Европа

Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

---

Европа
Площ	10 180 000 km²
Население	731 000 000 (2009) души
Гъстота	70 души/km²
Държави	50 (Списък на страните в Европа)
Езици	Европейски езици
Градове	Най-големи градове в Европа
Часова зона	UTC до UTC+5
Интернет домейн	.eu (английски: European Union - Европейски съюз)
Европа в Общомедия

Евро̀па е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ. Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името "Европа" е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

География

Сателитна снимка на Европа

Релефна карта на Европа

Региони в Европа

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони — до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km² се падат 4,1 km) - най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Прикаспийска депресия) . Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад — океански, на изток — континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.

Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Вижте още

• Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (от древността до края на XVIII в.)
• Хронологична таблица за откриването и изследването на Европа (XIX в.)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XX в.)

История

Политическа карта на Европа

Праистория

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населяват днешна Грузия преди около 1,8 милиона години. Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания. Неандерталците (носещи името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж и мегалитните храмове в Малта. Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.

Античност

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Средновековие

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Европа преди Балканската война, 1911 г.

16 и 17 век

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

18 и 19 век

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

20 век

През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни. Първата Световна Война и Втората Световна Война. Първата Световна война е между два съюза: Германия, Австро-Унгария, Турция и България срещу Англия, Франция, Русия, САЩ и други. Съюзът на първите четири държави се нарича "Троен съюз", а на останалите държави - "Антантата". Войната приключва с много жертви дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората Световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците ѝ почти нямат загуби, но след нападението над Русия, нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.

Политическа география

Карта на Европа, според най-използваните географски граници (Легенда: синьо = страната се намира на два континента • зелено = страната историческо се счита като европейска, обаче тя се намира на друг континент).

Австрия

Азер.

Алб.

Анд.

Армения

Беларус

Белгия

Босна

България

Ват.

Германия

Грузия

Гърция

Дания

Гренландия (Дан.)

Естония

Ирландия

Исландия

Италия

Казахстан

Кипър

Кос.

Латвия

Литва

Лих.

Люк.

Мак.

Малта

Молдова

Мон.

Нидер.

Норвегия

Шпицберген (Нор.)

Обединено
Кралство

Полша

Португалия

Румъния

Русия

С. Мар.

Словакия

Словения

Сърбия

Испания

Турция

Украйна

Унгария

Ферьор. (Дан.)

Финландия

Франция

Хърватия

Чер.

Чехия

Швейц.

