Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2006

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2006 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2006[редактиране на кода]

Латинска Библия от 15 век

Общият увод в Библията е дисциплина от библеистиката, изучаваща най-важните въпроси, свързани с Библията.

Повечето от библейските книги от Стария завет са написани на еврейски език, някои глави от Даниил и Ездра са написани на арамейски език, Мъдрост Соломонова, Втора книга на Макавеите и целият Нов завет са написани на гръцки език. Оригиналите на някои книги – на еврейски или арамейски – са изгубени и са запазени само в превод на гръцки: Юдита, Тобия, Барух, Сирах, части от Даниил и Естир и вероятно Първа книга на Макавеите.

Най-старите преводи от древността са: Septuaginta или Превод на Седемдесетте, готският и Vulgata. още »

Седмица 2/2006[редактиране на кода]

Художествено представяне на черна дупка

Черната дупка е концентрация на маса с толкова силно гравитационно поле, че нейната втора космическа скорост от близки точки е по-висока от тази на светлината.

Съществуването на черни дупки е предвидено в общата теория на относителността. Според нея никаква материя или информация не може да изтече от вътрешността на черна дупка до външен наблюдател, т.е. оттам не може да се извлече никаква маса или да се получи образ или информация за материята, влязла в черната дупка. Квантовата механика допуска някои отклонения от това правило. Съществуването на черни дупки във Вселената е поддържано както от теорията, така и от астрономически наблюдения.

още »

Седмица 3/2006[редактиране на кода]

Страница от ръкописа

Ръкописът на Войнич е тайнствена книга, написана през Средновековието (най-вероятно преди около 500 години) от неизвестен автор, на неизвестен език, с употребата на неизвестна азбука.

За цялото време на своето съществуване в известност, са правени многобройни опити за разшифроване на ръкописа на Войнич, но без успех. Той се е превърнал в Свещения Граал на криптографията, въпреки че не е изключено да е безсмислен набор от знаци.

Книгата е наречена така в чест на търговеца на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в библиотеката на редките книги Бейнеке (Beinecke Rare Book And Manuscript Library) в Йейлския университет.

още »

Седмица 4/2006[редактиране на кода]

Ильо войвода

Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, е български хайдутин и войвода, смятан за национален герой и в Република Македония. Роден е на 28 май 1805 г. в Берово, днес на територията на Република Македония, в семейството на бедния земеделец Марко Попгеоргиев. За Ильо войвода са създадени много народни песни. Той е наричан още Кара Илия, Ильо Беровчанина, Ильо Харамията, Ильо Шопа, Ильо Малашевски, дядо Ильо, капитан Ильо. още »

Седмица 5/2006[редактиране на кода]

Мисал на княз Новак

Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езици в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езици в Автономна област Войводина (Република Сърбия). На него говорят около 4,6 милиона души. Състои се от три диалекта, наречени според изговора на въпросително-относителното местоимение što, kaj и ča: щокавски, кайкавски и чакавски. Хърватският стандартен език е базиран на новощокавския иекавски диалект от западен тип с влияние на другите два диалекта, главно в лексиката.

Хърватският език принадлежи към южнославянската езикова група, която е част от по-широката общност на славянските езици, част от индоевропейското езиково семейство. още »

Седмица 6/2006[редактиране на кода]

Косатка

Косатката (Orcinus orca) е най-големият представител на семейство Делфинови. Среща се във всички океани и е бозайникът с най-голям ареал, след човека. Косатката е хищник и се храни с риба, костенурки, птици, тюлени, акули и дори други млади или дребни китове. Това поставя косатката на върха на морската хранителна верига.

Косатката е единственият вид на род Orcinus. Тя е един от тридесет и петте вида на семейство Делфинови. Както родът на кашалота, Physeter, Orcinus е род с един много разпространен вид без преки генеалогични съседи, поради което палеонтолозите смятат, че косатката е основен кандидат за вид с анагенетична еволюционна история, т.е. еволюция от прародителски видове към видове потомци без разклонения в родословието. Ако е вярно, това би направило косатката един от най-старите видове делфини, като не е изключено тя да е стара, колкото самото семейство, за което се смята, че датира от преди поне пет милиона години. още »

Седмица 7/2006[редактиране на кода]

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи (на италиански Leonardo da Vinci) е знаменит италиански архитект, изобретател, инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и че е всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са Тайната вечеря и Мона Лиза. Той е известен и заради многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останали само на хартия. Освен това той допринесъл за развитието на анатомията, астрономията и инженерството.

