (Киев). Следва отстраняването на Брьондби и Славия (Прага), а по-късно през 2004 година отпада от Ливърпул. Освен това през тези години Левски отпада от не по-класните Щурм (Грац) и Беверен (Беверен).

В първенството също следва нов спад в играта, като отборът три поредни години (2003, 2004, 2005) завършва на второ място. През лятото на 2004 година за треньор на Левски е назначен бившият футболист на отбора Станимир Стоилов. Използвайки някои утвърдени вече в отбора играчи като Даниел Боримиров, Елин Топузаков, Димитър Телкийски и Христо Йовов, заедно с младите Валери Домовчийски, Станислав Ангелов и Ричард Еромоигбе, Стоилов бързо изгражда нов силен отбор и печели купата на България през 2005 г. В турнира за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006 година Левски достига до четвъртфинал, изигравайки рекордните за български отбор четиринадесет мача в един сезон, и оставайки в турнира до месец април. „Сините“ побеждават отборите на Оксер, Динамо (Букурещ), Олимпик Марсилия, Артмедия и Удинезе. На четвъртфинала Левски отпада от ФК Шалке 04 след като повежда и в двата мача с ранни голове. Първият двубой в София завършва 1:3, а на реванша в Гелзенкирхен резултатът е равен 1:1.

Купата за Шампион на България 2006/2007 г., спечелена от „Левски“.

„Левски“ срещу „Челси“ в мач от Шампионската лига на 27.9.2006 г.

През 2006 и особено през 2007 „сините“ доминират в първенството и печелят шампионската титла на България. До зимната пауза на сезон 2005 – 06 на Шампионата на България отборът изостава в класирането от ЦСКА със 7 точки. През пролетта „Левски“ бързо стопява голямата преднина на вечния съперник и става шампион. Следващия сезон Левски става първият български отбор, класирал се в групите на Шампионската лига, отстранявайки преди това италианския Киево Верона (2:0 в София и 2:2 във Верона). „Левски“ попада в най-трудната група с отборите на Барселона, Челси, Вердер (Бремен) и отпада от турнира след като завършва на четвърто мястото в групата без спечелена точка и голова разлика 1:17. На 27 септември 2006 г. на мача с Челси на стадион „Васил Левски“ в София (1:3) Мариян Огнянов след самостоятелна акция отбелязва първия гол за български отбор в групите на Шампионската лига .
В началото на пролетния полусезон през 2007 г. „Левски“ има 6 точки аванс пред ЦСКА и повторно печели за Шампионската Купа на България.

Станимир Стоилов е уволнен след провал в Шампионската лига в сезон 2007/2008 след загуба във втория предварителен кръг от финландския Тампере Юнайтед (Тампере) с две загуби с по 1:0, и провал в първенството през 2008 година, след като отборът завършва на второ място с шестнадесет точки зад ЦСКА.За треньор е назначен Велислав Вуцов, но и той е бързо уволнен след, като сините са отстранени от беларуския БАТЕ (Борисов) след 0:1 в София и 1:1 като гост. След отпадането от БАТЕ Борисов, друг бивш играч на Левски – Емил Велев заема поста на старши треньор, а Левски участва в Лига Европа и отново е отстранен този път от словашкия Жилина след 1:1 и отново домакинска загуба 0:1.

През 2009 г. Емил Велев донася 26-а титла на Левски. Въпреки това той е уволнен а Левски с новия си треньор Ратко Достанич, отпада в квалификациите за Шампионска лига през сезон 2009/2010 от унгарския Дебрецен (Дебрецен) след загуби 1:2 и 0:2. Въпреки това отборът влиза в групите на Лига Европа, където претърпява пет загуби и постига една победа в Рим над Лацио (Рим) с 1:0 с гол на Христо Йовов.

През 2010 година с нов треньор – Ясен Петров, Левски отново влиза в групите на Лига Европа с последователни победи в квалификациите над Дъндолк (6:0 и 2:0), Калмар (1:1 и 5:2) и АИК (0:0 и 2:1). В групите отборът не допуска загуба в София, като побеждава Гент с 3:2, равен 2:2 с Лил и победа над Спортинг Лисабон с 1:0, но отпада от турнира след като загубва и трите си гостувания (5:0 от Спортинг, 1:0 от Лил и 1:0 от Гент). Във вътрешния шампионат през сезон 2010/2011 Левски остава на второ място в крайното класиране и договорът на треньора Ясен Петров не е подновен. След завършването на сезона, в който Левски отбелязва 64 гола в 30 срещи, отборът заема десета позиция в Европа с отбелязани 2,23 гола средно на мач във вътрешното първенство.

Първото десетилетие на века се оказва също много успешно за Левски, след като печели шест титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009), а в други четири сезона взима сребърните медали (2003, 2004, 2005, 2008) и само през 2010 завършва на трето място. Пет пъти е носител на Националната купа: (2000, 2002, 2003, 2005, 2007), печели и три Суперкупи на страната (2005, 2007, 2009), като веднъж е и финалист (2006). Постига и три дубъла (2000, 2002, 2007).

Криза в края на ерата „Батков“

Момент от срещата от турнира Лига Европа – Левски – Спартак Търнава 2 – 1,
28 юли 2011 г.

Владимир Гаджев за кратко става един от лидерите на „сините“. На снимката е с капитанската лента на отбора, септември 2011 година.

