Константин Стоилов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
без маловажен пасаж, преписан от http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm
нови подзаглавия; разместване на картинките; референции; дейност в Учредителното събрание
Ред 50: Ред 50:
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] [[политик]], един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], а по-късно - на основаната от него [[Народна партия]]. Стоилов е 2 пъти [[министър-председател на България]]. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] ([[10 юли]] [[1887]] — [[1 септември]] [[1887]]), а вторият – след падането на [[Стефан Стамболов]] ([[19 май]] [[1894]] — [[18 януари]] [[1899]]).<ref name=speaches>Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI.</ref>
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] [[политик]], един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], а по-късно - на основаната от него [[Народна партия]]. Стоилов е 2 пъти [[министър-председател на България]]. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] ([[10 юли]] [[1887]] — [[1 септември]] [[1887]]), а вторият – след падането на [[Стефан Стамболов]] ([[19 май]] [[1894]] — [[18 януари]] [[1899]]).<ref name=speaches>Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI.</ref>


== Произход и образование ==
==Биография==
⚫
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|ляво|200п|мини|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]]
====Ранен живот, образование и работа====

Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] г. в град [[Пловдив]], [[Османска империя]] (днес [[България]]). Учи в пловдивското епархийско училище и в [[Робърт колеж]] – Цариград през [[1873]]. Стоилов завършва [[право]] в [[Хайделберг]] през [[1877]]. Доктор по право на университета.
Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] година в [[Пловдив]].
Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000, №6. Посетен на 06.07.2015.</ref>

Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 защитава докторат по право в Хайделбергския университет, а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988, с. 461</ref>

⚫
== Политическа дейност ==
=== Начало ===
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]

Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>

Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/>

Ръководи канцеларията (1879-[[1880]]) и политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]].

=== При Режима на пълномощията (1881–1883) ===

Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]].

⚫
Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

=== При Регентството (1886–1887) ===


⚫
====Политическа кариера====
⚫
След завръщането си в България е [[съдия]] в [[Пловдив]] и [[София]] ([[1878]]-[[1879]]) и ръководи Канцеларията (1879-[[1880]]) и Политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]]. Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.
[[Image:Депутати от I ВНС.jpg|мини|Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], [[Симеон Варненски и Преславски]], д-р [[Васил Караконовски]]. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, [[Драган Цанков]], Ливадия, Крим, май 1879 г.]]
По време на [[Българска криза|кризата след абдикацията на княз Александър I]] Константин Стоилов подкрепя усилията на [[Стефан Стамболов]] за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]]. През този период ([[1886]]-[[1888]]) Стоилов участва във временното правителство на [[Петко Каравелов]], в това на [[Васил Радославов]], самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в [[Правителство на Стамболов|правителството на Стефан Стамболов]]. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.
По време на [[Българска криза|кризата след абдикацията на княз Александър I]] Константин Стоилов подкрепя усилията на [[Стефан Стамболов]] за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]]. През този период ([[1886]]-[[1888]]) Стоилов участва във временното правителство на [[Петко Каравелов]], в това на [[Васил Радославов]], самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в [[Правителство на Стамболов|правителството на Стефан Стамболов]]. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.


=== Управление (1894–1899) ===
⚫
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|дясно|200п|мини|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
През [[1888]] Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през [[1894]] оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до [[1899]]. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.
През [[1888]] Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през [[1894]] оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до [[1899]]. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.


== Личен живот ==
==Галерия==
<center>
<gallery>
⚫
Image:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.
⚫
Image: Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив
</gallery>
</center>

==Семейство==
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref name=speaches>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref name=speaches>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>

Баща му, Стоил Зааралията, е родом от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род [[Моравенови]] преселили се в Пловдив.


==Използвана литература==
==Използвана литература==

Версия от 09:40, 6 юли 2015

Константин Стоилов
Министър-председател на България
Мандат10 юли 1887 – 1 септември 1887
Назначен отФердинанд I
ПредшественикВасил Радославов
НаследникСтефан Стамболов
Втори мандат31 май 1894 – 30 януари 1899
Назначен отФердинанд I
ПредшественикСтефан Стамболов
НаследникДимитър Греков
Лична информация
Роден
Починал
23 март 1901 г. (на 47 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища
Религияправославие
Полит. партияКонсервативна партия
Професиядоктор по право • политик
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   
Портал Портална икона Политика
Константин Стоилов в Общомедия

Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно - на основаната от него Народна партия. Стоилов е 2 пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият – след падането на Стефан Стамболов (19 май 1894 — 18 януари 1899).[1]

Произход и образование

Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.

Константин Константинов е роден на 23 септември* 1853 година в Пловдив. Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род Моравенови.[2]

Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 завършва Робърт колеж в Цариград. През 1877 защитава докторат по право в Хайделбергския университет, а след това учи гражданско право в Париж.[3]

Политическа дейност

Начало

Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.

Стоилов се завръща в България скоро след Освобождението. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в София, където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в Учредителното събрание, което се събира в Търново, за да изработи конституцията на Княжество България.[4]

Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на Берлинския договор, и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.[4]

Ръководи канцеларията (1879-1880) и политическия кабинет (1880-1883) на княз Александър I. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество.

При Режима на пълномощията (1881–1883)

Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков.

Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

При Регентството (1886–1887)

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.

Управление (1894–1899)

Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.

Личен живот

Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на 31 януари 1888. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.[1]

Използвана литература

Библиография

Бележки

  1. ↑ а б Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „speaches“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  2. ↑ Кокеров, Георги. Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов. Във: Списание „НИЕ“, 2000, №6. Посетен на 06.07.2015.
  3. ↑ Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988, с. 461
  4. ↑ а б Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009. Посетен на 06.07.2015.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Стоилов&oldid=6789781“.