Леонардо да Винчи е роден в град Винчи, Италия, като незаконен син на нотариуса Сер Пиеро да Винчи. Майка му Катерина произхожда от селско семейство. Изказвани са предложения, че Катерина е била робиня от Близкия изток, но фактите в подкрепа на това становище са недостатъчни. Малко след раждането на техния син връзката им приключва и не след дълго Катерина сключва брак с Акатабарига ди Пиеро дел Вака от Винчи, който притежава собствена грънчарница и от когото има още пет деца. още »

Седмица 8/2006[редактиране на кода]

Сръбският език се говори от около осем и половина милиона души в Сърбия и Босна и Херцеговина и е официален език в държавното обединение на Сърбия и Черна Гора (бивша Съюзна република Югославия) (около 10,5 милиона жители). На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Република Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите- изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.

Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за иекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). още »

Седмица 9/2006[редактиране на кода]

Филип II

Филип II Огюст (на френски Philippe II Auguste) или Филип II Август e крал на Франция от 1180 до 1223 г., един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Той е син на Луи VII и Адел дьо Шампан.

Филип II Огюст е роден на 21 август 1165 г. в Гонес, близо до Париж. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на 1 ноември 1179 г. в Реймс. Неговите вуйчовци от Шапманската династия се надяват чрез младия крал да установят контрол над властта във Франция. За да избегне тяхното опекунство, Филип на 28 април 1180 г. се жени за Изабела – дъщеря на Балдуин V, граф на Ено, и племенница на Филип, граф на Фландрия. Фландърският граф обещава да даде на краля като зестра земите на Артоа. Когато английският крал Хенри II Плантагенет пристига в Нормандия, вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му Луи VII преговори за разбирателство между двете страни. По този начин Филип II поема фактически контрола над Франция и успява да изолира стремежите на вуйчовците си към властта. още »

Седмица 10/2006[редактиране на кода]

Ноам Чомски

Д-р Аврам Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky), роден на 7 декември, 1928 г., е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт (MIT) и създател на йерархията на Чомски, една Класификация на формалните езици. Извън лингвистичната си дейност, Чомски се описва като либертарен социалист и е широко известен с политическите си книги и статии.

Чомски е роден във Филаделфия, Пенсилвания, син на еврейския учен Уилям Чомски (роден в Украйна) и Елси Чомски-Симоновски (еврейка от Беларус). Започвайки 1945 г. следва философия и лингвистика в Пенсилванския университет при Зелиг Харис, професор по лингвистика, чиито политически възгледи частично споделя. Получава докторска степен от Пенсилванския университет през 1955 г., резултат на научната му работа в Харвардския университет през предишните 4 години. В докторската си работа започва да развива някои от лингвистичните си идеи, разработвайки ги по-късно в книгата си Синтактични структури (1957 г.), може би най-известният му труд в областта. още »

Седмица 11/2006[редактиране на кода]

ФА Премиър Лигата е най-горната дивизия в английския футбол, намираща се над Футболната лига и по-този начин се формира, като главната английска дивизия.

Във ФА Премиър Лигата се състезават най-добрите 20 футболни клуба в английската футболна система. Образува се през 1992 година, когато отборите от тогавашната Първа дивизия се отцепват от Футболната лига, след като подписват договор със сателитната телевизия BSkyB, осигуряващ им значително подобрени доходи от телевизионни права. Новото име представлява обикновено комерсиално реструктуриране и създаване на нова търговска марка, тъй като реално няма никаква промяна в начина на провеждане на състезанието.

В Премиършип се състезават едни от най-добрите играчи в света, включително и много чужденци. Логично, дивизията е и сред най-печелившите в света с общ приход на отборите над 1,3 млрд. паунда според Делойт - над 50% по-богата от втория в класацията - Италианската Серия А. В момента е на второ място в класацията на УЕФА, базирана на представянето на отборите в евротурнирите в последните пет години, зад Испанската Ла Лига, а беше на първо място през сезон 2004-05. още »

Седмица 12/2006[редактиране на кода]

Майн Рид

Томас Майн Рид (Thomas Mayne Reid) (18181883), много по-популярен като Капитан Майн Рид, е един от най-известните британски писатели на 19 век. Неговите живот и кариера са до голяма степен „трансатлантически“. Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Сега обаче той е почти забравен в англоезичния свят, но в много други страни, най-вече в Русия, продължава да е много четен и до днес.

Майн Рид е роден на 4 април 1818 г. в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец — както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция — прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя. още »

Седмица 13/2006[редактиране на кода]

Римският Колизей

Колизеят (на латински Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.

Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.

Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори. още »

Седмица 14/2006[редактиране на кода]

Корица на „Дон Кихот“

Прочутото ранно класическо произведение от испанската литература, сериозното и неукрасено епично стихотворение — Cantar de Mío Cid (Песента на моя герой, XII век), се занимава с живота и делата на националния герой Родриго Диас Де Вивар, наричан Cid Campeador (Лагеруващ герой — войник). През XII век много други епични стихотворения, както и най-старите популярни стихотворения, се появяват в различни провинции на Иберийския полуостров. Първият испански поет, чието име е известно, е свещеникът Гонсало Де Берсео. Под покровителството на крал Алфонсо X (1221–1284), самият той писател, кастилската проза е развита и много работи на арабски и иврит са преведени на кастилски (книжовен испански език).

