Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2009

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2009 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/ 2009[редактиране на кода]

Sofia-trams.jpg

Трамва̀й (от на английски: tram — вагон, вагонетка и way — път, наименованието идва от вагонетките за превозване на въглища в шахтите във Великобритания) е релсово транспортно средство, вид уличен обществен транспорт, обикновено на електрическа тяга, използван най-често в градовете за превоз на пътници по определен маршрут.

Трамваите започват да функционират през първата половина на 19 век, а електрическите — в края на 19 век. След разцвета им в периода между световните войни, започва техният упадък, но от края на 20 век се наблюдава значително увеличение на популярността на трамваите.

Повечето трамваи използват електрически ток, получаван чрез контактна мрежа с помощта на токоприемници (пантографи), но има и трамваи със захранване от трета релса, както и акумулаторни трамваи.

Освен електрически, има също конни (теглени от кон), кабелни трамваи и дизелови трамваи. В миналото е имало парни трамваи, както и трамваи теглени от мулета и зебри. Трамваите могат да се класифицират също като вътрешноградски, междуградски, санитарни и товарни.

В Сан Франциско, щата Калифорния (САЩ) е пуснат първият в света кабелен трамвай през 1873 г. още »

Седмица 2/ 2009[редактиране на кода]

Martina Hingis, 2006.jpg

Мартина Хингис (на чешки и словашки: Martina Hingisová, на английски Martina Hingis) е швейцарска тенисистка, родена на 30 септември 1980 г. в Кошице, Чехословакия, днес Словакия.

Има пет титли на турнирите от големия шлем на сингъл и девет на двойки. Три пъти е победителка на Откритото първенство на Австралия (1997, 1998 и 1999 г.), и по един път на Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ през 1997 г. През 1998 г. печели Голям шлем на двойки, с Миряна Лучич на Откритото първенство на Австралия и Яна Новотна на Ролан Гарос, Уимбълдън и Откритото първенство на САЩ.

Прекарала е общо 209 седмици на върха на световната ранглиста. На 4 януари 2008 година е наказана за две години поради употреба на кокаин по време на Уимбълдън. още »

Седмица 3/ 2009[редактиране на кода]

Битката при Сталинград (днешния Волгоград в Южна Русия), водена от юли 1942 до февруари 1943 г., е повратен момент в хода на Втората световна война. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история, белязан с жестокост и незачитане на броя на цивилните жертви и от двете воюващи страни – СССР и Хитлерова Германия. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия.

Макар и да е предшествана от друга голяма съветска победа – в битката при Москва, Сталинградската битка е тази, която дава началото на постепенното изтласкване на Вермахта от съветските територии, окупирани през 1941-1942 г. По приблизителни изчисления в нея войските на Германия и съюзниците ѝ Румъния, Италия и Унгария губят около ¼ от личния си състав, воюващ на Източния фронт – загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители. още »

Седмица 4/ 2009[редактиране на кода]

Sadi Carnot.jpeg

Никола̀ Леона̀р Садѝ Карно̀ (на френски Nicolas Léonard Sadi Carnot) е френски физик и инженер, основоположник на съвременната термодинамика.

Подобно на Николай Коперник, Сади Карно публикува само една книга - „Размишления за двигателната сила на огъня и за подходящите машини за извличане на тази сила“ („Réflexions sur la puissance motrice du feu et sur les machines propres à développer cette puissance“, 1824). В нея, едва двадесет и седемгодишен, той излага основите на един напълно нов дял на физиката — термодинамиката. Въпреки че някои негови идеи, като аксиомата за запазване на количеството топлина, по-късно са отхвърлени, съвременната термодинамика е изведена от теорията на Карно. Описаният от него топлинен двигател, базиран на цикъла на Карно, е теоретичната основа на много технически решения, използвани и днес. още »

Седмица 5/ 2009[редактиране на кода]

T-80 on parade.JPEG

Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 година и продължава до днес. Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в гр. Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес и множество страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство. Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84. Т-72 е бил най-разпространеният танк в армиите на СССР и страните от Варшавския договор, считани за потенциални врагове на САЩ и западните страни. Към края на 1980-те Съветският съюз е разполагал с близо 10 000 танка. Повечето страни от Източния блок са били въоръжени с Т-72, произведени в Полша или Чехословакия, които обаче са с по-малка бронезащита и без допълнителни противорадиационни екрани на купола. още»

Седмица 6/ 2009[редактиране на кода]

Orion lunar orbit (Sept 2006).jpg

Орион е архитектура за космически кораб, която се разработва от НАСА — космическата агенция на САЩ. Планира се да може да превозва от 4 до 6 астронавта. Агенцията смята да го изстрелва на ракетата Арес I, която също е в стадий на разработка. И Орион, и Арес I са компоненти на проекта Констилейшън на НАСА, който има за цел да изпрати хора изследователи на Луната до 2020 година, след това до Марс и на други места в Слънчевата система. На 31 август 2006 година НАСА подписва договор с компанията Локхийд Мартин за развиване на дизайна и произвеждане на космическия кораб. Орион съчетава дизайна на Аполо и част от оборудването и компонентите на космическата совалка с последните технологии и нововъведения. Първите тестове на Орион се очаква да бъдат извършени през 2009 година, а привеждането му в употреба е планирано за 2014 година.

