Лъв III Исавър

Вижте пояснителната страница за други личности с името Лъв III.

---

Лъв III Исавър Λέων Γ΄
византийски император
Монета с изображение на Лъв III
Роден	675 г. Кахраманмараш
Починал	18 юни 741 г. Константинопол, Византия
Религия	християнство
Управление
Период	717 – 741
Предшественик	Теодосий III
Наследник	Константин V
Семейство
Род	Исаврийска династия
Съпруга	Мария
Деца	Константин V Копроним Анна Козма (син на Лъв III Исавър) Ирина (дъщеря на Лъв III Исавър)
Лъв III Исавър в Общомедия

Лъв III Исавър или Лъв Сириец (на гръцки: Λέων Γ' ο Ίσαυρος, на латински: Leon III. ho Isaurós‚ Leon der Isaurier, Leo III.; * ок. 680, † 18 юни 741) е византийски император от 717 до смъртта си в 741 година.

Основател на Исаврийската (наричана още Сирийска) династия, Лъв III е един от най-важни византийски владетели, извел империята от периода на анархия, справил се с арабската заплаха, когато през август 718 година арабите са разгромени от българския хан Тервел, което слага край на обсадата. Той налага новата църковна доктрина на иконоборството.

Лъв е женен за Мария, с която има четири деца: син Константин V и дъщерите Анна, Козма и Ирене.

Произход, ранни години и възкачване на престола

Истинското име на Лъв Сириец вероятно е Конон. По народност е исавриец от скромен селски произход. Родом е от Германикея (дн. Мараш, Турция), област Комагена в Северна Сирия, на границата между Византийската империя и Арабския халифат. Още като дете той е преселен с фамилията си от Юстиниан II в Месембрия, Тракия (695 г.), като част от имперската политика на заселване на обезлюдените балкански провинции.

Младият Лъв е пастир заедно с баща си, когато детронираният император Юстиниан II се отправя към Константинопол (705 г.), за да си възвърне трона с българска помощ. Лъв му подарява 500 овци като провизии за войските му. От благодарност Юстиниан го произвежда в спатарий (Spatharios), офицер в императорската гвардия. Така той отрано започва военна кариера. След мисии в Северен Кавказ под командването на Анастасий II Лъв става стратег през (713 – 715), или военно-административен началник на 15 000 воини в тема Анатоликон.

През 717 г. Лъв заема трона след заговор с генерал Артавазд срещу император Теодосий III, когото детронират и изпращат в манастир.

Управление

Външна политика

Обсадата на Константинопол и война с арабите

На 25 март 717 г. Лъв III е коронован в Света София (Hagia Sophia) след абдикацията на Теодосий III. По това време империята се намира в тежко положение, губейки войната с арабите, които обсаждат столицата в продължение на година. Обграден от всички страни, градът е на ръба на падението. Арабските сили в даден момент наброявали над 100 хиляди души, но в арабския лагер, както и в обсадената византийска столица, започва глад. С българска помощ от страна на хана-кесар Тервел, императора отблъсква (717 – 718) обсаждащите Константинопол араби. В резултат на битката Византийската империя е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие в следващите векове. Това е едно от най-важните и решаващи сражения в историята на Византия.

Византия през ок. 717 г.

Политическо стабилизиране на империята

След въздигането на император Лъв Сириец и неговата династия, приключва периода на междуособици и остра политическа нестабилност обхванал Византийската империя в предишните две десетилетия. През 718 г. е потушен бунта в Сицилия, а през 719 г. е осуетен опита на бившия император Анастасий II Артемий да се върне на трона.

През управлението на Лъв III империята изживява нов период на политическа стабилизация и постига успехи във войните с арабите. Сключени са съюзи с българите, хазарите и грузинците срещу Арабския халифат. Привлечени са славянски заселници в опустелите погранични райони на империята.

Нахлуващите араби са победени от войските на Лъв през 726 г. в Мала Азия. През 740 г. той отново им нанася поражение във Битка при Акронион, Фригия.

Сребърен милиаренсион на Лъв III

Вътрешна политика

Като бивш стратег на Анатоликон, император Лъв III оставал представител на военно-поземлената аристокрация и до края на управлението си защитава нейните интереси. С цел засилване на императорската власт извършва множество реформи, въдворява ред в държавната администрация и финанси. Издава нов сборник със закони „Еклога“. Ограничава прилагането на смъртно наказание и забранява робството във Византия. Въвежда нова данъчна и съдебна система в полза на дребните собственици.

Начало на иконоборството

Иконоборството във Византия, Chludov Psalter

Лъв III Сирийски слага началото на иконоборството (от 726 г.), като принуждава църквата да обяви почитането на икони и свещени реликви за ерес и идолопоклонничество, но тези мерки срещат съпротива сред повечето християни. Въпреки това императорът издава едикти срещу иконопочитанието и назначава иконоборски патриарси на мястото на Герман I, който е несъгласен от политиката му и се оттегля.

По времето на Лъв III и неговия син Константин V иконите в цялата империя систематично се премахват или унищожават, често по насилствен начин. Вместо това на обществените места се поставят кръстове. Оформено под влияние на ислямската идея, че изображенията на хора и животни не могат да бъдат свещени, иконоборството във Византия е реакция срещу прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт.

Римският папа анатемосва иконоборството. В отговор на това Лъв III отнема областта Илирик, както и Калабрия и Сицилия от юрисдикцията на западната църква и я предоставя на църквата в Константинопол. Това допълнително влошава отношенията с папския институт, който решава да търси покровител на запад и обръща гръб на Византийската империя. През 727 г. в Равена, Италия, избухва бунт против императора-иконоборец. Изпратеният от него флот потъва в буря и това води до загубата на останките от т.нар. Равенски екзархат.

През юни 741 г. Лъв III умира от воднянка. Наследен е от сина си Константин V.

Вижте също

• Обсада на Константинопол (718)
• Иконоборство
• Еклога

Външни препратки

• BYZANTIUM 395 -1057 Лъв III. (717 – 741) от „Визания, Генеалогия 395 г. – 1057 г.“
• Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL), Църковен речник.
• Bronwen Neil: Научна биография (англ.) от De Imperatoribus Romanis