През XIV век сред най-важните писатели изпъкват имената на Лопес де Аяла, чието стихотворение Rimado De Palacio (Рими от двореца) осмива обичаите на века; Фан Перес Де Гусман, създател на историческия Generaciones y semblanzas (Поколения и биографии); принцът Дон Хуан Мануел, племенник на краля Алфонсо X, чийто Libro de los ejemplos del conde Lucanor et de Patronio (Книга с примерите на граф Луканор и на Патронио) е първата книга с къси истории на испански език; и сатиричният поет Хуан Руис. още »

Седмица 15/2006[редактиране на кода]

Разпространение на берберите в Северна Африка

Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

Берберите са живяли в Северна Африка между Западен Египет и Атлантическия океан от толкова отдавна, отколкото въобще могат да се намерят някакви свидетелства за обитателите на тези земи. Те често са споменавани в древни египетски, гръцки и римски източници. Берберски групи са споменати за първи път писмено от древните египтяни по време на додинастичния период, а по-късно по време на Новото царство египтяните се бият с племената мешвеш и лебу (либийци) по западните си граници. Много египтолози мислят, че от около 945 г. пр.н.е. египтяните са били управлявани от мешвеш имигранти, които основали Двадесет и втората династия на Шошенк I, слагайки начало на дълъг период не берберско управление в Египет. Други изследователи приемат, че произходът на тези династии е друг, например нубийски. Те остават задълго основно население на западната пустиня — византийски хронисти често се оплакват от мазики (амазиги), нападащи отдалечени манастири в онези земи. още »

Седмица 16/2006[редактиране на кода]

Томас Едисън

Томас Алва Едисън (Thomas Alva Edison) (11 февруари 184718 октомври 1931) е американски изобретател и бизнесмен, създал много важни устройства. Той е един от първите изобретатели, приложил принципите на масовото производство при създаване на изобретения.

Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители – Едисън често е критикуван за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, включително в САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет големи филмови студиа, известен като Едисън Тръст.

Американското списание Лайф поставя Едисън на първо място в списъка на „100-те най-важни хора през последните 1000 години“ с твърдението, че неговата електрическа крушка е осветила света, въпреки че първата електрическа крушка е изобретена от Хайнрих Гьобел, който дори не е включен в този списък. още »

Седмица 17/2006[редактиране на кода]

Разположение на Ръжево в България

Ръ̀жево е село в Тракия, в община Калояново, Област Пловдив, България. Официалното му име до 1878 г. е Вържова, име което се среща по някои австрийски и германски карти и през 20 век. Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово, и съответно името на жителите му – ръ̀жовци. Името Ръжово също е фиксирано в някои карти от началото на 20 век. Правилното изписване на името на селото на латиница е Razhevo.

Селото често е бъркано със съседното по-голямо село Ръжево Конаре, основано през първата половина на 17 век от преселници от Северна България и от Ръжево, което е наричано в региона само Конаре, а жителите му – конарци. Села със сходно звучащи имена има и в община Казанлък - Ръжена и в община Маджарово - Ръженово.

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово, на левия, нисък бряг на река Стряма, десен приток на Марица, разделяща Същинска от Сърнена Средна гора. Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е мека, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 °C. Почвата в землището на селото е алувиална. още »

Седмица 18/2006[редактиране на кода]

Националният парк Йосемити

Националният парк Йосèмити (Yosemite National Park) е разположен в окръзите Марипоса и Туолъми, Калифорния, САЩ, на изток от Сан Франциско. Паркът заема територия около 3 080 км2 и се простира по западните склонове на планинската верига Сиера Невада. В националния парк Йосемити се съхраняват девствени алпийски и субалпийски екосистеми, три гори с гигантска секвоя и едни от най-високите в света водопади. Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.

Националният парк Йосемити е създаден на 1 октомври 1890 г. и е трети сред най-старите национални паркове в САЩ. Създаден е с цел съхранение на ресурсите, които допринасят за неговата уникалност и привлекателност. Конгресът признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения, и създава Националния парк Йосемити. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образования. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито. още »

Седмица 19/2006[редактиране на кода]

Николае Чаушеску

Николае Чаушеску (26 януари 1918 - 25 декември 1989 г.) е ръководител на комунистическа Румъния от 1965 до падането на режима му през декември 1989 г.

Николае Чаушеску е роден в село Скорничещ, Окръг Олт, 26 януари 1918 г., в селско семейство. На 11 годишна възраст, след завършването на начално училище, Чаушеску заминава за Букурещ, където започва да чиракува при обущар.

