Ивреа

Ивреа Ivrea
Старият мост и реката Дора Балтеа
Ивреа 45.467379, 7.874797 Ивреа
Страна	Италия
Регион	Пиемонт
Провинция	Метрополен град Торино
Площ	30,11 km²
Надм. височина	255 m
Население	22 532 души (2025)
Кмет	Матео Кианторе (коалиция) от 15.5.2023 г.
Основаване	100 г. пр. н. е.
Покровител	Свети Савин, 7 юли
Пощенски код	10015
Телефонен код	0125
МПС код	TO
Официален сайт	www.comune.ivrea.to.it
Ивреа в Общомедия

Ивреа, индустриален град на XX век
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Фабрика на Оливети
Местоположение в Метрополен град Торино45.467379, 7.874797
В регистъра	Ivrea, industrial city of the 20th century
Регион	Европа и Северна Америка
Място	Италия
Тип	културно наследство
Критерии	iv
Вписване	2018 (42-ра сесия)  (Неизвестна сесия)
Координати	45°27′27″ с. ш. 7°52′09″ и. д.45.4575° с. ш. 7.869167° и. д.45.4575, 7.869167
Ивреа, индустриален град на XX век в Общомедия

Иврèа (на италиански: Ivrea, Ivréa на пиемонтски език, Ivreja на канавезски диалект) е град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 253 метра надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението му е 22 532 жители, от които 2203 са чужди граждани.

Градът е известен с Историческия си карнавал – един от най-старите в Италия – и с характерните портокалови битки.

Ивреа е родното място на пишещите машини „Оливети“. Именно инженерите на компанията създават първия персонален компютър в света – „Програма 101“.

От 1 юли 2018 г градът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под наименованието „Индустриален град на XX век“, благодарение на уникалната си индустриална архитектура от периода на Оливети.

В Ивреа, в канала на река Дора Балтеа, се провеждат международни и национални състезания по кану и каяк.

Градът е разположен в подножието на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“ – най-голямото мореново образование в Европа от Неозоя. В района се намира Природният парк на Петте езера, включващ езерата Сирио, Пистоно, Лаго Неро, Кампаня и Сан Микеле.

През Ивреа преминава поклонническият път „Виа Франчиджена“ (Via Francigena).

Ардуин от Ивреа е първият местен крал на Италия, назначен през 1002 г. и коронясан на 15 февруари същата година.

Замъкът на Ивреа е построен през XIV век по заповед на Амадей VI Савойски („Зеленият граф“), който участва в Савойския кръстоносен поход по българското Черноморие.

Ивреа е литературна столица на Италия за 2022 г.

На 16 km oт града се намира село Боргомазино, едно от местата, в които се заселват прабългари.

География

Ивреа е важна пресечна точка за пътуващите от основните градове на Северна Италия към автономната област Вале д'Аоста. Градът се намира на 45 km от Торино, на 102 km от Милано и на 141 km от Генуа.

Считан за столица на Канавезе – исторически и географски район на Пиемонт – Ивреа е разположен в центъра на област, оформена от големия плейстоценски ледник на Дора Балтеа. След оттеглянето му след последното заледяване около 9700 г. пр.н.е., ледникът оставя след себе си територия, богата на моренови езера, които и днес обграждат града: езерото Сирио, езерото Сан Микеле, езерото Пистоно при Монталто Дора, Черното езеро (Лаго Неро) между Монталто Дора и Боргофранко д’Ивреа, както и езерото Кампаня при селата Кашинете д’Ивреа и Киаверано. Към тях се прибавят езерото Кандия близо до Кандия Канавезе и езерото Вивероне в провинция Биела.

Географският район около Ивреа се характеризира с мореновия релеф Ла Сера ди Ивреа – най-голямото мореново образувание в Европа от Неозоя и част от Мореновия амфитеатър на Ивреа. Хълмът се простира в почти права линия на повече от 25 km в Паданската низина – от село Андрате до градчето Каваля (провинция Биела). Той очертава северната граница на Канавезе, докато западната граница е определена от най-стария национален парк в Италия – Гран Парадизо.

През града тече реката Дора Балтеа, приток на най-голямата река в Италия – По.

През 1468 г., по волята на Йоланда Френска, е построен Каналът на Ивреа, предназначен за напояване на оризищата в провинция Верчели и за воден транспорт между Ивреа и Верчели.

Административно деление и население

Градът има следните подселища (на итал.: frazioni) и местности (на итал. località): Торе Балфредо, Сан Бернардо д'Ивреа, Кантон Стимоцо, Джилио, Ла Роса, Мейна, Морети, Паризе и район Кампасо.

Градът е разделен на 26 квартала и района: Сан Грато, Кантон Веско, Кантон Виня, Ла Сака, Белависта, ул. „Миниере“-ул. „Йервис“, зона Порта Торино-ЖП гара-Автобусна гара-ул. „Дора Балтеа“, Боргето, Исторически център, Крист, Порта Аоста-Сант Антонио, Сан Пиетро Мартире, ул. „Сант'Улдерико“, Лаго Сирио, Прафаджоло, Кантон Габриел, Лаго Сан Микеле, Монтодо-Монте дела Гуардия, Порта Верчели, Сан Лоренцо, Ла Фиорана, Сан Джовани, Кантон Джильо, Ла Форначе, Торе Балфредо и Сан Бернардо.

Градът граничи със следните 13 общини: Банкете, Салерано Канавезе, Павоне Канавезе, Фиорано Канавезе, Кашинете д'Ивреа, Монталто Дора, Киаверано, Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Романо Канавезе, Страмбино, Вестиние.

Към 1 януари 2025 г. населението на града е 22 532 жители, от които 2203 са чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 771 души, Албания – 119 души и Мароко – 238 души; има и 19 български граждани.

Топоним

Името на римската колония Епоредия (Eporedia), основана през 100 г. пр.н.е., произлиза от келтските думи epos („кон“) и redo („яздя“, „водя каруца“). То подчертава връзката на този древен град с конете – традиция, която се запазва и до днес. По време на патронния празник на Ивреа, посветен на Свети Савин и честван на 7 юли, се провежда голям панаир на коне. И през XXI век жителите на града се наричат „епоредиезци“, а не „ивреитяни“.

Впоследствие името на града приема различни форми: Yporeia, след това Ivreia, а накрая – Ivrea. В средновековните документи се срещат и варианти като Castrum Evriae, Eborgia и Yporegia.

История

Античност

Келтските народи, обитавали района преди римското нашествие, дават най-древното известно име на Ивреа - Епоредия. Древните римляни, стремящи се да установят контрол над предпланинските области и алпийските проходи, предприемат завоевателни кампании, но първоначално претърпяват тежко поражение от местното келтско племе на саласите.

През 100 г. пр.н.е., с цел защита на търговските пътища през Северна Италия към Алпите, римляните основават колонията Епоредия, която се превръща във важен център на търговията и услугите в региона през римската епоха.

Първото засвидетелствано споменаване на епископ на Ивреа датира от 451 г., когато Евлогий се подписва като участник в църковния събор в Милано.

Средновековие

След падането на Западната Римска империя и последвалите варварски нашествия Ивреа запазва значима роля в политическата и църковната структура на региона. През VI – VII век градът е столица на Херцогство Ивреа, част от Лангобардското кралство, и в него влизат епархиите на Ивреа и Верчели.

През 754 г. в близост до града франкският крал Пипин III побеждава лангобардския крал Айзтулф. От 800 г. Ивреа става част от Франкската империя, която контролира голяма част от Пиемонт, включително и Канавезе. На 24 юни 801 г. градът е посетен лично от Карл Велики. През 825 г. неговият наследник Лудвиг Благочестиви основава в Ивреа studium (университет) и го поверява на епископа.

С края на Каролингския период Гуидо Сполетски създава Маркграфство Ивреа, което през 888 г. предоставя на своя приближен Анскар I. Анскар I поставя началото на династията на Анскаридите, по-късно известна като „Дом Бургундия-Ивреа“. От този род произлизат трима крале на Италия, управлявали като маркграфове на Ивреа: Беренгар II, неговият син Адалберт II и неговият племенник Ардуин.

Ардуин от Ивреа – крал на Италия

В началото на XI век историята на Ивреа е белязана от две ключови фигури: Вармонд Арборийски и Ардуин от Ивреа. Вармонд е назначен за епископ на Ивреа през 969 г. от император Ото II и до смъртта си през 1010 г. допринася значително за културното, религиозното и художественото развитие на града. Ардуин, който става маркграф на Ивреа през 989 г., се превръща в символ на стремежа към местна автономия и независимост от императорската власт. През 1002 г. той е коронясан за първи местен крал на Италия. Известна е и продължителната му вражда с епископ Вармонд: последният го анатемосва, а Ардуин нееднократно го прогонва от епископското седалище.

След смъртта на Ардуин през 1015 г. Маркграфство Ивреа е разпуснато от император Конрад II Франконски. Въпреки това наследниците на Ардуин запазват владения в района и поддържат тесни връзки с Маркграфство Торино, като следват политика на активно противопоставяне на външната императорска власт. През 1026 г. Ивреа е завладяна от император Конрад II, тогавашен крал на Италия.

През следващите десетилетия контролът над Ивреа е предмет на борба между наследниците на Ардуин, епископите-графове и нововъзникналата комуна, създадена през XI век. Императорската власт предоставя на комуната редица привилегии, сред които правото да сече монети, да събира данъци и да назначава градски управители.

През втората половина на XII век Ивреа води поредица от войни с Верчели, породени от стремежа на последния към териториално разширяване и от споровете относно пътните такси върху стоките, преминаващи от Алпите през Вале д'Аоста.

През 1178 г. император Фридрих I Барбароса, следвайки политиката си за укрепване на имперската власт в Северна Италия, назначава своя приближен маркиз Раниери ди Биандрате за управител на Ивреа. Управлението му предизвиква остър конфликт с духовните и гражданските власти в града, а в периода 1193–1195 г. избухва всенародно въстание, довело до прогонването му и до разрушаването на стария замък „Св. Маврикий“, известен сред населението с презрителното прозвище „Кастелацо“.

През 1238 г. Ивреа, заедно с други градове в Пиемонт, се заклева във вярност на императора на Свещената Римска империя и крал на Сицилия Фридрих II. През 1248 г. императорът се съюзява със Савойската династия и назначава Томас I Савойски за свой имперски викарий (наместник), като му предоставя териториите на Канавезе, включително и тези на Ивреа.

