Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
 
По отношение на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] от 5 септември 1940 г. Чърчил казва:
 
{{cquote|Винаги съм смятал, че Южна Добруджа трябва да принадлежи на България.<ref>F. O. 371/24880, tel № 580, 6.9.1940. Рендел до Форин офис</ref>,{{hrf|Гунев|2007|170}}}}
 
Това обаче не донася промяна на общественото мнение в България в полза на Великобритания, тъй като спогодбата е сключена изключително под натиска на [[Третия райх]].
 
По повод [[смърт на Борис III|смъртта]] на цар [[Борис III]] Чърчил казва:
 
{{cquote|Каквото сполетя цар Борис, ще сполети също и други, които са на страната на Германия!<ref>{{cite book | last = Благоев| first = Крум | year = 2009 | title = 50-те най-големи атентата в българската история | publisher = Репортер | page = 209| ref = http://www.krumblagov.com/fifty.php}}</ref>}}
 
Пренасянето на бойните действия през есента на 1943 г. на територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата бомбардировъчна авиация. Това обстоятелство е съчетано с примамливите за Чърчил перспективи за падането на прогерманския режим в България преди появата на Съветската армия в района на Балканите.
 
[[Бомбардировки на България през Втората световна война|Въздушната война]] срещу България започва на 14 ноември 1943 г. и продължава до края на март 1944 г. Британските и американските бомбардировачи пристигат над своите цели (най-често София) на големи ескадрили, прикривани от значителни формации изтребители. Командването на [[Вермахт]]а не е в състояние да помогне на малобройната българска авиация, разполагаща с изостанала и износена материална база. Независимо от това българските летци встъпват в неравна битка с превъзхождащия ги противник. Само по време на една от големите бомбардировки над София са свалени осем български изтребителя. Капитан [[Димитър Списаревски]] врязва самолета си в американски бомбардировач B-17 „Летяща крепост“, за да не допусне той да хвърли товара си над София. Въпреки превъзходството си, и съюзническата авиация търпи загуби – 329 членове на нейните екипажи попадат в плен, от които 69 умират от раните си. В резултат от бомбардировките са убити няколко хиляди души, стотици са тежко ранени, напълно разрушени са 1500 сгради само в София. Бомбардирани са и [[Враца]], [[Дупница]], [[Скопие]]{{hrf|Гунев|2007|271}}.
 
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента си, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е разисквал възможността за промяна на българската политика, без да поставя никакви предварителни условия с изключение на едно единствено – да бъдат запазени границите на България от преди Втората световна война. От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със [[Съюзници]]те по въпроса за излизането на България от войната.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 35, Folder Bulgarian Peace Feelers</ref>,{{hrf|Гунев|2007|278}}. След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише:

Навигация