През 1932 г. става член на Румънската комунистическа партия (РКП) – политическа формация, която по това време е в нелегалност. През 1933 г. е арестуван за първи път за комунистическа агитация по време на стачка. През 1934 г. следват нови 3 ареста – за събиране на подписи в подкрепа на освобождаването на железопътни работници, обвинени в комунистическа дейност и др. Заради тези арести е обявен от властите за “опасен комунистически агитатор”, както и за “активен разпространител на комунистически и антифашистки материали”. След освобождаването си от ареста Чаушеску минава за известно време в нелегалност, но през 1936 г. е арестуван отново и този път е осъден на две години затвор. още »

Седмица 20/2006[редактиране на кода]

София е столицата и най-големият град в България. Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм и бивша катедрала на града „Света София“. Към 2009 година регистрираните в София постоянни жители наброяват 1 300 000 души.

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров София и в миналото е била голям и цветущ град.

През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна.още »

Седмица 21/2006[редактиране на кода]

Айфеловата кула, Париж

Париж (на френски: Paris) е столицата и най-големият град на Франция. Градът се намира в меандър на река Сена, която го разделя на две части, Rive Droite (десен бряг) на север и по-малкия Rive Gauche (ляв бряг) на юг. Реката е известна с кейовете, в голямата част озеленени и запазени за разходка, букинистите — продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж е също прочут с големите булеварди, засадени с кестени, като Шанз-Елизе, както и с много архитектурни забележителности.

Градът има около два милиона жители (преброяване през 1999 г.: 2 147 857). Много по-голямата парижка агломерация с диаметър близо 120 км има около 11 милиона жители (преброяване през 1999 г.: 11 174 743). още »

Седмица 22/2006[редактиране на кода]

Андрей Ляпчев

Андрей Тасев Ляпчев е български политик. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е министър-председател на България в 43-тото (1926-1928), 44-тото (1928-1930) и 45-тото (1930-1931) правителство.

Андрей Ляпчев е роден в град Ресен, Македония. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през 18 век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »

Седмица 23/2006[редактиране на кода]

Селска лястовица

Птиците (лат. Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни.

Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който, заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена е от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и е покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото около 37,8—45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). Зрението и слухът са отлични при повечето птици, но обонянието и вкусът рядко са развити.

Размерите им са много разнообразни, като се започне с колибрито, което тежи 2 г при дължина на тялото 2,8 см и размах на крилете 6 см, и се стигне до щрауса с неговите до 200 кг и дължина на тялото 2,6 м, и до странстващия албатрос с размах на крилете до 3,63 м. В недалечното минало са съществували видове, значително по-едри от щрауса, като моата от Нова Зеландия и епиорниса от остров Мадагаскар. още...

Седмица 24/2006[редактиране на кода]

Mars Valles Marineris.jpeg

Марс е четвъртата планета от Слънцето в Слънчевата система. Тя носи името на бога на войната от римската митология Марс поради факта, че изглежда червена на нощното небе. По тази причина е наричана още „Червената планета“. Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос, които са малки по размери, с неправилна форма и за които се счита, че са прихванати от гравитацията на планетата астероиди. Символът на планетата е стилизирано изображение на щита и копието на Марс (♂).

На вид Марс е червеникаво-кафяв. Неговата обща повърхност е почти толкова голяма, колкото общата площ на земните континенти, а масата му е 10 пъти по-малка от земната. Денят на Марс е с продължитеност, близка до тази на земния — 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди.

Атмосферата на Марс е изключително тънка: повърхностното й налягане е едва 750 паскала (0,75% или 133 пъти по-малко от това на земното морско равнище). Тя се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород и вода. През 2003 г. по време на наблюдения от Земята е открит и метан — откритие, потвърдено през март 2004 г. от апарата Марс Експрес Орбитър. още »

Седмица 25/2006[редактиране на кода]

Българи-мюсюлмани, или както се е наложило помаци (на гръцки: Πομάκοι, Помаки, на турски: Pomaklar, Помаклар), е наименование, използвано за обозначаване на няколко общности на Балканския полуостров — в България, Гърция, Република Македония и Турция — които изповядват исляма, и чийто майчин език е българският. Помаците имат българско, гръцко, турско, македонско, албанско и помашко самосъзнание. Традиционно до края на 19 век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за турци. Съответно всички названия на помаците традиционно са екзоними, но днес дял от помаците в България и Гърция се самоидентифицират като „помаци“. Преобладаващата част от живеещите в съвременна България българоезични мюсюлмани, над 130 000, имат българско самосъзнание.

Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.

По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български — например гръцки, сръбски или влашки, но тогава на български винаги се пояснява гръцки помаци (валахадите вижте например Лялево), или сръбски помаци (бошняците) или влашки помаци (вижте Нъте).

