Българска национална телевизия: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Файл:Bulgarian-National-Television-1.jpg|мини|260px|Сградата на БНТ, 2009]] |
[[Файл:Bulgarian-National-Television-1.jpg|мини|260px|Сградата на БНТ, 2009]] |
||
[[Файл:БНТ.png|мини|260px|Първо лого на БНТ от 1959 до 2008]] |
[[Файл:БНТ.png|мини|260px|Първо лого на БНТ от 1959 до 2008]] |
||
Българската национална телевизия ([https://www.bnt.bg/bg/p/about БНТ]) е обществената телевизия в България. Открита е официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осем годишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София. |
|||
БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за |
[https://www.bnt.bg/bg/p/about БНТ] осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор и излъчва няколко програми. „[[БНТ 1]]“ – основен национален обществен канал с широко таргетиран политематичен профил, насочен към най-широка аудитория с акценти върху новините, силната публицистика, документалистиката и развлекателните програми за цялото семейство., програма с културна насоченост. „[[БНТ 2]]“- програма за култура и обрзование като обединява в единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив , Варна , Русе и Благоевград. „[[БНТ 3]]“ - програма със спортно-развлекателна насоченост, отразява български и международни спортни събития, в това число и такива, които не са широко популярни и „[[БНТ 4]]“ - политематичен канал, чиято програма се разпространява предимно в чужбина за българските зрители и за чуждестранната аудитория, която се интересува от България. |
||
Структурата и организацията на дейността на Българската национална телевизия са уредени с Правилник, който регламентира основните функции и задачи на структурните звена в Българската национална телевизия (БНТ). |
|||
БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „[[Евровизия (телевизионна компания)|Евровизия]]“ (до 2019 г.), както и е член на [[Европейски съюз за радио и телевизия]], EGTA, IMZ, CIRCOM Regional, FIAT и BBLF. |
|||
БНТ е член на Европейския съюз на обществените радио-телевизионни оператори (EBU), Организацията на обществените телевизионни оператори в Европа (CIRCOM Regional), Международната федерация на телевизионните архиви (FIAT), EGTA, IMZ и BBLF. БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „[[Евровизия (телевизионна компания)|Евровизия]]“. |
|||
От 2018 г. БНТ е член на COPEAM – Постоянна конференция на аудио-визуалните оператори от средиземноморския регион. |
|||
== История == |
== История == |
Версия от 15:21, 28 март 2020
Българска национална телевизия | |
BNT logo.png | |
Индустрия | Телевизия |
---|---|
Основаване | 26 декември 1959 г. |
Седалище | София, България |
Брой местоположения | София, Пловдив, Русе, Варна, Благоевград |
Положение и регион | държавна медия |
Изпълнителен директор | Емил Кошлуков |
Служители | 1360 |
Продукти | БНТ 1, БНТ 2, БНТ 3, БНТ 4 |
Собственик | Република България |
Девиз | Първата телевизия |
Уебсайт | www.bnt.bg |
Българска национална телевизия в Общомедия |
Българската национална телевизия (БНТ) е обществената телевизия в България. Открита е официално на 26 декември 1959 г. в резултат от осем годишна разработка и изпитания на екип от учени от Машинно-електротехническия институт в София.
БНТ осъществява своята дейност по силата на Закон за радиото и телевизията, обнародван в бр. 138 от 1998 г. на „Държавен вестник“. БНТ е юридическо лице със седалище град София. Тя е национален обществен телевизионен и далекосъобщителен оператор и излъчва няколко програми. „БНТ 1“ – основен национален обществен канал с широко таргетиран политематичен профил, насочен към най-широка аудитория с акценти върху новините, силната публицистика, документалистиката и развлекателните програми за цялото семейство., програма с културна насоченост. „БНТ 2“- програма за култура и обрзование като обединява в единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив , Варна , Русе и Благоевград. „БНТ 3“ - програма със спортно-развлекателна насоченост, отразява български и международни спортни събития, в това число и такива, които не са широко популярни и „БНТ 4“ - политематичен канал, чиято програма се разпространява предимно в чужбина за българските зрители и за чуждестранната аудитория, която се интересува от България.
Структурата и организацията на дейността на Българската национална телевизия са уредени с Правилник, който регламентира основните функции и задачи на структурните звена в Българската национална телевизия (БНТ).
БНТ е член на Европейския съюз на обществените радио-телевизионни оператори (EBU), Организацията на обществените телевизионни оператори в Европа (CIRCOM Regional), Международната федерация на телевизионните архиви (FIAT), EGTA, IMZ и BBLF. БНТ е член на „Интервизия“ и партньор на „Евровизия“.
От 2018 г. БНТ е член на COPEAM – Постоянна конференция на аудио-визуалните оператори от средиземноморския регион.
История
Първото предаване на българската телевизия е прякото излъчване на 7-ноемврийската манифестация от площад „9 септември“ (днес „Александър Батенберг“) през 1959 г. На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия.
През 1964 г. към Министерството на културата е създадена Главна дирекция „Българска телевизия и радио“. През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1975 г. Българската телевизия се разделя на Първа програма и на нова честота – Втора програма. През годините този телевизионен канал дава предимство на културните програми и авторските предавания. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.