Йордан Милиев от Левски в акция. Момент от футболната среща ПФК Левски Сф – ПФК Литекс (Ловеч) 3 – 2,
17 септември 2011 г.

След приключването на последния шампионатен сезон и освобождаването на старши треньорът Ясен Петров, начело на Левски застава Георги Иванов – Гонзо. В средата на година „сините“ се разделят с голмайстора си и основна фигура за последната една година Гара Дембеле, който е продаден на немския ШК Фрайбург. С новия си треньор Левски отпада във втория предварителен кръг за Купата на УЕФА от Спартак (Търнава), след разменени победи с по 2:1 и загуба след изпълнение на дузпи с 5:4 в Търнава.

На 2 ноември 2011 година, след четири загуби в единадесет срещи от шампионата по футбол на България (включително загуба и от ЦСКА с 1:0), Георги Иванов – Гонзо е сменен, а за старши треньор на отбора е назначен Николай Костов. Няколко дни по-късно възникват проблеми с ПРО лиценза на Николай Костов, който е необходим за да води отбор от „А“ група и официалното му назначение за треньор на Левски се отлага за 15 декември 2011 година. Въпреки това на 4 ноември той е представен от президента на Левски Тодор Батков, като старши треньор на отбора и ще води тима до юни 2012 година. Освен тези промени, в средата на месец декември 2011 в управата на Левски официално влиза бившият изпълнителен директор на Локомотив София – Иво Тонев, както и Стилиян Шишков който заема позицията на изпълнителен директор заедно с Константин Баждеков. 2011 година за отборът на Левски се оказва доста неуспешна, „синият“ клуб отново остава без трофей, въпреки че спечелва 80% от официалните си мачове (27 победи от 36 мача), но отпада рано от евротурните и претърпява две загуби от отбора на ЦСКА.

Старши треньорът на Левски Николай Костов, напуска отбора на 26 март 2012 година след серия от незадоволителни игри, както и заради допусната загуба от ПФК Миньор (Перник) с 0:1 на стадион Георги Аспарухов. На следващия ден за треньор на „сините“ е избран Георги Иванов – Гонзо, който би трябвало да води отбора на Левски до лятото на 2012 година. Два мача по-късно и Георги Иванов подава оставка, като треньор и спортен директор на отбора, след като губи с Левски на два пъти с 1:0 от Литекс (Ловеч) и Лудогорец (Разград). След като преговорите със Станимир Стоилов се провалят, за нов старши треньор на Левски е назначен Илиян Илиев, който ще поеме отбора след края на пролетния полусезон на 2012 година. Дотогава длъжността треньор на „сините“ се заема отново от Ясен Петров. През 2013 година отборът завършва пети в първенството. През 2014 година Левски чества своята 100-годишнина като в бенефисен мач побеждават италианския Лацио на стадион Васил Левски. В юбилейния сезон, „сините“ изравняват най-слабото си представяне в първенството, заемайки седмата позиция. В турнира за купата на България, Левски достига финала, загубен с 1:2 след продължения от отбора на Черно море (Варна). В първенството в сезон 2013 – 2014 „сините“ губят общо 4 пъти от вечния съперник ЦСКА – рекорд в историята на Вечното дерби. Общият резултат от четирите загуби е 1:8. А с двете поредни загуби от следващия сезон (2014 – 2015) общо поредните загуби на ФК „Левски“ АД от ЦСКА за първенство стават 6 с общ резултат 1:13. Така „сините“ записват една от най-слабите си серии във Вечното дерби, след като последната им победа над ЦСКА е от сезон 2012 – 2013.

Време на промени

На 24 юни 2015 мажоритарният собственик Тодор Батков обявява, че се разделя с клуба, прехвърляйки безвъзмездно акциите си на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.

Успехи

ПФК Левски (София) в Шампионата и Купата на България през годините (1924 – 2014)

Отличия

За индивидуалните отличия, печелени от футболисти на клуба, вижте Футболисти на ПФК Левски (София)

В своята история Левски е спечелил 73 клубни купи и 49 пъти се е класирал на второ място:

Национални

Национално първенство

• Шампион на България (26 пъти) – 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007 и 2009 г.

• Второ място (32 пъти) – 1925, 1929, 1940, 1943, 1948, 1956, 1958, 1960, 1961, 1964, 1966, 1969, 1971, 1972, 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1992, 1996, 1998, 1999, 2003, 2004, 2005, 2008, 2011, 2013 и 2016 г.

• Трето място (13 пъти) – 1924, 1951, 1957, 1959, 1962, 1967, 1978, 1980, 2010, 2012, 2017, 2018 г. и 2019 г.

• Четвърто място (5 пъти) – 1973, 1990 и 1997 г.

• Пето място (5 пъти) – 1952, 1954, 1955, 1986 и 2014 г.

• Шесто място (3 пъти) – 1939, 1963 и 1991 г.

• Седмо място (2 пъти) – 1938 и 2015 г.

• 1/4-финалист (1 път) – 1945 г.

Национална купа

• Носител (25 пъти) – 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005 и 2007 г.

• Финалист (11 пъти) – 1953, 1965, 1969, 1974, 1985, 1987, 1988, 1996, 1997, 2013, 2015 и 2018 г.

• 1/2-финалист (11 пъти) – 1951, 1958, 1963, 1964, 1968, 1972, 1973, 1981, 1983, 1989, 1993 и 2001 г.