Съответно за тези сръбски и гръцки помаци се смята, че са наследници на сърби и гърци християни, приели исляма по време на османското владичество. още »

Седмица 26/2006[редактиране на кода]

Пийнътс („Peanuts“, в превод от английски: „Фъстъци“) е поредица карикатури, създадена, писана и рисувана от американския карикатурист Чарлс М. Шулц, която съществува в периода от 2 октомври 1950 до 13 февруари 2000. Карикатурите са едни от най-популярните и вдъхновяващи в историята. В най-върховия си момент „Пийнътс“ се печата в над 2600 вестника, четени от 355 милиона души в 75 страни, и са преведени на 40 езика. Спомага за установяването на четири-кутийните карикатури като стандартни в САЩ. Все още стари карикатури от поредицата се препечатват в много вестници.

„Пийнътс“ произхожда от „Li’l Folks“ (в превод „малки хора“), седмична поредица карикатури, която излиза в периода 1947-1949 във вестника Сейнт Пол Пайниър Прес, издаван в родния град на Шулц. Когато работата му е забелязана от синдиката „Юнайтед Фийчър Синдикейт“ (United Feature Syndicate), те решават да издават новата поредица, върху която той работи. Тази поредица е подобна на другата, но има основни герои, а не различни безименни образи. Може би името е щяло да бъде запазено, ако не е било толкова близо до това на Малкия Ебнър на Ал Кап и забравената „Little Folks“. За да няма объркване синдикатът се спира на името „Пийнътс“, заглавие, което самият Шулц не харесва. В интервю от 1987 той споделя „Напълно смешно е, няма смисъл, просто объркващо е и няма достойнство - а аз мисля, че моят хумор е достоен.“. още »

Седмица 27/2006[редактиране на кода]

Поглед към Седемте рилски езера

Рила е планина в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Най-високият връх на Рила, Мусала̀, със своите 2925 м е и най-високият на Балканския полуостров. В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиренеите и Етна. От планината извират реките Искър, Марица и Места.

Предполага се, че името Рила идва от тракийски. Най-напред наричали планината Донука, Дунакс, Доунакс (затова римляните я нарекли Донукас монс), а по-късно Роула или Рила, което означава многоводна планина. Названието не е случайно — в Рила има към 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море.още »

Седмица 28/2006[редактиране на кода]

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена.

Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е считан за велик владетел.

Европейските хуни вероятно са западен клон на хунну (匈奴), група номадски племена обитавали на север от тогавашен Китай и изтласкани през 3 век към Средна Азия. Благодарение на военното си превъзходство, дължащо се на извънредната им тактическа мобилност, наличието на най-голямата конна армия в региона и оръжия като хунския лък, от средата на 4 век хуните започват да подчиняват народите в степната зона от Волга до Панония и се превръщат в заплаха за вече разделената на две Римска империя. още »

Седмица 29/2006[редактиране на кода]

Венера

Венера е втората по ред планета от Слънцето и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла).

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата ѝ елонгация е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и непосредствено след залез. Обикновено тогава е най-яркото небесно тяло (след Луната и Слънцето, разбира се) и затова понякога бива считана за звезда и наричана „Зорница“ и „Вечерница“.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (). още »

Седмица 30/2006[редактиране на кода]

Таратор

Тараторът е студена супа, характерна за българската кухня.

Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън. Към тях по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Прави се и вариант на таратора без кисело мляко – само с оцет и вода, както и т.нар. сух таратор, който се прави без вода, само с кисело мляко (най-често добре изцедено, за да се сгъсти). Подобна е рецептата на зимната салата Снежанка, която се прави с изцедено кисело мляко и кисели краставички. още »

Седмица 31/2006[редактиране на кода]

Б. Б. Кинг (на английски B.B.King) е известен американски блус китарист, композитор и певец. Една от запазените марки на Б. Б. Кинг е, че кръщава китарите си „Lucille“- традиция, започнала през 50-те години на 20 век.

Б. Б. Кинг е роден като Райли Б. Кинг на 16 септември 1925 г. в Ита Бена, Мисисипи. Прекарва по-голяма част от детството си, заедно с майка си и баба си на плантацията за памук. Той разказва, че е получавал по 35 цента за всеки 45 kg памук, преди да открие и другите си заложби. В ранна възраст той попива музиката на блус артисти като Т-Боун Уокър и Лони Джонсън и джаз-изпълнители като Чарли Крисчън и Джанго Рейндхард. Скоро Кинг започва да развива собствените си музикални умения, пеейки госпъл в местната църква. още »

Седмица 32/2006[редактиране на кода]

Разположение на Ръжево в България

Ръ̀жево е село в Тракия, в община Калояново, Област Пловдив, България. Официалното му име до 1878 г. е Вържова, име което се среща по някои австрийски и германски карти и през 20 век. Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово, и съответно името на жителите му – ръ̀жовци. Името Ръжово също е фиксирано в някои карти от началото на 20 век. Правилното изписване на името на селото на латиница е Razhevo.

