Казимир Ернрот
Казимир Ернрот | |
военно-политически деец | |
Звание | Генерал-лейтенант |
---|---|
Години на служба | 1856 - 1881 |
Служи на | Руска империя, Княжество България |
Род войски | артилерия, пехота |
Командвания | Витебски 27-ми пехотен полк 11-та пехотна дивизия Военно министерство на Княжество България |
Битки/войни | Кавказка война Кримска война Полско въстание Руско-турска война (1877 – 1878) |
Награди | • 1874 • 1880 • 1883 • 1859 • 1881 |
Образование | Хаминско кадетско училище |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | министър на войната министър-председател министър на вътрешните работи |
Казимир Ернрот в Общомедия |
Йохан Казимир Густавович Ернрот е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България е военен министър (1880-1881), министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Биография
Роден е през 1833 г. в имението Сееста (дн. Финландия) в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия. Служи в Курския пехотен полк, с който взема участие във войните с местните жители на Северен Кавказ (1856-1860). Прехвърлен е в Полша (1861-1863) и участва в потушаването на Варшавското въстание. Командир е на Витебския пехотен полк (1863-1867). Генерал-майор от 1869 г.
Руско-турска война (1877-1878)
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.
В Княжество България
Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. От 1880 г. е военен министър на Княжество България. Оказва активно съдействие на княз Александър I при извършването на държавния преврат в България през 1881 г. Назначен е за министър-председател на Княжество България. Отказва се от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на II велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
След България
В Русия е заместник на държавния секретар (1882-1888) и държавен секретар (1888-1891) по въпросите на Финландия. След пенсионирането си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Biography of Ehrnrooth
Шаблон:Военна-мъниче Шаблон:История-мъниче
|
|
|