Годишни награди на Съюза на българските писатели

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Годишни награди на Съюза на българските писатели

Годишните награди на Съюза на българските писатели (СБП) са създадени през 1923 г. по идея на проф. Иван Шишманов, когато председател на СБП е проф. Михаил Арнаудов. През 100-годишната история на наградите те са връчвани на различен принцип спрямо решенията на избраното от УС на СБП жури. През някои години фигурират наградени книги и автори във всички жанрове: поезия, кратка проза, романистика, литературна критика, литературна история, есеистика, литература за деца и юноши, драматургия. Връчвани са и специални награди за цялостно творчество, както и са новоучредявани допълнителни награди на името на известни писатели.

Статистиката за тях не е пълна поради липса на част от информацията в ползваните източници, а това са: „История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944“, „История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013“, теченията на в. „Литературен фронт“ (1945 – 1991), в. „Български писател“ (1994 – 2002), в. „Словото днес“ (2003 – 2023), публикации за церемониите по награждаване, налични в сайта „Съюз на българските писатели“, онлайн изданията на в. „Труд“, сайта „SofiaPress“ и др.

Първоначално (през 1924 г.) наградите са били две – една в размер на 2000 лв. (за най-добър къс разказ) и една от 2000 лв. (за най-добро стихотворение или цикъл стихотворения). От наличните източници няма информация кои са били първите лауреати.

Наградени автори и книги по години[редактиране | редактиране на кода]

Година[1] Категория Наградени
1930[2] Кирил Христов, Константин Константинов, Орлин Василев, Рачо Стоянов, Фани Попова-Мутафова.[3]
1932[4] Поезия Георги Караиванов – „Хайдути“ (епична поема); Траян Тъмен – „Слепия гуслар“ (стихосб.);
Белетристика Светослав Минков – „Къщата при последния фенер“ (сб. разкази);
Драматургия Стефан Савов – „Йончови ханове“ (драма).[5]
1939[6] Поезия Елисавета Багряна – „Сърце човешко“; Иван Мирчев – „Златно и синьо“;
Белетристика Светослав Минков – „Разкази в таралежова кожа“ (сб. разкази); Фани Попова-Мутафова – „Велики сенки“ (сб. разкази); Христо Миндов – „Товарът на хората“ (сб. разкази); Мирослав Минев – Когато палеха лулите с прахан“ (сб. разкази).[7]
1939[8] Поезия Кирил Христов – „Вълнолом“ (стихосб.); Люба Касърова – „Гласове“ (стихосб.); Йордан Ветвинов – „Бачо Киро“ (поема).[9]
1939 Поезия Петър Горянски – „Момичето, което беше сън“;
Проза Константин Мутафов – „Прости души“ (сб. разкази); Христо Цанков-Дерижан – Аз бягам от една жена“ (роман); Георги Караславов – „Татул“ (роман).[10]
1940 Поезия Емануил Попдимитров – „В страната на розите“ (поема);
Проза Фани Попова-Мутафова – „Йоан Асен II“ (роман); Змей Горянин – „Бачо Киро“ (роман);
Награда „Йордан Йовков“ Константин Петканов – „Кирпичената къща“ (роман).[11]
1941 Проза Емилиян Станев – „Сами“ (сб. разкази);
Награда „Йордан Йовков“ Константин Константинов – „Седем часа заранта“ (сб. разкази).[12]
1942 Поезия Младен Исаев – „Човешка песен“;
Книга на македонска тема Стилиян Чилингиров – „През Македония“; Георги Константинов – „Душата на Македония“; Добри Немиров – „Вечна да е“;
Награда „Йордан Йовков“ Ангел Каралийчев – „Птичка от глина“ (сб. разкази);
Награда „Вишневин“ Кирил Христов – „Св. Седмочисленици“ (балада);
Награда „Стилиян Чилингиров“ Асен Разцветников – за цикъл „Стихотворения“, отпечатани в кн. 10 на сп. „Златорог“;
Награда „Проф. Иван Д. Шишманов“ Стефан Станчев – „Разковниче на сърцето“.[13]
1943 Награда „Вишневин“ Иван Мирчев – „Кажете небеса“ (стихосб.).[14]
1944 Награда „Йордан Йовков“ Павел Спасов – „Шлеповете пътуват“;
Награда „Вишневин“ Димитър Гундов – „Под едно небе“ (стихосб.).[15]
През 1945 – 1946 поради военната и политическа обстановка не се присъждат награди.
1947 Награда „Изкуство“ Никола Вапцаров (посмъртно);
Поезия Дора Габе – поемата „Вела“; Христо Радевски – „Към партията“ (стихосб.); Младен Исаев – „Огънят“ (стихосб.);
Проза Константин Константинов – „Птица в пожарищата“ (мемоари); Георги Караславов – „Селски истории“ (повести и разкази).[16]
1948 Драматургия Орлин Василев – „Тревога“ (пиеса);
Цялостно творчество Леда Милева.[17]
1950 Поезия Веселин Андреев – „Партизански песни“; Елисавета Багряна – за цикъл стихове за Сталин, Георги Димитров и „На моя син“ (стихотворение); Ламар – за войнишки стихове и „Горан Горинов“ (поема);
Проза Георги Караславов – „На пост“ (разкази), „Проходът на младежта“ (очерк за Хаинбоаз), „Танго“ (разказ); Людмил Стоянов – „Холера. Войнишки дневник“, „Мехмед Синап. Историята на един бунт“ (повест), „Сребърната сватба на полковник Матов“ (повест); Гьончо Белев – „Случки из живота на Минко Минин“ (роман); Крум Кюлявков – „Село Борово“ (роман); Павел Вежинов – „Втора рота“ (повест); Стоян Загорчинов – „Ден последен“ (роман); Ст. Ц. Даскалов – „Път“ (роман); Харалан Русев – „По стръмнините“ (роман);
Литературна критика Пантелей Зарев – „Проблеми на развитието на българската литература“;
Драматургия Камен Зидаров – „Царска милост“ (пиеса); Лозан Стрелков – „Разузнаване“ (драма); Андрей Гуляшки – „Блато“ (пиеса);
Хумор и сатира Димитър Чавдаров-Челкаш;
Награда за цялостно творчество Димитър Полянов; Крум Пенев; Христо Радевски – „Пулс“, „Към партията“, „Въздух не достигаше“ (стихосбирка); Николай Хрелков – „Среднощен конгрес“ (поема);
Литература за деца и юноши Камен Калчев; Асен Босев – „Победители“, „Село Цветна светна“, „Димитровски огън“ (поезия);
Награда за антифашистко творчество Крум Кюлявков, Кръстьо Белев, Мария Грубешлиева;
Награда за прогресивно творчество Ангел Тодоров - писател, Марко Марчевски.[18]
1951 Поезия Иван Бурин – „Пролетта и тракториста“ (стихосб.); Младен Исаев – „Звезди на мира“ (стихосб.); Никола Фурнаджиев – „Велики дни“; Христо Радевски – „Басни“; Божидар Божилов – „Агитатор“; Пантелей Карасимеонов – „Поеми за мира“;
Проза Андрей Гуляшки – „МТСтанция“; Иван Бурин – „Пеню Генчев“ (очерк); Крум Григоров – „Председателят на селсъвета“; Павел Вежинов – „В полето“ (повест); Иван Мартинов – „Миньори“ (разказ);
Награда за цялостно творчество Никола Ланков.[19]
1952 Поезия Богомил Райнов – „Стихове за петилетката“; Ламар – „Утро над родината“ и „Строителни години“ (стихосбирки); Димитър Методиев – „Димитровско племе“ (роман в стихове); Иван Милчев – „Жътвен поход“ и „Бойци“ (поеми);
Проза Димитър Димов – „Тютюн“ (роман); Емил Коралов – „Училище за смелите“ и „Септемврийци“ (романи); Петър Славински – „Последният щурм“.[20]
1953 – 1959 Не се връчват награди на СБП. От 1953 г. започна връчването на Димитровски награди в литературата, изкуствата и науката. Това вероятно е причината да няма отделно присъждани награди от името на Съюза на българските писатели.
