Тодор Иванчов: Разлика между версии
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
{{пост списък|Министър на просветата на България|13}} |
{{пост списък|Министър на просветата на България|13}} |
||
{{пост списък|Министър на просветата на България|15}} |
{{пост списък|Министър на просветата на България|15}} |
||
| ⚫ | |||
{{пост списък|Министър на просветата на България|22}} |
{{пост списък|Министър на просветата на България|22}} |
||
| ⚫ | |||
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|20}} |
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|20}} |
||
{{Пост списък|Министър на финансите на България|25}} |
{{Пост списък|Министър на финансите на България|25}} |
||
Версия от 20:10, 16 август 2020
| Тодор Иванчов | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
1858 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Професия | учител |
| Партия | Либерална партия (радослависти) |
| Народен представител в: III ВНС V ОНС X ОНС | |
| 11-и министър-председател на България | |
| 13 октомври 1899 – 25 януари 1901 | |
Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България между 13 октомври 1899 г. и 25 януари 1901 година.
Иванчов е народен представител в III Велико народно събрание (1886 – 1887 г.) и в V (1887 – 1889 г.) и X (1899 – 1900 г.) Обикновено народно събрание.
Биография
Произход, образование и работа
Роден в Търново, Тодор Иванчов завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България е учител в Дряново (1878 – 1879), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880 – 1883), а след това – директор на Статистическото бюро в София.
Политическа кариера (1899 – 1901)
Активен деятел на Либералната партия, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886 – 1887) и в правителството на Димитър Греков (1899). След това сам оглавява 19 и 20 правителство на България (1899 – 1901).[1] При неговото управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове[2], потушени със сила (1899). През 1903 г. Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.
Като министър на народното просвещение през 1899 г. Иванчов публикува първия официален правопис на българския език.
Смърт
Тодор Иванчов умира на 1 януари 1905 в Париж, Франция. Не е известно къде е погребан.
Източници
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
|
