Първа професионална футболна лига: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 128: Ред 128:


===Отборни рекорди===
===Отборни рекорди===
*'''Най-много пъти краен победител в „А“ група''': {{ЦСКАм}} - 31 пъти <!-- Внимание титлата на ЦСКА от 1948 година е от Държавното първенство, а не от А група, титлите на ЦСКА от А група са с 1 по-малко от общия брой титли -->
*'''Най-много пъти краен победител в „А“ група''': {{ЦСКАм}} - 30 пъти <!-- Внимание титлата на ЦСКА от 1948 година е от Държавното първенство, а не от А група, титлите на ЦСКА от А група са с 1 по-малко от общия брой титли -->
*'''Най-много участия в „А“ група''': {{Левски-м}} - 67 пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)<ref>[http://bgclubs.eu/ranking/points Вечна ранглиста на "А" група]</ref>
*'''Най-много участия в „А“ група''': {{Левски-м}} - 67 пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)<ref>[http://bgclubs.eu/ranking/points Вечна ранглиста на "А" група]</ref>
*'''Най-малко участия в „А“ група''': [[ОФК Бдин|Бдин]], [[ФК Павликени (Павликени)|ФК Павликени]], [[Розова долина (Казанлък)]], [[Академик (Варна)]], [[ПФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]], [[ПФК Несебър|Несебър]], [[Светкавица 1922 (Търговище)]] , [[ПСФК Черноморец Бургас (София)]] и [[ПФК Любимец 2007]] - 1 път
*'''Най-малко участия в „А“ група''': [[ОФК Бдин|Бдин]], [[ФК Павликени (Павликени)|ФК Павликени]], [[Розова долина (Казанлък)]], [[Академик (Варна)]], [[ПФК Спортист (Своге)|Спортист Своге]], [[ПФК Несебър|Несебър]], [[Светкавица 1922 (Търговище)]] , [[ПСФК Черноморец Бургас (София)]] и [[ПФК Любимец 2007]] - 1 път

Версия от 05:03, 12 август 2015

„А“ футболна група
Настоящ сезон
2015/16
Създадена
1948
Държава
България
Конфедерация:
УЕФА
Изпадане в :
„Б“ футболна група
Отбори
10
Национални купи:
Купа на България
Международни купи
Шампионска лига, Лига Европа
Настоящ шампион
Лудогорец (Разград) (4-та титла)
Най-успешни отбори
ЦСКА (София) (31 титли)
Уебсайт

„A“ футболна група е най-горната дивизия в българският шампионат по футбол, организиран от БФС и Професионалната футболна лига.

В групата участват 10 отбора с професионален статут. За победа се дават 3 точки, за равенство 1, а за загуба не се присъждат точки.

Регламентът за сезон 2015/2016 се провежда по следния начин:

10 отбора, всеки се среща с останалите по четири пъти – като домакин и като гост – в общо 36 мача за отбор, изиграни в 36 кръга. Всеки кръг се състои от 5 мача.Броят на общо изиграните мачове е 180.

Отборът, класирал се на първо място, се обявява за шампион на България. Той добива правото на участие в Шампионската лига от етап, зависещ от коефициента му в Европейските клубни турнири на УЕФА. Следващият(те) в крайното класиране след шампиона отбор(и) според съответния коефициент на УЕФА придобива(т) право на участие в турнира на УЕФА - Лига Европа. Отборите, заели последните 2 (две) места в крайното класиране (11, 12), отпадат в „Б“ футболна група.

История

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 - 1940 г. у нас е създадена Национална футболна дивизия с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига и сегашната „А“ ПФГ се приемат от футболната история и статистика като „А“ група – първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ Републиканска футболна група

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Септември при ЦДВ през сезон 1948/49 г.

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г, който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е бил взет под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 - от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г. те са 12. в периода 1960-1962 г - 14, а до сезон 1967/68 - 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. Така „А“ РФГ заприличва на един пробит чувал, от който са изпадали активите на половината отбори. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) - отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/2001 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/2002. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво не се повтаря през следващия сезон 2002/2003. В това последно издание на ВФЛ нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ Професионална футболна група

Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия преди 2000 г. - 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/2006 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/2014 ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Отбори

Градове на отборите от българската „А“ група - сезон 2013/2014

Състав на „А“ футболна група за сезон 2015/16

Класирали се в А група

от Б група след края на сезон 2014/15

Изпаднали от А група

в Б група след края на сезон 2014/15

Класиране

Рекорди

Отборни рекорди

Индивидуални рекорди

Данните са обновени за последно на 29 Август 2013.

