Константин Стоилов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
нови подзаглавия; разместване на картинките; референции; дейност в Учредителното събрание
Редакция без резюме
Ред 59: Ред 59:


== Политическа дейност ==
== Политическа дейност ==
=== В Учредителното събрание (1879) ===
=== Начало ===
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]


Ред 66: Ред 66:
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/>
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/>


След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880-1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref>
Ръководи канцеларията (1879-[[1880]]) и политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]].


=== При Режима на пълномощията (1881–1883) ===
=== При Режима на пълномощията (1881–1883) ===
Ред 72: Ред 72:
Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]].
Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]].


Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.
От октомври 1881 до януари 1882 Стоилов отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запаса като подпоручик. Взима участие в [[Сръбско-българската война]] през 1885 като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>


=== При Регентството (1886–1887) ===
=== При Регентството (1886–1887) ===
Ред 85: Ред 85:
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref name=speaches>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref name=speaches>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>


⚫
==Бележки==
==Използвана литература==
====Библиография====
* {{ташев}}

⚫
====Бележки====
{{reflist}}
{{reflist}}


==Външни препратки==
{{commonscat-inline|Konstantin Stoilov}}
{{commonscat-inline|Konstantin Stoilov}}
* [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm Живот и дейност на д-р Константин Стоилов]


{{Navboxes
{{Navboxes

Версия от 12:59, 6 юли 2015

Константин Стоилов
Министър-председател на България
Мандат10 юли 1887 – 1 септември 1887
Назначен отФердинанд I
ПредшественикВасил Радославов
НаследникСтефан Стамболов
Втори мандат31 май 1894 – 30 януари 1899
Назначен отФердинанд I
ПредшественикСтефан Стамболов
НаследникДимитър Греков
Лична информация
Роден
Починал
23 март 1901 г. (на 47 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища
Религияправославие
Полит. партияКонсервативна партия
Професиядоктор по право • политик
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   IV ОНС   III ВНС   V ОНС   VI ОНС   VIII ОНС   IX ОНС   X ОНС   
Портал Портална икона Политика
Константин Стоилов в Общомедия

Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно - на основаната от него Народна партия. Стоилов е 2 пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият – след падането на Стефан Стамболов (19 май 1894 — 18 януари 1899).[1]

Произход и образование

Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.

Константин Константинов е роден на 23 септември* 1853 година в Пловдив. Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род Моравенови.[2]

Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 завършва Робърт колеж в Цариград. През 1877 защитава докторат по право в Хайделбергския университет, а след това учи гражданско право в Париж.[3]

Политическа дейност

В Учредителното събрание (1879)

Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.

Стоилов се завръща в България скоро след Освобождението. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в София, където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в Учредителното събрание, което се събира в Търново, за да изработи конституцията на Княжество България.[4]

Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на Берлинския договор, и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.[4]

След избирането на Александър Батенберг за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880-1883) завежда политическия му кабинет.[5]

При Режима на пълномощията (1881–1883)

Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков.

От октомври 1881 до януари 1882 Стоилов отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в Шумен. Излиза в запаса като подпоручик. Взима участие в Сръбско-българската война през 1885 като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[2]

При Регентството (1886–1887)

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.

Управление (1894–1899)

Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.

Личен живот

Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на 31 януари 1888. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.[1]

Бележки

  1. ↑ а б Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „speaches“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  2. ↑ а б Кокеров, Георги. Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов. Във: Списание „НИЕ“, 2000, №6. Посетен на 06.07.2015.
  3. ↑ Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988, с. 461
  4. ↑ а б Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009. Посетен на 06.07.2015.
  5. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Стоилов&oldid=6790021“.