1959 Вестник Литературен фронт връчва Годишни награди за публикации Награди Веселин Андреев – за разказа „Братя“; Христо Фотев – за стихотворението „Изпълкомът заседава“; Петър Василев – за стихотворенията „Свобода“ и „Бригадирът и летният дъжд“;
Поощрения Цилия Лачева – за разказите ѝ „Селският ангел“ и „Смъртта на краваря“; Николай Кирилов – за разказите му „Сватба“ и „Шепа пръст“.[21]
1960 Поезия Христо Радевски – „Те още живеят“ (сатирични стихотворения); Павел Матев – „С вярата на хората“ (лирика); Димитър Методиев – „Песен за комунизма“ (поема), Ламар – „Мъдростта на годините“ (стихосб.), Младен Исаев – „Ясни величини“ (стихосб.); Блага Димитрова – „До утре“ (стихосб.) и „Лиляна“ (поема); Димитър Пантелеев – „Косачът се връща от коситба“ (стихосб.);
Проза Камен Калчев – „Семейството на тъкачите“ (роман); Андрей Гуляшки – „Контраразузнаване“ (повест); Крум Григоров – „Панчо от Гороцвет“ (повест); Челкаш – „Нежелани гости“ (фейлетон);
Литературна критика и теория Петър Пондев – „Елин Пелин“; Любомир Тенев – „Драма и сцена“; Лозан Стрелков – „Златният запас“; Иван Руж – „Законът на литературните джунгли“.[22]
1961 Поезия Веселин Ханчев – „Лирика“; Валери Петров – „В меката есен“; Александър Муратов – „Спасена светлина“; Иван Давидков – „Днепър под моя прозорец тече“;
Проза Мария Грубешлиева – „Грижи и радости“ (сб. разкази); Богомил Райнов – „Както само ние умираме“ (повест);
Литературна критика Георги Димитров-Гошкин – „Въпроси и книги на социалистическия реализъм“; Ефрем Каранфилов – „Сенки от миналото“.[23]
1962 Поезия Александър Геров – „Стихотворения“; Иван Мирчев Хаджихристов– „Денят“; Христо Фотев – „Баладично пътуване“;
Проза Георги Марков „Мъже“ (роман); Антон Дончев – „Сказание за Самуил“ (роман).[24]
1963 Проза Емилиян Станев – „Иван Кондарев“ (роман); Стоян Загорчинов – „Ивайло“ (роман).[25]
1964 Поезия Иван Мирчев – „Чудесно преображение“;
Литературна критика Веселин Йосифов – „Съвременници“.[26]
1965 Поезия Анастас Стоянов – „Малко е да те обичам“;
Проза Андрей Гуляшки – „Седемте дни на нашия живот“ (роман); Илия Волен – „Йов“ (повест); Камен Калчев „При извора на живота“ (роман);
Документалистика Лиляна Стефанова – „Една есен в Америка“.[27]
1966 Поезия Павел Матев – „Чайките почиват на вълните“; Божидар Божилов – „Пролетна поезия“;
Проза Йордан Радичков – „Горещо пладне“ (сб. новели); Генчо Стоев – „Цената на златото“ (роман);
Литература за деца и юноши Ангел Каралийчев – „Най-скъпия подарък“;
Литературно изследване Минко Николов – „Антон Страшимиров. Монографичен портрет“.[28]
1967 Проза Богомил Райнов – „Пътища за никъде“ (повест); Димитър Талев (посмъртно) – „Гласовете ви чувам“ (роман); Йордан Радичков – „Неосветените дворове“ (роман-пътепис), Павел Вежинов – „Звездите над нас“ (роман);
Художествен превод Христо Радевски за преводите му от руската и съветска поезия; Атанас Далчев – за превода на „Конармия“ от И. Бабел и „Сивата сова“ от М. Пришвин; Атанас Смирнов за превод на стихотворения от Константин Симонов; Първан Стефанов за „Сервус Мадона“ от Константи Галчински.[29]
1968 Поезия Дора Габе – „Почакай, слънце“; Петър Караангов – „Зимни недели“; Владимир Башев (посмъртно) – „Ателие“;
Проза Николай Хайтов – „Диви разкази“;
Литературна критика Ефрем Каранфилов – „Творци“;
Есеистика Илия Волен – „Мисъл и думи“, Атанас Далчев – „Фрагменти“.[30]
1969 Поезия Венко Марковски – „Истината е жестока“; Димитър Пантелеев – „Тракийски видения“; Иван Давидков – „Тракийски могили“; Любомир Левчев – „Рецитал“;
Проза Андрей Гуляшки – „Един ден и една нощ“ (роман); Богомил Райнов – „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (роман); Ст. Ц. Даскалов – „Република на дъждовете“ роман);
Литературна критика Симеон Султанов – „Йовков и неговият свят“; Стоян Каролев – „Светът на прозата“; Юлиан Вучков – „Театрални светове“;
Литература за деца и юноши Йордан Радичков – „Ние, врабчетата“; Николай Зидаров – „Легенди от бръшлян“.[31]
1970 Поезия Владимир Голев –„Мироздание“; Иван Николов – „С дъх на пелин“ (поема);
Проза Димитър Гулев – „Чудните нейни очи“ (сб. новели); Свобода Бъчварова – „Литургия за Илинден“ (роман);
Литературна критика Пантелей Зарев – „Преобразена литература“; Ефрем Каранфилов – „Съвременност и белетристика“; Васил Колевски – „Литература на свободата“; Стоян Илиев - литературен историк – „Спор за поезията и критиката“;
Есеистика Серафим Северняк – „Между розата и лъва“;
Художествена публицистика Богомил Райнов – „Пътищата на ционизма“ и „Художествено майсторство“;
Литература за деца и юноши Цветан Ангелов – „Цветушка“.[32]
1971 Поезия Андрей Германов – „Като въздишка“; Евтим Евтимов – „Пирински балади“; Станка Пенчева – „Моята власт“;
Проза Атанас Наковски – „Без сенки“ (сб. новели); Кольо Георгиев - писател – „Възможни и невъзможни признания“ (сб. разкази); Иван Давидков – „Къшей хляб за пътника“ (повест);
Литературна критика Пенчо Данчев – „Критика и есеистика“; Здравко Петров – „Личности и съдби“;
Драматургия Драгомир Асенов – „Горещи нощи в Аркадия“.[33]
1972 Поезия Младен Исаев – „Покой за тебе няма“; Димитър Пантелеев – „Най-хубавият празник“; Николай Зидаров – „Тези мигове да задържиш“;
Белетристика Дончо Цончев – „Опасни типове“ (сб. разкази); Дико Фучеджиев – „Въздушни мостове“ (сб. разкази);
Литературна критика и теория Боян Ничев – „Увод в славянския реализъм“; Тончо Жечев – „Критически погледи“.[34]
1973 Поезия Елисавета Багряна – „Контрапункти“;
Белетристика и публицистика Димитър Вълев – „Късни плодове“ (сб. разкази); Блага Димитрова – „Подземно небе“ (книга за Виетнам); Коста Странджев – „Водовъртежи“ (док. повест и очерци);