Данните са обновени за последно на 17 Април 2015.

Други интересни факти

  • Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50-46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое - Петко Петков с 20 гола.
  • Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, Шаблон:ЦСКАм и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели Шаблон:ЦСКАм заради по-добрата си голова разлика.
  • Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, Шаблон:ЦСКАм, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
  • Рекордът за най-много последователни срещи, без свирена против даден отбор дузпа, е 80 последователни срещи срещу Левски София, фиксиран от 2 октомври 2005 г. до 4 май 2008 г.
  • Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград - по 22, а Берое - 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
  • Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21.12.1985 г.Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател - Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
  • Представителство в „А“ група.
    • Освен Столицата, 4 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група : Пловдив, Варна, Бургас и Перник. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953,1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл.,1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. - общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г., Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат,по силата на административно решение,Ботев и Спартак биват обединени в един отбор - Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
    • Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона : 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
    • Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика , се случва. На 27.05.2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли с.г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в "А" група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
    • Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в „А“ група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29.05.1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-то място.
    • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите : Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
  • Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.
  • С най-много мачове помежду си в А група -
  • 131 Левски – ЦСКА
  • 124 Левски – Славия
  • 124 ЦСКА – Славия
  • 123 ЦСКА – Локо Сф
  • 123 Славия – Локо Сф
  • 122 Левски – Локо Сф
  • 116 Левски – Ботев Пд
  • 116 ЦСКА – Ботев Пд
  • 109 Левски – Локо Пд
  • 109 ЦСКА – Локо Пд
  • 109 Ботев Пд – Славия
  • 108 Ботев Пд – Локо Сф
  • 101 Славия – Локо Пд
  • 100 Локо Пд – Локо Сф
  • Най-много равенства в един кръг в „А“ група - 7,споделен рекорд.
  • Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)
  • Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)
  • Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
  • Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)
  • Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)
  • Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)
  • Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)
    • В ХХ.кръг на сезон 1979/1980, игран на 29.03.1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
  • Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)
  • Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)
  • Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)
  • Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)
  • Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)
  • Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)
  • Най-миролюбив кръг в „А“ група - Във II.кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.
    • Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
    • Левски (София) 1:1 Спартак (София)
    • Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
    • Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
    • ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
    • Локомотив (София) 1:1 Септември (София)
  • Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група -6. В ХIV.кръг на сезон 1981/1982, игран на 12.12.1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
    • Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
    • Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
    • Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
    • Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
    • Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
    • Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
    • Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
    • Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
  • Най-резултатен кръг в „А“ група
    • В I.кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5.00 гола на мач).
  • Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)
  • Академик (София) 1:1 Перник (Перник)
  • Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)
  • Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)
  • Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)
  • Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)
  • Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)
  • Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)
    • В XXVII.кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5.25 гола на мач).
  • Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)
  • Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)
  • Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)
  • Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)
  • ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)
  • Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)
  • Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)
  • Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)
  • Най-безрезултатен кръг в „А“ група - В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0.857 гола на мач).
    • Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47, 0:2 М.Хидуед 88)
    • Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
    • Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
    • Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т.Колев 78)
    • Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
    • ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл.Манчев 10)
    • Марек (Дупница)1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст.Сакалиев 64, 1:1 Ив.Паргов 85)
  • Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група[2]
    • 19 - Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
    • 11 - Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
    • 10 - ЦСКА през сезон 2014/2015
    • 9 - Торпедо (Русе) през сезон 1951
    • 9 - Торпедо (Плевен) през сезон 1951
    • 8 - Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
    • 8 - Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
  • Най-резултатен мач в „А“ група - 12 гола, споделен рекорд.
    • ЦДНВ – Торпедо Русе 12:0, игран на 28.07.1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
    • Локомотив Пд – Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
    • ЦСКА – Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)
  • Чужденците с най-много голове в А група

(Данните са до 14.08.2013 г.)

