Лъв III (Византийска империя)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Лъв III Исавър (на гръцки: Λέων Γ' ο Ίσαυρος) е византийски император от 717 г. до смъртта си.
Преди това стратег на тема Анатоликон, императорът остава представител на военно-поземлената аристокрация и до края на управлението си защитава нейните интереси. Основател на Исаврийската династия.
С българска помощ отблъснал (717 – 718) обсаждащите Константинопол араби, а през 740 г. им нанесъл поражение във Фригия.
С цел засилване на императорската власт извършил множество държавни реформи. Издал „Еклога“ и др. Слага началото на иконоборството (726).
Отнема областта Илирик, както и Калабрия и Сицилия от юрисдикцията на западната църква и я предоставя на църквата в Константинопол. Това допълнително влошава отношенията с папския институт, който решава да търси покровител на запад и обръща гръб на Византийската империя.
| Теодосий III Адрамит | >>> | император на Византийската империя (717 – 741) | >>> | Константин V Копроним |
