Петър Гудев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име=Петър Гудев
| име = Петър Гудев
| портрет = PGudev.jpg
| име-оригинал =
| описание = български политик
| категория =
| описание = български политик
| портрет = PGudev.jpg
| роден-място = [[Градец (Област Сливен)|Градец]], [[Османска империя]]
| портрет-описание =
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още =
| пол =
| име-рождено =
{{Депутат-България|9о=1|10о=1|11о=1|12о=1|13о=1}}
| роден-място = [[Градец (Област Сливен)|Градец]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{Флагче с име|България}}
| работил = политик
| псевдоним =
| вложки =
| още = {{Депутат-България|9о=1|10о=1|11о=1|12о=1|13о=1}}
}}
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
}}



Версия от 18:16, 5 февруари 2018

Петър Гудев
български политик
PGudev.jpg

Роден
Починал
8 май 1932 г. (68 г.)

Националност България
ПартияНароднолиберална партия
Работилполитик
Народен представител в:
IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   
Петър Гудев в Общомедия

| баща = | майка = | брак = | деца = | подпис = | сайт = }}

Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-тото правителство (16 март 1907 г. — 29 януари 1908 г.).

Биография

Петър Гудев е роден през 1862 година в село Градец, Сливенско. Учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на парламента (1905-1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството, като същевременно е министър на вътрешните работи.[1]

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.[2]

От 1899 до 1919 година Гудев е редактор на вестник „Нов век“ и след участието си в правителството се занимава активно с публицистична дейност. След войните се оттегля от обществения живот.[1]

Петър Гудев умира на 8 май 1932 година в София.

Библиография

  • Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
  • Социализъм. Общи понятия (1905)
  • История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
  • Против пропорционалната система (1909)
  • Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
  • Памят и знания (1928)
  • Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
  • Политически строй (1930)
  • Работата (физиологически изследвания) (1932)

Бележки

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 129-130.
  2. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 210-212.
Други източници

Външни препратки