Орион се състои от два модула — единият е предназначен за екипажа, а другият за оборудването, животоподдържащите системи и системите за задвижване. Модулът за екипажа е снабден със система за скачване с други космически кораби като Международната космическа станция и бъдещите космически кораби за пътешествия отвъд земната орбита. Тази система би позволила по-продължителна поддръжка на космическия телескоп Хъбъл, след евентуалното му приспособяване през есента на 2008 година. Във втория модул се съдържат всички системи, нужни за престой и маневриране в космоса. Във варианта на Орион за полети до Луната, той ще играе ролята и на ракетна степен, която да изстреля кораба от орбитата около Луната, обратно към Земята. още »

Седмица 7/ 2009[редактиране на кода]

Smiling girl.jpg

Смехът е звучно изразяване на веселост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.

Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.

Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология. още »

Седмица 8/ 2009[редактиране на кода]

Сър Майкъл Франсис Адисън Удръф (на английски: Sir Michael Francis Addison Woodruff) е английски хирург, имунолог и пионер в областта на трансплантацията на органи. По време на престоя си в японски военнопленнически лагер през Втората световна война Удръф измисля оригинален метод за извличане на витамини от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците. След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания и Нова Зеландия, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания. Основната част от тях са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. На 30 октомври 1960 г. Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация. В продължение на четиридесет години публикува множество студии, които водят до усъвършенстване на хирургическите методи и допълване на познанията за отхвърлянето на присадки, имунната толерантност и рака. За приносите му към медицината още през 1960-те години е приет в Британското кралско научно дружество и му е присъдено рицарско звание (Knight Bachelor). още »

Седмица 9/ 2009[редактиране на кода]

Popovo centar 1.jpg

По̀пово е град в Североизточна България, втори по големина в Област Търговище и административен център на община Попово. Разположен е амфитеатрално по дължината на Поповска река върху двата срещуположни хълма и в самата долина, която се пада между първокласните пътища, свързващи Велико Търново с Русе, Шумен и Варна.

За първи път името на селището се споменава в тимарски османски регистър от 1555 година като село Поп Алагьоз („пъстроокият поп“). Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското. За кратко време в него са живели татари и черкези. След руско-турската война от 1828-1829 година започва трайното заселване на балканджиите. Голяма част от турското население се изселва още през 1882 г. и към края на XIX век българското население е вече преобладаващо. Така е и до днес, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села, и роми, голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. Ромска махала). Градът е доминиращо християнски, а повечето от околните села — с компактно мюсюлманско население от турци и българи мюсюлмани и ромски общности, изповядващи както исляма, така и християнството. още »

Седмица 10/ 2009[редактиране на кода]

Електронна снимка на вируса причиняващ заболяването

Западнонилската треска (на латински: Encephalitis Nili occidentalis, на английски: West Nile fever) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза) причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комари и клинично се демонстрират с енцефалит.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак. още »

Седмица 11/ 2009[редактиране на кода]

Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен е от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции се триумвирите. Октавиан успява да се възползва от зле премислен политически ход на Лепид, обвинява го в превишаване на пълномощия и в организиране на бунт, при което Лепид е изпратен в изгнание. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е.. още »

Седмица 12/ 2009[редактиране на кода]

Austria mixed COA.svg

Националният отбор по футбол на Австрия представлява Австрия в международните футболни състезания. От януари 2006 треньор на отбора е Йозеф Хикерсбергер, а домакинствата се играят на стадион Ернст Хапел във Виена (кръстен на Ернст Хапел).

Първия си официален мач австрийският национален отбор по футбол изиграва през 1902 година срещу Унгария, а първите си по-сериозни успехи отборът постига през 30-те години под ръководството на Хуго Майзъл: На 16 май 1931 година нанася за пръв път поражение на Шотландия на европейска земя. Следващият успех на тима е спечелването на трето място на Световното първенство по футбол през 1954. Последната изява на отбора на голям международен турнир е на Световното първенство през 1998 година във Франция, а за Европейското първенство през 2008 получава автоматично място като домакин, заедно с Швейцария. още »

Седмица 13/ 2009[редактиране на кода]

