Петър Гудев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
| работил = политик |
| работил = политик |
||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
| вложки = |
| вложки = |
||
{{Личност/Политик |
|||
⚫ | |||
| институция1 = Депутат |
|||
⚫ | |||
| постове2 = 16-и [[министър-председател на България]] |
|||
| години2 = [[3 март]] [[1907]] – [[16 януари]] [[1908]] |
|||
}} |
|||
| баща = |
| баща = |
||
| майка = |
| майка = |
||
Ред 22: | Ред 27: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
Петър Гудев е роден през [[1862]] година в село [[Градец ( |
Петър Гудев е роден през [[1862]] година в село [[Градец (област Сливен)]]. Учи [[право]] в [[Париж]] и завършва в [[Брюксел]]. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е [[председател на Народното събрание]] (1905 – 1907), а след убийството на [[Димитър Петков]] оглавява [[Правителство на България (29)|правителството]], като същевременно е [[министър на вътрешните работи]].<ref name="ташев">{{ташев|129 – 130}}</ref> |
||
Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди [[лев]]а от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на [[конфликт на интереси]] влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 210 – 212 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref> |
Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди [[лев]]а от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на [[конфликт на интереси]] влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 210 – 212 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref> |
Версия от 16:24, 3 ноември 2019
Петър Гудев | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Работил | политик |
Политика | |
Партия | Народнолиберална партия |
Депутат | |
Народен представител в: IX ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС | |
16-и министър-председател на България | |
3 март 1907 – 16 януари 1908 | |
Петър Гудев в Общомедия |
Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-тото правителство (16 март 1907 – 29 януари 1908, нов стил).
Биография
Петър Гудев е роден през 1862 година в село Градец (област Сливен). Учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на Народното събрание (1905 – 1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството, като същевременно е министър на вътрешните работи.[1]
Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.[2]
От 1899 до 1919 година Гудев е редактор на вестник „Нов век“ и след участието си в правителството се занимава активно с публицистична дейност. След войните се оттегля от обществения живот.[1]
Петър Гудев умира на 8 май 1932 година в София.
Библиография
- Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
- Социализъм. Общи понятия (1905)
- История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
- Против пропорционалната система (1909)
- Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
- Памят и знания (1928)
- Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
- Политически строй (1930)
- Работата (физиологически изследвания) (1932)
Бележки
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 129 – 130.
- ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 210 – 212.
- Други източници
- Д-р Петър Гудев – политик и държавник от Борислав Гърдев
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
|
|
|