• 1/4-финалист (11 пъти) – 1952, 1961, 1962, 1966, 1962, 1978, 2004, 2011, 2012, 2014, и 2016 г.

• 1/8-финалист (9 пъти) – 1954, 1960, 1980, 1995, 1998, 2005, 2010, 2017 и 2019 г.

• 1/16-финалист (3 пъти) – 1955, 2008 и 2009 г.

Дубъл

• Златен дубъл (13 пъти) – 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1970, 1977, 1979, 1984, 1994, 2000, 2002 и 2007 г.

Требъл

• Национален требъл (4 пъти) – 1942, 1946, 1984 и 2007 г.

Суперкупа на България

• Носител (3 пъти) – 2005, 2007 и 2009 г.

• Финалист (1 път) – 2006 г.

Първенство на София

• Първо място (11 пъти) – 1923, 1924, 1925, 1929, 1933, 1937, 1942, 1943, 1945, 1946 и 1948 г.

• Второ място (7 пъти) – 1922, 1926, 1927, 1928, 1931, 1932 и 1947 г.

• Трето място (2 пъти) – 1930 и 1944 г.

• Четвърто място (1 път) – 1941 г.

Купа на Съветската армия (Когато вече не е национална купа)

• Носител (3 пъти) – 1984, 1987 и 1988 г.

Купа на НРБ (Неофициален турнир)

• Носител (1 път) – 1982 г.

Купа Улпия Сердика

• Носител (4 пъти) – 1926, 1930, 1931 и 1932 г.

• Финалист (1 път) – 1928 г.

Международни

УЕФА Лига Европа

• 1/4-финалист – 1975 – 76 срещу Барселона (Общ резултат 5:8)
• 1/4-финалист – 2005 – 06 срещу Шалке 04 (Общ резултат 2:4)
• Групова Фаза – 2005 – 06 срещу ЦСКА Москва, Олимпик Марсилия, Хееренвеен и Динамо Букурещ
• Групова Фаза – 2009 – 10 срещу Ред Бул Залцбург, Лацио и Виляреал
• Групова Фаза – 2010 – 11 срещу Спортинг Лисабон, Лил и Гент

УЕФА Купа на носителите на купи

• 1/4-финалист – 1969 – 70 срещу Гурник Забже (Общ резултат 4:4)
• 1/4-финалист – 1976 – 77 срещу Атлетико Мадрид (Общ резултат 2:3)
• 1/4-финалист – 1986 – 87 срещу Реал Сарагоса (Общ резултат 0:4)

УЕФА Шампионска лига

• 1/8-финалист – 1965 – 66 срещу Бенфика Лисабон (Общ резултат 4:5)
• 1/8-финалист – 1977 – 78 срещу Аякс (Общ резултат 2:4)
• 1/8-финалист – 1984 – 85 срещу Днепър (Днепропетровск) (Общ резултат 3:3)
• 1/8-финалист – 1993 – 94 срещу Вердер Бремен (Общ резултат 2:3)
• Групова Фаза – 2006 – 07 срещу Барселона, Челси и Вердер Бремен