Locator map of North Korea.svg

Корейската народнодемократична република (накратко КНДР) (на корейски: Чосон Минджуджуй Инмин Конгхуагук; изписано с хангъл: 조선민주주의인민공화국; с ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 км². На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел. На север КНДР граничи с Китай (1416 км) и Русия (19 км). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 км. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток – Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Северна Корея. Често и двете държави са наричани "Страна на утринната свежест". Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна комунистическа страна следваща идеологията чучхе, разработена от Ким Ир Сен — първия севернокорейски президент. Управляваща е Корейската работническа партия. още »

Седмица 14/ 2009[редактиране на кода]

Bagramyan1938.jpg

Ованес (Иван) Баграмян (на руски: Ованѐс Хачату̀рович Баграмя̀н) (2 декември 189721 септември 1982 г.) е съветски командир от арменски произход и маршал на Съветската армия. През Втората световна война, Баграмян става първият командир на фронт от неславянски произход. Той е един от няколкото арменци, заемащи висши офицерски постове в Червената армия по време на войната, и един от петдесетте арменци, получили званието генерал.

Опитът на Баграмян във военното планиране му позволява да се отличи като превъзходен командир в ранните етапи на съветската контраофанзива срещу Нацистка Германия. През 1942 за първи път оглавява военна част, а през 1943 г. е назначен за командващ офицер (КО) на Първи Балтийски фронт. Като такъв той участва в настъплението на съветската армия на запад и изтласкването на Вермахта от териториите на Прибалтийските републики.

Иван Баграмян не става член на Комунистическата партия веднага след Октомврийската революция, а през 1941 г. — нещо нетипично за съветските военни лица. След Втората световна война работи като член на Върховния съвет в латвийската и арменската съветски социалистически републики, и редовно присъства на партийните конгреси. През 1952 г. се кандидатира за член на ЦК на КПСС, а през 1961 г. става негов пълноправен член. Поради приноса си към победите на Съветската армия по време на Втората световна война, Баграмян е считан за национален герой в СССР и продължава да бъде считан за такъв и от арменците. още »

Седмица 15/ 2009[редактиране на кода]

Charles Darwin aged 51.jpg

Чарлз Дарвин (на английски: Charles Darwin) е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв осъзнава и описва (в книгата Произход на видовете, издадена през 1859 г.) как всички видове са еволюирали в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес едва през 30-те години на XX век. Днес тя е в основата на съвременната еволюционна теория, която дава обяснение за произхода на биоразнообразието.

Чарлз Дарвин е роден на 12 февруари 1809 година в град Шрюсбъри, Западна Англия. Той е петото от общо шест деца на заможното семейство на д-р Робърт и Сюзан Дарвин.още »

Седмица 16/ 2009[редактиране на кода]

Geospiza magnirostris1.jpg

Галапагоските чинки (на латински: Geospizini) са група от 13 или 14 вида врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Тяхната таксономична класификация все още не е категорично утвърдена, но по-нови проучвания ги отнасят към американските Тангари.

Дарвиновите чинки са популярни с разнообразието в големината и формата на клюна при различните видове според разликите в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Оттук произлиза и популярното название „дарвинови чинки“. още »

Седмица 17/ 2009[редактиране на кода]

Jagdpanzer38.jpg

Ягдпанцер 38 (на немски: Jagdpanzer 38 или SdKfz 138/2), наричан още Хетцер (на немски: Hetzer – „преследвач“, „гончия“), е немско самоходно противотанково оръдие от Втората световна война. Базирано е на шасито на чехословашкия танк ЛТ-38, със силно наклонена броня на надстройката и дългостволно противотанково оръдие. Според някои следвоенни експерти „Хетцер“ е решението срещу многобройните съюзнически танкове М4 Шърман и Т-34. Съветски ветерани също се изказват положително за машината.

Между август и септември 1943 г. инженери от фирма „БММ“ изготвят чертежи за ново евтино самоходно противотанково безоткатно оръдие. На 17 декември 1943 г. е представен проект за 13-тонно щурмово оръдие, базирано на компоненти на оригиналния Панцер 38(т), и машина, базирана на шасито на нов разузнавателен танк. В крайна сметка е предложен вариант, обединяващ по-добрите страни на двата проекта. На 24 януари 1944 г. е изготвен дървен модел, а два дни по-късно е представен на Службата по въоръжение на сухопътните войски (Heereswaffenamt), а на 27 януари машината е окончателно одобрена и скоро след това е приета на въоръжение.

Бронята на Ягдпанцер 38 е силно наклонена с дебелина от 60 мм (челна) до 20 мм (странична и задна). Основното въоръжение на Хетцер е 75 мм противотанково оръдие ПаК 39, калибър 48 (PaK 39 L/48). Допълнителното въоръжение се състои от картечница МГ-34, с възможност за кръгов обстрел, разположена на покрива. още »

Седмица 18/ 2009[редактиране на кода]

„Вавилон 5“ (на английски: Babylon 5) е американска научно-фантастична сага, създадена от сценариста Джоузеф Майкъл Стразински.