На 6 март 1990 г. Народното събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 1 юни 1992 г. телевизията получава наименованието Българска национална телевизия, Първа програма се казва вече „Канал 1“, а Втора програма – „Ефир 2“. През 1993 г. Регионалните ТВ центрове на БНТ започват излъчване на собствени регионални канали. „Ефир 2“ излъчва до 31 май 2000 г., а от 2 май 1999 г. БНТ излъчва сателитната програма за българите в чужбина „ТВ България“.
На 14 септември 2008 г. е обновена схемата на излъчване на телевизионните канали на БНТ, променени са имената и емблемите им.
Днес БНТ е разположена в две взаимно свързани сгради: нова (на снимката) и стара – по протежението на ул. „Тулово“. Старата сграда е била италианско училище. Проектирана е от инж. Константин Йосифов, който е осъществявал и надзора върху строежа. По време на една от бомбардировките през Втората световна война училището е частично разрушено. Притежавайки все пак солидна конструкция, сградата е осигурявала в избените си помещения бомбоубежище за жителите на квартала.
Между 11 юни и 11 юли 2010 БНТ излъчва за пръв път спортно събитие в HD формат – Световно първенство по футбол 2010.
На 16 октомври 2011 г. Втора програма се завръща като БНТ 2 на мястото на регионалните телевизионни центрове на телевизията.
От март 2012 г. телевизията започва да излъчва във формат 16:9.
На 6 февруари 2014 г. БНТ стартира самостоятелен канал във висока резолюция – БНТ HD.
На 10 септември 2018 г. отново е обновена програмната схема на излъчване на телевизионните канали на БНТ, както и са променени имената и емблемите на част от каналите.
Генерални директори на БНТ[1]
- Борислав Петров (1959 – 1961)
- Васил Баев (1961 – 1966)
- Леда Милева (1 юли 1966 – 1970)
- Павел Писарев (1970 – октомври 1970)
- Кирил Василев (1970 – 1972)
- Иван Славков (март 1972 – 1982)
- Стефан Тихчев (1982 – 1986)
- Лалю Димитров (1986 – 1987)
- Любомир Павлов (1 септември 1987 – 4 декември 1989)
- Филип Боков (5 декември 1989 – 22 февруари 1990)
- Павел Писарев (1990)
- Огнян Сапарев (1991)
- Асен Агов (1992 – 1993)
- Хачо Бояджиев (11 март 1993 – 23 юни 1995)
- Иван Гранитски (1995 – 1996)
- Иван Токаджиев (1996 – 1997)
- Стефан Димитров (1997)
- Иван Попйорданов (1998)
- Лиляна Попова (1999 – 2001)
- Кирил Гоцев (11 март 2002 – 2003)
- Емил Владков (2003 – 2004)
- Уляна Пръмова (2004 – 2010)
- Вяра Анкова (2010 – 2017)
- Константин Каменаров (2017 – 2019)
- Емил Кошлуков (2019 – )
Регионални телевизионни центрове
Българската национална телевизия има 4 регионални центъра – в Благоевград, Варна, Пловдив и Русе. Те осигуряват репортажи и предавания, представящи живота такъв, какъвто е в различните области на България. Освен това всеки регионален телевизионен център продуцира и излъчва собствена програма за зрителите в своя регион, която се разпространява по кабелен път.
РТВЦ – Благоевград[2]
Регионалният телевизионен център е създаден през 1975 г. Той участва в програмната схема на БНТ с фолклорни предавания, документални и художествени филми. От 1992 година започва излъчването на регионалната си програма „Канал Пирин“.
РТВЦ – Варна[3]
Регионалният телевизионен център – Варна се създава през 1972 г. За премиера на студиото се смята първото включване в централните новини „По света и у нас“ на 8 септември 1972 г. РТВЦ – Варна отразява големите международни културни прояви с домакин морската столица на България – „Международен балетен конкурс“, Международен музикален фестивал „Варненско лято“, филмовия фестивал „Любовта е лудост“, театралния – „Варненска сцена“, както и многобройни световни и европейски спортни събития и политически форуми. Стартът на регионалната програма „Море“ е на 2 май 1993 г.
РТВЦ – Пловдив
РТВЦ – Пловдив е открит на 22 март 1971 г. и е първото регионално подразделение на БНТ.[4] Отначало работи като Телевизионно студио, което произвежда само репортажи за новинарските емисии „По света и у нас“. Преките излъчвания на програма от Студио „Пловдив“ стартират през февруари 1974 г. От 1979 г. Пловдив става домакин на Международния телевизионен фестивал „Златна ракла“[5], организиран от БНТ. Повече от три десетилетия фестивалът се осъществява и популяризира със съдействието на РТВЦ – Пловдив.
РТВЦ – Русе
Регионален телевизионен център Русе е създаден през 1973 г. Първата му изява в ефир е на 7 ноември 1972 г. През 1976 г. ТВ центърът произвежда и излъчва своя регионална програма. Две години по-късно започват ежеседмичните блокови предавания „Север“. РТВЦ-Русе е основен медиен партньор на всички национални и международни събития с домакин град Русе.
Ефирна предавателна мрежа
|
Източници
- ↑ „Шефовете на БНТ от основаването ѝ до днес“, сайт на СБЖ, 19 юли 2010 г.
- ↑ Официална страница на РТВЦ – Благоевград
- ↑ Официална страница на РТВЦ-Варна
- ↑ 40 години телевизионен център Пловдив! Празнуваме!, 20 декември 2011
- ↑ „Златна ракла '98“, в. „Култура“, 1998 г.
Вижте също
|