Първа професионална футболна лига: Разлика между версии
| Ред 349: | Ред 349: | ||
!width=8%|Гола |
!width=8%|Гола |
||
!width=20%|Треньор |
!width=20%|Треньор |
||
|- |
|||
|[[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]] |
|||
|[[ПФК Лудогорец 1945 (Разград)|Лудогорец]] (6) |
|||
| |
|||
| |
|||
| |
|||
| |
|||
| |
|||
|{{Флагче|България}} [[Георги Дерменджиев]] |
|||
|- |
|- |
||
|[[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] |
|[[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] |
||
Версия от 19:06, 7 май 2017
| Първа професионална футболна лига |
|---|
| Настоящ сезон |
 2016/17
|
| Създадена |
| 1948 |
| Държава |
 България
|
| Конфедерация: |
| УЕФА |
| Изпадане във: |
| Втора професионална футболна лига |
| Отбори |
| 14 |
| Национални купи: |
| Купа на България |
| Суперкупа на България |
| Международни купи |
| Шампионска лига, Лига Европа |
| Настоящ шампион |
| Лудогорец (Разград) (5-та титла) |
| Най-успешен отбор |
| ЦСКА (София) (31 титли) |
| Уебсайт |
| Официален сайт |
Първа професионална футболна лига е най-горната дивизия в българският шампионат по футбол, организиран от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.
Форматът е с 14 отбора. След изиграването на 26 кръга първенството се разделя на първа шестица и втора осмица.
Първата шестица в още 10 мача определя шампиона и участниците в евротурнирите. Втората осмица се разделя на две групи, като в едната влизат 7-ият, 9-ият, 11-ият и 13-ият в класирането, а останалите ще са в другата. След това те играят по 6 мача и започват плейофи.
Първите два от всяка група определят след 1/2-финали и финал отбора, който играе в един мач за място в Лига Европа с последния от тези, които имат право на участие в турнира.
Третият и четвъртият от групите пък ще определят изпадащите и тези, които ще отидат на бараж. Новият формат ще има един изпадащ и два баража срещу втория и третия от Втора професионална футболна лига.
История
Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.
Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига и сегашната „А“ ПФГ се приемат от футболната история и статистика като „А“ група – първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.
„А“ републиканска футболна група
През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Септември при ЦДВ през сезон 1948/49 г.
Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г, който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е бил взет под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.
През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.
Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г. те са 12. в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 - 16.
В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. Така „А“ РФГ заприличва на един пробит чувал, от който са изпадали активите на половината отбори. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) – отбор от „В“ РФГ.
След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.
Висша професионална футболна лига
52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/2001 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/2002. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво не се повтаря през следващия сезон 2002/2003. В това последно издание на ВФЛ нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.
„А“ професионална футболна група
Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/2006 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/2014 ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.
Първа професионална футболна лига
На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“ след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете.
Отбори
Градове на отборите от българската Първа професионална футболна лига – сезон 2016/2017
София – 3 отбора; Пловдив – 2 отбора; Стара Загора – 2 отбора;
Варна, Бургас, Русе, Благоевград, Разград, Монтана и Горна Оряховица – по 1 отбор.
Състав на Първа професионална футболна лига за сезон 2016/17
Отборите са подредени по азбучен ред.
