Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м
м
През септември 1922 г. след среща с членове на парламента, недоволни от справянето с кризата при [[Чанаккале]], Консервативната партия се оттегля от коалиционното правителство и това води до парламентарни избори през октомври. По време на кампанията Чърчил се разболява от [[апендицит]] и е опериран. За времето си операцията е опасна и болезнена и е необходимо дълго възстановяване. Това силно затруднява предизборната му кампания, а освен това Либералната партия продължава вътрешно да е разединена. Той завършва с едва четвърти резултат в избирателен район [[Дънди]]. Чърчил по-късно отбелязва, че напуснал Дънди „без пост, без място [в парламента], без партия и без [[апендикс]]“<ref name="centre-710"/>. В изборите през 1923 г. той отново се кандидатира за либералите в [[Лестър]] и след това като независим в междинните избори през 1924 г., но постига успех едва в Епинг в парламентарните избори през същата година. Макар и да не е консерватор, той е приет много добре в техните среди поради ораторските си способности и възгледите на конституционалист и анти-социалист. През 1925 г. той официално се завръща в Консервативната партия, коментирайки иронично, че „всеки може да си смени боята, но е нужна известна находчивост да я смениш втори път“<ref name="centre-710"/><ref>{{cite web |title=Winston Churchill and Parliamentary Democracy|publisher=Churchill Society for the Advancement of Parliamentary Democracy|url=http://www.churchillsociety.org/CMS%20-%20Parliamentary%20Democracy.htm|accessdate=4 май 2008}}</ref>.
 
През 1924 г. Чърчил е назначен за [[канцлер на хазната]] (финансов министър) в правителството на [[Стенли Болдуин]] и ръководи връщането на Великобритания към [[златен стандарт|златния стандарт]] през 1925, което се оказва катастрофално, защото води до [[дефлация]], безработица и стачки.<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/events/budget_99/budget_briefing/279928.stm Budget Blunders: Mr Churchill and the Gold Standard (1925)], BBC News. RetrievedПосетен на 02-12- февруари 2007.</ref> Това решение, обявено при приемането на бюджета, е взето след дълги консултации с различни икономисти, включително [[Джон Мейнард Кейнс]] и директора и борда на [[Английска банка|Английската банка]]. По този повод Кейнс пише „Икономическите последици от г-н Чърчил“' (''The Economic Consequences of Mr. Churchill''), твърдейки че връщането към златния стандарт при предвоенния [[Обменен курс|паритет]] (1 паунд = 4.86 долара) би довело до световна депресия. Решението му общо взето е популярно и на него се гледа като на „здрава икономика“, макар че има и противници като [[Макс Айткен]] и Федерацията на британските индустрии<ref>James p. 207</ref>.
 
По-късно Чърчил гледа на това решение като на най-голямата грешка в живота си. Връщането към предвоенния обменен курс и златния стандарт води до нарастване на разходите за производство с около 10% и до индустриален спад. Най-засегната е въглищната индустрия, която вече страда поради преминаването на корабите от въглища към течно гориво. Избухва миньорска стачка, която през 1926 г. прераства в обща стачка и обхваща 6 милиона души. Чърчил е един от най-изявените ѝ противници и нарича стачниците „неанглийски елементи“. Той пише в правителствения вестник ''British Gazette'': „или страната ще пречупи Общата стачка, или Общата стачка ще пречупи страната“. По същото време той твърди, че фашизмът на [[Бенито Мусолини]] е „направил услуга на целия свят, показвайки начин за справяне с подривните сили“ – тоест, счита режима му за „средство против руската отрова“{{hrf|Гунев|2007|132}}. По едно време Чърчил стига дотам, че нарича Мусолини „Римския гений… най-великият законодател сред хората.“<ref>Picknett, Lynn, Prince, Clive, Prior, Stephen and Brydon, Robert (2002). ''War of the Windsors: A Century of Unconstitutional Monarchy'', p. 78. Mainstream Publishing. ISBN 1-84018-631-3.</ref> По-късно, когато Мусолини става съюзник на Хитлер, отношението на Чърчил към него се преобръща и той го нарича „Мусолини чакала“ и „Мусолини свинята“{{hrf|Гунев|2007|133}}.

Навигация