Пилотният филм Срещата (на английски: „The Gathering“) се излъчва на 22 февруари 1993 г., а сериалът стартира за пръв път в САЩ на 26 януари 1994 г. Продукцията е носител на две награди „Хюго“ за най-добро драматично представяне и две награди „Еми“ за грим и визуални ефекти. „Вавилон 5“ се излъчва успешно в продължение на пет години, а след края на шоуто са създадени няколко телевизионни филма. Вторият проект на Стразински за телевизионен сериал от вселената на „Вавилон 5“ стартира през 1999 г. под името „Кръстоносен поход“ („Crusade“).

Вавилон 5 е самотна космическа станция, разположена на неутрална територия в орбита около планетата Епсилон 3. Станцията е построена с идеята да бъде мост между различните извънземни цивилизации в галактиката и място, където разногласията да бъдат решавани по мирен път.

Проектът „Вавилон“ е създаден след края на войната между Земята и расата Минбари. Неговата цел е да предотврати нова война като създаде космическа станция, където всеки познат извънземен вид да има свой представител. Станциите Вавилон 1, 2 и 3 са саботирани и разрушени, а Вавилон 4 изчезва безследно веднага след като е построена. Освен колоритните дипломати, на Вавилон 5 живеят още четвърт милион хора и извънземни. Станцията е любимо място на търговци, предприемачи, измамници и странстващи пътешественици. По думите на Дж. Майкъл Стразински, тя напомня на „Казабланка в Космоса“. още»

Седмица 19/ 2009[редактиране на кода]

Reading glasses.jpg

Очилата са оптичен инструмент, който служи за коригиране на зрението или за предпазване на очите от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни лещи, наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от пластмаса или метал. Лещите в началото се изработват от стъкло, но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства — по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям показател на пречупване на светлината .

Не всички видове очила имат за цел да коригират дефекти в зрението. Някои от тях, използвани в спортове като алпинизъм, ски, плуване или в научни лаборатории, са предназначени да предпазват очите от вредни влияния като прах, химикали или ултравиолетово излъчване. Носенето на други видове очила (слънчеви очила например) има предимно естетични и модни подбуди. В армията се използват специални очила за нощно виждане, които обикновено работят в областта на инфрачервеното излъчване.

По името на една от най-реномираните оптични фирми — немската фирма за производство на стъкла „Карл Цайс“ (Carl Zeiss), очилата в България се наричат жаргонно цайси.още »

Седмица 20/ 2009[редактиране на кода]

ADN static.png

Еволюция (от латинската дума evolutio, „разгръщане“, „разкриване“) е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие. Преди втората половина на 19 век употребата на термина се е ограничавала до целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие на организмите, но впоследствие той започва да се прилага и към други контексти: в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки — за социална еволюция, може да се говори за еволюцията на дадена идея или концепция. В случай, че не се конкретизира, традиционното разбиране на термина е в неговия оригинално биологичен аспект. Основна тема на настоящата статия е биологичната еволюция, исторически наричана още трансмутация, както и научната теория, свързана с нея.

В биологията еволюция означава промяната на наследствените белези на една популация от поколение на поколение. Белезите са проявление на гените, които биват копирани и предавани на потомството по време на размножаването. Мутациите в тези гени могат да доведат до създаването на нови белези или до промяна на старите. Това води до наследствени изменения между организмите. Нови белези могат да се получат вследствие на трансфер на гени: между популациите, например при миграция, или между видовете, при хоризонтален генен трансфер. Еволюцията настъпва тогава, когато тези наследствени разлики станат по-чести или по-редки в популацията: неслучайно - при естествен отбор, или случайно - при генетичен дрейф. още »

Седмица 21/ 2009[редактиране на кода]

Ерих Селигман Фром (на немски: Erich Seligmann Fromm) е световноизвестен немско-американски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.

Ерих Фром произлиза от строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата тази година започва своята клинична практика и се присъединява към Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология. още »

Седмица 22/ 2009[редактиране на кода]

Изтребител Bf 109, на какъвто е летял Хартман

Е́рих А́лфред Ха́ртман — Буби (на немски: Erich Alfred Hartmann) е немски пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве. По данни на немското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1 425 бойни полета, сваляйки 352 противникови самолета (от тях 345 съветски) в 825 въздушни боя. За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности. При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут. Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци — „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), Немски кръст, златен (17 октомври 1943), Железен кръст 2-а и 1-ва степен, Рицарски кръст (29 октомври 1943), Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944). В СССР Хартман е осъден по обвинение във военни престъпления, както и за нанасяне на големи щети на съветската икономика, изразяващи се в унищожаването на голям брой самолети. След като изгубва десет и половина години в съветските лагери ГУЛАГ, той е сред последните затворници, освободени през 1955 г. и върнати в Западна Германия. Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз. още »

Седмица 23/ 2009[редактиране на кода]

Rabies Virus EM PHIL 1876.JPG

Бесът (на латински: Rabies, Lyssa, на английски: Rabies, на немски: Tollwut и на руски: Бешенство) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и прилепи.