Литературна критика Симеон Султанов – „Насаме със Светослав Минков“;
Драматургия Лозан Стрелков – „Човекът от досието“, „Разпаленият въглен“ и „Не подлежи на обжалване“ (драматургична трилогия);
Литература за деца и юноши Стоян Ц. Даскалов – „Урок за България“ (сб. разкази).[35]
1974 Поезия Любомир Левчев – „Дневник за изгаряне“; Първан Стефанов – „Арматура за барабани“;
Белетристика Веселин Андреев – „Умираха безсмъртни“ (исторически роман); Добри Жотев – „Преживени разкази“ (сб. разкази); Атанас Наковски – „Светът вечер, светът сутрин“ (роман).[36]
1975 Поезия Владимир Голев – „Късни признания“; Слав Хр. Караславов – „Гост на себе си“;
Проза Йордан Радичков – „Всички и никой“ (роман); Костадин Кюлюмов – „Момъкът и планината“ (роман);
Литература за деца Миле Марковски (посмъртно) – „Пясъчко“.[37]
1976 Поезия Димитър Методиев – „И всичко пак ще се повтаря“;
Критика и публицистика Богомил Райнов – „Масовата култура“;
Хумор и сатира Марко Ганчев – „Огледало за обратно виждане“.[38]
1977 Поезия Божидар Божилов – „Американска тетрадка“;
Мемоаристика Младен Исаев – „Незабравимото“;
Литературно изследване Ефрем Каранфилов – „Най-българското време. Книга за „Записките“;
Литературен портрет Пенчо Данчев – „Чертите на гения“;
Литература за деца Евтим Евтимов – „Училище на върха“.[39]
1978 Поезия Андрей Германов – „Взривна зона“; Иван Давидков – „Молитва за длетото и камъка“, Калин Донков – „Риза за ближния“, Павел Матев – „Внезапни паузи“;
Проза Васил Попов за „Низината“ (роман); Дико Фучеджиев – „Зелената трева на пустинята“ (роман); Марий Ягодов – „Древният път. Старо-нововремски повествования“, Росен Босев – „Небесен дом“ (сб. разкази);
Драматургия Никола Русев – „От небето до земята“;
Литературна критика Кръстю Куюмджиев – „Критика и литературен живот“; Симеон Султанов – „Незавършени разговори“.[40]
1979 Поезия Анастас Стоянов – „На грешната земя“; Венко Марковски – „Предания заветни“; Георги Константинов – „Неграмотно сърце“, Лъчезар Еленков – „Безкрайни мостове“;
Проза Вера Мутафчиева – „Книга за Софроний“ (исторически роман); Георги Марковски – „Хитър Петър“ (хумор); Герчо Атанасов – „Провинциална история“ (роман); Давид Овадия – „Леваневски“ (документална повест);
Литературна критика Боян Ничев – „Съвременният български роман“, Светлозар Игов – „Хуманизъм и творчество“;
Литература за деца Валери Петров – „Копче за сън“; Леда Милева – „Черно фламинго“.[41]
1980 Поезия Марко Ганчев – „Драскотини“; Първан Стефанов – „Малки нашествия“;
Белетристика Атанас Наковски – „Да достигнеш края“ (роман); Драгомир Асенов – „Най-тежкият грях“ (роман);
Художествено-документална проза Владимир Голев – „Спомени за старата къща“;
Литература за деца и юноши Дончо Цончев – „Случки в двора, край гората, из въздуха и под водата“.[42]
1981 Поезия Димитър Методиев – „И мирис сладък“;
Белетристика Костадин Кюлюмов – „Да дочакаш слънцето“ (роман);
Литературна критика Здравко Петров – „Асоциативни пътувания“;
Есеистична литература Кольо Георгиев – „Съвременна театрална теория и критика. Сборник статии“;
Публицистика Климент Цачев – „Началото на пътя“ (спомени);
Литература за деца Николай Зидаров – „Златен дом“.[43]
1982 Поезия Борислав Геронтиев – „Спомен за вино“; Матей Шопкин – „До втората тръба“;
Проза Екатерина Томова – „Забравени от небето“ (документални разкази);
Публицистика Андрей Германов – „Шаячни момчета“ (посмъртно);
Литература за деца Димитър Яръмов – „Чудни работи“;
Драматургия Милко Милков – „Цялата истина за Свети Георги“.[44]
1983 Поезия Георги Константинов – „Общителен самотник“, Лиляна Стефанова – „След полунощ“, Петър Анастасов – „Както те обичам“;
Проза Александър Карасимеонов – „Еднодневни цветове“ (роман), Андрей Гуляшки – „Скитник броди по света“ (роман), Богомил Райнов – „Магичен фенер“ (роман); Павел Вежинов – „Везни“ (роман);
Литературна критика Димитър Танев – „В литературния делник“, Чавдар Добрев – „Забравените плодове на познанието“;
Драматургия Никола Русев – „Букетче сухи незабравки“;
Детска литература Георги Струмски – „Димитров, пионерия, родина“; Иван Цанев – „Седем вятърчета“.[45]
1984 Поезия Николай Стайков (посмъртно ) – „Поеми“; Елисавета Багряна – „На брега на времето“, Младен Исаев – „Звездни мигове“; Екатерина Йосифова – „Къща в полето“;
Белетристика и публицистика Йордан Радичков – „Нежната спирала“ (сб. разкази); Ефрем Каранфилов – „Споменни есета“; Петър Андасаров – „Иде хубавото време“ (публицистика); Александър Томов – „Елегия за птици“ (новели);
Литературна критика Иван Цветков – „Погледи към две литератури“;
Литература за деца Станислав Стратиев – „Живот в небето“.[46]
1985 Поезия Владимир Попов – „Страница“; Добромир Тонев – „Нежна машина“; Людмила Исаева – „Писма от бялата къща“; Иван Давидков – „Корида“; Матей Шопкин – „Нежност“;
Белетристика Герчо Атанасов – „Греших докрай“ (роман); Димитър Коруджиев – „Градината с косовете. Из спомените на вечния редник“ (роман); Марий Ягодов – „Упокой за несретници“;
Литературна критика Иван Пауновски – „Впечатления“; Пантелей Зарев – Теория, психология и техника на стила“;
Драматургия Стефан Цанев – „Животът – това са две жени“.[47]
1986 Поезия Божидар Божилов – „Нежност и ярост“; Николай Зидаров – „Пръстенът с капка от твоите очи“; Димитър Методиев – „Реките, от които пих вода“; Христо Радевски – „Нашата прамайка“;
Проза Костадин Кюлюмов – „Душманин на империята“ (роман); Росен Босев – „Иронична проза“ (повест); Стоян Бойчев – „Иваново възшествие“ (разкази и новели);