Факти

Европейски клубни турнири

Левски срещу Вердер Бремен, Шампионска лига 2006-07

• Общо участията на Левски София в европейските клубни турнири са 58, в тях отборът е записал 241 мача (84 победи, 54 равенства, 103 загуби с голова разлика 348 – 332).
• Левски е отстранявал клубове като МШФ Дуисбург през 1975 (2:3 и 2:1), АФК Аякс през 1975 (2:1 1:2, 5:3 след дузпи), ФК Боавища през 1976 (2:0 и 1:3), ФК Олимпиакос през 1978 (2:1 и 1:2, 3:1 след продължения), Динамо Киев през 1980 (0:0 и 1:1), ФФБ Щутгарт през 1983 (1:0 и 1:1) и през 1984 (1:1 и 2:2), Глазгоу Рейнджърс през 1993 (2:1 и 2:3), ФК Динамо (Букурещ) през 1995 (0:1 и 1:0, 2:1 след продължения), ФК Хайдук (Сплит) през 1999 (0:0 и 3:0), Брьондби през 2002 (4:1 и 1:1), Славия Прага през 2003 (0:0 и 2:2), АЖ Оксер през 2005 (1:0 и 1:2), Удинезе през 2006 (2:1 и 0:0), Киево през 2006 (2:0 и 2:2), побеждавал е Аякс през 1975 (2:1), Боавища през 1976 (2:0), ФК Барселона през 1976 (5:4), Атлетико Мадрид през 1977 (2:1), Щутгарт през 1983 (1:0), Глазгоу Рейнджърс през 1993 (2:1), Олимпик Марсилия през 2005 (1:0), Динамо Букурещ през 2005 (1:0), СС Лацио през 2009 (1:0), КАА Гент през 2010 (3:2) и Спортинг Лисабон през 2010 (1:0), завършвал е наравно с Бенфика Лисабон през 1965 (2:2), Милан през 1967 (1:1) и през 1978 (1:1), Уотфорд през 1983 (1:1 и 1:1), ШФ Вердер Бремен през 1993 (2:2), ФК Ювентус през 1999 (1:1), Галатасарай през 1999 (1:1), Бешикташ през 2000 (1:1), ФК Шалке 04 през 2006 (1:1) и Лил през 2010 (2:2).
• Левски е българският отбор, постигал най-голяма победа и като домакин, и като гост в Европейските клубни турнири – срещу един и същи отбор – Рейпас (Финландия) (12:2 в София и 7:1 в Лахти).
• Левски държи рекорда за отстранен от български тим противник в Европа с най-голям общ резултат – 19:3 срещу финландския Рейпас през 1976 година.
• Кирил Миланов държи два рекорда за резултатност в Европейските клубни турнири – най-много голове отбелязани от един футболист в един мач – шест, както и в два мача от един кръг на турнирите – десет гола срещу Рейпас Лахти.
• Левски е първият български отбор спечелил международна купа в чужбина.
• Първият гол за Левски в евротурнирите бележи Георги Соколов – в мача Юргорден – Левски, 2:1 на 12 септември 1965 година.
• Първата победа на Левски в евротурнирите е на 3 октомври 1965 година в мача за КЕШ срещу Юргорден с 6:0.
• Първата победа за Левски като гост в Европа е от турнира за КНК през 1969 година срещу исландския Весманея с 4:0.
• Кирил Миланов е голмайстор на турнира за КНК през сезон 1976/77 с тринадесет гола.
• Левски е единственият български отбор, елиминирал в Европа актуален шампион на Германия – Щутгарт през 1984 година.
• Най-големите загуби на Левски в Европа са с 0:5 – от АЗ Алкмаар през 1980 от Барселона през 2006 и от Спортинг Лисабон през 2010.
• Станимир Стоилов е първият български треньор, класирал български отбор в Шампионската лига – Левски през 2006 година.
• Георги Аспарухов е първият български футболист, вкарал два гола в един мач на Бенфика на стадион Луш.
• Левски е единственият български отбор елиминирал противник в Европа след три гола пасив в първия мач, през 1972 в турнира за Купата на УЕФА, „сините“ отстраняват румънския Университатя Клуж след 1:4 в Клуж и 5:1 след продължения на стадион Васил Левски.
• Първият хеттрик за Левски в евротурнирите е на Никола Котков в мача Левски – Весманея (Исландия), 4:0, игран на 1 октомври 1969 година.
• Най-посетеният мач в историята на клуба е срещу Реал Мадрид в Мадрид завършил 2:0 за Реал Мадрид пред 100 000 зрители. Двубоят е от турнира за КЕШ и е игран на 3 октомври 1979 година на стадион Сантяго Бернабеу.
• Левски е отборът, който най-често е играл в груповата фаза на евротурнирите от българските клубове. „Сините“ имат четири участия, от които веднъж са преодолявали групата си.
• Левски е с най-голям принос за издигане на българското първенство до рекордното 16-о място в Европа според официалната класация на УЕФА за 2006/07 г. Той донася най-много точки за рейтинга на А група от българските отбори, участвали в евротурнирите през най-успешните 2005/06 и 2006/07 г.
• След промените на 10 ноември 1989 година, Левски има най-много мачове в евротурнирите и най-много победи.

Национални турнири

• Левски е единственият български отбор, който през всичките 89 футболни шампионата е играл или в Първа Софийска футболна дивизия или в Националната „А“ група.
• В турнирът за Купата на България, Левски притежава рекордните за страната 25 трофея.
• Левски има най-много дубъла (тринадесет).
• Във вечното дерби на България, между Левски и ЦСКА, сините държат рекорда за най-резултатна победа със 7:1 през 1994 година.
• Най-голяма победа за Левски в „А“ група срещу ПСФК Черноморец Бургас (София) – 10:0 на 3 март 2007 година.
• Най-много вкарани голове в един сезон – 96 в 30 срещи (2006/2007) – рекорд за „А“ група
• Най-много победи в един сезон – 27 от 36 срещи (2001/2002) – рекорд за „А“ група.
• Най-много участия в „А“ група – 70 пъти, участвал във всички първенства – рекорд за „А“ група
• Най-малко загуби в един сезон в „А“ група – 0 от 18 срещи в сезон 1948/1949.
• Левски е единственият български клуб, който винаги е бил в най-висшата възможна дивизия без никога да е изпадал.
• Най-голямата загуба на Левски в „А“ група е на 7 юли 1962 година – 1:6 срещу Ботев Пловдив (в състава на които е и отбиващият военната си служба Георги Аспарухов).
• В периода 1966 – 1985 Левски изиграва 203 поредни шампионатни мача без нито една загуба на клубния си стадион.
• В първия сезон от историята на „А“ група – 1948/49 Левски става шампион и завършва без загубена среща – петнадесет победи и три ремита.
• Най-голямата победа за Левски в турнирите за Националната купа е 12:1 срещу Княз Кирил през 1941 година.
• Най-голямата загуба на Левски в турнирите за Националната купа е 0:5 срещу Спартак Пловдив през 1962 година.
• На двубоя Левски – Пирин 4:0 през сезон 1973/74 на стадион Георги Аспарухов присъстват 60 000 зрители. Това е най-посетеният мач между столичен и провинциален отбор в България.
• От началото на политическия преход през 1989 г. Левски има най-много спечелени купи в България, 21 трофея за 22 години.
• Левски води по всички показатели във вътрешния шампионат: най-много титли – девет, най-много купи – също девет и три Суперкупи на България.