  • Голове Име Отбори (голове) Мачове
    • 39 Вилфред Нифлор Литекс (39) 72
    • 39 Еуген Трика Литекс (22), ЦСКА (17) 89
    • 39 Екундайо Джайеоба Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3) 154
    • 39 Саша Симонович Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9) 160
    • 37 Мишел Платини Черноморец (13), ЦСКА (24) 95
    • 35 Базил Де Карвальо Локо Пд (16), Левски (19) 63
    • 35 Саша Анутнович Спартак Вн (5), Локо Сф (30) 105
    • 35 Маркос Маркиньос Беласица (15), ЦСКА (16), Локо Сф (4) 142
    • 35 Велимир Иванович Славия (30), Спартак Вн (5) 196
    • 31 Гара Дембеле Локо Пд (5), Левски (26) 38

Шампиони на България

В скоби е посочен общият брой титли на съответния отбор до момента

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
2014/15 Лудогорец (4) Берое Локомотив София Антонио Салас Кинта Левски София 14 (32 мача) Георги Дерменджиев
2013/14 Лудогорец (3) ЦСКА Литекс Ловеч Вилмар Джордан
Мартин Камбуров 		Литекс Ловеч
Локомотив (Пловдив) 		20 (35 мача) Стойчо Стоев
2012/13 Лудогорец (2) Левски ЦСКА Базил де Карвальо Левски 19 (25 мача) Ивайло Петев
2011/12 Лудогорец (1) ЦСКА Левски Жуниор Мораеш
Иван Стоянов 		ЦСКА
Лудогорец 		16 (24 мача)
16 (25 мача) 		Ивайло Петев
2010/11 Литекс Ловеч (4) Левски ЦСКА Гара Дембеле Левски 26 (24 мача) Любослав Пенев
2009/10 Литекс Ловеч (3) ЦСКА Левски Вилфред Нифлор Литекс (Ловеч) 19 (27 мача) Ангел Червенков
2008/09 Левски София (26) ЦСКА Черно море Мартин Камбуров Локомотив (София) 17 (15 мача) Емил Велев
2007/08 ЦСКА (31) Левски София Локомотив София Георги Христов Ботев Пловдив 19 (30 мача) Стойчо Младенов
2006/07 Левски София (25) ЦСКА Локомотив София Цветан Генков Локомотив (София) 28 (30 мача) Станимир Стоилов
2005/06 Левски София (24) ЦСКА Литекс Ловеч Миливое Новакович

Жозе Фуртадо

Литекс Ловеч

Вихрен и ЦСКА

16 (28 мача) Станимир Стоилов
2004/05 ЦСКА (30) Левски София Локомотив Пловдив Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 27 (30 мача) Миодраг Йешич
2003/04 Локомотив Пловдив (1) Левски София ЦСКА Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 25 (30 мача) Едуард Ераносян
2002/03 ЦСКА (29) Левски София Литекс Ловеч Георги Чиликов Левски София 22 (26 мача) Стойчо Младенов
2001/02 Левски София (23) Литекс Ловеч ЦСКА Владимир Манчев ЦСКА 26 (38 мача) Славолюб Муслин
2000/01 Левски София (22) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Георги Иванов Левски София 21 (26 мача) Люпко Петрович
1999/00 Левски София (21) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) Михаил Михайлов Велбъжд (Кюстендил) 20 (30 мача) Димитър Димитров
1998/99 Литекс Ловеч (2) Левски 1914 Левски (Кюстендил) Димчо Беляков Литекс Ловеч 21 (30 мача) Ферарио Спасов
1997/98 Литекс Ловеч (1) Левски 1914 ЦСКА Бончо Генчев

Антон Спасов

ЦСКА

Нефтохимик (Бургас)