Селото често е бъркано със съседното по-голямо село Ръжево Конаре, основано през първата половина на 17 век от преселници от Северна България и от Ръжево, което е наричано в региона само Конаре, а жителите му – конарци. Села със сходно звучащи имена има и в община Казанлък - Ръжена и в община Маджарово - Ръженово.

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово, на левия, нисък бряг на река Стряма, десен приток на Марица, разделяща Същинска от Сърнена Средна гора. Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е мека, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 °C. Почвата в землището на селото е алувиална. още »

Седмица 33/2006[редактиране на кода]

Улица в Дойран в началото на 20 век

Дойран е исторически град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война. Днес името Дойран носят три села:

  • курортното село Стар Дойран (800 жители), център на Община Дойран в Република Македония, разположено на мястото на историческия град,
  • възникналото след Първата световна война година село Нов Дойран (1200 жители) в Република Македония, разположено на 5 километра северно от стария град,
  • село Дойран (183 жители), център на Дем Дойран в Ном Кукуш в Република Гърция, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.

Дойранската котловина е разположена в югоизточния край на Република Македония и Северна Гърция. Обградена е от планините Беласица от север, Круша от изток и ниските ридове Кара тепе, Дуб и Поския от запад. Най-ниските части на котловината са заети от Дойранското езеро. Между езерото и първите склонове на Беласица е разположена местността Гльолбаш или Главата на езерото (днес в Гърция), през която текат реките Коджа Су, Николичка и Поповска. Към котловината водят два прохода - от изток Дуат тепе (между Беласица от север и Круша от юг) и от запад Дервент. Котловината е отворена от юг и в нея преобладава средиземноморският климат с топло и сухо лято и меки зими. Поради този климат в котловината растат всякакви житни и зеленчукови растения и средиземноморските овошки, като смокини. Езерото е богато на риба - червеноперка, сом и други. още »

Седмица 34/2006[редактиране на кода]

Цвят на шафранов минзухар

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.

Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Той съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е много търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината.

Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин от 12 век „safran“, който идва от латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от арабската дума „asfar“ (أَصْفَر), която означава „жълт“ чрез паронимното „za‘faran“ (زَعْفَرَان), името на подправката на арабски. още »

Седмица 35/2006[редактиране на кода]

Grand Palais, Париж

Ар нуво (от фр. art nouveau: „ново изкуство“) е стил в изкуството и дизайна, достигнал своя връх през 90-те години на 19 век. Отличава се с изобразяването на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; любовта към асиметрията; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широката употреба на нови и често скъпи материали; вниманието към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Ярко характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми - ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила Модерн, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Силно засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. още »

Седмица 36/2006[редактиране на кода]

Full Moon Luc Viatour.jpg

Луната е единственият естествен спътник на Земята. Нейният символ е полумесец ().

Средното растояние между Луната и Земята е 384 403 километра. Лунният диаметър е 3476 километра.

За Луната е характерно синхронно въртене, поради което само едната й страна (или нейната „близка страна“) е видима от Земята. Другата й страна („далечната страна“ или „обратната страна“) остава винаги скрита от земния наблюдател освен малки части в близост до хоризонта вследствие на лунната либрация. Далечната страна на Луната е била напълно непозната за човечеството преди космическата ера. Синхронното въртене на Луната е резултат от действието на приливните сили на Земята, които са намалили значително ъгловия момент на Луната скоро след нейното формиране. още »

Седмица 37/2006[редактиране на кода]

Долината на царете, Луксор

Долината на царете или Уади ел-Мулук (وادي الملوك) на арабски, е долина в Египет, където са гробниците (хипогеи) на фараоните от Новото царство — от Осемнадесета до Двадесета династии.

Долината е използвана от около 1539 г. пр.н.е. до 1075 г. пр.н.е. и в нея има 61 гробници, като първата (най-старата) е на Тутмос I (открита през 1899 г.) и от Тутмос III, с изключение на Ехнатон, всички фараони от Осемнадесета, Деветнадесета и Двадесета династии са погребвани тук. Последната гробница е на Рамзес X или XI. още »

Седмица 38/2006[редактиране на кода]

Джордж Вашингтон

Джордж Вашингтон (на английски George Washington) e американски политик и генерал, първи президент на Съединените щати, наричан още „Баща на своята страна“. Той е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Войната за независимост (17751783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.