Заболяването е познато от най-дълбока древност като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII в.пр.н.е. От тогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В Индия болестта е позната от 1500 - 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта. В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. още »

Седмица 24/ 2009[редактиране на кода]

JSBach.jpg

Йохан Себастиан Бах (на немски: Johann Sebastian Bach) е немски композитор и клавирен майстор, признат за един от най-великите гении в световната музикална история. Представител на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила Барок. До днес са оцелели и каталогизирани над хиляда Бахови произведения, а друга, навярно по-малка, част е изгубена. Приживе е почитан най-вече като виртуозен изпълнител на орган и клавесин. В творчеството му са представени всички значими тогавашни жанрове, освен операта, и е признат майстор на полифонията.

След смъртта на Бах, музиката му бързо излиза от мода и се изпълнява все по-рядко, но през 19-ти век интересът към нея се засилва, благодарение на някои ентусиасти, най-известен сред които днес е Феликс Менделсон Бартолди. Творчеството на Бах оказва силно влияние върху музиката на поколения композитори и изпълнители след него, включително и през 20-ти век. Педагогическите произведения на Бах се използват по предназначение и до ден днешен.

Йохан Себастиан Бах е най-малкото дете в семейството на музиканта Йохан Амброзиус Бах и Мария Елизабета Лемерихт, осмо по реда на раждане, но шестото, което успяло да порасне, тъй като 3 от децата им умират малки. Баща му е изпълнител на цигулка и клавесин, както и органист в църквата „Св. Георги“ в Айзенах. Родът на Бах става известен с музикалните си таланти още от през първата половина на 17 век. За родоначалник на рода се счита хлебарят Файт Бах, който живее в Тюрингия... още »

Седмица 25/ 2009[редактиране на кода]

Jules verne at iss.jpg

Първият космически кораб от серията АТК, номер 001 (АТК-001) е наречен на името на френския писател-фантаст Жул Верн. Изстрелян е на 9 март 2008 г. към Международната космическа станция, с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата ѝ. Скачва се с нея на 3 април. Остава скачен със станцията до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.

Отделните части на „Жул Верн“ са произведени от концерна EADS Astrium и негови подизпълнители в Италия, Франция и Германия.още »

Седмица 26/ 2009[редактиране на кода]

Електронна снимка на вируса причиняващ заболяването

Западнонилската треска (на латински: Encephalitis Nili occidentalis, на английски: West Nile fever) е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза) причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комари и клинично се демонстрират с енцефалит.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак. още »

Седмица 27/ 2009[редактиране на кода]

Full Moon Luc Viatour.jpg

Луната е единственият естествен спътник на Земята. Нейният символ е полумесец ().

Средното растояние между Луната и Земята е 384 403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра.

За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната й страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята. Другата й страна („далечната страна“ или „обратната страна“) остава винаги скрита от земния наблюдател освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително ъгловия момент на Луната скоро след нейното формиране. още »

Седмица 28/ 2009[редактиране на кода]

Август (на латински: IMPERATOR•CAESAR•DIVI•FILIVS•AVGVSTVS), роден като Гай Октавий Турин и осиновен е от своя пра-вуйчо Юлий Цезар, поради това по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OCTAVIANVS) е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.

Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции се триумвирите. Октавиан успява да се възползва от зле премислен политически ход на Лепид, обвинява го в превишаване на пълномощия и в организиране на бунт, при което Лепид е изпратен в изгнание. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е.. още »

Седмица 29/ 2009[редактиране на кода]

Planet Mercury - GPN-2000-000465.jpg

Меркурий е най-близката до Слънцето и предпоследната по размери планета в Слънчевата система. Видимата величина на планетата варира между −0,4 и 5,5; Меркурий се наблюдава винаги в непосредствена близост до Слънцето и поради това рядко бива наблюдаван с телескопи (най-голямата му елонгация е 28,3°). Меркурий няма естествени спътници. Единственият досега космически апарат посетил планетата е Маринър 10 (197475 г.), който успява да заснеме само около 40–45% от нейната повърхност.

Планетата носи името на бога Меркурий от римската митология. Астрономическият символ на Меркурий е окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре (). Този символ представлява стилизирано изображение на жезъла на Меркурий. До 5 век пр.н.е. при сутрешното си явление планетата е била известна под името Аполон, а при вечерното — под името Хермес. Смята се, че Питагор се е досетил, че става въпрос за едно и също небесно тяло. още»

Седмица 30/ 2009[редактиране на кода]

Colinesterasa.jpg

Ензимите са молекули които катализират биохимични процеси в клетката. Типичните ензими представляват белтъци или белтъчни комплекси, но съществуват и рибонуклеинови киселини с ензимна функция - т.нар. рибозими. Синтетични молекули наречени изкуствени ензими също показват каталитични способности.