17 (30 мача) Димитър Димитров
1996/97 ЦСКА (28) Нефтохимик (Бургас) Славия София Тодор Праматаров Славия София 26 (30 мача) Георги Василев
1995/96 Славия София (7) Левски 1914 Локомотив София Иво Георгиев Спартак (Варна) 21 (30 мача) Стоян Коцев
1994/95 Левски 1914 (20) Локомотив София Ботев (Пд.) Петър Михтарски ЦСКА 23 (30 мача) Георги Василев
1993/94 Левски 1914 (19) ЦСКА Ботев (Пд.) Наско Сираков Левски 1914 28 (28 мача) Георги Василев
1992/93 Левски 1914 (18) ЦСКА Ботев (Пд.) Пламен Гетов Левски 1914 26 (30 мача) Иван Вутов
1991/92 ЦСКА (27) Левски 1914 Локомотив Пловдив Наско Сираков Левски 1914 26 (30 мача) Аспарух Никодимов
1990/91 Етър (1) ЦСКА Славия София Ивайло Йорданов Локомотив (Горна Оряховица) 21 (30 мача) Георги Василев
1989/90 ЦСКА (26) Славия София Етър Христо Стоичков ЦСКА 38 (30 мача) Димитър Пенев
1988/89 ЦФКА „Средец“ (25) Витоша Етър Христо Стоичков ЦФКА „Средец“ 23 (30 мача) Димитър Пенев
1987/88 Витоша (17) ЦФКА „Средец“ Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 28 (30 мача) Васил Методиев
1986/87 ЦФКА „Средец“ (24) Витоша Тракия Пловдив Наско Сираков Витоша 36 (30 мача) Димитър Пенев
1985/86 Берое (1) Тракия Пловдив Славия София Атанас Пашев Тракия Пловдив 30 (30 мача) Евгени Янчовски
1984/85 Левски-Спартак (16) ЦСКА „Септ. знаме“ Тракия Пловдив Пламен Гетов Спартак (Плевен) 26 (30 мача) Васил Методиев
1983/84 Левски-Спартак (15) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Спартак (Варна) Едуард Ераносян Локомотив (Пловдив) 20 (30 мача) Васил Методиев
1982/83 ЦСКА „Септ. знаме“ (23) Левски-Спартак Тракия Пловдив Антим Пехливанов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1981/82 ЦСКА „Септ. знаме“ (22) Левски-Спартак Славия София Михаил Вълчев Левски-Спартак 24 (30 мача) Аспарух Никодимов
1980/81 ЦСКА „Септ. знаме“ (21) Левски-Спартак Тракия Пловдив Георги Славков Тракия Пловдив 31 (23 мача) Аспарух Никодимов
1979/80 ЦСКА „Септ. знаме“ (20) Славия София Левски-Спартак Спас Джевизов ЦСКА „Септ. знаме“ 21 (30 мача) Аспарух Никодимов
1978/79 Левски-Спартак (14) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив София Руси Гочев Черноморец (Бургас)

Левски-Спартак

19 (30 мача) Иван Вуцов
1977/78 Локомотив София (4) ЦСКА „Септ. знаме“ Левски-Спартак Стойчо Младенов Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Методиев
1976/77 Левски-Спартак (13) ЦСКА „Септ. знаме“ Марек (Станке Димитров) Павел Панов Левски-Спартак 20 (30 мача) Васил Спасов
1975/76 ЦСКА „Септ. знаме“ (19) Левски-Спартак Академик (София) Петко Петков Берое (Стара Загора) 19 (30 мача) Серги Йоцов
1974/75 ЦСКА „Септ. знаме“ (18) Левски-Спартак Славия София Иван Притъргов Тракия Пловдив 20 (30 мача) Манол Манолов
1973/74 Левски-Спартак (12) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив Пловдив Петко Петков Берое (Стара Загора) 20 (30 мача) Димитър Дойчинов
1972/73 ЦСКА „Септ. знаме“ (17) Локомотив Пловдив Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 29 (34 мача) Манол Манолов
1971/72 ЦСКА „Септ. знаме“ (16) Левски-Спартак Берое Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 27 (34 мача) Манол Манолов
1970/71 ЦСКА „Септ. знаме“ (15) Левски-Спартак Ботев (Враца) Димитър Якимов ЦСКА „Септ. знаме“ 26 (30 мача) Манол Манолов
1969/70 Левски-Спартак (11) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Славия София Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 31 (30 мача) Рудолф Витлачил
1968/69 ЦСКА „Септ. знаме“ (14) Левски-Спартак Локомотив Пловдив Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 36 (30 мача) Стоян Орманджиев
1967/68 Левски София (10) ЦСКА „Червено знаме“ Локомотив София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 31 (30 мача) Кръстьо Чакъров
1966/67 Ботев (Пд.) (2) Славия София Левски София Петър Жеков Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) Васил Спасов
1965/66 ЦСКА „Червено знаме“ (13) Левски София Славия София Трайчо Спасов Марек (Станке Димитров) 21 (30 мача) Стоян Орманджиев
1964/65 Левски София (9) Локомотив София Славия София Георги Аспарухов Левски София 27 (30 мача) Рудолф Витлачил
1963/64 Локомотив София (3) Левски София Славия София Никола Цанев ЦСКА „Червено знаме“ 26 (30 мача) Георги Берков
1962/63 Спартак Пловдив (1) Ботев Пловдив ЦДНА Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26 (30 мача) Димитър Байкушев
1961/62 ЦДНА (12) Спартак Пловдив Левски София Никола Йорданов Дунав Русе 20 (26 мача) Крум Милев
1960/61 ЦДНА (11) Левски София Ботев Пловдив Иван Сотиров Ботев Пловдив 20 (26 мача) Крум Милев
1959/60 ЦДНА (10) Левски София Локомотив София Христо Илиев