Литературна критика Васил Колевски – „Социалистическият реализъм – теория, творчество“; Иван Руж – „Художествената литература и работническата класа“; Кръстьо Куюмджиев – „Словото – творец“;
Художествена публицистика и документалистика Иван Балабанов – „Мигове в света“; Михаил Василев – „Георги Бакалов“;
Литература за деца Кирил Апостолов – „Да спечелиш, да загубиш“; Петя Йорданова – „Другарче – календарче“.[48]
1987 Поезия Александър Геров – „Внезапни стихотворения“;
Проза Ивайло Петров – „Хайка за вълци“ (роман); Валентин Караманчев – „Черешова задушница“;
Литературна критика Иван Попиванов – „Съвременна поезия, естетически насоки“;
Публицистика Богомил Нонев – „Строги нощи“;
Хумор и сатира Петър Незнакомов – „Четиримата Дюма“;
Специална награда Иван Пейчев (посмъртно) – „Далечно плаване“.[49]
1988 Проза Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених“ (повест);
Публицистика и есеистика Серафим Северняк – „По острието на бръснача“;
Литературна теория и история Кръстьо Куюмджиев – „Монография за Димитър Димов“.[50]
1989 Поезия Радой Ралин – „Последен понеделник“;
Проза Васил Акьов (посмъртно) – „Инфаркт“ (роман);
Литературна критика Стоян Каролев – „Преображенията на поета“;
Публицистика и есеистика Светлозар Игов – „Призори“;
Драматургия Иван Радоев – „Сън“.[51]
1990 Поезия Константин Павлов – „Появяване“;
Белетристика Свобода Бъчварова – „Жребият“ (исторически роман; книга пета от поредицата „Земя за прицел“);
Литературна критика Минко Бенчев – „Свидетелства“;
Литературна история Боян Ничев – „Н. Й. Вапцаров, или нашият поетичен език със света“;
Есеистика Иван Николов – „Требник. Приписки с върха на перото“;
Литература за деца и юноши Величка Настрадинова – „Невероятната Марта“ (научно-фантастични разкази);
Специална награда на СБП Григор Ленков (посмъртно) – „Понтийска елегия“.[52]
1991 Поезия Блага Димитрова – „Между“;
Белетристика Любен Дилов – „Впечатления от една планета. Записки на фантаста“;
Драматургия Станислав Стратиев – „Мамут“;
Литература за деца и юноши Иван Цанев – „Зарчета – Велизарчета“;
Специална награда на СБП Владимир Василев (посмъртно) – „Бараж от литературни формули“.[53]
1992 – 1993: Не са присъдени награди
1994 Поезия Екатерина Йосифова – „Подозрения“ и „Ненужно поведение“;
Проза Константин Терзиев – „Чорбаджиите“ (роман) и „Стефан Стамболов“ (роман);
Литература за деца Константин Павлов – „Фьони мъти кръгли речни камъни“;
Специална награда на СБП Иван Пауновски (посмъртно) – за приноса му в Ботевознанието с книгата „Но защо?“.[54]
1995 Поезия Велин Георгиев – „Душа на кръста“;
Проза Любен Станев – „Необяснимо привличане“ (роман);
Литературна критика Минко Бенчев – „Каквито сме“;
Публицистика Румен Димитров – Безскандално“;
Литература за деца и юноши Йордан Радичков – „Малки жабешки истории“;
Специална награда на СБП Христо Радевски;
Награда на СБП и Агенцията за българите в чужбина Мишо Хаджийски (посмъртно) – „Пуста чужда чужбина“.[55]
1996 Поезия Андрей Андреев – „Докато трае утринния хлад“;
Проза Борислав Бойчев – „Момчето и лисицата“ (сб. разкази);
Литературна критика Димитър Танев – „Траектория на духа“;
Публицистика и есеистика Здравко Чолаков – „Наблюдения“;
Художествена документалистика Венцеслав Начев – „Български царски грамоти“;
Драматургия Иван Голев – „Вавилонската кофа“;
Литература за деца и юноши Николай Милчев – „Изневиделица“;
Драматургия за деца Панчо Панчев – „Принцесата и свинарят“;
Хумор и сатира Васил Цонев – „Вкусотиите на България“;
Принос в популяризиране на българската литература Асен Кисимов и Ценко Минкин;
Специална награда за цялостно творчество Леда Милева.[56]
1997 Поезия Власо Власов – „Подарявам ви моето отсъствие“; Маргарита Петкова – „Окото на урагана“;
Проза Атанас Наковски – „Спирала“ (роман)
Есеистика Георги Марковски – „Христоматия за двама. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си“ (фрагменти);
Литературни портрети Стоян Каролев – „Близки и непостижими“;
Литература за деца и юноши Асен Босев (посмъртно) „Добърден и ясемахай“;
Специална награда за цялостно творчество Валери Петров – „Живот в стихове“.[57]
1998 Поезия Иван Арнаудов – „Проклятие за сбогом“; Стойчо Стойчев (посмъртно) – „Мечтата за Париж“;
Проза Марин Халачев – „Дело № 1987“ (роман);
Литературна история и критика Юлиан Вучков – „Кратка история на световната драматургия“;
Публицистика Любен Георгиев – „Подло време“;
Документалистика Нели Дечева – „Поздравете всички от мен“;
Есеистика Валери Станков – „Сюита за мъртви българи“;
Литература за деца и юноши Иван Кръстев - писател – „Игродумки“; Димитър Кралев“ – „Нощен лов“;
Специална награда за цялостно творчество Найден Вълчев.[58]
1999 – 2000: Няма информация
2001 Поезия Таньо Клисуров – „Втората половина от живота“;
Проза Деян Енев – „Ези-тура“ (сб. разкази); Янко Станоев – „Изгонен от рая“;
Критическа есеистика Минко Бенчев – „Чета и пиша“;
Мемоаристика и критическа проза Йордан Янков – „Художниците“;
Литературно изследване Николай Василев – „Смъртта на розата“;
Публицистика Коста Андреев – „Греховно време“;
Литература за деца Зоя Василева – „Кръгъл ъгъл“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Андрей Андреев – „Пътьом“.[59]
2002 Поезия Петър Динчев – „Горчиви сонети“;
Проза Никола Инджов – „Възнесени от Манастър“ (роман);
Документална проза Бригита Йосифова – „Купено дете“;
Мемоаристика Стоян Каролев – „Мигове от течащото време“;
Литературна критика Любомир Стаматов – „В интимния свят на Иван Вазов“;
Есеистика Кольо Георгиев – „Изповеди на захождащото слънце“;