- Берое (Стара Загора)
- Ботев (Пловдив)
- Верея (Стара Загора)
- Дунав (Русе)
- Левски (София)
- Локомотив (Горна Оряховица)
- Локомотив (Пловдив)
- Лудогорец (Разград)
- ФК Монтана
- Нефтохимик (Бургас)
- Пирин (Благоевград)
- Славия (София)
- ЦСКА (София)
- Черно море (Варна)
Рекорди
Отборни рекорди
- Най-много пъти краен победител в първенството: ЦСКА – 31 пъти
- Най-много участия в „А“ група: Левски – 67 пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)[1]
- Най-малко участия в „А“ група: Бдин, ФК Павликени, Розова долина (Казанлък), Академик (Варна), Спортист Своге, Несебър, Светкавица 1922 (Търговище), ПСФК Черноморец Бургас (София) и ПФК Любимец 2007 – 1 път
- Най-много победи в един сезон в „А“ група: Левски – 27 (от 36 срещи през сезон 2001/2002)
- Най-малко победи в един сезон в „А“ група: Дунав – 0 (от 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), Раковски (Русе) – 0 (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и ПСФК Черноморец Бургас (София) – 0 (от 30 срещи през сезон 2006/2007)
- Най-много равенства в един сезон в „А“ група: Локомотив (Пд) – 16 (от 32 срещи през сезон 1971/1972)
- Най-много загуби в един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) – 29 (от 30 срещи през сезон 1996/1997), ПСФК Черноморец Бургас (София) – 29 (от 30 срещи през сезон 2006/2007)
- Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: ЦСКА – 0 (от 30 срещи в сезон 2007/08), Спартак (София) – 0 (от 22 срещи в сезон 1951), Левски – 0 (от 18 срещи в сезон 1948/1949), ЦСКА – 0 (от 11 срещи като ЦДНА през сезон 1958)
- Най-много поредни победи в „А“ група: Левски – 14 (от 23-ти кръг на сезон 2003/2004 до 6-ти кръг на сезон 2004/2005)
- Най-малко спечелени точки за един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) – 1 (от 30 срещи през сезон 1996/1997), ПСФК Черноморец Бургас (София) – 1 (от 30 срещи през сезон 2006/2007)
- Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: Левски – 88 точки (от 36 срещи през сезон 2001/02)
- Най-малък точков актив края на сезон в „А“ група: ПСФК Черноморец Бургас (София) – минус 2 (от 30 срещи през сезон 2006/2007)
- Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: Левски – 96 (в 30 срещи през сезон 2006/2007, 3 служебни), ЦСКА – 95 (в 34 срещи като ЦСКА Септемврийско знаме през сезон 1971/1972)
- Най-малко вкарани голове в един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) – 8 (в 30 срещи през сезон 1996/1997), Дунав – 8 (в 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), Черно море – 8 (в 11 срещи през сезон 1968), ПСФК Черноморец Бургас (София) – 8 (в 30 срещи през сезон 2006/2007), Светкавица 1922 (Търговище) – 8 (в 30 срещи през сезон 2011/2012)
- Най-много допуснати голове в един сезон в „А“ група: ПСФК Черноморец Бургас (София) – 131 (в 30 срещи през сезон 2006/2007)
- Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: ЦСКА – 7 (в 22 срещи като ЦДНА през сезон 1951), Спартак (София) – 7 (в 22 срещи през сезон 1951)
- Най-голяма победа в „А“ група: ЦСКА – 12:0 ( като ЦДНА през сезон 1951 срещу отбора на Торпедо Русе )
- Най-добро класиране на нов отбор в „А“ група: 1-во място, споделен рекорд.
- Шампион с най-малко спечелени точки от изиграни мачове: Ботев (Пд.), през сезон 1966/67, 38 точки от 30 мача (1,2666 точки от мач). През сезон 1984/85, заради сбиване между двата отбора на финала за Купата на страната, Левски и ЦСКА (към онзи момент 1-ви и 2-ри), са извадени от класирането и за шампион е определен третият – Ботев (Пд.) (тогава „Тракия“), с актив от 33 точки от 30 мача ( 1.1 точки от мач). През 1990 г. БФС отменя решението си от 1985 г. и присъжда титлата на Левски.
Индивидуални рекорди
- Най-много пъти шампион на „А“ група: Манол Манолов ЦСКА (София) – 12 пъти
- Шампион на „А“ група с най-много отбори: – 4, Стефан Колев, с Левски през сезон 1987/88, с ЦСКА (София) през сезон 1991/92, със Славия през сезон 1995/96 и с Литекс през сезони 1997/98 и 1998/99
- Най-много срещи в „А“ група:
- 454 – Марин Бакалов
- 447 – Динко Дерменджиев
- 444 – Виден Апостолов
- 422 – Тодор Марев
- 410 – Христо Бонев
- 403 – Запрян Раков
- 398 – Малин Орачев
- 388 – Димитър Младенов
- 386 – Георги П. Василев
- 373 – Божил Колев
- 369 – Добромир Жечев
- 369 – Тодор Янчев
Данните са обновени за последно на 29 август 2013.