Клубни рекорди

• С най-много спечелени титли като футболисти на Левски (София) – по шест са: Емил Спасов през 1974, 1977, 1979, 1984, 1985 и 1988 г., Наско Сираков през 1984, 1985, 1988, 1993, 1994 и 1995 г. и Георги Иванов (Гонзо) през 2000, 2001, 2002, 2006, 2007 и 2009 г.
• Най-много голове за отбора в официални мачове е отбелязал Наско Сираков – 230.
• Най-много голове за отбора в мачове за шампионата и купата е отбелязал отново Наско Сираков – съответно 165 и 32.
• Стефан Аладжов е играчът с най-много официални мачове с Левски – 563.
• Най-дълго президент е бил Томас Лафчис – девет години (1991 – 1999).
• Единадесет пъти играчи на Левски са избирани за футболист номер едно на България – Георги Аспарухов (1965), Стефан Аладжов (1970), Кирил Ивков – (1974, 1975), Павел Панов (1977), Пламен Николов (1984), Борислав Михайлов (1986), Николай Илиев (1987), Александър Александров (1999), Георги Иванов (2000, 2001).
• През 1999 година Георги Аспарухов е обявен за футболист номер едно на България за 20 век.
• Нападателят на Левски Божин Ласков е обявен през 1949 година от френското списание Франс Футбол за най-добър играч в Европа.
• Играчите с най-много голове за Левски в един мач (пет) са Наско Сираков срещу Черноморец – 8:1 през сезон 1986/87 и Михаил Вълчев срещу Черноморец – 5:3 през сезон 1981/82.
• Играчите с най-много сезони в Левски са Никола Димитров, Радослав Мазников и Стефан Абаджиев – по шестнадесет сезона.
• Първият играч с хеттрик за Левски в „А“ група е Георги Кардашев – през 1948 г. в мача Левски – Спартак София 3:0.
• Емил Спасов е играчът с най-бързия хеттрик в историята на Левски през сезон 1975/76 той вкарва три гола на Берое. Попаденията му са в петата, осмата и тринадесетата минута.
• През 1965 година Георги Аспарухов е избран и за спортист номер едно на България.
• През 1965 година в анкетата на Франс футбол за Златната топка Георги Аспарухов е класиран на осмо място.

Национален отбор

• Левски има най-много представители по време на световното първенство по футбол САЩ през 1994 година – Емил Кременлиев, Цанко Цветанов, Златко Янков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Пламен Николов и Петър Александров (последният не влиза в игра).
• Никола Мутафчиев е автор на първия гол в историята на българския националния отбор – в мача с Турция в Истанбул – 1:2 през 1925 г.
• Асен Панчев е автор на първия хеттрик в историята на българския национален отбор, който вкарва три гола срещу Франция в София – 3:5 през 1932 година.
• Георги Аспарухов вкарва единствените голове за България на световните първенства през 1962 година в Чили и през 1966 в Англия.
• Георги Аспарухов е единственият български играч вкарвал гол на първия тим на Англия (тогава настоящ световен шампион) на стадион Уембли на 11 декември 1968 в контролата Англия – България 1:1.

Клубни символи

Имена и емблеми

Първата клубна емблема е изработена през 1922 г. по проект на Минчо Качулев. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“. Вътрешното пространство на буквата е запълнено вертикално по равно в жълто и червено. По-късно в горните два ъгъла на квадрата са изписани буквите „С“ (спортен) и „К“ (клуб), над долната страна на квадрата е изписано „София“. Тази емблема е валидна за клуба до 1949 г., когато той е преименуван на Динамо.

В периода 1949 – 1956 г. емблемата на клуба е неправилен шестоъгълник, запълнен вертикално с червен, бял, син и жълт цвят и ръкописно изписана буква „Д“ с червена петолъчка над нея и надпис „София“ в подножието.

От 1957 до 1968 г. е възстановен първоначалният вариант на емблемата, но вместо буквите „С“ и „К“, са вписани „Ф“ (физкултурно) и „Д“ (дружество).

След обединението със Спартак (София) през 1969 г. емблемата на клуба вече е щит в бяло и синьо, с хоризонтална червена лента отгоре. В щита са вписани буквите „Л“ и „С“, абривиетура на новото име Левски-Спартак. Тази емблема клубът носи до 1985 г., когато е преименуван на Витоша. Новата емблема е във вид на стилизирана буква „В“ с вписана футболна топка в горната извивка на буквата, оцветена в синьо и бяло.

През януари 1990 г. клубът възстановява оригиналното си име и първоначалната си емблема, като буквите „С“ и „К“ в горните ъгли на синия квадрат са заменени с „Ф“ (футболен) и „К“ (клуб). Заради съдебни проблеми със собствеността на правата върху историческата емблема клубът я променя през 1998 г. Новата представлява щит, изцяло в син цвят. В центъра му е изписана буква „Л“, а под нея годината на основаване – 1914. Върху купола на щита има надпис „ПФК Левски“. След като печели делото за правата върху историческата емблема през 2006 г., клубът решава да използва двете различни емблеми едновременно.