Литература за деца Братя Мормареви – „Дядо Коледа и седемте разбойника“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Велин Георгиев – „Шок“ и „Видовден“; Димитър Кирков – „Балкански грешник“ (роман).[60]
2003 Поезия Димитър Стефанов – „Защо снегът?“; Станка Пенчева – „Старомодни стихове“;
Проза Анжел Вагенщайн – „Далеч от Толедо“ (роман); Иван Кьосев – „Беглец“ (сб. с разкази);
Литературна критика Чавдар Добрев – „Всекидневният Леон Даниел“;
Публицистика Здравко Недков – „Реализация на метафората: Записки без дата“;
Документалистика Мюмюн Тахир – „Ататюрк. България. Балканите“;
Литература за деца Райна Пенева – „Фантазия с куче“;
Есеистика Антон Дончев – „Николай Рьорих – ярило слънцето и бога Агни“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Валери Станков – „Няма такава България“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Никола Инджов за ярък принос към съвременната българска литература;
Награда на книгоиздателите Петър Велчев – „Битие от пясък“ (стихосб.).[61]
2004 Поезия Павел Матев – „Късна пощада“;
Проза Здравка Евтимова – „Четвъртък“ (роман);
Литературна критика Чавдар Добрев – „Еретичният Ерос“;
Публицистика Григор Чернев – „Часовник“;
Детска литература Златко Енев – „Паркът на призраците“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Стефан Поптонев – „Обител“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Ивайло Балабанов – „Песни за старо вино“.[62]
2005 Поезия Анибал Радичев – „Бреговете на миража“;
Проза Йордан Хаджиев – „Нататък“ (новели);
Мемоаристика Тошо Тошев – „Лъжата: Жан, Иван и Величеството“;
Есеистика Александър Спиридонов – „Последната страница“;
Драматургия Яна Добрева – „Топлината през ноември“;
Литература за деца Лиана Даскалова – „6 вълшебни приказки“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Евстати Бурнаски – „Рецитал пред ангели“.[63]
2006 Поезия Маргарита Петкова – „Втори балкон“;
Проза Петър Ангелов – „Чеда на Бога“ (роман);
Фантастика Иван Робанов – „Хетерата“;
Публицистика Никола Инджов – „Приписки към времето“;
Драматургия Иван Странджев – „Навярно нежност (Три пиеси)“; Кънчо Атанасов – „Последният живот“ („Бенефис – пет пиеси за четене“);
Сатира Атанас Звездинов – „Мъдрецът (101 басни)“;
Детска литература Виктор Самуилов – „Опако дете“;
Специалната награда на Съюза на българските писатели за цялостно литературно творчество Юлиан Вучков;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Александър Ангелов – „Моята Александрийска библиотека (немерена реч)“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Марко Семов – „Очите“; Гриша Трифонов – „По есенните улици на лятото“.[64]

[1]

2007 Поезия Валери Станков – „Автопортрет със светкавица“;
Проза Димитър Томов – „Пътища“ (сб. разкази);
Литературна история Иван Радев – „Другото лице на Възрожденската литература“;
Литературно изследване Владимир Стоянов и Стефан Тинтеров – „Трилогия на сърцето“;
Документалистика Иванко Маринов – „Градът-кръстопът“;
Есеистика Георги Венин – „Великото езичество“;
Публицистика Димитър Генчев – „Първоапостолите на идеала“;
Драматургия Веселин Стоянов – „Истинската история на Мона Лиза“;
Лирическа сатира Боян Ангелов – „Съзерцание“;
Литература за деца Мария Маринова – „Атагорд чудовището“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Виолета Христова – „Другата стая“; Благовеста Касабова и Нина Андонова – „Неделна книга“.[65]
2008 Поезия Камелия Кондова – „Малки смърти“;
Къса проза Весела Люцканова – „Бай, бай, хепинес“;
Роман Веселин Стоянов – „Аутопсия на тялото“;
Есеистика Венцислав Начев: „Отвъд кръгозора“;
Мемоаристика Найден Вълчев: „Попътни срещи. Книга първа“;
Документалистика Панко Анчев – „Малкият народ: теория, история, състояние“;
Публицистика Бойко Ламбовски – „Глупак в подлеза на света. Статии, есета, фейлетони“;
Драматургия Димитър Атанасов – „Сметището“;
Литература за деца Катя Воденичарова – „Следвай ме, бабо“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Кольо Георгиев – „Лека нощ на сънищата“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Александър Ангелов – „Сашови стихове“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Тенко Тенев – „Вечерен пейзаж“; Костадин Златков – „Хроника на изчезналото време“.[66]
2009 Поезия Янислав Янков – „Влизане в Рим“;
Къса проза Йордан Костурков – „Добри момчета, лоши момичета“;
Роман Донка Петрунова – „Бели рози в черна ваза“;
Литературна критика Благовеста Касабова – „Другата страна на медала“;
Литературна история Владимир Янев – „Литературният Пловдив от 19 век до наши дни“;
Есеистика Иван Гранитски – „Ловци на метафори“;
Публицистика Чавдар Добрев – „Книга за Вапцаров“;
Мемоаристика Георги Струмски – „Ангел златоуст“;
Литература за деца Мая Дългъчева – „Коледни чудеса“ и „Пъстри приказалки“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Методи Георгиев – „Цензурирано след 10 ноември“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Петър Лозанов – „Квартална България“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Димитър Милов – „Сълза за ангела“; Илия Богданов – „Шапката на мадам 2“;
Специална награда за цялостно творчество Христофор Тзавелла.[67]
2010 Поезия Лиляна Стефанова – „Още и още“;
Къса проза Йото Пацов – „Единаци“;
Роман Николай Табаков – „Няма да е все така“;
Литературна критика Никола Иванов – „Подреждане на балната зала“;
Литературна история Румен Стоянов – „Чака ме светът“;
Публицистика Любомир Котев – „Народопсихология“;
Документалистика Асен Марчевски – „Шифърът на Марчевски“;
Литература за деца Величка Настрадинова – „33 приказки и половина“;