Любен Костов

Левски София

Спартак (Варна)

12 (22 мача) Крум Милев
1958/59 ЦДНА (9) Славия София Левски София Александър Василев Славия София 13 (22 мача) Крум Милев
1958 ЦДНА (8) Левски София Спартак (Плевен) Добромир Ташков Славия София 9 (11 мача) Крум Милев
1957 ЦДНА (7) Локомотив София Динамо Христо Илиев Динамо 14 (22 мача) Крум Милев
1956 ЦДНА (6) Динамо СКНА (Пловдив) Павел Владимиров Миньор Димитрово 16 (22 мача) Крум Милев
1955 ЦДНА (5) Ударник (София) Спартак (Сталин) Тодор Диев Спартак (Пловдив) 13 (26 мача) Крум Милев
1954 ЦДНА (4) Ударник (София) Локомотив София Добромир Ташков Ударник (София) 25 (26 мача) Крум Милев
1953 Динамо (8) ОСГ (София) ВМС (Варна) Димитър Минчев Спартак (Плевен)

ВВС (София)

15 (28 мача) Димитър Мутафчиев
1952 ЦДНВ (3) Спартак (София) Локомотив София Добромир Ташков

Димитър Исаков

Спартак (София)

Ударник (София)

10 (22 мача) Крум Милев
1951 ЦДНВ (2) Спартак (София) Динамо Димитър Миланов ЦДНВ 13 (22 мача) Крум Милев
1950 Динамо (7) Строител Академик (София) Любомир Хранов Динамо 11 (18 мача) Иван Радоев
1948/49 Динамо (6) ЦДНВ Локомотив София Димитър Миланов
Недко Недев 		ЦДНВ
Ботев при ДНВ (Варна) 		11 (18 мача) Рижьо Шомлай
1948 Септември при ЦДВ (1) Левски София Спартак (Варна)

Марек (Дупница)

Константин Николов
Христо Нелков
1947 Левски София (5) Локомотив София Левски (Пловдив)

Спартак (София)

Иван Радоев
1946 Левски София (4) Локомотив София Спартак (Варна)

Бенковски (Видин)

Иван Радоев
1945 Локомотив София (2) Спортист (София) Спартак (Варна)

СП 45(Пловдив)

1944 първенството не завършва
1943 Славия София (6) Левски София Левски Пловдив

Ботев (Пд.)

Димитър Байкушев
1942 Левски София (3) Македония (Скопие) Славия София Асен Панчев
1941 Славия София (5) ЖСК София Левски Пловдив
1940 ЖСК София (1) Левски София Славия София Янко Стоянов Левски София 14 (18 мача)
1939 Славия София (4) Владислав Варна Тича Варна Георги Пачеджиев АС-23 София 14 (18 мача)
1938 Тича Варна (1) Владислав Варна Шипка (София) Крум Милев Славия София 12 (18 мача)
1937 Левски София (2) Левски Русе Владислав Варна

Ботев (Пд.)