От XIII век нататък Ивреа се утвърждава като свободна средновековна комуна, в която се обнародват местни закони. От 1266 г. градът преминава под властта на Вилхелм VII, маркграф на Монферат от династията Алерамичи, който възстановява замъка „Свети Маврикий“ като символ на феодалната власт. Комуната е принудена да приеме за губернатор (подест) негов васал, макар и задължен да управлява в съответствие със статутите на града.

През 1271 г. властта на Вилхелм VII е прекъсната за кратко от управлението на краля на Сицилия Шарл I Анжуйски. Замъкът „Свети Маврикий“ е окончателно разрушен през 1305 г. при наследника на Вилхелм – Джовани I.

Ивреа запазва статута си на свободна комуна до 15 ноември 1313 г., когато се заклева във вярност на Савойската династия.

Статуята на Зеления граф в Торино, дело на Пеладжо Паладжи (XVIII век).

През 1347 г. Лукино Висконти от Милано помага на маркиза на Монферат Джовани II да възстанови властта си над Ивреа. В последвалия кофликт, в който се намесва и Църквата, градът е поделен през 1349 г. между Джовани II и Амадей VI Савойски, граф на Савоя. През 1356 г. господарят на Пиемонт Жак Савойски-Ахая успява временно да установи контрол над Ивреа, но скоро е победен от Амадей VI Савойски („Зеленият граф“). В периода 1357–1358 г. той е единственият безспорен владетел на града и изгражда нов замък, разположен между традиционните центрове на властта – катедралата, Епископския дворец и Общинската палата.

През 1365 г. Амадей VI е назначен за имперски викарий от император Карл IV – титла, предоставяна само на особено влиятелни владетели. Той приема и титлата „маркграф на Ивреа“, която остава в Савойската династия и за неговите наследници. Амадей VI участва и в Савойския кръстоносен поход, включително във военните действия на Балканите и в България (1366–1367).

През XIV век Савойците, след продължителни вътрешни борби за укрепване на властта, се изправят пред голямото всенародно въстание на Тукините (Tuchinaggio). То обхваща значителни части от Канавезе и достига своя край в Ивреа през 1391 г., когато по инициатива на граф Амадей VII Савойски („Червения граф“) е подписана умиротворителна конвенция. С това приключва т.нар. „златен век“ на Ивреа, а през следващите столетия градът постепенно придобива все по-изразен провинциален характер.

След смъртта на „Червения граф“ настъпилата властова криза в Савоя е използвана от маркграфа на Монферат Теодоро II. Той наема кондотиера Фачино Кане, чиито войски между 1393 и 1400 г. опустошават множество селища в Канавезе, нанасяйки сериозни щети на региона.

XV – XVI век

През XV век властта на Савойската династия нараства все повече: през 1416 г. Амадей VIII Савойски получава титлата „херцог“ от император Сигизмунд Люксембургски, през 1418 г. Савойската династия получава териториите на принцовете на Ахая, а през 1432 г. им се подчиняват и маркизите на Монферат. С изключение на кратки периоди на испанска и по-късно френска окупация (1536–1559), Ивреа остава под контрола на Савойците през целия период от XV до XVIII век.

Херцогиня Йоланда Френска, регентка между 1472 и 1478 г., често пребивава в замъка на Ивреа и нарежда той да бъде украсен със стенописи, свидетелстващи за културния разцвет на двора.

В края на XVI век, като признание за търговското и стратегическото значение на града, херцог Емануил Филиберт Савойски поставя Ивреа начело на нов териториален окръг.

XIX – XX век

На 26 май 1800 г. Ивреа посреща Наполеон Бонапарт и неговите победоносни войски. По време на френското управление градът става столица на Департамент Дора, създаден през 1801 г. като един от петте департамента, на които е разделен Пиемонт. На 12 април 1801 г. Пиемонт е определен за 27-и френски военен участък, а на 21 септември 1802 г. е преобразуван във френски регион под името Au delà des Alpes.

През 1815 г., след падането на Наполеон и по време на Реставрация на Бурбоните, Ивреа – както и останалата част от Пиемонт – е върната под властта на Савойската династия при Виктор-Емануил I – крал на Сардиния.

От 1859 до 1927 г. градът е столица на едноименния окръг, един от петте административни окръга, на които е разделена област Торино в рамките на Кралство Италия. През XIX век, след края на френската окупация, започва разрушаването на старите укрепления и оформянето на нови градски зони: религиозен център, граждански център, квартали за занаятчийска и търговска дейност, както и жилищни райони.

Фонтан на Камило Оливети в Ивреа

В началото на XX век Ивреа се превръща в значим индустриален център с основаването през 1908 г. на Първата национална фабрика за пишещи машини „Оливети“, създадена от инженер Камило Оливети. Компанията постепенно се разраства и поставя основите на индустриалната и социална трансформация на града през следващите десетилетия.

През 1927 г. Ивреа, заедно със 112 общини от Горно Канавезе, е присъединена към Вале д'Аоста за образуването на новата област Аоста. След края на Втората световна война, през 1945 г., градът отново е включен в област Торино.

В края на 80-те години, със закриването на голяма част от производствените мощности на Оливети, икономиката на Ивреа претърпява сериозен спад. Няколко години по-късно градът се превръща в седалище на мобилната телекомуникационна компания „Водафон Омнител Италия“.

Индустриален град на XX век

През лятото на 2018 г. Ивреа става 54‑тият италиански обект, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Обектът обхваща 27 сгради и архитектурни комплекса на компанията Оливети, проектирани от водещи архитекти на XX век и изградени в периода 1930–1960 г. Те представляват материален израз на модерна концепция за индустриални отношения и служат като модел за индустриален град, съответстващ на ускорените процеси на индустриализация в началото на XX век.

Индустриалният град на Ивреа отразява и идеите на Движението за общността (Comunità), основано в града през 1947 г. Движението е вдъхновено от възгледите на Адриано Оливети за нов административен и политически ред, основан на общността и на икономически модел, който поставя акцент върху колективната визия за отношенията между работниците и производствените структури.

Западен жилищен блок, известен като Талпония – подземен жилищен комплекс в Ивреа, дело на архитектите Габети и Д'Изола.

Сградите са част от безплатния Музей на модерната архитектура на Ивреа на открито.

Икономика

Известната компания „Оливети“ е основана в Ивреа през 1908 г. от Камило Оливети - италиански предприемач и инженер.

В сферата на земеделието се произвеждат зърнени храни, пшеница, фураж и грозде; развъждат се говеда, свине, овце, кози, коне и домашни птици. Промишлеността се състои от компании, работещи в секторите: хранително-вкусова промишленост, машиностроене, производство на офис машини, компютри и ИТ системи, електроника, прецизни и строителни инструменти. Третичният сектор се състои от добра търговска мрежа, както и набор от услуги, които включват банкиране, застраховане, недвижими имоти и ИТ.

Забележителности

В Ивреа ясно се разграничават две основни градски зони: Старият град и Индустриалният град. В Стария град са съсредоточени паметниците от римската и средновековната епоха, както и архитектурни свидетелства от Ренесанса и Барока. Индустриалният град, от своя страна, обединява сградите и комплексите, свързани с индустриалното развитие на Ивреа през периода на дейността на компанията „Оливети“.

Военна архитектура

Замък на Ивреа

Кула на замъка в Ивреа

Наречен от италианския поет Джозуе Кардучи „замъкът с червените кули“, замъкът на Ивреа (на италиански: Castello di Ivrea) е издигнат през 1358 г. по нареждане на херцог Амадей VI Савойски. В различни периоди той изпълнява разнообразни функции.

Построен изцяло от тухли, с трапецовиден план и четири кръгли кули, разположени в ъглите, замъкът първоначално е замислен като отбранително укрепление. С развитието на огнестрелното оръжие обаче се оказва неспособен да устои на артилерийски обстрел и постепенно губи военната си роля. През 1676 г. мълния поразява една от кулите, използвана като склад за боеприпаси, което води до нейното разрушаване; тя никога не е възстановена.

В следващите векове замъкът служи и като затвор. Днес той периодично се използва за изложби и културни събития и е отворен за посещения.

Религиозна архитектура

Катедрала „Успение Богородично“

Фасадата на Катедралата на Ивреа

Катедралата на Ивреа, посветена на Успение Богородично (на италиански: Cattedrale di Santa Maria Assunta), се намира във високата част на града, в непосредствена близост до замъка. Храмът съчетава елементи от различни архитектурни епохи: романска крипта, деамбулаторий и камбанарии, барокови сводове и купол, както и неокласическа фасада. Построен е върху основите на палеохристиянска базилика от края на IV – началото на V век. В началото на X век епископът на Ивреа Вармонд Арборийски извършва значително преустройство, следвайки симетрията на раннохристиянската постройка и утвърждавайки своята власт в конфликта с маркграф Ардуин.

В катедралата се съхраняват мощите на главния покровител на града Свети Савин, на Свети Бес, както и на блажения Вармонд Арборийски. Вътрешността ѝ пази множество стенописи от XIII – XV век, римски саркофаг от втората половина на I век сл. н. е., както и две значими творби на ренесансовия пиемонтски художник Дефенденте Ферари. Бароковите нефове и параклиси са богато украсени с олтари, картини и реликви. Катедралата притежава и ценен орган от XIX век, изработен от Ломбардската школа, считан за един от най-значимите исторически инструменти в региона.

Клоатър на Колежа на духовниците

Руините на Клоатъра на Колежа на духовниците (Chiostro Capitolare dei Canonici) се намират в задната част на катедралата, зад апсидата, и са съвременни на двете ѝ романски камбанарии. Колежът на духовниците (Capitolo) е обединявал свещениците, подпомагащи епископа в религиозните и административните дейности на епархията, които са се събирали в клоатъра за вземане на важни решения.

Смята се, че клоатърът е построен преди 1175 г., когато духовниците престават да водят общ живот. Между 1300 и 1480 г. има сведения, че те продължават да се събират около разположената там мраморна маса. В началото на XIV век обителта е реставрирана със средства на Колежа. През 1500 г. общият дом на духовниците и останалата част от обителта са превърнати в интернат за младежи, подготвящи се за църковен живот, но през 1592 г. комплексът е изоставен и започва да запада. Южната страна на клоатъра все още съществува през 1650 г. През 1826 г. керемиденият покрив на източната страна рухва, опирайки се върху кръглата стена на катедралния амбулакър.