С помощта на ензимите, биохимичните реакции в организма могат да бъдат ускорени до 1 000 000 пъти. Принципът на действие включва снижаването на енергетичната бариера за протичането на дадена реакция, до стойности гарантиращи осъществяването на процеса, без това да влияе на термодинамичното равновесие. Именно тази основна функция на ензимите, както и възможностите за контрол върху ензимното действие ги прави важен компонент на всяка жива система.

Досега са открити над 4 000 ензима, а повече от 1 000 са сравнително добре описани. още...

Седмица 31/ 2009[редактиране на кода]

Солунската гимназия 1888-1889 година.

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през 1880 г. в град Солун и съществува до 1913 г.

Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 г. в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“, Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония — Класическата гимназия в Битоля (където през 1899 г. се премества класическият отдел на Солунската гимназия), педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници. още»

Седмица 32/ 2009[редактиране на кода]

Lignedefeu16August.jpg

Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 - 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19-ти век. В нея едни срещу други са изправени Прусия, Баден, Вюртемберг, Бавария и още няколко германски държави, от една страна, и Франция, от друга. В хода на войната е създадена Германската империя (Вторият райх), начело с пруския крал Вилхелм I. Франция търпи поражение, в резултат на което настъпва промяна в конституционния ред на страната: Втората империя пада, а на нейно място се издига Третата република. Съгласно Франкфуртския мирен договор областите Елзас и Лотарингия са присъединени към Германия. Тяхното възвръщане е сред главните цели на Франция в Първата световна война.още»

Седмица 33/ 2009[редактиране на кода]

Locator map of North Korea.svg

Корейската народнодемократична република (накратко КНДР) (на корейски: Чосон Минджуджуй Инмин Конгхуагук; изписано с хангъл: 조선민주주의인민공화국; с ханджа: 朝鮮民主主義人民共和國) е държава в Източна Азия, заемаща северната част на Корейския полуостров с площ от 120 540 км². На юг КНДР граничи с Република Корея (238 km), с която до 1948 година образуват една страна. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-я паралел. На север КНДР граничи с Китай (1416 км) и Русия (19 км). Дължината на държавните граници е общо 1 673 km, на бреговата линия — 2 495 км. На запад страната опира Жълто море и Корейския залив, а на изток – Японско море. Често за разграничаване от Република Корея, т.е. Южна Корея, за КНДР се използва названието Северна Корея. Често и двете държави са наричани "Страна на утринната свежест". Официално Северна Корея е демократична република, но де факто е еднопартийна комунистическа страна следваща идеологията чучхе, разработена от Ким Ир Сен — първия севернокорейски президент. Управляваща е Корейската работническа партия. още »

Седмица 34/ 2009[редактиране на кода]

Charles Darwin aged 51.jpg

Чарлз Дарвин (на английски: Charles Darwin) е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв осъзнава и описва (в книгата Произход на видовете, издадена през 1859 г.) как всички видове са еволюирали в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес едва през 30-те години на XX век. Днес тя е в основата на съвременната еволюционна теория, която дава обяснение за произхода на биоразнообразието.

Чарлз Дарвин е роден на 12 февруари 1809 година в град Шрюсбъри, Западна Англия. Той е петото от общо шест деца на заможното семейство на д-р Робърт и Сюзан Дарвин.още »

Седмица 35/ 2009[редактиране на кода]

InternationalSpaceStationPatch.png

Международната космическа станция (МКС) (на английски: International Space Station, ISS) е съвместен проект на 6 космически агенции.

Космическата станция лети по орбита около Земята на височина от приблизително 360 km, вид орбита, обикновенно определян като ниска околоземна орбита. (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята станцията прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до юни 2005 станцията е направила над 37 500 пълни обиколки. още»

Седмица 36/ 2009[редактиране на кода]

Църквата Света София

София е столицата и най-големият град в България. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Към 2009 година регистрираните в София постоянни жители наброяват 1 300 000 души.

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров София и в миналото е била голям и цветущ град.

През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна.още »

Седмица 37/ 2009[редактиране на кода]

Портрет на Едгар Алън По от 1848

Едгар Алън По (на английски: Edgar Allan Poe) е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии (виж макабра) и е един от първите американски писатели, които пишат произведенията си във формата на разкази. Става създател на детективско-фантастичния жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да живее благодарение само на писателската си дейност, което довежда до финансови затруднения в живота и кариерата му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка Тамерлан и други поеми (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.

По сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата Гарванът. Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

Седмица 38/ 2009[редактиране на кода]

Cheetah4.jpg

Гепардът (Acinonyx jubatus) e бозайник от семейство Котки. Той е най-бързото сухоземно животно. Развива скорост от 112 до 120 км/ч на кратки разстояния (до 460 м). Ускорението му от 0 до 110 км/ч е за 3 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Ареалът му на разпространение е много ограничен и обхваща територии предимно на юг от Сахара. Въпреки това обаче малки популации обитават и Северна Африка и Иран. Сравнително големият им брой в Намибия става причина тя да бъде наречена „Страната на гепардите“. В червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред уязвимите видове. Основните заплахи за просъществуването му са загубата на хабитат, фрагментирането на местните популации и изчезването на плячката – всичките в резултат на човешка дейност. още »

Седмица 39/ 2009[редактиране на кода]

Портрет на Суворов

Александър Василиевич Суворов е велик руски пълководец, един от основоположниците на руското военно изкуство, княз Италийски (1799), граф Римникски (1789) и на Свещената Римска империя, генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал-фелдмаршал на австрийските и сардински войски, гранд на Сардинското кралство и принц с кралска кръв, кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. През целия си живот не е претърпял нито едно поражение.

Според една от версиите, Суворови произхождат от древна шведска благородническа фамилия. Един от предците им, Сувор, както твърдял самият Суворов в автобиографията си, пристига в Русия през 1622 г. при цар Михаил Фьодорович и приема руско поданство.

Сред битките, прославили пълководеца са превземането на Тутракан (1773 г.), сражението при Козлуджа (1774 г.), Кинбурнската битка (1787 г.), битката при Фокшани (1789 г.), сражението при Римник (1789 г.), превземането на Измаил (1790 г.) и превземането на Варшавския квартал Прага (1794 г.).

По оценките на съвременниците на Суворов, а и на съвременни военни специалисти, Италианският поход и Швейцарският поход от 1799 г. на пълководеца са образец на военното дело, пример за бърз и стремителен маньовър и неочаквани за противника тактически и стратегически ходове. За Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото воинско звание — генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия. още »

Седмица 40/ 2009[редактиране на кода]

Бюст на Гай Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar, Официално име след 42 пр.н.е., Gaius Iulius Caesar Divus (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“. Също в надписи, Gaius Iulius Gaii Filius Gaii Nepos Caesar, на български: „Гай Юлий Цезар, син на Гай и внук на Гай“, (12 юли или 13 юли 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е.15 март 44 пр.н.е.) е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят. още »

Седмица 41/ 2009[редактиране на кода]

„На нож“, картина на Ярослав Вешин

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата. още »

Седмица 42/ 2009[редактиране на кода]

Geospiza magnirostris1.jpg

Галапагоските чинки (на латински: Geospizini) са група от 13 или 14 вида врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Тяхната таксономична класификация все още не е категорично утвърдена, но по-нови проучвания ги отнасят към американските Тангари.

Дарвиновите чинки са популярни с разнообразието в големината и формата на клюна при различните видове според разликите в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Оттук произлиза и популярното название „дарвинови чинки“. още »

Седмица 43/ 2009[редактиране на кода]

Ерих Селигман Фром (на немски: Erich Seligmann Fromm) е световноизвестен немско-американски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.

Ерих Фром произлиза от строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата тази година започва своята клинична практика и се присъединява към Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология. още »

Седмица 44/ 2009[редактиране на кода]

Концертно изпълнение на Ред Хот Чили Пепърс през 2006 година

Ред Хот Чили Пепърс е американска рок група, сформирана в град Лос Анджелис, щата Калифорния през 1983 г. Групата в днешен вид се състои от вокалиста Антъни Кийдис, китариста Джон Фрушанте, басиста Майкъл "Флий" Балзари и барабаниста Чад Смит. Стилът на групата е разнообразен като включва елементи на фънк рок, алтърнатив рок, психеделичен рок, пънк, хард рок и метъл.

Началото на групата е поставено от Антъни Кийдис, Флий, Джак Айрънс и Хилел Словак. През 1988 обаче Словак умира от свръхдоза хероин, след което групата напуска и Джак Айрънс. Техните места са заети от Джон Фрушанте и Чад Смит, с които бандата издава през 1991 супер успешния албум Blood Sugar Sex Magik и получава световна слава и признание. От тогава насам Ред Хот Чили Пепърс са продали над 50 милиона албума в световен мащаб, печелили са наградата "Грами" осем пъти, имат осем сингъла в топ 40 на Billboard Hot 100, пет сингъла на върха на класацията Mainstream Rock и рекорд от 11 сингъла достигали номер едно в класацията Modern Rock. още »

Седмица 45/ 2009[редактиране на кода]

S-b war painting by Antoni Piotrowski.jpg

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Причина за войната е Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., което не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова.