Кирил Йовович
1936 Славия София (3) Тича Варна Георги Дражев (Ямбол)

Кракра Перник

1935 Спортклуб София (1) Тича Варна Панайот Волов (Шумен)

Ботев Пазарджик

1934 Владислав Варна (3) Славия София Напредък Русе

Светослав Стара Загора

Алекси Алексиев
1933 Левски София (1) Шипченски Сокол Напредък Русе

Ботев Ямбол

Цветан Генев
1932 Шипченски Сокол (1) Славия София Сокол Пловдив

Победа 26 Плевен

Ференц Фан
1931 АС-23 (1) Шипченски Сокол Напредък Русе
1930 Славия София (2) Владислав Варна Ботев (Пд.)
1929 Ботев (Пд.) (1) Левски София Шипченски Сокол Никола Щерев
1928 Славия София (1) Владислав Варна Левски Пловдив

Левски Русе

1927 шампионатът е прекъснат
1926 Владислав Варна (2) Славия София Левски Русе

Ботев Пазарджик

Ернст Мург
1925 Владислав Варна (1) Левски София Левски Дупница

БП25 Плевен

Ернст Мург
1924 първенството не завършва

Хронология

Представяне

По отбор

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват.

Отбор Шампион Вицешампион Трето място (полуфинал)***** Шампионат
ЦСКА
31
22
6
1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008
Левски
26
31
9
1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Славия
7
10
12
1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Локомотив (София)
4
6
10
1939/40, 1945, 1964, 1978
Лудогорец
4
0
0
2012, 2013, 2014, 2015
Литекс
4
1
3
1998, 1999, 2010, 2011
Владислав*
3
4
1(1)
1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив)
2
2
13(2)
1929, 1967
Спартак (Варна)***
1
2
6(3)
1932
Черно море*
1
2
3
1938
Локомотив (Пловдив)
1
1
4
2004
Спартак (Пловдив)
1
1
0
1963
Етър
1
0
2
1991
Берое
1
1
1
1986
Спортклуб (София)****
1
0
0
1935
АС`23**
1
0
0
1931
Левски (Русе)
0
1
2(2)
Македония (Скопие)
0
1
0
Спортист (София)
0
1
0
Нефтохимик (Бургас)
0
1
0
Левски (Пловдив)
0
0
4(3)
Напредък (Русе)
0
0
3(2)
Велбъжд (Кюстендил)
0
0
3
Хебър (Пазарджик)
0
0
2(2)
Тунджа (Ямбол)
0
0
2(2)
Марек (Дупница)
0
0
2(1)
Академик (София)
0
0
2
Левски (Дупница)
0
0
1(1)
БП25 (Пловдив)
0
0
1(1)
Сокол (Пловдив)
0
0
1(1))
Победа 26 (Плевен)
0
0
1(1)
Светослав (Стара Загора)
0
0
1(1)
Панайот Волов (Шумен)
0
0
1(1)
Миньор (Перник)
0
0
1(1)
Шипка (София)
0
0
1(1)
СП 45 (Пловдив)
0
0
1(1)
Бдин (Видин)
0
0
1(1)
Спартак (София)
0
0
1(1)
Спартак (Плевен)
0
0
1
Ботев (Враца)
0
0
1
Хасково
0
0
0

* - Черно море е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

** - АС`23 (София) е обединен с Шипка София и Спартак-График (София) под името Чавдар, който по-късно се превръща в ЦСКА. Не се смята за пряк предшественик на този отбор и шампионската му титла не се числи към успехите на ЦСКА.

*** - Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** - Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** - В скоби са записани поделените трети места , които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове

Таблицата показва българските шампиони по градове.

Място Град Титли Печеливши отбори
1
София
70
ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1)
2
Варна
5
Владислав* (3), Тича* (1), Спартак (1)
=3
Пловдив
4
Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1)
=3
Ловеч
4
Литекс (4)
=3 Разград
4
Лудогорец (4)
=6
Стара Загора
1
Берое (1)
=6
Велико Търново
1
Етър (1)

* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

Вечна ранглиста на „А“ футболна група

  • Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2015-16.