Днес са запазени около две трети от източната страна на обителта, както и значителни следи от северната страна, вградени в стената на съседна къща. Западната ограда и навесът над къщата намаляват площта на вътрешната градина до приблизително половината от първоначалния ѝ размер.

Висша семинария

Недалеч от катедралния площад се намира внушителната Висша семинария (Seminario maggiore), проектирана от архитекта Луиджи Андреа Гуиберт. Първите два корпуса са изградени между 1715 и 1727 г. – южният, оформен с елегантна фасада, и източният. През 1732 г. е добавена частта, свързваща източното и северното крило, а окончателното завършване на комплекса е осъществено в периода 1763 – 1766 г.

От интериора е запазена структурата на стария параклис, посветен на зачатието на Пресвета Богородица, със стенописи от XVIII век на Лука Росети да Орта. Олтарът, посветен на Непорочното зачатие, представлява копие на едноименната творба на Себастиано Конка от Оратория на Сан Филипо Нери в Торино.

Мозайка със Свободните изкуства във Висшата семинария на Ивреа

Под портика вдясно от входа на Семинарията е вграден фрагмент от мозайка от X век, за която се предполага, че идва от пода на презвитерия на палеохристиянската църква. Фрагментът, с размери 3,32 м дължина и 1,34 м височина, е изработен от полихромни плочки, изобазяващи символите на изкуствата, преподавани в местната църковна школа: тривиум (граматика, диалектика, реторика) и квадривиум (аритметика, геометрия, музика и астрономия). На запазената част от мозайката се различават четири фигури, представящи някои от тези дисциплини.

В сградата на Семинарията се помещава Капитолната библиотека (Biblioteca Capitolare) – една от малкото подобни институции в Италия и наследница на античния скрипториум от VII–VIII век. Тя съхранява над 27 000 тома, сред които и прочутия Кодекс на Вармонд от 1002 г. (Sacramentarium Episcopi Warmundi). В комплекса се намира и Епархийският исторически архив (Archivio Storico Diocesano), съдържащ нотариални документи от 1258 до 1729 г.

В бъдеще семинарията и църквата на Свети Никола Толентински ще бъдат част от нов Епархийски музей.

Епископски дворец

Епископски дворец в Ивреа

Не е известна точната дата на построяването на Епископския дворец (Palazzo vescovile), но сградата е с много древен произход. Още през X век той служи като седалище на епископ Вармонд Арборийски. Към 2019 г. комплексът представлява група от постройки с различна форма и произход, променяни и разширявани през вековете. Сред архитектурните елементи се открояват структури, датиращи от Средновековието, като например Епископската кула (Torrione del Vescovo) – вградена в покривната линия и издигаща се няколко метра над нея. Тя е особено характерна със своята теракотна украса.

Църква „Свети Бернардин“

Църква „Свети Бернардин“

Комплексът на Свети Бернардин (Chiesa di San Bernardino), изграден между 1455 и 1465 г., дължи съществуването си на култа към светеца от Сиена. Според историческите източници Бернардин е преминал през Ивреа през 1418 г. като пътуващ проповедник, борещ се срещу разпространението на еретически идеи. През 1466 г. комплексът преминава под покровителството на херцог Амадей IX Савойски, а след смъртта му – на неговата съпруга Йоланда Френска. С течение на времето, вследствие на напускането на част от монасите през XVII век и на военните окупации през XVIII век, комплексът изпада в значителен упадък.

През 1907 г. той е закупен от инж. Камило Оливети, който адаптира сградите за своя частна резиденция. Между 1955 и 1958 г., при управлението на неговия син Адриано Оливети, манастирският комплекс престава да се използва като жилище и става седалище на социалните служби на компанията „Оливети“.

Църквата съхранява едно от най-значимите ренесансови свидетелства в Пиемонт: цикъла „Животът и страстите Христови“ на Джовани Мартино Спанцоти (1480–1490). Той включва 20 сцени с размери 150 × 150 см, разположени около големия централен панел, изобразяващ драматичната сцена на Разпятието.

Църква „Свети Улрих“

Църква „Св. Улрих“

Според историческите източници църквата „Свети Улрих“ (Chiesa di Sant'Ulderico) е построена непосредствено след 993 г. – годината на канонизацията на Свети Улрих, епископ на Аугсбург – на мястото, където самият светец, преминавайки през Ивреа, извършва чудо през 971 г.

През вековете сградата претърпява многобройни промени. До наши дни са запазени части от романската камбанария от първата половина на XI век – единственото свидетелство за първоначалната конструкция – както и фасадата, вероятно датираща от XIV век, с два големи прозореца в горната част, завършващи с арка. Съхранени са и останки от заострената арка, рамкираща портала от XVIII век.

Вътрешната архитектура на църквата в сегашния ѝ вид е резултат от цялостното преструктуриране, извършено през първата половина на XVIII век, когато интериорът е преобразен в бароков стил.

Виа Кручис, „Монте Стела“, Параклис на Тримата влъхви

Светилище „Монте Стела“

На няколко крачки от пазарния площад, върху близкия хълм, се извива старинната улица „Виа Кручис“ от XIX век, която води към светилището на Мадоната на Монте Стела – или, както го наричат жителите на Ивреа, „Светилището „Монте Стела““ (букв. „Светилище на Хълма Звезда“). Построено през 1627 г. и разширено през 1658 г., то е свидетелство за дълбоката преданост на жителите на Ивреа и Канавезе към „Черната мадона“ от светилището Оропа в провинция Биела.

Параклис на тримата влъхви

На върха на хълма Стела се издига и Параклисът на Тримата влъхви, първоначално посветен на Богородица от Стела. Според местните средновековни хроники скромната романска постройка е издигната около 1220 г. от общността на Ивреа, след преминаването на св. Франциск от Асизи през града, който препоръчва изграждането ѝ. В параклиса се е съхранявала ценна скулптурна група „Поклонението на влъхвите“, дело на неизвестен автор от края на XV век, която днес е изложена в Градския музей „Гарда“.

Църква „Свети Никола Толентински“

Църква „Св. Никола Толентински“

Строежът на църквата, посветена на Свети Никола Толентински (Chiesa di San Nicola da Tolentino), започва през 1605 г. след ремонт на Оратория, принадлежал на едноименното братство, и завършва през 1627 г. с изграждането на презвитерия.

Повечето архитектурни и художествени паметници в църквата датират от XVII и XVIII век. Вътрешните стени, изрисувани от художника Чезаре Киала между 1683 и 1694 г., представляват илюзионистична барокова украса. Сред ценните произведения се открояват дърворезбите – входната врата и седалките в презвитерия, които са изящен пример за иврейска дърворезба от XVII век. Седалките включват 33 панели, изработени от скулптора Франческо Мабрито през 1684 г., и изобразяват сцени от живота и чудесата на Свети Никола Толентински.

Църква „Свети Гауденций“

Църква „Св. Гауденций“

Църквата „Свети Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio), пример за барокова архитектура, е издигната на мястото, където според агиографската наука и традиция през 348 г. е пренощувал епоредиезецът Свети Гауденций, епископ на Новара. Смята се, че скалата, използвана от него за легло, е запазила отпечатък от тялото му.

Проектът на църквата е дело на неизвестен автор, като вероятно скиците са изготвени от архитекта Луиджи Андреа Гуиберт. Интериорът носи характерните белези на изящното бароково изкуство благодарение на стенописите на Лука Росети да Орта, изпълнени през 1738–1739 г. Те демонстрират умението му да организира илюзионни пространства и да съчетава образите на велики персонажи с епизоди от ежедневни разкази. Богатият цикъл от стенописи, вплетен в пищната архитектура, представя сцени от живота и чудесата на Свети Гауденций.

Църква „Свети кръст“

Църква „Свети кръст“

Църквата „Свети кръст“ (Chiesa di Santa Croce) е основана през 1622 г. като Ораторий на Братството на милостинята към починалите. Тя притежава елегантен олтар от 1749 г., дървен хор, изработен през 1695 г., както и особено значим цикъл от стенописи, създадени през 1751–1753 г. от Лука Росети да Орта.

Синагоги в Ивреа

Синагогата на Ивреа (Sinagoga di Ivrea) се намира в историческия център на града, под крепостните стени, на мястото, където през 1725 г. е официално обособено еврейското гето. Настоящата ѝ структура датира от XIX век и представлява адаптация на по-стара сграда. Постройката има две ненатрапчиви фасади – източна и западна.

В комплекса са разположени две отделни синагоги: малка, предназначена за зимния период и все още използвана от еврейската общност, и голяма, с правоъгълен план, която през 1980 г. е преотстъпена на Община Ивреа в замяна на реорганизацията на целия ансамбъл. Реставрацията на сградата и възстановяването на малката синагога са извършени в началото на 80‑те години на XX век, а консервационните дейности по голямата синагога започват през 1997 г. и завършват през октомври 1999 г. Синагогата, открита на 24 септември 1875 г, е реализирана по проект от юни 1874 г. на общинския експерт към Художествения кабинет на Ивреа Иняцио Джирели.

Градска архитектура

Кметство и Градски площад

Градският площад в Ивреа с кметството

Главният площад на Ивреа се намира в Стария град и разделя централната улица на две части – „Палестро“ и „Ардуино“. В миналото е бил известен като Piazza Palazzo di Città („Площад „Градска палата“) или по-просто Piazza di Città („Градски площад“) – наименование, което се използва и днес. На площада някога са се издигали различни сгради, сред които и старата болница De Burgo, съществувала до 1750 г. Тя е заменена от днешното Кметство (Palazzo di Città, Palazzo Civico), проектирано от архитекта Джовани Батиста Бора и отличаващо се с висока камбанария с часовник. Срещу него се намират романската църква „Сант Улдерико“ (Свети Улрих) и Палатата на Конгрегацията на благотворителността.

След раждането на крал Виктор Емануил I през 1759 г. площадът първоначално е наречен на него, но по-късно е преименуван на площад „Феручо Национале“ в памет на партизанина, обесен там през 1944 г.

Площад „Отинети“

Площад „Отинети“ (Piazza Ottinetti), разположен в сърцето на историческия център на Ивреа, е един от най-живописните в града благодарение на обграждащите го аркади. В миналото той е бил културно средище и част от територията на манастира „Санта Киара“, а по-късно – на Военния окръг. През годините на площада се е провеждал седмичният зърнен пазар, поради което е бил известен като Piazza Granaglia („Зърно“) и Piazza Distretto („Окръг“).