Швеция

Егейско

море

Баренцово море

Бискайски
залив

Черно
море

Каспийско

море

Келтско
море

Гренландско море

Бафиново море

Кадиски
залив

Лигурско
море

Средиземно море

Северен
Атлантически
Океан

Северно
Море

Норвежко
Море

Гибралтарски проток

Държава	Площ (km²)	Население (2014 est.)	Гъстота (на km²)	Столица
Австрия	83,858	8,464,554	97.4	Виена
Азербайджан 1			97	Баку
Албания	28,748	2,820,977	125.2	Тирана
Андора	468	76,246	146.2	Андора ла Веля
Армения 1			101	Ереван
Беларус	207,600	9,465,500	49.8	Минск
Белгия	30,510	11,167,578	336.8	Брюксел
Босна и Херцеговина	51,129	3,790,622	77.5	Сараево
България	110,910	7,282,040	68.7	София
Ватикан	0.44	839	2,045.5	Ватикана
Великобритания	244,820	63,705,000	244.2	Лондон
Германия	357,021	82,523,700	233.2	Берлин
Грузия 1			64	Тбилиси
Гърция	131,940	10,815,197	80.7	Атина
Дания 2	43,094	5,608,784	124.6	Копенхаген
Естония	45,226	1,286,540	31.3	Талин
Ирландия	70,280	4,585,400	60.3	Дъблин
Исландия	103,000	325,010	2.7	Рейкявик
Испания 3	504,851	46,704,314	Мадрид
Италия	301,230	60,829,079	191.6	Рим
Казахстан			5.9	Астана
Кипър 4	9,251	862,000	85	Никозия
Латвия	64,589	2,014,000	36.6	Рига
Литва	65,200	2,950,684	55.2	Вилнюс
Лихтенщайн	160	36,842	205.3	Вадуц
Люксембург	2,586	537,000	173.5	Люксембург
Северна Македония 5	25,713	2,062,294	81.1	Скопие
Малта	316	416,055	1,257.9	Валета
Молдова 6	33,843	3,559,500	131.0	Кишинев
Монако	1.95	36,136	16,403.6	Монако
Нидерландия 7	41,526	16,806,200	393.0	Амстердам
Норвегия 8	324,220	5,077,798	14.0	Осло
Полша	312,685	38,533,300	123.5	Варшава
Португалия 9	91,568	10,562,178	110.1	Лисабон
Румъния	238,391	21,120,640	91.0	Букурещ
Русия 1, 13	17,075,400	107,370,000-146,500,000	26.8	Москва
Сан Марино	61	32,509	454.6	Сан Марино
Сърбия 10	88,361	7,180,505	89.4	Белград
Словакия	48,845	5,412,008	111.0	Братислава
Словения	20,273	2,060,332	95.3	Любляна
Турция 1	783,562	75,624,662	93	Анкара
Украйна 11	603,700	45,460,627	80.2	Киев
Унгария	93,030	9,906,000	108.3	Будапеща
Финландия	336,593	5,445,883	15.3	Хелзинки
Франция 12	547,030	65,806,000	109.3	Париж
Хърватия	56,542	4,290,612	77.7	Загреб
Чехия	78,866	10,512,900	130.1	Прага
Черна гора	13,812	620,029	44.6	Подгорица
Швеция	449,964	9,625,444	19.7	Стокхолм
Швейцария	41,290	8,085,300	176.8	Берн
Общо	10,180,000		70

¹ Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Азия и Европа.
² Не включва остров Гренландия, който географски спада към Северна Америка.
³ Ексклавите Сеута и Мелиля политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка.
⁴ Географски Кипър се води част от Западна Азия, но културно и исторически винаги е бил част от Европа. Страната е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър.
⁵ В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония.
⁶ Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република.
⁷ Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски Кюрасао, Синт Мартен, Аруба, Бонер, Саба и Синт Еустациус принадлежат към Южна Америка.
⁸ Включва Свалбард и острови Ян Майен.
⁹ Включва архипелазите Азорските острови и Мадейра. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка.
¹⁰ Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република.
¹¹ Включва Кримската автономна република.
¹² Посочените данни обхващат само евопейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2,685,705 души.
¹³ Данните са за цяла Русия.

Овен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН.

Име и флаг	Площ (km²)	Население (1 юли 2002 est.)	Гъстота (на km²)	Столица
Абхазия 1	8,432	216,000	29	Сухуми
Оландски острови (Финландия)	1,552	26,008	16.8	Мариехамн
Фарьорски острови (Дания)	1,399	46,011	32.9	Торсхавн
Гибралтар (Великобритания) 2	5.9	27,714	4,697.3	Гибралтар
Гърнси (Великобритания) 2	78	64,587	828.0	Сейнт Питър порт
Косово	10,887	1,804,838	220	Прищина
Ман (Великобритания) 2	572	73,873	129.1	Дъглас
Джърси (Великобритания)	116	89,775	773.9	Сейнт Хелиър
Нагорни Карабах 4	11,458	138,800	12	Степанакерт
Северен Кипър 5	3,355	265,100	78	Никозия
Южна Осетия 1	3,900	70,000	18	Цхинвали
Свалбард и островите Ян Майен (Норвегия)	62,049	2,868	0.046	Лонгийър
Приднестровие 6	4,163	537,000	133	Тираспол

¹ Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия.
² Владения на Короната, под чийто суверенитет се намират, но не се считат за част от Обединеното кралство.
³ Косово е призната като независима държава от 75 държави-членки на ООН и Тайван. Сърбия отказва да признае независимостта ѝ.
⁴ Непризната от нито една държава автономна република в състава на Азербайджан.
⁵ Призната е единствено от Турция.
⁶ Не е призната от нито една държава и официално е част от Република Молдова.