Драматургия Петър Анастасов – „Живите в мъртвата махала“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Георги Константинов за книгата „Премеждието, наречено живот. Шегите на Егенетов“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Драгомир Шопов за стихосбирката „Запази ни, любов“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Владимир Стоянов за стихосбирката „Притча за дървото“ и Бойко Беленски за романа „Да се довериш на дявола“;
Специална награда за цялостно творчество Иван Кръстев и Пелин Пелинов.[68]
2011 Поезия Петър Караангов – „Прах от песен“;
Къса проза Румен Балабанов – „Един демократичен петък“; Георги Чаталбашев – „Светът на живите“;
Роман Георги Николов – „Киноманът“;
Литературна критика Любомир Котев – „Българинът според Йовков“;
Есеистика Бойка Асиова – „Рецепта за камбана“;
Мемоаристика Рангел Вълчанов – „Всички ще умрем, а сега наздраве!“;
Документалистика Михаил Тошков – „Смъртта не е...“;
Хумор и сатира Калин Калинов – „Хапчета против оглупяване“;
Литература за деца Романьола Мирославова – „Подарък за Дядо Коледа“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Панко Анчев за книгата „Христо Ботев като мислител“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Атанас Звездинов за стихосбирката „Ангелът пазител“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Пенка Чернева за сборника с разкази „Невъзможна самота“ и Георги Драмбозов за стихосбирката „Кръстопът на музите“.[69]
2012 Поезия Георги Константинов – „Врана в снега“; Петя Цолова – „Насаме с белия свят“;
Проза Петър Искренов – „Да преплуваш океана“ (сб. разкази и новели); Виолета Станиславова – „Преди съня“ (сб. разкази);
Литературно-критически портрети Христо Ганов – „Премълчани думи и похвални слова“;
Литературно-историческо изследване Людмила Григорова – „Димитър Димов: La famme moderne. Български и европейски паралели“;
Мемоаристика Анжел Вагенщайн – „Преди края на света“;
Народопсихология Тодор Коруев – „Овньо льо вакъл, каматан...“;
Публицистика Андрей Пантев – „Исторически паралели“;
Драматургия Банко П. Банков – „Светът не е от днес“;
Литература за деца Панчо Панчев – „Стихотворения с панделки и Стихотворения с мустаци“; Кирил Назъров – Чудесата на децата“;
Хумор и сатира Георги К. Спасов – „Записки на потърпевшия“;
Поема Румен Денев – „Люлка на Вселената“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Павел Писарев – за книгата „Подир изгубеното време“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Красимир Петров – за стихосбирката „Светлинки над ореоли“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Йордан Хаджиев – за сборника с разкази „Наоколо любов“.[70]
2013 Поезия Боян Ангелов – „Ъндърграунд“; Иван Гранитски – „Начала“;
Къса проза Вели Чаушев – „Кафе в Златоград“ (новела);
Роман Красен Камбуров – „Пътят на ослепените“;
Литературна критика Димитър Атанасов – „На предела“;
Есеистика и мемоаристика Мария Динкова – „Vitaaktivia“;
Литературна история Емилия Каменова – „Страсти и неволи“;
Публицистика Борис Данков – „Гневни хроники“;
Литература за деца Петя Александрова – „Детенце с изгубено ключенце“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Елена Алекова за книгата „Моята България“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Елка Няголова за стихосбирката „Слънчев кладенец“ и Димитър Милов за стихосбирката „Благовещение“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Мюмюн Тахир – „Високо, зелено и нежно“; Стоянка Митева-Балева – „Хоризонт за мечтатели“;
Специална награда на УС на Съюза на българските писатели за книга с висока художествена стойност Лъчезар Еленков – „Звездно писмо“ (поема);
Специална награда за цялостно творчество Костадин Златков и Никола Статков.[71]
2014 Поезия Васил Сотиров – „Излизане от пейзажа“;
Къса проза Любен Петков – „Отвътре и отвъд Обетованата земя“;
Роман Мая Вапцарова – „Просяци“;
Литературна критика Панко Анчев – „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“;
Мемоаристика Атанас Теодоров – „Писатели от моя роден край“;
Публицистика Борислав Бойчев – „Портрети отблизо“;
Документалистика Кирил Божилов – „Първи българки“;
Драматургия Петър Маринков – пиесата „Досието на една Ж“, сборник пиеси „1000 метра над морето“;
Литература за деца Велин Георгиев – „Да пораснеш малък принц“;
Специална награда на УС на Съюза на българските писатели за книга с висока художествена стойност Симеон Янев за книгата „Биография на отрепки“ – книга 1 и 2, том 3-ти от романовата тетралогия „Биографии на писатели, генерали и трети лица“; Атанас Звездинов за книгата „Баснослов – басни за нови времена“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Пею Богданов за книгата „Балонът се надува“.
2015 Поезия Евстати Бурнаски – „Майка майчице“;
Кратка проза Величка Настрадинова – „Кой крепи света“;
Роман на годината Христо Сл. Караславов – „Разпоредителите на смута“;
Литературна критика Чавдар Добрев – два тома „Новият пулс“ – „Български писатели от втората половина на ХХ век“: първи том – „Поезия“ и втори том „Модерна проза“;
Народопсихология Ивайло Христов – „Българският национален характер – ХІХ-ХХ век. Еволюция и трансформации“;
Публицистика Григор Чернев (посмъртно) – „Къщата на думите“;
Литература за деца Димитър Златев – „Ръководство за рицари, шампиони и други юнаци“;
Хумор и сатира Петър Велчев – „И смехът е утеха“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Тодор Коруев за книгата „Животописи“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Георги Ангелов за стихосбирката „Друга свобода“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Николай Милчев отказва наградата.