Последна актуализация: 8 август 2015

М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 ЦСКА (София) 3 67 1912 1165 433 314 3955:1678 3159
2 Левски (София) 1 67 1912 1139 438 335 3770:1716 3143
3 Славия (София) 1 66 1890 826 451 613 2860:2198 2383
4 Локомотив (София) 3 64 1835 770 460 605 2644:2215 2279
5 Ботев (Пловдив) 1 60 1725 668 401 656 2505:2391 1916
6 Локомотив (Пловдив) 1 54 1594 621 364 609 2177:2187 1836
7 Черно море (Варна) 1 51 1473 521 378 574 1760:1869 1599
8 Берое (Стара Загора) 1 48 1421 477 326 618 1735:2092 1419
9 Литекс (Ловеч) 1 20 608 354 123 131 1113:552 1149
10 Спартак (Варна) 3 43 1202 378 270 554 1385:1829 1144
11 Миньор (Перник) 3 38 1055 330 248 477 1175:1594 1000
12 Спартак (Плевен) 2 35 994 314 245 435 1150:1511 886
13 Черноморец (Бургас) + 29 866 277 188 401 1057:1410 775
14 Ботев (Враца) 3 28 848 288 185 375 1055:1266 774
15 Марек (Дупница) 4 29 838 251 177 410 920:1374 737
16 Етър (Велико Търново) Д 24 726 264 161 301 951:1043 731
17 Сливен (Сливен) 3 25 750 246 164 340 906:1109 675
18 Пирин (Благоевград) 1 23 688 220 167 301 743:934 650
19 Дунав (Русе) 2 25 699 220 172 307 747:1064 609
20 Нефтохимик (Бургас) 2 13 394 161 76 157 560:512 538
21 Академик (София) 4 18 505 163 136 206 589:676 467
22 Спартак (Пловдив) 3 17 441 158 121 162 562:581 455
23 Добруджа (Добрич) 2 14 414 126 82 206 448:682 411
24 Спартак (София) + 15 377 135 124 118 456:416 394
25 Беласица (Петрич) 3 12 368 116 68 184 377:590 360
26 Черноморец Бургас (Бургас) 3 7 218 92 53 73 288:223 329
27 Велбъжд (Кюстендил) 3 7 201 98 27 76 299:269 314
28 Лудогорец 1945 (Разград) 1 4 130 87 28 15 268:73 289
29 Локомотив (Горна Оряховица) 2 9 268 95 48 125 280:390 259
30 Монтана 1921 (Монтана) 1 7 210 55 48 107 212:321 213
31 Шумен (Шумен) + 7 212 61 38 113 219:368 201
32 Пирин Благоевград (Благоевград) + 6 178 53 41 84 189:254 200
33 Янтра (Габрово) 4 7 214 65 50 99 239:332 174
34 Хасково (Хасково) + 7 212 52 31 129 210:400 139
35 Вихрен (Сандански) 3 4 118 38 14 66 117:173 128
36 Видима-Раковски (Севлиево) + 5 150 28 36 86 126:271 120
37 Родопа (Смолян) 4 4 118 31 17 70 106:196 110
38 Академик (Свищов) 3 4 120 36 26 58 136:195 97
39 Марица (Пловдив) 3 4 120 28 25 67 129:225 89
40 Тунджа (Ямбол) 4 3 97 28 22 47 98:152 78
41 Завод 12 (София) + 3 74 23 27 24 72:80 73
42 Металург (Перник) 4 2 58 22 6 30 60:77 72
43 Хебър (Пазарджик) + 3 86 20 21 45 85:141 68
44 Локомотив (Мездра) + 2 60 17 13 30 69:89 64
45 Септември (София) 3 3 78 16 20 42 101:160 56
46 Пирин (Гоце Делчев) 3 2 68 16 8 44 62:148 56
47 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60:63 47
48 Строител (София) + 2 50 13 18 19 47:53 44
49 Калиакра (Каварна) 3 2 60 10 11 39 45:117 41
50 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46:50 39
51 Рилски спортист (Самоков) 3 2 56 11 6 39 51:116 39
52 Олимпик (Тетевен) 4 1 30 11 2 17 26:50 35
53 Раковски (Русе) + 2 60 9 6 45 41:151 33
54 Торпедо (Плевен) + 3 66 9 14 43 48:137 32
55 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26:43 25
56 Димитровград (Димитровград) 3 1 30 8 6 16 32:66 21
57 Любимец 2007 (Любимец) 4 1 38 6 3 29 25:104 21
58 Химик (Димитровград) + 1 30 7 6 17 36:60 20
59 Несебър (Несебър) 3 1 30 5 5 20 26:63 20
60 Розова долина (Казанлък) 3 1 30 7 5 18 30:53 19
61 Спортист (Своге) 3 1 30 5 4 21 23:59 19
62 Славия (Пловдив) + 1 18 4 8 6 16:21 16
63 Павликени (Павликени) 3 1 26 5 4 17 12:45 14
64 Етър 1924 (Велико Търново) + 1 30 4 4 22 20:75 13
65 Бдин (Видин) 3 1 18 2 4 12 13:35 8
66 Светкавица (Търговище) 4 1 30 1 5 24 8:71 8
67 Черноморец Бургас (София) + 1 30 0 1 29 8:131 -2