В източното крило на площада се намира Градската библиотека (Biblioteca Civica). Първите сведения за библиотека в Ивреа датират от 1806 г., когато Пиемонт е под френско управление като част от Първата френска империя, а Ивреа е столица на департамент Дора. Днес библиотеката разполага с над 190 000 тома за деца, младежи и възрастни, от които около 90 000 са свободно достъпни за ползване и заемане. На разположение за ежедневни справки са приблизително 150 вестника и списания, както и разнообразни мултимедийни материали.

На площада се намира и Градският музей „Гарда“, разположен в останките от манастира на Света Клара. Основан е благодарение на дарението на Пиер Алесандро Гарда през 1874 г. и съхранява богата археологическа колекция, посветена основно на римската колония Епоредия и нейните корени. Музеят притежава и ценна ориенталска колекция от около 1000 предмета, включително лакови изделия, бронз и порцелан.

Палацо дела Креденца (Общинска палата)

Палацо дела Креденца

Палацо дела Креденца (Palazzo della Credenza) е един от символите на средновековна Ивреа. Сградата е двуетажна, изградена от тухли, със сводести прозорци и приземен етаж, оформен като портик със заострени арки. Построена е в началото на XIV век на стария площад In Mercato (днешния Piazza della Credenza), където в миналото се е провеждал средновековният пазар.

Първоначално Палацо дела Креденца не служи като седалище на общината. Между XIV и XVII век в него заседават т.нар. кредендарии – средновековните общински съветници, формиращи Епоредиезкия парламент. След експлозията и срутването на северозападната кула на Замъка на Ивреа, ударена от мълния на 17 юни 1676 г., сградата продължава да се използва до 1681 г. Тогава управленските органи на града отправят молба към херцог Виктор Амадей II за предоставяне на ново помещение за заседания на Общинския съвет и за административните нужди на общината.

От 1681 г. Архивът и Заседателната зала на Общинския съвет се помещават в Палацо Кафарели, разположен пред Театър „Джакоза“, а през 1761 г. цялата общинска структура е преместена в днешната Градска палата.

Кула на Свети Стефан

Кула на Св. Стефан в Ивреа

Средновековната романска кула на Свети Стефан (Torre di Santo Stefano) е единственото запазено свидетелство за едно от най-старите места за поклонение в района на Ивреа и се счита за характерна романска емблема на града. Тя е служила като камбанария на едноименното бенедиктинско абатство от XI век, издигнато по нареждане на епископ Енрико.

За първоначалната структура на комплекса се знае малко, тъй като до наши дни са достигнали оскъдни останки. Кулата – а следователно и абатството – е изградена от тухли с вероятен римски произход, а архитектурните ѝ особености я определят като характерен пример за романската архитектура в Канавезе. Абатството е частично разрушено през 1558 г. по време на френското управление по заповед на маршал Шарл I дьо Косе, граф на Брисак, а окончателното му унищожаване настъпва през 1757 г., когато граф Пероне разширява градината на своя дворец (днес Палацо Джузиана), разположен в непосредствена близост. Единствено камбанарията оцелява и днес се намира в обществените градини на Ивреа.

В началото на 2000‑те години кулата е подложена на основна реставрация и периодично се отваря за посещения. Пред нея, на крайречната улица, се намира сградата на бившата къпалня „Умберто I“.

Кула „Талианти“

Кула „Талианти“

Древната романска кула, построена между XII и XIII век, се намира недалеч от кулата „Свети Стефан“, в близост до градините Джузиана. Дворецът и прилежащата му кула са издигнати през същия период от старинната фамилия Талианти от Ивреа, която изчезва през 1740 г. Сградата е ценен пример за местната средновековна архитектура. Кулата е реставрирана през 2015 г.

Стар мост и Боргето

Старият мост и река Дора Балтеа

Районът около Понте Векио (Стария мост) е свързан с римския мост, построен около III век, който е пресичал река Дора Балтеа и е извеждал отбранителните стени към Боргето – група стари къщи и занаятчийски работилници, впоследствие оградени със защитни стени с три входа към Банкете, Павоне и Торино.

През следващите векове мостът е преустрояван многократно: първоначално в дърво, а през Средновековието е подсилен и оборудван с две кули, като външната е разполагала и с подвижен мост. Около XVII век дървената конструкция е заменена с каменна, която през следващия век е допълнително укрепена, а през 1830 г. – разширена. Днес мостът остава напълно функционален и представлява началото на съвременната улица „Гоцано“, която преминава през квартал „Боргето“.

Над района се издига хълмът Феролието, където някога се е намирала отбранителната крепост, известна като Цитаделата. На нейно място днес се намира Вила Киампо – бившата резиденция на Джакомо Киампо, кмет на Ивреа в периода 1888–1895 г.

Нов мост, Железопътен мост и Пешеходен мост

Новият мост над река Дора Балтеа

Железопътен мост

Главният мост на Ивреа днес е мостът „Адриано Оливети“ (известен и като „Новият мост“), разположен непосредствено до Стария мост. Той се намира на булевард „Нигра“ – зона, характеризираща се със сгради в стил Ар нуво и постройки от края на XIX век, сред които се открояват Вила Луиза, Вила Равера и Палацо Равера. Пред моста се простира крайбрежната улица „Лунго Дора“, където е разположен голям фонтан, посветен на Камило Оливети, основател на едноименната фабрика „Оливети“. Фонтанът е дело на скулптора Емилио Греко и е създаден през 1957 г.

Пасерела „Натале Капеларо“

Успоредно на Стария мост се намира железопътен мост, построен през 1885 г., по който преминава железопътната линия Ивреа–Аоста.

През 2013 г. е изграден и дървеният пешеходен мост Пасерела „Натале Капеларо“, който предлага приятно място за отдих и панорамна гледка към реката.

Театър „Джакоза“

Театър „Джузепе Джакоза“

Театър „Джакоза“ е построен през 1829 г. по проект на архитекта Маурицио Стореро, на когото общинската администрация възлага задачата да изгради нов граждански театър. На 30 ноември 1922 г., по предложение на писателя Салваторе Гота, сградата е наречена на Джузепе Джакоза – драматург и либретист.

Кино „Джузепе Боаро“

Кино „Джузепе Боаро“

Построено през 1910 г., киното е едно от първите в Италия. То се намира почти при входа на Виа Палестро – главната улица на историческия център на Ивреа. След цялостна реновация и модернизация сградата продължава да функционира и днес, като разполага с единствената зала за 3D прожекции в града.

Гара „Ивреа“

Гара „Ивреа“

Гарата е въведена в експлоатация на 5 ноември 1858 г. с откриването на участъка Калузо–Ивреа от железопътната линия към Аоста. През 1885 г. е пуснат в действие участъкът Ивреа–Донас, а на 5 юли 1886 г. – последният участък Донас–Аоста.

По време на управлението на Железопътния инженерен полк – подразделение на Италианската армия – на гарата е бил базиран офицер, който отговарял и за съседните гари, включително тази в Аоста. Между 1882 и 1933 г. пред гарата е съществувала възможност за прекачване към конвоите на трамвайната линия Ивреа–Сантия. В периода 1908–1935 г. тролейбусната линия до Куорне също е завършвала маршрута си на гарата.

Други исторически постройки

Вила „Равера“

Вила „Равера“

Вила Равера е построена през 1897 г. по проект на инж. Бараджоли по поръчка на д-р Федерико Демария, главен лекар на болницата в Ивреа и съпруг на Анджела Барати, представителка на известното миланско семейство сладкари. Булевард „Константино Нигра“, по чието протежение се намира вилата, по онова време е сред най-интензивно застрояваните улици в Ивреа, тъй като служи като основна артерия между историческия център и гарата, свързани чрез Новия мост.

По време на нацистко-фашистката окупация на Северна Италия вилата е щабквартирата на германското командване, разположено в Ивреа. Близостта на резиденцията до железопътния мост обаче не попречва на партизаните да успеят да го взривят, като по този начин прекъснат жп линията Кивасо – Аоста.

През 1946 г. сем. Демария продава имота на Филипо Бертолети, собственик на фабрика за чадъри в Ивреа. Последният, неспособен да изпълни поетите ангажименти, трябва на свой ред да продаде имота, който е закупен от сем. Одерио за дъщеря им Олга. Олга се жени за Марио Равера, кардиолог от Ивреа, чието име сега носи вилата. Децата им все още живеят там.

Палацо „Равера“

Палацо „Равера“

Палацо Равера, изграден в стил Ар нуво, е построен по поръчка на предприемача Стефано Равера – потомък на известна фамилия строители от Канавезе. Вдъхновен от внушителните дворци от XIX век в Женева и Цюрих, които посещава често по време на пътуванията си до Швейцария, той възлага проекта на инженера от Ивреа Ромоло Пеона. Името на сградата остава тясно свързано с хотела, разположен в нейните помещения – хотел „Дора“, функционирал до 1989 г. и посещаван от висшето общество на Ивреа и от ръководните среди на „Оливети“. Днес в палата се помещават банка, офиси и търговски обекти.

Вила „Луиза“

Вила „Луиза“

Строителството на Вила Луиза започва в началото на 1860 г. по поръчка на Гаспаре Борджети – уважаван лекар от Ивреа – и е завършено в периода 1864–1866 г. След смъртта му имотът е наследен от сина му Джузепе, който се посвещава на военна кариера и достига званието генерал-майор през 1893 г. Най-вероятно името на вилата е вдъхновено от съпругата му Луиза Кота Рамузино.

След различни промени в собствеността имотът е закупен през 1974 г. от индустриалната асоциация „Канавезе“, която след извършване на ремонтни дейности го превръща в свое седалище през 1977 г. През 2020 г. сградата отново е подложена на фасадна реставрация.

Вила „Лакия“

Вила „Лакия“

Сегашният облик на Вила Лакия, изпълнена в стил Ар нуво, е резултат от преустройството на по-ранна сграда от XVII век. Реконструкцията е осъществена между 1910 и 1912 г. от архитекта Тито Лакия по поръчка на Джузепе Ботала – строителен предприемач, работил преди това в Китай, Персия и Северна Африка.

Палацина „Лакия“

Палацина „Лакия“

Палацина Лакия, построена в в стил Ар нуво, е проектирана през 1910 г. от архитекта Тито Лакия по поръчка на Джузепе Ботала като доходна сграда. Тя граничи с историческата Вила Лакия – личната резиденция на Тито Лакия, построена малко след това.