За ролята, която играе в спечелването и осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон не се опитва да я задържи, с което дава пример за следващите поколения световни водачи. още »

Седмица 39/2006[редактиране на кода]

Превземането на Йерусалим, 1099

Първият кръстоносен поход е обявен през 1095 от папа Урбан II с цел да се отнеме свещения град Йерусалим и християнските Свети земи от мюсюлманите. Започнал като призив за помощ, той бързо се превръща в цяла миграция и завоевание на територии извън Европа. Както рицари, така и селяни, от различни страни на Западна Европа, без особено централно ръководство, поемат по суша и море към Йерусалим и превземат града през юли 1099, създавайки Йерусалимското кралство и останалите Държави на кръстоносците. Макар че тези завоевания издържат по-малко и от два века, Походът е повратна точка в експанзията на западната мощ и е единственият кръстоносен поход, за разлика от многото следващи, който постига поставената си цел. още »

Седмица 40/2006[редактиране на кода]

Според теорията за Големия взрив Вселената произлиза от безкрайно плътна и физически парадоксална сингулярност.

Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие и форма на Вселената. Основната идея е, че общата теория на относителността може да бъде комбинирана с наблюденията за раздалечаване на галактиките, за да се екстраполира състоянието на Вселената назад и напред във времето. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност.

Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в крайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката. още»

Седмица 41/2006[редактиране на кода]

Международната система единици, съкращавана SI, е най-широко използваната система от единици в целия свят. Заедно с по-старата система сантиметър-грам-секунда, SI е наричана понякога "метрична система".

Единиците на системата SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (Bureau International des Poids et Mesures, BIPM). Името на системата е дадено през 1960 г.

Международната система SI е изградена върху седем основни единици като килограма и метъра. Чрез тях се определят различни производни единици. Системата също определя някои представки, чрез които се образуват кратни или дробни на единиците. Например представката кило означава хиляда пъти по-голямо, така че километърът е равен на 1 000 метра; представката мили означава хиляда пъти по-малко, така че милиграмът е равен на 1 / 1000 от грама и т.н. още»

Седмица 42/2006[редактиране на кода]

Македонският език е официален в Република Македония. Ползва се от около 2 млн. души. Числи се към източната група на южнославянските езици.

Като политически факт македонският език съществува от 1945 г., когато е кодифициран и обявен за официален език на Народна Република Македония, тогава съюзна република в Югославия. От същото време води началото си и македонското езикознание.

Македонският е най-близко сроден с българския език, както в лексикално, така и в морфологично отношение:

  • при имената липсват падежи, категорията определеност се изразява чрез задпоставен член;
  • при прилагателните имена сравнителна степен се образува с помощта на частицата по, която според македонския правопис се пише слято: подобар (по-добър), поголем (по-голям);
  • при глаголите, за разлика от останалите славянски езици, има развита система от глаголни времена и наличие на несвидетелски (преизказни) форми. още »

Седмица 43/2006[редактиране на кода]

Надпис върху камък на простонароден латински в Помпей

Простонароден латински език или вулгарен латински (на латински sermo vulgaris) е общо наименование на местните диалекти на латинския език, говорени най-вече в западните провинции на Римската империя, преди да се развият в ранните романски езици. Смята се, че около девети век на базата на простонародния латински окончателно се оформят отделните романски езици.

Този разговорен латински се отличава от книжовния език на класическия латински по своето произношение, лексика и граматика. Някои особености на простонародния латински се появяват чак през късния период на империята. Други съществуват много по-рано в разговорния латински или поне в неговите най-силно отличаващи се от стандартната форма диалекти. Данните сочат, че говоримият латински се е разпаднал на различни раздалечаващи се диалекти към края на империята, и тъй като никой не е транскрибирал фонетично ежедневната реч на латиноговорящите през посочения период, изследвателите на простонародния латински трябва да го изучават по косвени данни. още»

Седмица 44/2006[редактиране на кода]

Planet Mercury - GPN-2000-000465.jpg

Меркурий е най-близката до Слънцето и предпоследната по размери планета в Слънчевата система. Видимата величина на планетата варира между −0,4 и 5,5; Меркурий се наблюдава винаги в непосредствена близост до Слънцето и поради това рядко бива наблюдаван с телескопи (най-голямата му елонгация е 28,3°). Меркурий няма естествени спътници. Единственият досега космически апарат посетил планетата е Маринър 10 (197475 г.), който успява да заснеме само около 40–45% от повърхността на планетата.

Планетата носи името на бога Меркурий от римската митология. Астрономическият символ на Меркурий е окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре (). Този символ представлява стилизирано изображение на жезъла на Меркурий. До 5 век пр.н.е. при сутрешното си явление планетата е била известна под името Аполон, а при вечерното — под името Хермес. Смята се, че Питагор се е досетил, че става въпрос за едно и също небесно тяло. още»

Седмица 45/2006[редактиране на кода]

Солунската гимназия 1888-1889 година.

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през 1880 г. в град Солун и съществува до 1913 г.

Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 г. в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“, Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония — Класическата гимназия в Битоля (където през 1899 г. се премества класическият отдел на Солунската гимназия), педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници. още»

Седмица 46/2006[редактиране на кода]

InternationalSpaceStationPatch.png

Международната космическа станция (МКС) (англ. International Space Station, ISS) е съвместен проект на 6 космически агенции.

Космическата станция лети по орбита около Земята на височина от приблизително 360 km, вид орбита, обикновенно определян като ниска околоземна орбита. (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята станцията прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до юни 2005 станцията е направила над 37 500 пълни обиколки. още»

Седмица 47/2006[редактиране на кода]

Лед Цепелин е британска рок група, създадена през 1968 от родения в Хестън, Мидълсекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката след Бийтълс, положила основите на хард рока и хеви метъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им неочаквано за времето си мощно звучене.

Много критици определят музикалния им стил като "хеви блус рок". В текстово отношение Цепелин също въвеждат нещо ново, интегрирайки голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията на албумно ориентирания рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл банди специфично и отличително звучене във всеки отделен албум. още»

Седмица 48/2006[редактиране на кода]

Евфемизмът е дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият възнамерява да избегне дума или фраза, която за слушателя или читателя звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.

Когато дадена фраза се използва като евфемизъм, тя често става метафора, чието буквално значение е изгубено. Евфемизмите често се използват за прикриване на неприятни или дразнещи понятия, дори и оригиналният термин за тях да не е непременно неприятен или дразнещ. Този вид евфемизъм се използва във връзките с обществеността и в политиката, където понякога се нарича „двойна реч“. Също така, съществуват и евфемизми от суеверие, основани (съзнателно или несъзнателно) върху схващането, че думата има сила да донесе нещастие, както и религиозни, основани на схващането, че някои думи са свещени и неприкосновени или че някои думи излагат на духовна опасност (табу; вижте Етимология и Религиозни евфемизми по-долу). още»

Седмица 49/2006[редактиране на кода]

Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи-пи-ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата „NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“.

Системата се състои от минимум 24 спътника, разположени в 6 орбити на височина около 20 000 километра и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя. още»

Седмица 50/2006[редактиране на кода]

Помпе́й (на латински Pompeii, на италиански Pompeï) е античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след избухването на Везувий през 79 година. Градът е открит през 1748 година, когато са проведени и първите археологически разкопки. В момента е музей под открито небе.

Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. През 1 пр.н.е. градът влиза в Римската държава. Когато Везувий изригва през 79 г. градът е засипан с пепел, но остава напълно запазен. След преоткриването му през 18 век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град.

Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполския залив. Изграден е върху възникнало при по-раншно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 м), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий. още»

Седмица 51/2006[редактиране на кода]

Ганеша, още познат като Ганапати, е божество в индийската митология. Ганеша е син на Шива и Парвати и съпруг на Бхарати, Ридхи и Сидхи. Нарича се още винааяка или винаягар на Тамилски, винааякуду на Телугу. Изобразяван е като бог в червено или жълто с дебел корем, с четири ръце и глава на слон с един бивник, яздещ или придружен от мишка. Обикновено пред името му се слага индуската титла за уважение – Шри.

Той е повелителят на мъдростта, интелекта, обучението, разсъдливостта, късмета и щастието, врати, порти, входове, домакинството и писането. Той е унищожител на пречките и като такъв е нормално да бъде призован преди всяко начинание с формула като тази: Аум Шри Ганешая Намах (Привет на името на Ганеша) или подобна. още»

Седмица 52/2006[редактиране на кода]

Франклин Рузвелт

Франклин Делано Рузвелт (Franklin Delano Roosevelt) е 32–ият президент на САЩ (19331945). Имал е най–дългия мандат и е единственият президент, който е избиран повече от два пъти за тази длъжност, като е една от основните фигури в историята на 20 век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болест, която го прави инвалид, застава начело като движеща сила на реформите. Неговите приятели и семейство го наричат Франк. В обществото е познат най–често като ФДР. Той е един от най–популярните американски президенти, води страната и нацията при справяне с Голямата депресия и Втората световна война.

Рузвелт е роден на 30 януари 1882 година в Хайд парк, Ню Йорк. Баща му Джеймс Рузвелт е заможен собственик на недвижими имоти и вицепрезидент на компанията „Железници Делуеър – Хъдсън”. Семейство Рузвелт живее в Ню Йорк повече от 200 години: Клеас ван Рузвелт роден в Хаарлем Нидерландия, пристига в Ню Йорк около 1650 го. (тогава града се е наричал Ню Амстердам). През 1788 Исаак Рузвелт е член на конвента на Покипси, който гласува за одобрението на американската Конституция, факт, с който неговия пра-пра-внук Франклин много се е гордеел. още»