- Най-много срещи в „А“ група с един отбор: Динко Дерменджиев – 447 срещи с Ботев (Пд.).
- Най-много голове в „А“ група:
- 253 – Петър Жеков
- 196 – Наско Сираков
- 194 – Динко Дерменджиев
- 185 – Христо Бонев
- 185 – Мартин Камбуров
- 164 – Пламен Гетов
- 163 – Никола Котков
- 162 – Стефан Богомилов
- 158 – Петър Михтарски
- 152 – Петко Д. Петков
- 151 – Димитър Якимов
Данните са обновени за последно на 17 април 2015.
- Най-много голове в един сезон на „А“ група: Христо Стоичков (ЦСКА) – 38 гола (сезон 1989/90)
- Най-много голове в една среща в „А“ група: 6 гола – Петър Михайлов (за ЦСКА срещу Торпедо Русе през сезон 1951), Иво Георгиев (за Спартак (Вн.) срещу Спартак Пд през сезон 1995/1996), Тодор Праматаров (за Славия срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/1997), Цветан Генков (за Локомотив (Сф) срещу Черноморец (София) през сезон 2006/2007)
- Най-много автоголове от един състезател в една среща в „А“ група: 2 автогола – Коста Босаков (Локомотив (Пд)) в мача Марек – Локомотив (Пловдив) 7 – 1 през сезон 1979/1980
- Най-бърз гол в „А“ група: Мирослав Манолов в 6-ата секунда за "Черно море"-Варна при гостуването на „Монтана“ в 16-тия кръг на А група на 22 март 2012. ...Маркос Да Силва (Черно море) – 12 секунда (срещу Черноморец (София) на 6 април 2007)
- Най-младият футболист, взел участие в среща от А група е Янко Кирилов, който прави дебюта си през 1961 г. на възраст 15 години и 72 дни за Левски София срещу Миньор (Перник).[2]
- Най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група е вратарят Йордан Филипов, който на 26 ноември 1988 г. на възраст от 42 години, 5 месеца и 8 дни пази за Черно море срещу Локомотив Пловдив.
- Топ 15 на треньорите с най-много мачове в А група -
- 470 – Георги Василев
- 411 – Крум Милев
- 397 – Георги Берков
- 374 – Данко Роев
- 366 – Атанас Ковачев
- 366 – Димитър Димитров
- 357 – Христо Младенов
- 353 – Иван Радоев
- 349 – Иван Моканов
- 344 – Борис Николов
- 340 – Динко Дерменджиев
- 330 – Илия Панев
- 318 – Георги Генов
- 304 – Янко Динков
- 301 – Манол Манолов
Други интересни факти
- Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.
- Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, ЦСКА и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели ЦСКА заради по-добрата си голова разлика.
- Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, ЦСКА, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
- Рекордът за най-много последователни срещи, без свирена против даден отбор дузпа, е 80 последователни срещи срещу Левски София, фиксиран от 2 октомври 2005 г. до 4 май 2008 г.
- Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
- Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21.12.1985 г. Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
- Представителство в „А“ група.
- Освен Столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група : Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953,1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл.,1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, Ботев и Спартак биват обединени в един отбор – Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
- Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона : 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
- Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27.05.2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли с.г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
- Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в „А“ група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29.05.1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-то място.
- 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите : Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
- Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.
- С най-много мачове помежду си в А група –
- 131 Левски – ЦСКА
- 124 Левски – Славия
- 124 ЦСКА – Славия
- 123 ЦСКА – Локо Сф
- 123 Славия – Локо Сф
- 122 Левски – Локо Сф
- 116 Левски – Ботев Пд
- 116 ЦСКА – Ботев Пд
- 109 Левски – Локо Пд
- 109 ЦСКА – Локо Пд
- 109 Ботев Пд – Славия
- 108 Ботев Пд – Локо Сф
- 101 Славия – Локо Пд
- 100 Локо Пд – Локо Сф
- Най-много равенства в един кръг в „А“ група – 7, споделен рекорд.
- В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски-Спартак срещу ЖСК-Спартак (Варна) с 3:2.
- Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)
- Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)
- Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)
- Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
- Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)
- Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)
- Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)
- Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)
- В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29.03.1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
- Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)
- Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)
- Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)
- ЦСКА Септ. знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)
- Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)
- Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)
- Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)
- Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)
- Най-миролюбив кръг в „А“ група – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.
- Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
- Левски (София) 1:1 Спартак (София)
- Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
- Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
- ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
- Локомотив (София) 1:1 Септември (София)
- Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12.12.1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
- Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
- Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
- Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
- Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
- Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
- Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
- Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
- Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
- Най-резултатен кръг в „А“ група
- Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)
- Академик (София) 1:1 Перник (Перник)
- Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)
- Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)
- ЦСКА Септ. знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)
- Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)
- Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)
- Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)
- Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)
- Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)
- Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)
- Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)
- Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)
- ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)
- Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)
- Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)
- Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)
- Най-безрезултатен кръг в „А“ група – В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач).
- Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-та, 0:2 М. Хидуед 88-та)
- Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
- Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
- Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78)
- Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
- ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10)
- Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85)
- Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група[3]
- 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
- 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
- 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015
- 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951
- 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951
- 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
- 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
- Най-резултатен мач в „А“ група – 12 гола, споделен рекорд.
- ЦДНВ – Торпедо Русе 12:0, игран на 28.07.1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
- Локомотив Пд – Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
- ЦСКА – Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)
- Чужденците с най-много голове в А група
(Данните са до 14.08.2013 г.)
- Голове – Име – Отбори (Голове) – Мачове
- 39 – Вилфред Нифлор – Литекс (39) – 72
- 39 – Еуген Трика – Литекс (22), ЦСКА (17) – 89
- 39 – Екундайо Джайеоба – Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3) – 154
- 39 – Саша Симонович – Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9) – 160
- 37 – Мишел Платини – Черноморец (13), ЦСКА (24) – 95
- 35 – Базил Де Карвальо – Локо Пд (16), Левски (19) – 63
- 35 – Саша Антунович – Спартак Вн (5), Локо Сф (30) – 105
- 35 – Маркос Маркиньос – Беласица (15), ЦСКА (16), Локо Сф (4) – 142