Вила „Кастилия“

Вила „Кастилия“

Мястото, където днес се издига Вила Кастилия, първоначално е било заето от крепост, построена през 1544 г. непосредствено извън градските стени от испанеца Кристофоро Моралес, тогавашен губернатор на Ивреа. Той възлага изграждането ѝ с цел да защити града от евентуални нови френски нападения след отблъскването на първата обсада през същата година, водена от Гуидо Гифре, лейтенант на френския крал. Смята се, че Моралес нарича крепостта „Кастилия“ в чест на родината си.

Крепостта е разрушена през февруари 1801 г. от фреските войски на Наполеон Бонапарт, които влизат в Ивреа на 22 май 1800 г. На нейно място впоследствие Сестрите на милосърдието на Непорочното зачатие от Ивреа изграждат свой манастир и частно училище, функционирало до края на XX век и запазило името на предишната крепост. След закриването на училището сградата е изоставена. През 2017 г. имотът е предложен за продажба за 3,2 млн. евро.

Вила „Казана“

Вила „Казана“

Вила „Казана“ е построена в началото на XX век като ваканционна резиденция на маркиз Едоардо Коарди ди Карпенето, генерал-лейтенант от кавалерията в италианската армия. Семейството му – съпругата Мария София от благородническия род Руфо ди Калабрия и техните деца – прекарва тук периода от началото на юли до Вси светии, преди да се завърне в Рим, където живее през останалата част от годината.

През 1927 г. вилата преминава във владение на кавалер Виторио Казана, чието име носи и днес. По време на нацистко-фашистката окупация на Северна Италия сградата е иззета от германските войски и използвана като щаб, подобно на Вила Равера на бул. „Константино Нигра“.

През 1952 г. имотът е закупен от „Оливети“, която го преструктурира чрез добавяне на надстройка и адаптира помещенията първо за офиси, а впоследствие за детска градина. От 1987 г. вилата е седалище на Историческия архив на Фондация „Адриано Оливети“.

Вила „Киампо“

Мястото, на което днес се намира Вила „Киампо“, е било заето от крепост, изградена за защитата на Ивреа и известна като Цитаделата. Тя е напълно разрушена през 1704 г.

Вила „Киампо“

Датировката на построяването на вилата е несигурна, но присъствието ѝ в акварел от 1883 г. на британския географ и натуралист Хенри Годуин-Остин, озаглавен „Панорамна гледка от хълма „Нова Кастилия““, позволява изграждането ѝ да бъде отнесено към средата на XIX век. Първоначално вилата е собственост на семейство Борджети – факт, подсказан и от името на алеята, която води от квартал „Боргето“ до резиденцията.

През 1893 г. имотът е продаден на инж. Джакомо Киампо, кмет на Ивреа в периода 1888–1895 г. Семейство Борджети се премества в другата своя градска резиденция, построена през 1860 г. – Вила Луиза.

В следващите десетилетия Вила „Киампо“ се превръща в място за срещи на висшето общество на Ивреа и посреща редица известни гости, сред които Джузепе Джакоза, Джовани Верга, Габриеле Д'Анунцио и Гуидо Гоцано.

Каза „Ферандо“

Каза „Ферандо“

Каза Ферандо е построен през 1925 г. от инж. Амедео Ферандо – видна фигура в Ивреа по онова време и почетен инспектор на паметниците. Сградата заема ъглов парцел на кръстовището между бул. „Масимо д'Адзельо“ и ул. „Капучини“, точно срещу църквата „Сан Лоренцо“.

Изпълнена е в изчистен неоготически стил и се състои от основен двуетажен корпус, към чиято фасада откъм ул. „Капучини“ е добавено издадено тяло, увенчано с куличка. Последната осигурява достъп до терасовидния покрив.

Палацо „Джузиана“

Палат „Джузиана“

Има известна неяснота относно периода на изграждане на Палацо Джузиана. Смята се, че сградата произхожда от рицарска кула от XV век, която впоследствие е претърпяла значителни преустройства между края на XVI и началото на XVII век. Това се потвърждава от късноренесансовите архитектурни форми, характерни за голяма част от днешната структура.

През 1635 г. монсеньор дела Киеза описва сградата като „най-красивият и великолепен дворец, построен отвъд Дора, както в Пиемонт, така и от барон Пероне“. С голяма вероятност може да се приеме, че именно семейство Пероне ди Сан Мартино е първият собственик и поръчител на двореца, който остава в техни ръце до 1799 г.

През 1800 г., след кратък престой на Наполеон Бонапарт в сградата, дворецът става седалище на префектурата на Департамент Дора по време на френското управление. По-късно имотът преминава за кратко у семейство Гарда, а след това у семейство Джузиана, чието име носи и днес.

От края на XIX век до средата на 2010-те години в сградата почти непрекъснато се помещава Съдът на Ивреа.

Канал на Ивреа

Каналът на Ивреа е изкуствен канал в Пиемонт. Той започва от река Дора Балтеа при Ивреа и завършва, вливайки се в река Сезия в град Верчели. Строителството му започва през 1448 г. по време на управлението на херцог Амадей VIII Савойски, но е прекъснато при наследника му Амадей IX. Съпругата на последния – Йоланда Френска – проявява особен интерес към проекта и именно под нейно покровителство работите са възобновени през 1468 г. Каналът е окончателно завършен през октомври 1474 г., а няколко години по-късно функционира напълно.

Според някои италиански историци основната цел на съоръжението е била да осигури удобна и целогодишно използваема водна връзка между Ивреа и Верчели, както и да подпомогне изграждането на малки мелници и напоителни системи в провинция Верчели, където дотогава липсвали условия за ефективно земеделие. Проектът често се свързва с името на Леонардо да Винчи: в неговия „Атлантически кодекс“ се открива рисунка на съоръжение за извличане на вода с канален мост с три арки, придружена от три огледално написани бележки, в които се споменават каналът и река Дора Балтеа.

Археологически руини

Римски амфитеатър

Руини от Римския амфитеатър

Римският амфитеатър е построен в края на I – нач. на II век сл.н.е. Той е най-запазената и представителна сграда на древна Епоредия и един от най-големите за времето си с капацитет от поне 5000 места. За построяването му е съборена вила с богати стенописи, построена през 20 – 25 г. сл. н.е. на ок. 500 м извън стените на града. Разкопките се провеждат между 1955 и 1964 г. под ръководството на проф. Кардучи. Открити са и руини на таверни, останки от амфори и статуи, и монети.

Амфитеатърът е изграден от внимателно подредени камъни и тухли, отчасти върху насип, ограничен на юг от мощна права стена (вероятно остатък от ограда, обграждаща цялата конструкция), отчасти върху радиални стени.

В центъра на арената има подземно помещение (хипогей), свързано чрез стълби и коридори със сервизните помещения под местата за сядане (на латински: cavea). Подземният път очевидно е предназначен за придвижване на зверове, гладиатори и машини. В края на основната ос има два монументални входа. На арената са намерени бронзови плочи с приложени шпилки, по всяка вероятност украса на ремъци на сабя.

Изследванията, направени през 1984 г., позволяват по-нататъшни проучвания върху вилата и върху фрагменти от нейните стенописи, отнасящи се до 3-ти и 4-ти помпейски стил, датирани от втората и третата четвърт на I век сл. н.е.

Амфитеатърът е видим през оградата, която го огражда, и е отварян при определени събития.

Понс Майор

Това е античен римски мост, чиито руини са частично видими днес в коритото на река Дора Балтеа. Предполага се, че мостът е построен през I век сл. н.е. като монументално произведение, но се срутва поради силно наводнение от неуточнена дата, най-вероятно малко след създаването му.

Музеи

Държавен музей „Пиер Алесандро Гарда“

Музеят „Пиер Алесандро Гарда“ (Museo statale Pier Alessandro Garda) се намира на централния площад „Отинети“ и е открит през 2014 г. благодарение на щедри частни дарения, както и с подкрепата на фондация „Компания ди Сан Паоло“ и регион Пиемонт. Освен постоянните колекции, интериорът и вътрешният двор на музея служат като пространство за временни изложби, фестивали, срещи и културни инициативи, организирани в сътрудничество с местните институции.

Централното ядро на музея включва колекцията от ориенталско изкуство и археологическата колекция. Археологическата част съдържа свидетелства за историята на града и неговата територия – от Неолита до Късното средновековие. Първото ядро на тази колекция е събрано от граф Карло Франческо Балдасаре Перон, подпомаган от граф Паоло Пинкия.

Колекцията от ориенталско изкуство произхожда основно от две частни сбирки – тази на граф Перон и тази на Пиер Алесандро Гарда. Тя включва богато разнообразие от предмети, изработени от метал, порцелан, лак, хартия, коприна, дърво, бамбук, слонова кост и други материали, датирани от периода Едо и ранната епоха Мейджи.

Музейната колекция съдържа още значим набор от декоративни теракотени плочки от XIV век, няколко дървени статуи – сред които комплексът „Поклонението на влъхвите“ от края на XV век – както и стенописи, депозирани в музея с цел тяхното съхранение. Богат е и фондът от гравюри. Към тях се прибавят и картините от колекцията „Croff“, дарени на община Ивреа от г-жа Лучия Гуелпа, която завещава целия си имот, включително ценната художествена сбирка, събрана от зет ѝ Абдоне Кроф.

Индустриалното измерение на Ивреа намира своя израз в колекциите на следните три музея:

Ателие-музей „Текнолоджик@менте“

Това е едновременно музей и ателие (Laboratorio Museo Tecnologic@mente): музей, който представя част от индустриалната история на Ивреа, със специален акцент върху продукцията и културата на Оливети, и ателие, насочено преди всичко към училищата и младото поколение. Неговата цел е да стимулира креативността, желанието за експериментиране и способността да се мисли за бъдещето чрез опознаване на собствената история и корени. Колекцията на музея е организирана в няколко отдела:

• „Писане“ – посветен на Камило Оливети, основател на първата италианска фабрика за пишещи машини; „Механично изчисление“ – посветен на Натале Капеларо, електронен проектант и изобретател, започнал като работник–стажант и впоследствие станал технически директор на Оливети;
• „Електронно изчисление“ – посветен на Пиер Джорджо Перото, директор „Изследователска и развойна дейност“ на Оливети, признат за изобретател на персоналния компютър;
• „PC“ – посветен на Роберто Оливети, син на Адриано Оливети и убеден защитник на значението на „новите граници“ в технологиите;
• „Програма 101“ – посветен на първия настолен компютър в света, изложен в MoMA в Ню Йорк, чиито основни концепции предвещават съвременните персонални компютри;
• „Елеа 9003“ – посветен на Адриано Оливети, изключителна и многостранна фигура – предприемач, културен деец, политик и интелектуалец.