Население

Европа

През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души или около 10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият прираст е по-нисък от този в други части на света, най-вече в Африка и Азия. Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, Нидерландия, заема трето място в света след Бангладеш и Южна Корея.

Езици

Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на индоевропейските езици, сред които най-съществени са славянската, романската, германската и балтийската. Угро-финските езици принадлежат към уралското езиково семейство.

Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи - източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:

• западнославянски — включва полски, чешки и словашки
• източнославянски — руски, беларуски, украински
• южнославянски — делят се на източна група (български и/или македонски) и западна група (сръбски, хърватски и други)

Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой руско-говорящи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма.

Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на простонародния латински. Романските езици се делят на три основни групи:

• източноромански езици, включително румънски (Румъния и Република Молдова)
• итало-западни езици — основната част от романските езици, най-големите от които испански, португалски, френски и италиански.
• южноромански езици, говорени на Корсика и Сардиния

В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона човека, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз.

Германските езици най-вероятно са произлезли от общ протогермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са.

Германските езици се разделят на:

• западногермански езици — включват основните езици, като английски, немски и нидерландски.
• източногермански езици — група изчезнали езици, произлизащи от готския.
• северногермански езици — включват скандинавските езици шведски, датски, норвежки, фарьорски, исландски езици.

В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона човека, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския.

Балтийските езици са най-малкото самостоятелно езиково семейство с едва 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:

• западнобалтийски — група отмрели езици, сред които пруския
• източнобалтийски - латвийски, литовски и няколко мъртви езика

Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:

• турският е роден на 74 милиона души и се владее от над 83 милиона
• азербайджанският е роден на 90% от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в Иран, където се говори от между 10 и 20 милиона души

Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен и до ден днешен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа.

Грузинският език спада към самостоятелното езиково семейство на южнокавказките езици, които се говорят от около 5,2 милиона души. Арменският е самостоятелен клон на индоевропейските езици и се говори от около 6,7 милиона души. Гръцкият е самостоятелен език, част от индоевропейските езици, и се владее от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.

Икономика

Като за континент, икономиката на Европа в момента е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48^-те страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страни в Западна Европа, докато източноевропейските държави все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на СССР и Югославия. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата икономическа територия в света. Към този момент 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват еврото като официална валута. От всички страни Германия има най-голям БВП($3,259 трилиона) в Европа, който е и трети в световен мащаб. Великобритания има втората в Европа и петата в света икономика ($2,756 трилиона). В последно време Финеншъл таймс казват, че френската икономика ($2,515 трилиона) изпреварва британската, защото британската лира губи позиции спрямо еврото.

Източници

• Atkinson, Richard J. C. Stonehenge. Penguin Books, 1956.
• 'First west Europe tooth' found // BBC, 2007. Посетен на 12 април 2010.
• National Geographic. National Geographic Visual History of the World. Washington, National Geographic Society, 2005. ISBN 0-7922-3695-5.
• Peregrine, Peter Neal и др. Encyclopaedia of Prehistory. Springer, 2001. ISBN 0306462583.
• Vekua, A и др. A new skull of early Homo from Dmanisi, Georgia // Science 297. 2002. DOI:10.1126/science.1072953. с. 85–89.

Външни препратки

• Шаблон:En икона Наръчник за пътуване в Европа в Wikivoyage.
• Шаблон:En икона Европа през нощта.
• Шаблон:En икона Съвет на Европа.
• Шаблон:En икона Европейски съюз.
• Шаблон:En икона Карта на Европа