Направо към съдържанието

Тодор Иванчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Иванчов
български политик
Роден
1858 г.
Починал
1 януари 1905 г. (47 г.)

Учил вРобърт колеж
Политика
Професияучител
ПартияЛиберална партия (радослависти)
Народен представител в:
III ВНС   V ОНС   X ОНС   
11-и министър-председател на България
1 октомври 1899 – 12 януари 1901
Указ № 11 на княз Фердинанд за назначаването на Тодор Иванчов за министър-председател. Източник: ДА „Архиви“

Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България между 13 октомври 1899 г. и 25 януари 1901 година.

Иванчов е народен представител в III велико народно събрание (1886 – 1887 г.) и в V (1887 – 1889 г.) и X (1899 – 1900 г.) Обикновено народно събрание.

Произход, образование и работа

[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Търново, Тодор Иванчов завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България като учител в Дряново (1878 – 1879), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880 – 1883), а след това – директор на Статистическото бюро в София.

Политическа кариера (1899 – 1901)

[редактиране | редактиране на кода]

Активен деятел на Либералната партия, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886 – 1887) и в правителството на Димитър Греков (1899). След това сам оглавява 19 и 20 правителство на България (1899 – 1901).[1] При неговото управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове[2], потушени със сила (1899). През 1903 г. Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.

Като министър на народното просвещение през 1899 г. Иванчов публикува първия официален правопис на българския език.

Тодор Иванчов умира на 1 януари 1905 в Париж, Франция. Не е известно къде е погребан.

  1. R.J. Crampton, Bulgaria, изд. Oxford University Press, 2007 г., стр. 157
  2. Duncan M. Perry, The politics of terror: the Macedonian liberation movements, 1893 – 1903, изд. Duke University Press, 1988 г., стр. 101