Музей на модерната архитектура МаАM

Това е безплатен музей на открито, открит през 2001 г. в града. Експонатите му – сградите на компания Оливети – са разположени по протежение на около 2 км по ул. „Йервис“ (Via Jervis) в Ивреа и в съседните райони, включително градчето Банкете. На седем места по пешеходните маршрути между сградите са поставени информационни пана, които представят ключови моменти от участието на Оливети в областта на архитектурата, градоустройството, индустриалния дизайн и графичната реклама, както и неговия по-широк културен контекст.

Музей „Карале“

Основан през 2008 г. от Адриано Акатино, Музеят „Карале“ (Museo Carale) е посветен на художествени концепции, свързани с употребата на езика и думата, и представлява център не само на художествената, но и на научната, философската и поетичната култура. Институцията организира срещи и конференции, посветени на актуални теми.

С цел да се задълбочи връзката между слово и образ – както в исторически план, така и чрез насочване към съвременните словесно-визуални изследвания – творбите от колекцията са подредени в постоянна, но динамична изложба, която непрекъснато се обновява. В експозицията се наблюдава постепенна ротация: възможност за участие получават както художници, които не фигурират в основната колекция, така и вече представени автори, желаещи да покажат нови свои произведения. Музеят приема и творби от частни колекции.

Минимузей на италианското кафе

Минимузеят на италианското кафе (Mini Museo del Caffè Italiano) е разположен в сграда от XVII век на площад „Джоберти“ 14, той показва над 50 произведения от частна колекция, посветена на целия свят на италианското кафе (с исторически предмети, обхващащи всичко - от печене до смилане и екстракция). Различни книги и изображения също обясняват произхода му. Изложена е и Аморето, най-малката работеща кафемашина в света, световен рекордьор от Ивреа (също изложена в Дойчес музей в Мюнхен). Понякога се провеждат дегустации на кафе в стил XIX век. Музеят е сътрудничил с Индустрие Биалети по няколко изложби в други музеи в цялата страна.

Събития

Исторически карнавал на Ивреа

Портокалена карнавална битка в Ивреа

Ивреа е известна със своя Исторически карнавал – един от най-старите в Италия – и с неговите тридневни портокалови битки, които извеждат хиляди хора по площадите на града и символично пресъздават борбата на народа срещу тиранина. Това е най-зрелищният елемент на празника, най-силно въплъщаващ идеята за въстание: девет отбора пешаци, без никаква защита, замерят с портокали „армията на тиранина“, разположена върху каруци и екипирана с кожени каски и нагръдници.

Патронен празник на свети Савин

На 7 юли всяка година Ивреа чества своя патронен празник (Festa di San Savino), посветен на св. Савин – епископ на Сполето от края на III – началото на IV век, подложен на мъченическа смърт по време на последното и най-тежко преследване срещу християните, организирано от император Диоклециан. В продължение на няколко века тялото на светеца е пазено в базиликата, посветена на него в Сполето. През 956 г. Конрад, син на Беренгарий II – маркграф на Ивреа и крал на Италия – който преди да наследи баща си управлява Сполето, пренася мощите в Ивреа. Желанието му е градът да получи покровител, способен да го избави от вилнеещата тогава чума. Според хронистите от епохата епидемията отстъпва веднага щом тленните останки на светеца влизат в града.

Oсвен традиционните религиозни чествания, по повод празника в Ивреа се провежда и конен панаир – един от най-значимите в Италия. В историята на града конете винаги са имали особено важна роля.

Маратон „Пет езера“

Маратонът „Пет езера“ (Corsa 5 Laghi) се провежда всяка година през септември по трасе от 25 км върху смесен терен – асфалт, чакъл, горски пътеки и порфир – в района на мореновите езера северно от Ивреа. Надпреварата съществува от 1977 г. (с изключение на 1995 г.) и се организира под егидата на Италианския съюз „Спорт за всички“ (UIST) и Италианската федерация по лека атлетика (FIDAL).

„Ивреа в музика“

„Ивреа в музика“ (Ivrea in Musica) се организира от Confesercenti Ivrea под патронажа на Съвета за събития на Община Ивреа и със съдействието на Ditielle Art Consulting. В събитието могат да участват групи и солисти от всички музикални жанрове, както с авторска музика, така и с кавъри, без ограничения по отношение на артистичните предложения. Концертите на живо се провеждат през юни на сцените, разположени в историческата част на града. В заключителната вечер участниците получават награди.

Образование

Градската училищна система предлага обучение от начално до гимназиално ниво и включва:

• 7 държавни и 4 частни детски градини
• 1 частно и 7 държавни начални училища (1.–5. клас)
• 1 частно и 2 държавни средни училища от първа степен (6.–8. клас)
• 4 държавни средни училища от втора степен (9.–13. клас), сред които:
  • 2 лицея: Kласическа и езикова гимназия „Карло Бота“ (Liceo Classico Statale Carlo Botta) и Природо-математическа, социална и икономическа гимназия „Антонио Грамши“ (Liceo Scientifico Antonio Gramsci)
  • 2 института: Техникум „Камило Оливети“ (I.I.S. Camillo Olivetti), в който се изучават информатика и телекомуникации, механика и механотехника, електроника и електротехника, графика и комуникации, и Професионална гимназия „Джовани Чена“ (I.I.S. G. Cena), предлагаща обучение по икономика, финанси и маркетинг, туризъм, архитектура, геодезия и околна среда

През 1893 г. е основан католическият Салезиански мисионерски институт „Кардинал Калиеро“ (Istituto Missionario Salesiano Cagliero), който между 1922 и 2003 г. подготвя салезиански мисионери от цяла Италия. Днес в комплекса функционират частни начално и средно училище (до 8-и клас).

Университетското образование в града се предлага от Торинския университет под формата на тригодишна програма за обучение на медицински сестри.

По гражданска инициатива вече повече от 30 години действа „Народният университет за третата възраст и учене през целия живот“ (UNI3Ivrea), който предлага разнообразни курсове.

От 1973 г. съществува и Музикалният лицей на Ивреа, част от „Музикалната цитадела“. Той е сред водещите музикални институции в Пиемонт и организира курсове за деца от 8-годишна възраст и за възрастни.

Култура

Музеи

• Държавен музей „Пиер Алесандро Гарда“ (Museo Statale Pier Alessandro Garda)
• Ателие-музей „Текнолоджик@менте“ (Laboratorio Museo Tecnologic@mente)
• Музей „Карале“ (Museo della Carale)
• Музей на Модерната архитектура на Ивреа на открито (МаАМ)
• Градът е част от Екологичния музей на Мореновия амфитеатър на Ивреа (Ecomuseo AMI)

Библиотеки

• Градска библиотека „Константино Нигра“ (Biblioteca Civica „Constantino Nigra“)
• Капитолна библиотека (Biblioteca Capitolare)
• Епархийска теологична библиотека – архив (Archivio – Biblioteca Teologica Diocesana)
• Исторически архив на Оливети (Archivio Storico Olivetti)
• Национален архив на индустриалното кино (Archivio Nazionale Cinema d'Impresa)

Театри

• Театър „Джакоза“ (Teatro Giacosa), открит на 5 юли 1834 г.
• Аудиториум „Фабрики Ака“ (Auditorium Officine H)

Кина

• Кино „Политеама“ (Cinema Politeama), едно от най-старите кина в Италия
• Кино „Боаро“ (Cinema Boaro)
• Кино за авторски филми „Абичинема д'есе“ (ABCinema d'essai), към 2025 г. затворено

Религиозни центрове

• Католическа Катедрала и енорийска църква „Възнесение Богородично“ (Duomo di Santa Maria Assunta)
• Католическа енорийска църква „Св. мъченик Лаврентий“ (Parrocchia San Lorenzo Martire)
• Католическа енорийска църква „Св. епископ Грат“ (Parrocchia San Grato Vescovo)
• Католическа енорийска църква „Свето сърце“ (Parrocchia Sacro Cuore)
• Католическа енорийска църква „Св. Йоан Кръстител“ (Parrocchia San Giovanni Battista)
• Католическа енорийска църква „Св. абат Бернардин“ (Parrocchia San Bernardo Abate)
• Католическа енорийска църква „Св. Филип Нери и Св. Яков“ (Parrocchia San Filippo e San Giacomo), в подселище Торе Балфредо
• Католическо светилище „Пресвета Дева Мария на Монте Стела“ (Santuario della Maria Santissima del Monte Stella)
• Католически параклис „Тримата влъхви“ (La Cappella dei Tre Re)
• Католическа църква „Св. Улрих“ (Chiesa di Sant'Ulderico)
• Католическа църква „Св. Никола Толентински“ (Chiesa di San Nicola da Tolentino)
• Католическа църква „Св. Гауденций“ (Chiesa di San Gaudenzio)
• Католическа църква „Св. абат Бернардин“ (Chiesa di San Bernardino Abate)
• Католическа църква „Св. Салватор“ (Chiesa di San Salvatore)
• Католическа църква „Св. Маврикий“ (Chiesa di San Maurizio)
• Католическа църква „Свето Исусово сърце“ (Chiesa del Sacro Cuore di Gesù)
• Католическа църква „Свети Кръст“ (Chiesa di Santa Croce)
• Католически ораторий „Св. Яков“ (Oratorio San Giuseppe)
• Католическа църква „Милосърдни сестри на Непорочното зачатие“ (Suore di Carità Immacolata Concezione)
• Католически храм на Чудесата на Непорочното зачатие (Tempio dell'Immacolata dei Miracoli)
• Източноправославна (стара) църква „Св. Бернардин“ (Chiesa Antica di San Bernardo)
• Синагога на Ивреа (Sinagoga di Ivrea)
• Евангелска църква на валденсите (Chiesa Evangelica Valdese)
• Евангелска църква на Братята (Chiesa Evangelica dei Fratelli)
• Евангелска християнска църква „Божии асемблеи в Италия“ (Assemblea di Dio in Italia)
• Зала на Кралството на Свидетелите на Йехова (Sala del Regno dei Testimoni di Geova)

Културни центрове

• Бивша църква „Св. Марта“ (Chiesa di Santa Marta) от XV век, настояща Общинска конферентна и изложбена зала
• Дзак! Ивреа Активни граждански зони (ZAC! Ivrea Zone Attive di cittadinanza) – място за концерти, дискусии, солидарна икономика и др. Намира се в Мовичентро Ивреа (Ivrea Movicentro)
• Фабрики Ака (Officine H), част от Индустриалната архитектура на Оливети от 1956 г., понастоящем място за концерти и за театрални представления
• Концертна зала на Лицей „Грамши“ (Auditorium Liceo A. Gramsci)
• Голям храм на Синагогата в Ивреа (Tempio Grande della Sinagoga di Ivrea) – общинска изложбена и конферентна зала
• Концертна зала Моцарт (Auditorium Mozart), част от Музикалната цитадела (Cittadella della Musica) (Музикалната цитадела заема площ от около 1500 кв. м. На горния етаж се намират управителните кабинети на Музикалния лицей и на Младежкия симфоничен оркестър на Пиемонт, както и множество лекционни зали. На долния етаж са разположени залите за репетиции. В центъра покрит вътрешен двор оформя пространство за различни събития и занимания, а около 400 кв. м са отделени за танцовото училище.).