2016 Поезия Драгомир Шопов – „В прозореца ми вечерта поглежда“;
Проза Георги Чаталбашев – „Резерват за грешници. Сатирикон“ (роман);
Литературна критика Панко Анчев – „Непрочетеният Тончо Жечев“;
Публицистика Чавдар Добрев – „Власт и безвластие“;
Документалистика Георги Стойков – „Мисия „Свобода“;
Мемоаристика Георги Стоянов – „Паметта на сърцето“;
Фолклористика Петър Динчев – „Потомка на Орфей“;
Литература за деца Петя Александрова – „Хей, таралежите, що ми се ежите“;
Специална награда за цялостно творчество и принос към съвременната българска литература Никола Инджов;
Специална награда в раздел „Критика“ Лалка Павлова за книгата „Жена. Слово. Космос“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Христо Черняев за книгата „Образи от слово“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Ели Видева за „Проекции върху сферична природа“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Неделчо Ганев – „Восъчен кодекс“.[72][73]
2017 Поезия Андрей Андреев – „В този край на света“;
Проза Златимир Коларов – „Безкрайни бели полета“ (роман);
Литературна критика Иван Гранитски – „Образ и метафора“ и „Знаците на прехода“;
Публицистика Симеон Янев – „1876“;
Документалистика и мемоаристика Николай Димков – „Писма до мене“;
Хумор и сатира Димитър Дънеков – „Питанки, чуденки, многоточия... и прочие“;
Литература за деца Васил Сотиров – „Няма грешка, има смешка“;
Националната литературна награда „Богомил Нонев“ Методи Георгиев за цялостно творчество;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Ана Александрова за книгата „Дъждовен блус“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Владислав Кацарски за романа му „Коридорът“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Надя Попова за книгата „Дух над водите“;
Специална награда за изключителен принос в българската литература Кольо Георгиев за книгата му „Нектар от спомена“ и Лиляна Стефанова за романа „Моят луд век“.
2018 Поезия Боян Ангелов – „Помръкнала е реката“ и „В сянката на хоругвите“;
Проза Весела Люцканова – „Животът е другаде“ (роман);
Литературна критика Чавдар Добрев – „Български разпятия“;
Публицистика, документалистика и мемоаристика Благовеста Касабова – „Баба Тонка“;
Хумор и сатира Анибал Радичев – „Да сме наясно!“;
Литература за деца Тодор Каракашев – „Гора от приказки“;
Национална литературна награда „Богомил Нонев“ Сергей Комитски за цялостно творчество;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Петър Динчев за книгата му „Пътеки към изгрева“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Пламен Панчев за стихосбирката „Сърдечен дрибъл“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Людмила Григорова за книгата „Малка семейна сага“;
Специална награда за цялостно творчество и принос към съвременната българска литература Петър Андасаров.
2019 Поезия Марина Матеева – „Шепотът зелен на необята“;
Къса проза Петър Доневски – „Удавени очи“;
Литературна критика Панко Анчев – „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“ и „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“;
Есеистика и публицистика Борислав Геронтиев – „Село без черква“;
Документалистика и краезнание Борис Данков – „Минало не отминало“;
Драматургия Александър Гочев – „Далечни светлини. Седем пиеси“;
Хумор и сатира Васил Иванов – „Златната ябълка и още нещо“;
Литература за деца Николай Пенчев (Чичо Ники) – „Гошо и малката вещица“ – 2 част;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Велин Георгиев за „Висока цена“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Петя Цолова за стихосбирката „Градината на Ева“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Бойко Беленски за романа „Съзидателят Кан Омуртаг“;
Награда на издателство „Български писател“ Ангел Симеонов за антологичната книга „Душата ми“;
Специална награда за цялостно представяне през 2018 г. Атанас Звездинов за три книги: „Басномонолози“, „Брани недобрани“ и „Духовна кръв“;
Специална награда „Плакет“ за изключителни заслуги и цялостно творчество Благовеста Касабова.
2020 Поезия Боян Ангелов – „Реставрация на обелиска“;
Кратка проза Христо Добротинов – „В търсене на холивудския прислужник“;
Роман на годината Николай Табаков – „Нула време“;
Литературна критика Благовеста Касабова – „В кадър“;
Публицистика, документалистика и мемоаристика акад. Георги Марков – „Душесловие на историята“;
Хумор и сатира Лозан Такев – „Спасена песен“;
Литература за деца Ангелина Жекова – „Краят на магариите“ и „Слънчеви капчици“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Светозар Казанджиев за книгата „Незабравимите забравени“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Димитър Христов за „Остров за двама“;
Награди на издателство „Български писател“ Лъчезар Еленков („Птицата удариха в сърцето“), Петър Андасаров („Безсмъртничета“) и Анжела Димчева („Дубльор за Ада“);
Награда на вестник „Словото днес“ в Годишния литературен конкурс „Тончо Жечев“ Александър Гочев за поредица от статии, публикувани през 2019 г., Ники Комедвенска за есето „Задушница“ и Мария Гаралова за есето „Изковаването на живота“;
Специална награда на УС на СБП за заслуги към българската литература Милена Цанева, Трендафил Василев и Иван Есенски;
Специална награда на УС на СБП за разпространение на българската литература в чужбина Всеволод Кузнецов – руски поет, прозаик, преводач; Мирослав Биелик – председател на Съюза на словашките писатели; Радомир Андрич – сръбски поет, белетрист, есеист и критик;
Почетна грамота за подкрепа на съвременната българска литература Никола Белишки – кмет на Община Панагюрище; Галина Матанова – зам.-кмет на Община Панагюрище, Иван Аспарухов – кмет на Община Мездра.[74]
2021 Поезия Ахмет Емин Атасой – „Задъхани слова“;
Кратка проза Мартен Калеев – „Всичко и нищо“;
Роман на годината Ради Радев – „Две Българии за един град“;
Литературна критика Пенчо Чернаев – „Есенни листа. Литературна критика“;
Публицистика Енчо Господинов – „Сянката на петнистия кон“;
Документалистика Боян Ангелов – „Марин Дринов“;
Мемоаристика Валентин Караманчев – „Брашнен чувал“;
Драматургия Банко П. Банков – „Прозорци в зида“ (пиеси);
Хумор и сатира Георги Драмбозов – „Времето на Мамона. Стихове и епиграми“;
Литература за деца Кирил Назъров – „Девет приказни поеми“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Красимир Власев – „Психология на дъжда“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Ангелина Шопова за книгата „Един живот за всичко. Литературна анкета с поета и публициста Драгомир Шопов“;
Специална награда за изключителни заслуги към българската литература и за цялостно творчество Виктор Барух;
Почетна грамота за подкрепа на съвременната българска литература Бойко Коцев.[75][76]
2022 Поезия Елка Няголова – „Парапет за душата“;
Кратка проза Красимир Димовски – „Момичето, което предсказваше миналото“;
Роман на годината Павлина Павлова – „Орфей – Божественият. Исторически роман“;
Литературна критика Анжела Димчева – „Под лазера на критика“;
Публицистика и есеистика Минчо М. Минчев –„Молитва за България“;
Документалистика Стоян Райчевски – „Екзарх Антим I“;
Драматургия Златимир Коларов –„Сценарни вариации. Книга първа – сценарии за игрални филми“;
Хумор и сатира Кирил Назъров – „Искри в тъмата“;
Литература за деца Мария Панайотова – „Дневникът на един млад беладжия“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Благовеста Касабова за книгата „Знаци по пътя“;
Наградата на Издателство „Български писател“ Ирина Велева за книгата „Колекционер на мигове“ (поезия) и Светозар Казанджиев за книгата „Най-съкровеното“(публицистика);
Почетна грамота за подкрепа на съвременната българска литература Владимир Москов – кмет на Община Гоце Делчев, Неда Станимирова Крънзова, Теодоси Гуджуков, доц. д-р Григорий Вазов.[77]
2023 Поезия Ненчо Славчев – „Повикани от светлина“;
Кратка проза Тодор Костадинов – „Ничия. Трите начина на Мариана. Пловдивски разкази“;
Роман на годината Светозар Казанджиев – „Съдба“;
Литературна критика Ваня Добрева – „Българската Възрожденска комедия“;
Публицистика и есеистика Тотко Найденов – „Еврейският холокост, арменският геноцид и българското спасение“;
Документалистика Владимир Талев, Андреас Талев – „Епохата Талев“;
Хумор и сатира Александър Йотов – „Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Ганьо Балкански)“;
Литература за деца Рени Митева – „Копривени въженца“;
Национална литературна награда „Божидар Божилов“ Ники Комедвенска – за книгата „Три молитви“;
Национална литературна награда „Георги Братанов“ Петко Каневски за книгата „Увеличи шрифта на любовта“;
Национална литературна награда „Гео Крънзов“ Милена Върбанова – за книгата „Еньов гердан. Песове. Агонията на България в две драми“;
Специална награда на УС на Съюза на българските писатели Кирил Писарски, Панко Анчев, Иван Гранитски и Надя Попова;
Почетен плакет за подкрепа на съвременната българска литература от обществени личности акад. Ристо Василевски – член на Сдружението на писателите в Сърбия, Любен Генов – председател на Съюза на българските художници, Атанас Фурнаджиев – изпълнителен директор на „Мото-Пфое“, инж. Бойко Недялков – бизнесмен.[78]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Където не е означено друго, наградата е връчвана за книжна продукция от предходната година.