ССФК Левски	СК Левски	ПФД ПСК-Левски	ДСО Динамо	ФД Левски	ДФС Левски-Спартак
24.05.1914 – 28.06.1934	28.06.1934 – 20.10.1944	20.10.1944 – 27.08.1949	20.09.1949 – 19.04.1957	19.04.1957 – 22 януари 1969	22 януари 1969 – 21.06.1985
ФК Витоша	ФК Левски-Спартак	ФК Левски	ФК Левски 1914	ПФК Левски
17.07.1985 – 17.11.1989	17.11.1989 – 30 януари 1990	30 януари 1990 – 06.03.1992	06.03.1992 – 10.03.1998	10.03.1998 –	26.09.2006 –

Цветове

Първоначално клубните цветове са в червено и жълто. Със закупен екип от Румъния отборът играе до 1920 г. – фланелки с вертикални жълти и червени райета, черни гащета, черни чорапи. Поради невъзможност да бъде доставен същия екип или подобен, през 1921 тимът сменя цветовете си – сини фланелки с бели или черни гащета. Оттогава се налага и прозвището му „сините“. През следващите десетилетия отборът често играе с жълто-червени екипи (особено в периодите 1945 – 1948 и 1950 – 1956), но основен цвят остава синият, най-често допълнен от бяло. Жълто-червеният или жълто-синият вариант са по-скоро резервни цветове на клуба.

Прозвища

Отборът на Левски бива често наричан „Сините“ и „Синята лавина“.

Стадиони

Стадион „Георги Аспарухов“

През 1924 г. Столична община отпуска терен за построяване на игрище на ССК Левски върху празно, незастроено място, ползвано за сметище, на изток от Перловска река и на югоизток от Орлов мост. Строежът продължава повече от десет годни. Стадионът е по проект на арх. Зафир Абрашев, един от основателите на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството.

През 1934 г. стадионът е напълно готов – с твърд сгуриен терен и с трибуни за около седем-осем хиляди зрители. През 1936 г. е завършена съблекалнята с баня с топла вода. Игрище „Левски“ дълги години е едно от най-използваните в София, на него се провеждат мачовете за столичното и държавното първенство. Съгласно балансовия отчет на клуба през 1934 г. стадионът е имал стойност 1 044 903 тогавашни лева.

През 1949 г. е решено да се построи в центъра на София нов национален стадион, точно на мястото на игрище „Левски“. Разпоредено е на Министерството на комуналното стопанство да национализира имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния Национален стадион "Васил Левски". На клуба временно е разрешено да тренира и играе мачовете си на стадион „Юнак“, а през 1952 г. му е отредено ново място за игрище в квартал Иван Вазов, където теренът, е отново сметище, пълно предимно с отпадъци от Тухларната фабрика. На този терен, наречен игрище „Динамо“ – от сгурия, без трибуни и с дъсчена ограда – сините играят до 1961 г. И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.

След ново райониране през 1960 г. на Левски е отредено да развива своята дейност в пети столичен район, но тъй като игрище „Динамо“ е на територията на втори район, то става притежание на Спартак (София). Сега на това място се намира плувния комплекс „Спартак“. На сините е отпуснат нов терен в квартал Подуяне и през 1960 г. клубът започва строеж на третия си стадион. Проектът е дело на арх. Лазар Парашкеванов и се реализира в продължение на три години. Официално стадион „Левски“, популярен и с името „Герена“, е открит на 10 март 1963 г. с шампионатен мач на Левски срещу Спартак (Плевен).

Днес стадионът има тревист терен с размери 120х90 метра и трибуни за около 25 000 седящи зрители. Западната трибуна е изцяло обновена, като се очаква да бъде завършена с козирка и помощни помещения. Има информационно табло и четири кули с електрическо осветление. От 1990 г. носи името на легендарния български футболист Георги Аспарухов.

Настоящ състав

Към 2 септември 2019 г.

Преотстъпени играчи

• Атанас Кабов – във Витоша (Бистрица), до 31 декември 2019 г.
• Деян Иванов – в Ботев (Враца), до 30 юни 2020 г.
• Илия Димитров – във Витоша (Бистрица), до 31 декември 2019 г.
• Мартин П. Петков – в Локомотив (Горна Оряховица), до 30 юни 2020 г.
• Томислав Папазов – в Хебър (Пазарджик), до 30 юни 2020 г.

Ръководство и треньорски щаб

• Мажоритарен акционер: Наско Сираков
• Изпълнителен директор: Павел Колев
• Директор на ДЮШ: Даниел Боримиров

Надзорен съвет

• Наско Сираков – председател на НС
• Михаил Тодоров
• Александър Тумпаров

Управителен съвет

• Павел Колев – председател на УС
• Ели Шопова
• Найден Димитров

Треньорски щаб

• Петър Хубчев – старши треньор
• Левон Апкарян – помощник-треньор
• Георги Донков – помощник-треньор
• Армен Амбарцумян – треньор на вратарите
• Ясен Екимов – кондиционен треньор
• Мартин Иванов – лекар