- 35 – Велимир Иванович – Славия (30), Спартак Вн (5) – 196
- 31 – Гара Дембеле – Локо Пд (5), Левски (26) – 38
Шампиони на България
В скоби е посочен общият брой титли на съответния отбор до момента
Хронология
Представяне
По отбор
Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват.
*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).
**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).
***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.
По градове
Таблицата показва българските шампиони по градове.
| Място | Град | Титли | Печеливши отбори |
|---|---|---|---|
| София | ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1) | ||
| Разград | Лудогорец (5) | ||
| Варна | Владислав* (3), Тича* (1), Спартак (1) | ||
| Пловдив | Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1) | ||
| Ловеч | Литекс (4) | ||
| Стара Загора | Берое (1) | ||
| Велико Търново | Етър (1) |
* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.
Вечна ранглиста на „А“ футболна група
- Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2016 – 17.
Последна актуализация на 02.01.2017 по време на зимната пауза на сезон 2016 – 17. Не са включени анулираните мачове с Литекс Ловеч през сезон 2015 – 16.
| М | Отбор | Н | С | М | П | Р | З | Г.Р. | Т |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | ЦСКА (София) | 1 | 68 | 1931 | 1175 | 438 | 318 | 3983:1688 | 2788 |
| 2 | Левски (София) | 1 | 69 | 1963 | 1168 | 450 | 345 | 3837:1744 | 2786 |
| 3 | Славия (София) | 1 | 68 | 1941 | 846 | 461 | 634 | 2920:2257 | 2153 |
| 4 | Локомотив (София) | 2 | 64 | 1835 | 770 | 460 | 605 | 2644:2215 | 2000 |
| 5 | Ботев (Пловдив) | 1 | 62 | 1776 | 683 | 413 | 680 | 2562:2472 | 1779 |
| 6 | Локомотив (Пловдив) | 1 | 56 | 1645 | 644 | 374 | 627 | 2265:2275 | 1662 |
| 7 | Черно море (Варна) | 1 | 53 | 1524 | 540 | 391 | 593 | 1819:1932 | 1471 |
| 8 | Берое (Стара Загора) | 1 | 50 | 1472 | 497 | 342 | 633 | 1788:2141 | 1336 |
| 9 | Спартак (Варна) | 4 | 43 | 1202 | 378 | 270 | 554 | 1385:1829 | 1026 |
| 10 | Миньор (Перник) | 3 | 38 | 1055 | 330 | 248 | 477 | 1175:1594 | 908 |
| 11 | Спартак (Плевен) | 2 | 35 | 994 | 314 | 245 | 435 | 1150:1511 | 873 |
| 12 | Литекс (Ловеч) | 3 | 20 | 608 | 354 | 123 | 131 | 1113:552 | 831 |
| 13 | Ботев (Враца) | 2 | 28 | 848 | 288 | 185 | 375 | 1055:1266 | 761 |
| 14 | Черноморец (Бургас) | + | 29 | 866 | 277 | 188 | 401 | 1057:1410 | 742 |
| 15 | Етър (Велико Търново) | Д | 24 | 726 | 264 | 161 | 301 | 951:1043 | 689 |
| 16 | Марек (Дупница) | 3 | 29 | 838 | 251 | 177 | 410 | 920:1374 | 679 |
| 17 | Сливен (Сливен) | + | 25 | 750 | 246 | 164 | 340 | 906:1109 | 656 |
| 18 | Пирин (Благоевград) | 1 | 25 | 739 | 230 | 182 | 327 | 791:1009 | 642 |
| 19 | Дунав (Русе) | 1 | 26 | 718 | 228 | 176 | 314 | 769:1084 | 632 |
| 20 | Академик (София) | 4 | 18 | 505 | 163 | 136 | 206 | 589:676 | 462 |
| 21 | Спартак (Пловдив) | + | 17 | 441 | 158 | 121 | 162 | 562:581 | 437 |
| 22 | Нефтохимик (Бургас) | 1 | 14 | 413 | 165 | 79 | 169 | 579:544 | 409 |
| 23 | Спартак (София) | + | 15 | 377 | 135 | 124 | 118 | 456:416 | 394 |
| 24 | Добруджа (Добрич) | 2 | 14 | 414 | 126 | 82 | 206 | 448:682 | 334 |
| 25 | Беласица (Петрич) | 3 | 12 | 368 | 116 | 68 | 184 | 377:590 | 300 |
| 26 | Лудогорец 1945 (Разград) | 1 | 6 | 180 | 107 | 41 | 32 | 341:134 | 255 |
| 27 | Локомотив (Горна Оряховица) | 1 | 10 | 287 | 99 | 54 | 134 | 294:416 | 252 |
| 28 | Черноморец Бургас (Бургас) | 4 | 7 | 218 | 92 | 53 | 73 | 288:223 | 237 |
| 29 | Велбъжд (Кюстендил) | 3 | 7 | 201 | 98 | 27 | 76 | 299:269 | 223 |
| 30 | Монтана 1921 (Монтана) | 1 | 9 | 260 | 61 | 60 | 139 | 247:396 | 182 |
| 31 | Янтра (Габрово) | 3 | 7 | 214 | 65 | 50 | 99 | 239:332 | 180 |
| 32 | Шумен (Шумен) | + | 7 | 212 | 61 | 38 | 113 | 219:368 | 160 |