Медии

Периодични издания

• В. „Ла Сентинела дел Канавезе“ (La Sentinella del Canavese). Местен вестник с новини от Ивреа, Канавезе и част от Вале д'Аоста, основан през 1893 г. от типографа Оресте Гарда. Излиза всеки понеделник, сряда и петък в хартиен и в електронен вариант. Издава се от издателска група GNN (Gedi) и редакционното му седалище е в Ивреа.
• В. „Ла Воче“ (Гласът) (La Voce). Местен вестник с новини от цяла Италия с особено внимание към тези от Пиемонт и област Торино. Излиза всеки вторник в хартиен и в електронен вариант. Има 4 издания: Ивреа, Сетимо Торинезе, Чирие и Кивасо. Издава се от кооперативно дружество „La Voce“ и редакционните му седалища са в град Кивасо и в град Чирие.
• В. „Ил Канавезе“ (Il Canavese) и неговият ел. вариант „Прима ил Канавезе“ (Prima Il Canavese). Новини от Ивреа, Канавезе, Вали ди Ланцо, Чирие и Торино. Излиза всяка сряда в хартиен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), изд. верига Netweek. Редакционните му седалища са в градовете Ивреа, Чирие и Ривароло Канавезе.
• Вестник на Ивреа и Епоредиезе (Giornale di Ivrea e dell’Eporediese). Местен вестник с новини от Ивреа и околните селища. Излиза от 2018 г. всяка сряда в книжен и в електронен вариант. Издава се от изд. Media(iN), circuito editoriale Netweek, а редакционното му седалище е в Ивреа.
• В. „Ил Ризвельо дел Канавезе“ (Il Risveglio del Canavese). Независим вестник от 1921 г. Излиза всеки четвъртък в хартиен и в електронен вариант. С новини от Чирие, Канавезе, Вали ди Ланцо и северната околност на Торино. Издава се от изд. „Il Risveglio“ Srl. и редакционното му седалище е в град Чирие.
• В. „Куотидиано дел Канавезе“ (Quotidiano del Canavese). Електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе, вкл. и от Ивреа. Издава се от Trecentodieci.it със седалища в градовете Кастеламонте и Ривароло Канавезе.
• „Обиетиво Нюз“ (Obiettivo News). Независим електронен ежедневник от 2013 г. с новини от Канавезе, Торино и областта, и Пиемонт. Издава се от Bersini Editoria.
• „Канавезе Нюз“ (Canavese News). Независим електронен ежедневник от 2015 г. с новини от Канавезе и Торино. Издава се от изд. Editore Keyco srl със седалище във Фаврия.
• Секция „Канавезе“ на в. „Ла Република Торино“ (La Repubblica Torino) на известния римски ежедневник Ла Република на изд. GEDI. В хартиен и в електронен вариант.
• Сп. „Ин Они Дове“ (In Ogni Dove). Списание, което се издава от 2013 г. в хартиен и в електронен вариант. Културни новини от Канавезе и Пиемонт. Издава се от изд. Bolognino editore със седалище в Ивреа. На същото издателство принадлежи и годишникът „Канавезецът“ (Il Canavesano), издаван от 1976 до 2014 г.
• В. „Вариевентуали“ (varieventuali), ел. вестник от 2016 г. на едноименния вестник, създаден през 1988 г. Изд. се от културната асоциация „Rosse Torri“ със седалище в Ивреа.
• „Торино Оджи“ (Torino Oggi), секция за Ивреа. Ел. ежедневник на изд. изд. Media(iN),
• Вече несъществуващи списания и други периодични издания на Оливети.

Електронни медии

• Телевизия на Торино и Канавезе (Torino e Canavese TV), на канал 185 на дигиталната телевизия. От 2017 г., с 24-часово излъчване, на видео изд. Media Evolution Srl.
• Уеб радио „Спацио Ивреа“ (RSI Radio Spazio Ivrea). Oт 2017 г, на културна асоциация „Radio Spazio Ivrea“ със седалище в Ивреа.

Гастрономия

Торта 900 – Торта „Новеченто"

Торта „900“

Торта „Новеченто“ е създадена в края на XIX век – откъдето произлиза и името ѝ – от известния иврейски сладкар Отавио Бертиноти, основател на сладкарница „Бала“ (Pasticceria Balla), която продължава да съществува и днес. Осъзнавайки деликатността и уникалността на продукта, Бертиноти решава да защити своето творение с патент, депозиран едва през 1972 г. Семейство Бала в продължение на години разчита на адвокатски кантори за предприемане на правни действия, целящи да предотвратят използването на името „Torta 900“ от други производители.

Рецептата за тортата е тайна. Тя се състои от два какаови блата, подобни на пандишпан, но значително по-леки, с фин пълнеж от шоколад, масло и крем, и е поръсена с пудра захар. Блатовете, които се приготвят с различен диаметър според нуждите на клиента, се пълнят едва при получаване на поръчката, за да се гарантира максимална свежест на крема.

Мазна боб чорба

Мазната боб чорба (на италиански: Fagioli grassi, на канавезки диалект Faseuj grass) не е традиционно ястие само за Ивреа, но и за цялото Канавезе. По време на карнавала чорбата се предлага на минувачите главно от сдруженията на Кастелацо (Castellazzo) и на Монте Навале (Monte Navale). Представлява задушен боб със свинска сланина и пикантен салам. Ястието се готви около шест часа в специални големи теракотени съдове с четири дръжки над дървено огнище. Резултатът е чорба с кремообразна консистенция, но с цели зърна боб, която може да се съчетае с греяно вино (на фр. vin brulé).

Иврейска полента

Иврейската полента (Polenta di Ivrea) е малка торта, създадена през 1922 г. от братя Стробия, които по-късно патентоват рецептата. Обикновено се приготвя в малки единични форми, приблизително с големината на човешка длан. Текстурата ѝ е мека, а външният вид – светлокафяв, с ярко жълто ядро. Жълтият цвят се дължи на използването на царевично брашно и нишесте, докато външното оцветяване е резултат от тънко покритие от мед, портокалов сок и кафява захар.

Сладки Канестрели

Канестрели

Сладките Канестрели (Canestrelli) са традиционен продукт в няколко населени места в Канавезе – Кревакуоре, Боргофранко д'Ивреа, Ивреа, Мацè, както и в някои други общини като Вайе и такива във Вал ди Суза. Произходът им се свързвас Късното средновековие. Основните им съставки са брашно, масло, яйца и захар. Това са плоски, рехави бисквити с неправилна форма, получена при изпичането им във вафлена форма с тъмнокафява шоколадова основа. Смята се, че първоначално вафлата е била тъмна на цвят, въпреки високата цена на какаото. Едва в началото на XX век количеството използвано какао се удвоява и започва да се прави разлика между горчиво и подсладено какао. През XXI век канестрелите се произвеждат не само с аромат на какао и ванилия, но и с лешник, лимон, портокал, кафе, мента, кокос и шамфъстък.

Канестрелите се различават по външен вид и текстура според местната традиция: по-дебели и с по-изразен релеф във Вайе и Валсуза; тънки и с лек релеф в Монтанаро; подобни на средновековни монети в Тоненго ди Мацè и Полонгера; хрупкави, много тънки и с отпечатани фамилни гербове в Боргофранко д'Ивреа.

