Михаил Сарафов

Михаил Сарафов
	Михаил Сарафов
Министър на народното просвещение
Мандат	29 декември 1880 – 11 май 1881
Назначен от	Александър I Батенберг
Министър-председател
1880 – 1881	Петко Каравелов
1881	Казимир Ернрот
Предшественик	Петко Славейков
Наследник	Константин Иречек
Лична информация
Роден	26 февруари 1854 г. Търново, Османска империя
Починал	13 декември 1924 г. (70 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища
Полит. партия	Либерална партия
Професия	просветен деец • политик
	Народен представител в:; IV ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС
	Портал Политика
	Михаил Сарафов в Общомедия

Михаил Константинов Сарафов е български революционер, политик, просветен деец и дипломат. Член е на няколко правителства като представител на Либералната, а по-късно на Прогресивнолибералната партия – като просветен (1880 – 1881), финансов (1884, 1902 – 1903) и вътрешен министър (1901 – 1902).

Биография

Михаил Сарафов е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. в Търново. Брат е на генерал Иван Сарафов и доктор Георги Сарафов. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875-1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.^[1]

След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година е назначен и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик.^[2]

По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките.^[1]

От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 г. – на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901)^[3] и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев.^[1]

През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904 – 1909) и Истанбул (1909 – 1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.^[1]

Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година.^[4]

Синът му Константин Сарафов също е дипломат.

Памет

На Михаил Сарафов е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Библиография

Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. I. 1893.
Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. II. 1894.
Бюджетите на Княжество България през десетилетието 1879 – 1888. 1894.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 277.
↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 1 януари 1902 г., стр 1.
↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 584.

Васил Кънчов	→	директор на Солунската българска мъжка гимназия (1893 – 1896)	→	Анастас Наумов
Йордан Хаджипетров	→	директор на Солунската българска девическа гимназия (1895 – 1896)	→	Анастас Наумов

[tt-1] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[цачевски-2] Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 277.

[3] Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 1 януари 1902 г., стр 1.

[4] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 584.

[1]

[2]

[3]

[4]