Списък на генералите и адмиралите в Народна република България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на офицери с висши офицерски звания (генералите и адмиралите) в Народна република България, подредени в азбучен ред на фамилните им имена с година на раждане и смърт, техните последни военни звания и годината на получаването им в периода 15 септември 1946 г. – 15 ноември 1990 г. (деня в който България е обявена за република). Следвайки съветската военна система в България се развиват различни родове войски (Гранични войски, Вътрешни войски, Радиотехнически войски) или служби, като медицинската служба (МС) на българската народна армия. Някои от тях са наследници на подобни формирования, съществуващи в Царство България, а други са изцяло нови. Освен това съществуват и Строителни войски (СВ), Войски на Министерството на транспорта (ВМТ), Войските на комитета по пощи и далекосъобщения и Хидротехнически войски, които макар и да имат в наименованието си войски са по-скоро военизирани организации, чийто статут е смесен (от една страна голяма част от състава е с военни чинове и организационно е изградена като военна структура, но от друга страна предмета на дейност освен военно строителство е и гражданско строителство). Освен тях с висши офицерски звания са служителите на Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност (ДС) при нейното военизиране през 1951 г., която в отделни години е на подчинение на МВР, но впоследствие е самостоятелна структура; политическото управление на българската народна армия, Пожарната служба и други. Отделни лица с офицерски звания е имало и в системата на Министерството на външната търговия (инженерно управление на министерството), Министерството на транспорта (Специален отдел), Министерство на машиностроенето („Специално производство“), Гражданската авиация, в отдел „Военноадминистративен“ на ЦК на БКП, в Политбюро, в което има отговарящ за работата на МВР, Държавния комитет за народен контрол, Държавния комитет за планиране (отдел за отбранително строителство), Държавния комитет за наука и технически прогрес (дирекция „Специални комплекси“), Държавния комитет на отбраната, БАН (на военизирана длъжност, свързана с военни разработки) и други институции.

В Народна република България висшите офицерски звания са:

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я

Списък[редактиране | редактиране на кода]

A[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

3[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

У[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Ч[редактиране | редактиране на кода]

Ш[редактиране | редактиране на кода]

Щ[редактиране | редактиране на кода]

Ю[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

С неясно генералско звание[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кръстев, Д. Другари офицери, господа офицери. Изд. Пропелер, 2012, с. 195