Спорт

Съоръжения

Кану стадионът в Ивреа

• Кану стадион (Stadio della canoa), седалище на Ивреа Кану Клуб. Реката Дора Балтеа, която пресича територията на Канавезе, предлага идеални условия за водни спортове като кану, рафтинг и каяк. Съоръжението в центъра на Ивреа играе ключова роля за утвърждаването на града като значимо място за национални и международни състезания по кану-каяк през XXI век. Стадионът е домакин на първия кръг от Световната купа през 2016 г., както и на международния кръг по кану слалом с четвъртия кръг от Световната купа през 2017 г. В Ивреа се провеждат и абсолютните италиански първенства по кану слалом и кану спринт спускане. През 2017 г. градът става седалище на Националния федерален център по кану слалом на FICK (Италианската федерация по кану каяк). По бреговете на Дора Балтеа могат да се наблюдават тренировките на италианските национални спортисти, както и на много чуждестранни такива.
• Футболен стадион „Джино Пистони“ (Stadio Gino Pistoni) в квартал „Сан Лоренцо“. Открит под името Campo sportivo di Pra' Marzo през 1931 г. Реновиран и открит отново през 1934 г. под името Stadio Littorio. Веднага след Втората световна война е открит за трети път със сегашното си име. Побира ок. 4000 души. Седалище на аматьорски футболен тим A.S.D. Calcio Ivrea.
• Игрално поле „Белависта“ (Bellavista), в едноименния квартал, построен през 70-те г. на XX век. Седалище на аматьорски футболен тим USD Bellavista Calcio.
• Игрално поле „Брунолди“ (Brunoldi), в квартал „Сака/Сан Грато“, построен през 80-те г. на XX век. Седалище на аматьорски футболен тим USD San Grato Ivrea Calcio.
• Игрално поле за ръгби и лека атлетика „Санти/Де Вит“ (Santi/De Witt), в квартал „Сан Джовани“, създаден през 70-те год. на XX век. Седалище на Спортна асоциация за аматьорска атлетика ASD Atletica Ivrea и на Ivrea Rugby Club.
• Басейни: Общински басейн (Piscina Comunale di Ivrea), басейн в спортен център Aqua Gymn и в спортен център „Ла Сера“ (La Serra).
• Четири игрални полета за минифутбол: две в квартал „Сан Лоренцо“ (управлявани от „Тенис Клуб Ивреа“), във фитнес залата на Природо-математическата гимназия „Грамши“ (Liceo Scientifico Ivrea Palestra) и Biroff.
• Шест тенис корта в квартал „Сан Лоренцо“, управлявани от „Тенис Клуб Ивреа“. Два от тях се използват и за мини футбол.
• Множество фитнес зали:
  • Антоничели (Antonicelli) – айкидо, джудо и волейбол, в квартал „Белависта“
  • Ардуино (Arduino) – гимнастика за деца и възрастни, в Istituto Comprensivo Ivrea 1 (в средно училище „Ардуино“)
  • Кантон Веско (Canton Vesco) – бокс, баскетбол и волейбол, в едноименния квартал
  • Фалконе (Falcone) – баскетбол, в „Istituto Comprensivo Ivrea 2“
  • Йервис (Jervis) – гимнастика за деца и възрастни, в бивш „Професионален институт Йервис“ (Istituto Professionale Jervis)
  • Перформа (Centro Performa)
  • Алджим Фитнес (Algim Fitness ASD)
  • Енерджи Е (Energi È)
  • Чена (Palestra Cena), в Професионална гимназия „Джовани Чена“ (I.I.S. G. Cena)
  • Капа тре Индор (K3 Indoor)
  • Виви ин форма (Vivi in forma)
  • АйФит (IFit)
  • Палачена Летера вентидуе (Palacena Lettera 22)
  • Фит Експрес Ивреа (Fit Express Ivrea)
  • Ню Фит (Palestra newFit)
  • Ла Сера (La Serra)
  • Ла Диреционе дел Бенесере (La Direzione del Benessere)
  • Нуова Кинезит (Associazione Nuova Kinesith)
  • Боксьорски клуб „Налбокс“ (Asd Nalboxe Boxing Club)
  • Бут камп Тийм (Boot Camp TEAM)
  • Ил Ково кросфит (Il Covo CrossFit Ivrea)
  • Миртила пилатес е постура (Mirtilla Pilates & Postura)
  • Промоспорт (Promosport)
  • Спартера Казале (Spartera Casale)
  • Аква Джимен (Aqua Gymn)
  • Данца Тречентосесанта (Centro Danza 360)
  • Клуб Айкидо (AIKIKaI Ivrea)
  • Спортен център за бойни изкуства (Centro Sportivo Marziale)
  • Баскетболно училище Lettera 22
  • Лумина (LUMINA Woman Fitness Home), палестра за жени

Спортни клубове и асоциации

• Кану клуб Ивреа (Ivrea Canoa Club)
• Тенис клуб Ивреа (Tennis Club Ivrea)
• Ръгби клуб Ивреа (Ivrea Rugby Club)
• Джудо клуб Ивреа (Judo Club Ivrea)
• Женски баскетболен отбор (Ivrea Basket Team)
• Спортна асоциация „Летера Вентидуе“ – баскетбол (ASD Lettera 22)
• Волейболна асоциация „Ивреа Канавезе“ (IBS Ivrea Canavese Volley)
• Клуб за фехтовка „Джузепе Делфино“ (Circolo Scherma Giuseppe Delfino)
• Епоредиезко шахматно дружество „Белависта“ (Società Scacchistica Eporediese Bellavista)
• Спортна асоциация за лека атлетика – аматьори „Атлетика Ивреа“ (ASD Atletica Ivrea)
• Спортна асоциация за лека атлетика – аматьори „Атлетика от Канавезе“ (ASD Atletica Canavesana)
• Спортна младежка асоциация за аматьорски футбол „Real Soccer Team“ (ASD Real Soccer Team)
• Спортна асоциация за аматьорски футбол от Белависта (USD Bellavista Calcio)
• Спортна асоциация за аматьорски футбол от Сан Грато (USD San Grato Ivrea Calcio)
• Спортна аматьорска асоциация по ориентиране „Ориентамондо“ (Orientamondo A.S.D.)

Транспорт

Автомобилни пътища

• Автомагистрала A5 Торино-Аоста-Монблан/Монте Бианко, изход Ивреа, на 3 км.
• Магистрален възел A5-A4-A26 (връзка между магистрала A4 Торино-Милано-Триест на нивото на Сантия и A26 Генуа-Гравелона Точе на нивото на Верчели; прекосява напълно Мореновия анфитеатър на Ивреа в посока Изток-Запад).
• Главен междуградски път SS n. 26 Кивасо-Аоста, SS n. 565 Кастеламонте и SS n. 228 Езеро Вивероне.

Железопътен транспорт

Гарата на Ивреа е разположена на ЖП линията Кивасо-Аоста, която свързва града с Аоста, Торино (ЖП гарите Торино Порта Суза и Торино Порта Нуова), Кивасо, Верчели и Новара, както и с редица по-малки градове и села, разположени помежду им, сред които: Страмбино, Мерченаско, Кандия Канавезе, Калузо, Родало, Монтанаро; Боргофранко д'Ивреа, Пон Сен Мартен, Донас, Он, Верес, Шатийон, Нюс; Тораца Пиемонте, Салуджа, Сант'Антонио ди Салуджа, Ливорно Ферарис, Бианце, Тронцано Верчелезе, Сантия, Сан Джермано Верчелезе, Борго Верчели.

Автобусен транспорт

В града през XXI век е изградена нова автобусна гара (близо до ЖП гарата) – Мовичентро (Movicentro).

Услугата за градски транспорт в Ивреа е предоставена от Джи Ти Ти (GTT: Gruppo Torinese Trasporti Архив на оригинала от 2019-11-08 в Wayback Machine.) и се състои от 9 линии (линии 1, 1/, 2, 2/, 3, 4, 5, 6 и 6/). Те свързват града с различни негови зони и квартали, както и с някои от близките села и градчета като Буроло, Боленго, Албиано д'Ивреа, Кашинете д'Ивреа, Павоне Канавезе, Банкете, Боргофранко д'Ивреа, Монталто Дора, Самоне, Сан Джермано, Куасоло, Фиорано Канавезе, Салерано Канавезе, Колерето Джакоза, Лоранце.

Има и няколко автобусни линии, които свързват града с останалата част от Канавезе, с Вале д'Аоста, Торино и Милано:

• Садем (SADEM): 002 Ивреа – Милано и 265 (904) Торино – Кивасо – Ивреа – Пон Сен Мартен
• Джи Ти Ти (GTT): 108 Кивасо – Виске – Ивреа, 133 Торино – Фолицо – Сан Джусто – Ивреа, 143 Куорне – Кастеламонте – Ивреа, 145 Ривароло – Ивреа, 151 Косано – Каравино – Ивреа, 147 – 152 Силва – Виалфре – Ивреа – Кастеламонте, 153 Куасоло/Лесоло – Ивреа – Бачана/Биенка, 154 Сант'Анна – Боленго – Белависта, 155 Буроло/Киаверано – Самоне, 156 Андрате – Номальо – Ивреа, 157 Сан Джермано – Банкете – Павоне, 168 Павоне – Белависта – квартал Сан Джовани, 319 работническа линия Кампо – Муральо – Ривароло – Босконеро, 512 Ивреа – Кастеламонте – Валкиузела и 541 Ивреа – Колерето Джакоза – Лоранце.
• Атап (ATAP): 348 Каваля – Чиляно – Боргомазино – Вестиние – Ивреа, 358 Ивреа – Пивероне – Каваля.
• Фликсбъс (Flixbus) осъществява връзка с Милано.

Летища

Летище Милано Малпенса за международни и междуконтинентални полети е на 97 км, а летище Торино Казеле за вътрешни и международни полети – на 47 км.

Пристанища

Най-близкото пристанище е в град Генуа, на 182 км.

Побратимени градове

• Люнебург, Германия
• Калъат-Диза, Кюрдистан
• Ръдъуц, Румъния
• Шомон, Франция

Вижте също

• Маркграфство Ивреа
• Савойско графство
• Савойско херцогство
• Канавезе
• Метрополен град Торино
• Пиемонт
• История на Пиемонт
• Колма ди Момбароне
• Моренов амфитеатър на Ивреа
• Дора Балтеа
• Исторически карнавал на Ивреа
• Ардуин от Ивреа
• Иврейска династия
• Оливети
• Адриано Оливети
• Камило Оливети

Източници

• ((it)) Информация на уеб страница Serra Morena Архив на оригинала от 2019-12-19 в Wayback Machine.
• ((en)) Информация на уеб страница Turismo Torino
• ((it)) Информация на уеб страницата на Община Ивреа
• ((it)) Информация на уеб страница Piemonte Italia
• ((it)) Информация на уеб страница Paesi online
• ((it)) Информация за археологическите паметници на Пиемонт на уеб страница Archeocarta
• ((it)) Информация на уеб страница Girolando
• ((it)) Информация в онлайн енциклопедия Treccani
• ((it)) Информация на уеб страница Tutt'Italia
• ((it)) Ивреа – индустриален град на XX век
• ((it)) Историята на Ивреа през Средновековието
• N. Bernacchio, Ivrea, in Enciclopedia dell' Arte Medievale (1996)

Библиография

• ((it)) Francesco Carandini: Vecchia Ivrea, Fratelli Enrico editori, 1963
• ((it)) Piero Polino: Guida turistica di Ivrea, Val Chiusella e Dora Baltea canavesana, edizioni Enrico, 1979
• ((it)) Daniele Boltri, Giovanni Maggia e Enrico Papa, Architetture olivettiane a Ivrea. I luoghi del lavoro, i servizi socio assistenziali in fabbrica, Gangemi, 1998
• ((it)) Canavese e Valli di Lanzo (Bell'Italia: Le Guide), Giorgio Mondadori, 2005
• ((it)) Marco Peroni, Ivrea: Guida alla città di Adriano Olivetti, Edizioni di Comunità, Roma, 2016
• ((it)) Guido Piovene, Ivrea, Edizioni di Comunità 2020