Класации по мачове и голове за всички времена

Най-много мачове за Левски

N Име Кариера Мачове Голове 1 Стефан Аладжов 1967 – 81 473 4 2 Емил Спасов 1973 – 85 1987 – 88 1989 – 90 415 110 3 Павел Панов 1969 – 81 381 176 4 Кирил Ивков 1967 – 78 375 15 5 Елин Топузаков 1995 – 08 2010 – 11 344 21 Александър Костов 1956 – 60 1961 – 71 344 85 7 Христо Илиев 1954 – 60 1961 – 71 327 132 8 Димитър Телкийски 1999 – 08 310 67 9 Христо Йовов 1994 – 2013 304 87 10 Стефан Абаджиев 1953 – 68 299 46 11 Даниел Боримиров 1990 – 95 2004 – 08 295 86 Пламен Николов 1977 – 88 1990 – 92 295 6 Войн Войнов 1977 – 92 295 50 Най-много голове за Левски Наско Сираков – голмайстор-рекордьор на Левски за всички времена. N Име Криера Мачове Голове Голове средно на мач 1 Наско Сираков 1979 – 80 1982 – 88 1991 – 95 258 206 0.80 2 Павел Панов 1968 – 81 381 176 0.46 3 Георги Аспарухов 1959 – 62 1963 – 71 238 153 0.64 4 Георги Иванов 1997 – 02 2003 – 04 2005 – 07 2008 – 09 239 135 0.56 5 Христо Илиев 1954 – 59 1961 – 68 327 132 0.40 6 Емил Спасов 1973 – 85 1987 – 88 1989 – 90 415 110 0.27 7 Димитър Йорданов 1956 – 65 200 103 0.52 8 Михаил Вълчев 1981 – 86 168 102 0.61 9 Христо Йовов 1994 – 2013 304 87 0.29 10 Асен Пешев 1924 – 34 1936 – 37 1939 – 40 99 86 0.87 Даниел Боримиров 1990 – 95 2004 – 08 295 86 0.29 Идеални отбори за всички времена Според много фенове на „Левски“ отборът от 1983 – 1985 г. е най-силният в историята на клуба: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Николай Илиев, Петър Петров, Емил Велев, Георги Йорданов, Божидар Искренов, Руси Гочев, Михаил Вълчев, Наско Сираков, Емил Спасов – състав, който доминира над всички останали клубове в родния футбол в средата на 80-те години. Въз основа на изявите за „Левски“ и националния отбор, получените награди и признание в различни анкети, символичният състав за всички времена може да изглежда така: 1 – Борислав Михайлов, 2 – Пламен Николов, 3 – Кирил Ивков, 4 – Стефан Аладжов, 5 – Добромир Жечев, 6 – Златко Янков, 7 – Георги Соколов, 8 – Павел Панов, 9 – Георги Аспарухов, 10 – Наско Сираков, 11 – Георги Иванов. Личности, свързани с ПФК Левски Известни футболисти Александър Александров (Кривия) Александър Костов Александър Манолов (Мамута) Александър Николов (Сандо) Александър Христов (Шкубата) Ангел Петров (Чори) Ангел Станков Антон Милков Апостол Соколов Арсен Димитров – Ацко Асен Букарев (Буки) Асен Николов (Бебето) Асен Панчев (Панчето) Асен Пешев (Капуй) Атанас Динев (Насо) Базиле де Карвальо Бисер Иванов (Легендата) Бисер Михайлов Благой Кръстанов Божидар Искренов (Гиби) Божидар Краев Божидар Митрев Божин Ласков (Попето) Борис Апостолов Борис Симеонов (Боко) Борислав Габровски Борислав Михайлов (Боби) Борислав Цветков (Жук) Валентин Дъртилов Валери Божинов Валери Домовчийски Васил Митков (Шопа) Васил Спасов (Валяка) Велко Йотов Веселин Балевски Веселин Минев Владимир Гаджев Владимир Иванов (Фугата) Владимир Йонков Владимир Николчев Войн Войнов (Войната) Георги Аспарухов (Гунди) Георги Георгиев (Дълга Мара) Георги Донков Георги Златков (Бегача) Георги Иванов (Гонзо) Георги Йорданов (Ламята) Георги Каменски Георги Кардашев Георги Марков (Рендето) Георги Пачеджиев (Чугуна) Георги Петков Георги Соколов (Соколето) Даниел Боримиров Джон Ингълс Димитър Дойчинов Димитър Еленков Димитър Иванков Димитър Йорданов (Кукуша) Димитър Мутафчиев Димитър Попдимитров (Попето) Димитър Телкийски (Мечо) Димо Печеников (Лъва) Добромир Жечев (Бобата) Елин Топузаков (Топчо) Емил Велев (Кокала) Емил Кременлиев Емил Спасов Живко Миланов Здравко Здравков Здравко Лазаров (Електричката) Златко Янков Иван Вуцов (Вуцата) Иван Георгиев (Ването) Иван Дервентски Иван Димчев (Бачин) Иван Здравков (Джек Раби) Иван Манолов Иван Стефанов (Суси) Иван Стоянов (Типеца) Иван Тишански Игор Томашич Илиян Илиев Илиян Стоянов (Коловати) Йончо Арсов Йордан Йорданов (Пиката) Йордан Томов (Коми) Кирил Вангелов Кирил Ивков Кирил Миланов (Байко) Константин Ефремов (Жабчо) Коста Жеков (Боруна) Красимир Борисов Красимир Коев Лусио Вагнер Любен Гайдаров (Гаринча) Любен Стамболиев Любомир Алдев Любомир Хранов (Мистри) Мариян Христов Методи Бончев Милан Коприваров Милко Гайдарски Миодраг Пантелич Мирослав Иванов (Шуменския Деко) Михаил Вълчев Михаил Гьонин Михаил Лозанов (Танка) Наско Сираков Никола Димитров (Фъц) Никола Котков (Котарака) Никола Мутафчиев (Колишчето) Никола Николов (Бачо Кольо) Никола Петрунов (Офицера) Николай Грънчаров Николай Илиев Павел Панов Петър Иванов - Вертер Петър Кирилов (Пацето) Петър Курдов Петър Михтарски Петър Петров Петър Хубчев Пею Пеев (Моркова) Пламен Гетов Пламен Илиев (Тигъра) Пламен Иванов Николов (Пинко) Пламен Иванчев Николов (Пацо) Предраг Пажин Ради Мазников Роман Прохазка Руси Гочев Сашо Начев Седрик Бардон Симеон Николов (Картофа) Станимир Стоилов (Мъри) Станислав Ангелов (Пелето) Стефан Абаджиев (Теко) Стефан Аладжов (Аладжата) Стефан Методиев (Немски) Стефан Никушев Стефан Павлов (Фифи Перото) Стефан Стайков (Заяка) Стоичко Пешев Тодор Барзов Тодор Зайцев Тодор Колев Томас Лафчис Христо Илиев (Патрата) Христо Йовов (Бижутера) Цанко Цветанов Цветан Генев – Цеко (Генерала) Цветан Веселинов (Меци) Известни треньори Васил Методиев Владимир Федотов Вячеслав Грозни Георги Василев Георги Пачеджиев-Чугуна Димитър Димитров – Херо Димитър Дойчинов Димитър Мутафчиев Динко Дерменджиев - Чико Иван Вутов Иван Вуцов Иван Радоев Йончо Арсов Кръстьо Чакъров Люпко Петрович Рудолф Витлачил Рюдигер Абрамчик Славолюб Муслин Станимир Стоилов (Мъри) Христо Младенов Известни привърженици Ахмед Доган, политик от ДПС Александър Кюлев, бизнесмен Александър Сталийски, министър на отбраната (1992) Алекси Попов – директор на Националния природонаучен музей (2005-) Алексей Петров, бизнесмен Ангел Солаков, министър на вътрешните работи (1968 – 1971) Антон Радичев, актьор Божидар Димитров, историк Бойко Борисов, кмет на София (2005 – 2009), министър-председател (2009 – 2013, 2013 – 2017) Борис Касабов, спортен журналист Валентин Братоев, волейболист ген. Валентин Петров, директор на Национална служба „Полиция“ Васил Иванов, журналист Васко Кръпката, певец Веселин Топалов, шахматист Вели Чаушев, актьор Вили Казасян, музикант Влади Въргала, шоумен Георги Братоев, волейболист Георги Калоянчев, артист Георги Мамалев, артист Георги Марков, юрист Георги Милчев-Годжи, музикант Делян Пеевски, депутат от ДПС Джоко Росич, актьор Димитър Коклин, художник гримьор Димитър Луджев, министър на отбраната (1991 – 1992) Димитър Манчев, актьор Димитър Рачков, актьор Димитър Списаревски, авиатор Евгений Бакърджиев, политик Емил Кюлев, банкер Ивана, попфолк певица Иван и Андрей, телевизионни водещи Иван Славков, председател на БОК (1982 – 2005) Ивена, попфолк певица Иво Сиромахов, сценарист и писател Иво Райчев, спортен журналист Калин Терзийски, писател Кали, попфолк певица Камен Алипиев, спортен журналист Катерина Евро, актриса Кеворк Кеворкян, журналист и продуцент Кирил Ефремов, актьор Княгиня Мария Луиза Българска Коко Каменаров, собственик на „Войском“, бивш говорител на М-тел Коста Карагеоргиев, актьор Кристина Димитрова, певица Кирил Веселински, спортен журналист Лили Иванова, поп певица Мустафа Карадайъ, политик от ДПС Мартин Карбовски, журналист Милко Калайджиев, попфолк певец Михаил Билалов, актьор Мартина Вачкова, актриса Ваня Стоянова–Малката, попфолк певица Никола Анастасов, актьор Николай Колев – Мичмана, футболен коментатор Николай Свинаров, министър на отбраната (2001 – 2005) Олег Ковачев, актьор и режисьор Петър Попйорданов, актьор Георги Бърдаров, географ Петьо Цеков, журналист Пламен Константинов, бивш волейболист; треньор Рихард Езра, режисьор Росен Петров, телевизионен водещ и продуцент Малин Кръстев, актьор Иван Динев, фигурист Вили Кавалджиев, музикант Радост Тодорова, Мис България 2015 Росица Кирилова, певица Камен Воденичаров, актьор Георги Минчев, музикант Светослав Витков, музикант Симеон Дянков, министър на финансите Снежана Макавеева, актриса Стефан Софиянски, кмет на София (1995 – 2005) Станислав Ангелов, футболист Сашо Диков, спортен журналист Слави Бинев, политик от ДПС Симеон Сакскобургготски, български политик и цар Татяна Дончева, политик Татяна Лолова, актриса Томислав Русев, спортен журналист Тити Папазов, треньор по баскетбол Христо Друмев, бивш директор на НДК Христо Мутафчиев, актьор Юлиян Константинов, оперен певец Контакти София 1000, ул. „Леге“ 15, тел.: 989 2156, факс: 989 2185 София 1517, ул. „Тодорини кукли“ 47 тел.: 45 91 21, 47 79 58, факс: 945 42 27 e-mail: officelevski.bg Вижте също Вечното дерби Левски Спартак Бележки и източници Външни препратки Официален сайт на ПФК Левски (София) Фонд „Сектор Б“ Левски (София) – статистики PFC Levski Sofia Тази статия е включена в списъка на избраните на 14 ноември 2011. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.