| 33 | Пирин Благоевград (Благоевград) | + | 6 | 178 | 53 | 41 | 84 | 189:254 | 147 |
| 34 | Хасково (Хасково) | + | 7 | 212 | 52 | 31 | 129 | 210:400 | 135 |
| 35 | Академик (Свищов) | 3 | 4 | 120 | 36 | 26 | 58 | 136:195 | 98 |
| 36 | Видима-Раковски (Севлиево) | + | 5 | 150 | 28 | 36 | 86 | 126:271 | 92 |
| 37 | Вихрен (Сандански) | 3 | 4 | 118 | 38 | 14 | 66 | 117:173 | 90 |
| 38 | Марица (Пловдив) | 3 | 4 | 120 | 28 | 25 | 67 | 129:225 | 81 |
| 39 | Родопа (Смолян) | 4 | 4 | 118 | 31 | 17 | 70 | 106:196 | 79 |
| 40 | Тунджа (Ямбол) | Д | 3 | 97 | 28 | 22 | 47 | 98:152 | 78 |
| 41 | Завод 12 (София) | + | 3 | 74 | 23 | 27 | 24 | 72:80 | 73 |
| 42 | Хебър (Пазарджик) | 3 | 3 | 86 | 20 | 21 | 45 | 85:141 | 61 |
| 43 | Септември (София) | 2 | 3 | 78 | 16 | 20 | 42 | 101:160 | 52 |
| 44 | Металург (Перник) | 4 | 2 | 58 | 22 | 6 | 30 | 60:77 | 50 |
| 45 | ВВС (София) | + | 2 | 54 | 13 | 21 | 20 | 60:63 | 47 |
| 46 | Локомотив (Мездра) | + | 2 | 60 | 17 | 13 | 30 | 69:89 | 47 |
| 47 | Строител (София) | + | 2 | 50 | 13 | 18 | 19 | 47:53 | 44 |
| 48 | Пирин (Гоце Делчев) | 3 | 2 | 68 | 16 | 8 | 44 | 62:148 | 40 |
| 49 | Червено знаме (София) | + | 2 | 40 | 13 | 13 | 14 | 46:50 | 39 |
| 50 | Торпедо (Плевен) | + | 3 | 66 | 9 | 14 | 43 | 48:137 | 32 |
| 51 | Калиакра (Каварна) | 3 | 2 | 60 | 10 | 11 | 39 | 45:117 | 31 |
| 52 | Рилски спортист (Самоков) | 3 | 2 | 56 | 11 | 6 | 39 | 51:116 | 28 |
| 53 | Академик (Варна) | + | 1 | 28 | 9 | 7 | 12 | 26:43 | 25 |
| 54 | Олимпик (Тетевен) | 4 | 1 | 30 | 11 | 2 | 17 | 26:50 | 24 |
| 55 | Раковски (Русе) | + | 2 | 60 | 9 | 6 | 45 | 41:151 | 24 |
| 56 | Димитровград (Димитровград) | 3 | 1 | 30 | 8 | 6 | 16 | 32:66 | 22 |
| 57 | ФК Димитровград | + | 1 | 30 | 7 | 6 | 17 | 36:60 | 20 |
| 58 | Розова долина (Казанлък) | 3 | 1 | 30 | 7 | 5 | 18 | 30:53 | 19 |
| 59 | Верея (Стара Загора) | 1 | 1 | 19 | 6 | 5 | 8 | 17:25 | 17 |
| 60 | Славия (Пловдив) | + | 1 | 18 | 4 | 8 | 6 | 16:21 | 16 |
| 61 | Несебър (Несебър) | 3 | 1 | 30 | 5 | 5 | 20 | 26:63 | 15 |
| 62 | Любимец 2007 (Любимец) | 3 | 1 | 38 | 6 | 3 | 29 | 25:104 | 15 |
| 63 | Павликени (Павликени) | 3 | 1 | 26 | 5 | 4 | 17 | 12:45 | 14 |
| 64 | Спортист (Своге) | 4 | 1 | 30 | 5 | 4 | 21 | 23:59 | 14 |
| 65 | Етър 1924 (Велико Търново) | 2 | 1 | 30 | 4 | 4 | 22 | 20:75 | 12 |
| 66 | Бдин (Видин) | 3 | 1 | 18 | 2 | 4 | 12 | 13:35 | 8 |
| 67 | Светкавица (Търговище) | + | 1 | 30 | 1 | 5 | 24 | 8:71 | 7 |
| 68 | Черноморец Бургас (София) | + | 1 | 30 | 0 | 1 | 29 | 8:131 | 1 |
Легенда:
- М – място в ранглистата;
- Отбор – име на отбора;
- Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2015/16 (1 = „А“ ФГ; 2 = „Б“ ФГ; 3 = „В“ АФГ; 4 = „A“ ОФГ; Д = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
- С – брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
- М – общо изиграни мачове през този период;
- П – общо победи през този период;
- Р – общо равни срещи през този период;
- З – общо загуби през този период;
- Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
- Т – общо спечелени точки – за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 2 точки, за реми – една, въпреки че регламентът на провеждане на шампионатите е бил различен – за победа сега се дават 3 точки, а преди години за нулеви ремита не се даваха точки (1983 – 1987). Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.
- Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (през пролетта на сезон 1998 – 99) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
- Мачът между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
- Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г. защото година по-рано завършва на второ място в „А“ група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезонът, в който играят отделно от Славия в „А“ група.
- Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезонът, в който играят отделно от Спартак в „А“ група.
- След есенния полусезон на 1968/69 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф) и Спортист (Кремиковци), ЦСКА със Септември (Сф), Славия с Локомотив (Сф), Миньор (Перник) с Металург (Перник) и Черно море с Академик (Вн). От началото на 1969 година „сините“ играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б“ РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А“ РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
- Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в „А“ ПФГ истинското Берое играеше в „А“ ОФГ-Стара Загора.
- Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
- Детско-юношеският отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната „А“ ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отборът игра в „Б“ ОФГ-София град.
- Отборът на Софийски орлета (София) е наследник на ФК „ВВС“ (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК „Софийски орлета“ участва в „Б“ ОФГ-София град.
Отбори от Тракия и Македония, участвали през 1941 – 1944
| М | Отбор | С | М | П | Р | З | Г.Р. | Т |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Македония (Скопие) | 2 | 9 | 5 | 0 | 4 | 15 – 12 | 10 |
| 2 | Беломорец (Кавала) | 2 | 7 | 4 | 1 | 2 | 13 – 8 | 9 |
| 3 | Локомотив (Скопие) | 2 | 6 | 3 | 0 | 3 | 14 – 8 | 6 |
| 4 | Македония (Битоля) | 2 | 4 | 1 | 0 | 3 | 4 – 6 | 2 |
| 5 | Вардар (Скопие) | 1 | 1 | 0 | 0 | 1 | 1 – 4 | 0 |
| 6 | Гоце Делчев (Прилеп) | 1 | 1 | 0 | 0 | 1 | 0 – 8 | 0 |
Ранг в ЕКТ
А Група
|
ПОСЛЕДНО КЛАСИРАНЕ
Информацията е актуална към сезон 2015/16 ИСТОРИЯ |
|
Клубно класиране
| Позиция | Движение | Отбор | Коефициент |
|---|---|---|---|
| 59 |  Лудогорец
|
32,075 | |
| 274 |  Берое
|
4,575 | |
| 274 |  Ботев Пловдив
|
4.575 | |
| 284 |  Левски (София)
|
4,325 | |
| 297 |  ЦСКА (София)
|
4,075 | |
| 306 |  Литекс
|
3,825 | |
| 314 | .png){kind=small} Локомотив Пловдив
|
3,575 | |
| 314 | Черно море | 3,575 | |
| 327 | Славия София | 3,325 | |
| 333 | .png){kind=small} Локомотив София
|
3,075 |
Излъчване
От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.
През сезон 2008/2009 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.
За сезоните 2009/2010 и 2010/2011 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.
В края на сезон 2010/2011, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.
Дни преди началото на сезон 2011/2012 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком – TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.
За началото на новия сезон 2012/2013 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.[5] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[6] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството. [7]
От сезон 2014/2015 след като TV7 и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в Нова Броудкастинг Груп, която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и Диема. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – Диема Екстра, като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал Диема Спорт. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – Диема Спорт 2, като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет, като 1 мач на кръг остава по Диема. [8].
Източници
- ↑ Вечна ранглиста на „А“ група
- ↑ Левскар все още държи рекорда за най-млад играч в елита
- ↑ http://cska.gong.bg/bg-football/a-grupa/video-derbito-na-armiiata-se-prevyrna-v-krygla-nula-327947
- ↑ Bulgarian Football Union – Club coefficients 2004 – 2016, uefa.com, посетен на 10 юли 2016 г.
- ↑ ТВ7 и ББТ взеха „А“ група
- ↑ „А“ група остава в ефира на ТV7, News7 и Sport7 за следващите 3 г.
- ↑ Филипов, Георги. „Лудогорец“ получи най-много от тв правата в А група // Дневник.БГ. „Икономедиа“ АД, 24 юни 2014. Посетен на 24 юни 2014.
- ↑ Груп, Нова. Нова Броудкастинг Груп излъчва родното футболно първенство, Купата и Суперкупата на България // novatv.bg. Нова Броудкастинг Груп, 15 август 2014. Посетен на 15 август 2014.
| ||||||
| ||||||||||