  2. ↑ За публикации в периода 1929 – 1930 г.
  3. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 155. ISBN 978-954-443-950-7
  4. ↑ За книжна продукция 1931 – 1932 г.
  5. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 242. ISBN 978-954-443-950-7
  6. ↑ За книжна продукция в периода 1935-1936 г.
  7. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 337. ISBN 978-954-443-950-7
  8. ↑ За книжна продукция през 1937 г.
  9. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 338. ISBN 978-954-443-950-7
  10. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 338. ISBN 978-954-443-950-7
  11. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 354. ISBN 978-954-443-950-7
  12. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 366. ISBN 978-954-443-950-7
  13. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 372-373. ISBN 978-954-443-950-7
  14. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 419. ISBN 978-954-443-950-7
  15. ↑ Георги Дръндаров,Никола Атанасов, Христо Ц. Борина, Георги Караиванов. История на Съюза на българските писатели. Първа част. 1913 – 1944. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 425. ISBN 978-954-443-950-7
  16. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 22. ISBN 978-954-443-951-4
  17. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 26. ISBN 978-954-443-951-4
  18. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 33. ISBN 978-954-443-951-4
  19. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 36. ISBN 978-954-443-951-4
  20. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 42. ISBN 978-954-443-951-4
  21. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 73-74. ISBN 978-954-443-951-4
  22. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 78. ISBN 978-954-443-951-4
  23. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 84. ISBN 978-954-443-951-4
  24. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 87. ISBN 978-954-443-951-4
  25. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 95. ISBN 978-954-443-951-4
  26. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 104. ISBN 978-954-443-951-4
  27. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 109. ISBN 978-954-443-951-4
  28. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 120. ISBN 978-954-443-951-4
  29. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 129. ISBN 978-954-443-951-4
  30. ↑ Литературен фронт, бр. 20/1968
  31. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 145. ISBN 978-954-443-951-4
  32. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 154. ISBN 978-954-443-951-4
  33. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 161. ISBN 978-954-443-951-4
  34. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 170. ISBN 978-954-443-951-4
  35. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 179. ISBN 978-954-443-951-4
  36. ↑ Литературен фронт, бр. 21/1974
  37. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 197. ISBN 978-954-443-951-4
  38. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 207. ISBN 978-954-443-951-4
  39. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 216. ISBN 978-954-443-951-4
  40. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 222. ISBN 978-954-443-951-4
  41. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 227. ISBN 978-954-443-951-4
  42. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 234-235. ISBN 978-954-443-951-4
  43. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 242. ISBN 978-954-443-951-4
  44. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 249. ISBN 978-954-443-951-4
  45. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 256. ISBN 978-954-443-951-4
  46. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 261. ISBN 978-954-443-951-4
  47. ↑ Литературен фронт, бр. 21/1985
  48. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 275. ISBN 978-954-443-951-4
  49. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 280. ISBN 978-954-443-951-4
  50. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 286. ISBN 978-954-443-951-4
  51. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 293. ISBN 978-954-443-951-4
  52. ↑ Литературен фронт, бр.22/1990
  53. ↑ Литературен фронт, бр.20/1991
  54. ↑ вестник Български писател, 1994
  55. ↑ вестник Български писател, 1995
  56. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 309-310. ISBN 978-954-443-951-4
  57. ↑ вестник Български писател, 1997
  58. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 313-310. ISBN 978-954-443-951-4
  59. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 316-317. ISBN 978-954-443-951-4
  60. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 319. ISBN 978-954-443-951-4
  61. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 322. ISBN 978-954-443-951-4
  62. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 327. ISBN 978-954-443-951-4
  63. ↑ вестник Словото днес, бр. 20/2005
  64. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 333. ISBN 978-954-443-951-4
  65. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 336. ISBN 978-954-443-951-4
  66. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 339. ISBN 978-954-443-951-4
  67. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 343. ISBN 978-954-443-951-4
  68. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 345. ISBN 978-954-443-951-4
  69. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 348. ISBN 978-954-443-951-4
  70. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 350. ISBN 978-954-443-951-4
  71. ↑ Благовеста Касабова, Иван Есенски, Воймир Асенов. История на Съюза на българските писатели. Втора част. 1944 – 2013. София: Издателство "Български писател", 2013, с. 353-354. ISBN 978-954-443-951-4
  72. ↑ вестник Словото днес, бр. 20/26.05.2016
  73. ↑ https://sbp.bg/вестник-словото-днес-бр-20-2016/
  74. ↑ https://sbp.bg/годишни-награди/[]
  75. ↑ вестник Словото днес, бр. 20/27.05.2021
  76. ↑ https://sbp.bg/вестник-словото-днес-бр-20-2021/
  77. ↑ https://sbp.bg/годишни-награди-на-сбп-3/
  78. ↑ https://sbp.bg/сбп-връчи-годишните-си-литературни-на/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Годишни_награди_на_Съюза_на_българските_писатели&oldid=12172013“.