След Съединението Гърция извършва незабавна мобилизация. Правителството ѝ заплашва Русия, Османската империя и западните Велики сили, че ще нахлуе в турската територия, за да присъедини части от Македония, като компенсация за териториалното разширение на България, тъй като няма обща граница с България и не може да иска преки компенсации от нея...............вижте цялата статия.

Седмица 46/ 2009[редактиране на кода]

Karta Brestovitsa.png

Брестовица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, Област Пловдив.

В една топографска карта на Европейска Турция, изработена от австрийски картографи през 1851 г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните родопски ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия римски път край Марица, не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите гори, обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази. още...

Седмица 47/ 2009[редактиране на кода]

Венера

Венера е втората по ред планета от Слънцето и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла).

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата ѝ елонгация е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и непосредствено след залез. Обикновено тогава е най-яркото небесно тяло (след Луната и Слънцето, разбира се) и затова понякога бива считана за звезда и наричана „Зорница“ и „Вечерница“.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (). още »

Седмица 48/ 2009[редактиране на кода]

Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други. Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.

Психоанализата има три основни приложения според Мур (1968):

  1. метод за изследване на ума,
  2. систематизиран набор от теории за човешкото поведение,
  3. метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

По същество подобно на горното обяснение дава Корсини (1998), според когото психоанализата има следните три основни приложения:

  1. означаване на развиваща се система от представи за природата на човешката психика и в частност за развитието на личността и психопатологията,
  2. описване на техника за терапевтична интервенция при редица психични смущения,
  3. означаване на метод за изследване.

В този смисъл с психоанализа въобще се обозначават теории и методи, използвани за систематично обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и функции.

Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939).

Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна задача разкриването на така наречените патогенни спомени, по-късно те отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а представляват „фантазия”... още »

Седмица 49/ 2009[редактиране на кода]

Изтребител Bf 109, на какъвто е летял Хартман

Ерих Алфред Хартман — Буби е немски пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве. По данни на немското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1 425 бойни полета, сваляйки 352 противникови самолета (от тях 345 съветски) в 825 въздушни боя. За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности. При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут. Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци — „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), Немски кръст, златен (17 октомври 1943), Железен кръст 2-а и 1-ва степен, Рицарски кръст (29 октомври 1943), Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944). В СССР Хартман е осъден по обвинение във военни престъпления, както и за нанасяне на големи щети на съветската икономика, изразяващи се в унищожаването на голям брой самолети. След като изгубва десет и половина години в съветските лагери ГУЛАГ, той е сред последните затворници, освободени през 1955 г. и върнати в Западна Германия. Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз. още »

Седмица 50/ 2009[редактиране на кода]

Смееща се жена

Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.

Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.

Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология. още »

Седмица 51/ 2009[редактиране на кода]

Гепард

Гепард (Acinonyx jubatus) e бозайник, член на семейство Котки. Днес той е единственият представител на род Acinonyx, известен с още четири древни вида.

Ареалът му на разпространение е много ограничен и обхваща територии предимно на юг от Сахара. Освен тях, малки популации обитават Северна Африка и Иран. Сравнително големият им брой в Намибия става причина тя да бъде наречена „Страната на гепардите“.

Гепардът е най-бързото сухоземно животно. Развива скорост от 112 до 120 km/h на кратки разстояния (460 m). Ускорението му е от 0 до 110 km/h за 3 секунди – по-бързо от повечето спортни суперавтомобили. Палеонтоложки данни сочат, че той е значително по-дребен и по-бърз от своите предци. Според скорошни генетични проучвания най-близките роднини на гепарда се намират в Северна Америка.

В Червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред уязвимите видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност — загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни.

Думата Acinonyx дадена в научното му наименование има древногръцки произход. Тя е съставена от две думи akin - „неподвижен“ и onyx - „лапа“. Jubatus означава гривест. Думата на английски език за гепард е cheetah, произлиза от санскрит citrakāyaḥ и означава „пъстро тяло“. Тя навлиза в английския посредством хинди. В България думата гепард навлиза от немски и френски, има латински произход и е резултат на словосъчетанието gattus pardus, означаващо „петниста котка“. още »

Седмица 52/ 2009[редактиране на кода]

Schuke organ Varna Bulgaria.jpg

Органът (на гръцки: όργανο „инструмент, апарат“) е музикален инструмент от групата на клавишно-меховите инструменти. Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. Акустичната среда на този инструмент, за разлика от кавалетните инструменти, е целият архитектурен интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.

Съвременните инструменти се състоят от клавиатури, на които се свири с ръце (мануали), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя (педалиера). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала. Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в амфитеатрите и арените. Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при пианото например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.

Органът се използва в католическата и в протестантската църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската класическа музика. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на бароковите композитори, сред които най-значим е Йохан Себастиан Бах, който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната авангардна и филмова музика; електронният орган - и в популярната музика. ... още »