Легенда:

  • М — място в ранглистата;
  • Отбор — име на отбора;
  • Н — настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2015/16 (1 = „А“ ФГ; 2 = „Б“ ФГ; 3 = „В“ АФГ; 4 = „A“ ОФГ; Д = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С — брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
  • М — общо изиграни мачове през този период;
  • П — общо победи през този период;
  • Р — общо равни срещи през този период;
  • З — общо загуби през този период;
  • Г.Р. - общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т — общо спечелени точки — за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 2 точки, за реми — една, въпреки че регламентът на провеждане на шампионатите е бил различен — за победа сега се дават 3 точки, а преди години за нулеви ремита не се даваха точки (1983-1987). Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.
  • Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (1999/пр.) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
  • Мача между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
  • Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г. защото година по-рано завършва на второ място в „А“ група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезона, в който играят отделно от Славия в „А“ група.
  • Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезона, в който играят отделно от Спартак в „А“ група.
  • След есенния полусезон на 1968/69 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф), ЦСКА със Септември, Славия с Локомотив (Сф), Ботев (Пд) със Спартак (Пд) и т.н. От началото на 1969 година „сините” играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б” РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А” РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
  • Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в „А“ ПФГ истинското Берое играеше в „А“ ОФГ-Стара Загора.
  • Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
  • Детско-юношеския отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната "А" ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отбора игра в „Б“ ОФГ-София град.
  • Отбора на Софийски орлета (София) е наследник на ФК „ВВС“ (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК „Софийски орлета“ участва в "Б" ОФГ-София град.

Отбори от Тракия и Македония, участвали през 1941-1944

М Отбор С М П Р З Г.Р. Т
1 Македония (Скопие) 2 9 5 0 4 15-12 10
2 Беломорец (Кавала) 2 7 4 1 2 13-8 9
3 Локомотив (Скопие) 2 6 3 0 3 14-8 6
4 Македония (Битоля) 2 4 1 0 3 4-6 2
5 Вардар (Скопие) 1 1 0 0 1 1-4 0
6 Гоце Делчев (Прилеп) 1 1 0 0 1 0-8 0

Ранг в ЕКТ

А Група

Позиция Първенство Коефициент
23 Висша лига(0 ) 17,900
24 Алсвенскан (0 ) 17,725
25 А Група (0 ) 16,750
26 Висша лига (0 ) 14.375
27 Суперлига (0 ) 13,875

Информацията е актуална към сезон 2014/15

Клубно класиране

Позиция Движение Отбор Коефициент
81 (+23) Лудогорец 25,350
165 (-21) Левски (София) 10,100
203 (-27) ЦСКА (София) 7,850
219 (-10) Литекс 6,850
272 (+24) Ботев Пловдив 4.850
273 (+1) Берое 4.850
292 (+4) Локомотив София 4.350
309 (+11) Локомотив Пловдив 3,850

Излъчване

От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.

През сезон 2008/2009 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.

За сезоните 2009/2010 и 2010/2011 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.

В края на сезон 2010/2011, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.

Дни преди началото на сезон 2011/2012 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком - TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.

За началото на новия сезон 2012/2013 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии - БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком - TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ - 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 - 2 избор.[3] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[4] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството. [5]

Източници

  1. ↑ Вечна ранглиста на "А" група
  2. ↑ http://cska.gong.bg/bg-football/a-grupa/video-derbito-na-armiiata-se-prevyrna-v-krygla-nula-327947
  3. ↑ ТВ7 и ББТ взеха „А“ група
  4. ↑ „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.
  5. ↑ Филипов, Георги. „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група // Дневник.БГ. „Икономедиа“ АД, 24 юни 2014. Посетен на 24 юни 2014.
Шампион -
<<< Сезон 2011/12 Сезон 2012/13 Сезон 2013/14 >>>
     Портал „Футбол“         Портал „Футбол“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първа_професионална_футболна_лига&oldid=6826362“.