Направо към съдържанието

Драган Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Драган Киряков Цанков)
Драган Цанков
български политик
Роден
Димитър Гиков
Починал
24 март 1911 г. (82 г.)

Националност Османска империя(1828 – 1878)
България(1878 – 1911)
Учил вКиевски университет
Национална Априловска гимназия
Политика
Професияжурналист
ПартияЛиберална партия
(1879 – 1883)
Прогресивнолиберална партия (1883 – 1911)
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   III ОНС   IV ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   
3-ти министър-председател на България
26 март 1880 – 28 ноември 1880
7 септември – 31 декември 1883
1 януари – 29 юни 1884
Драган Цанков в Общомедия

Драган Киряков Цанков (с истинско име Димитър Гиков) е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети по ред министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност три пъти в периода 1880 – 1884 г.

Народен представител в Учредителното, I велико народно събрание (1879 г.) и в редица обикновени народни събрания. Председател на XII обикновено народно събрание в периода 22 април 190221 август 1903 г.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Драган Цанков е роден на 9 ноември 1828 г. в град Свищов в богатото семейство на Киряк (Гика) Цанков и Кирияка х. Ангелова. Първоначално учи в родния си град при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а после в Априловското училище в Габрово и в Елена при Иван Момчилов. Сменя името си от Димитър на Драган, тъй като Димитър има гръцки произход, а и семейството му е яростен противник на фанариотите. През 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария, а от 1847 г. – в Киевската гимназия. От 1848 до 1850 г. е учител в българското училище в Галац. След това отива във Виена при брат си Антон Цанков, където се отдава на филологически изследвания и издава през 1852 г. българска граматика на немски език. Същата година Драган Цанков донася в родния си град Свищов печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешението. Настанява печатницата си в католическия манастир „Сен Беноа“ в Галата, където функционира и католическият колеж „Свети Беноа (Бенедикт)“, в който той става учител. Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. Драган Цанков тайно да приеме католицизма.

Борба за църковна независимост

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1856 г. Драган Цанков е инициатор за създаването и пръв председател на „Община на българската книжнина“, която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество. На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание „Български книжици“, изиграло огромна роля за културното издигане на народа и за формиране на българската интелигенция. След като в редакционната политика на списанието надделяват идеите на по-консервативните кръгове, Драган Цанков се оттегля и създава вестник България (1859 – 1863 г.), чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството. През 1861 г. е един от участниците в аудиенцията при папа Пий IX в Рим, когато архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен за епископ.

След неуспеха на унията през 1863 г. Цанков се завръща в Свищов и става служител в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе (1865 – 1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868 – 1869 г.) и Видинския (1869 – 1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. През 1876 – 1877 г. след Априлското въстание е натоварен от Българската екзархия заедно с Марко Балабанов да пътуват из Европа, за да информират общественото мнение за положението на българите.

Политическа кариера (1879 – 1911)

[редактиране | редактиране на кода]
Драган Цанков – Портрет от таблото с делегати на Учредителното събрание в Търново 1879 г.

След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. През март 1880 година Драган Цанков оглавява първото правителство на либералите, тъй като княз Александър се опасява от радикализма на по-младия и популярен водач на партията Петко Каравелов.

През есента на 1880 година Цанков е в центъра на дипломатически скандал, който довежда до неговата оставка като министър-председател и външен министър. В навечерието на международна конференция за регулиране на корабоплаването по река Дунав той уверява посланика на Австро-Унгария, че България ще подкрепи австро-унгарския план за решаване на въпроса. На самата конференция България се противопоставя, а след това Цанков лъже, че българският представител не се е съобразил с инструкциите му. Това поведение предизвиква рязка реакция на княза, Австро-Унгария, Русия и Румъния и Цанков е принуден да се оттегли.[1]

Драган Цанков е сред най-активните противници на извършения през пролетта на 1881 година от княз Александър държавен преврат. Той публикува във вестник „Независимост“ открито писмо до руския дипломатически представител Михаил Хитрово, в което отправя остри критики към княза, руските офицери в страната и самия Хитрово, предупреждавайки го, че действията му в подкрепа на преврата ще доведат до разрив в близките българо-руски отношения. Писмото предизвиква публичен скандал и под натиска на Хитрово правителството взема мерки за ограничаване на свободата на печата.[2]

Малко по-късно Цанков е интерниран във Враца. След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 г. князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството някои дейци на Консервативната партия. Този акт предизвиква острото недоволство на т.нар. „непримирими“ либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия започва борба. През лятото на 1884 г. Драган Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва от партията и поставя началото на нова проруска политическа формация. По време на кризата след абдикацията на Александър I Батенберг Драган Цанков е сред авторите на т.нар. „махзар“ – молба до формалния сюзерен на България – турския султан, в която се иска неговата намеса за уреждане на ситуацията чрез окупация.

Драган Цанков през 1911 година

През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. През 1897 г., поради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на д-р Стоян Данев, който през 1899 г. преименува партията на Прогресивнолиберална. По време на самостоятелното управление на тази партия (1901 – 1903) е председател на Народното събрание. След като партията минава в опозиция, Драган Цанков се оттегля от политическия живот.

Част от архивите му се съхраняват във фонд № 11 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[3]

Драган Цанков оглавява три правителства на княжество България: март – ноември 1880, септември – декември 1883 и януари – юни 1884 г.

Драган Цанков е женен за Рада Цанкова.

На Драган Цанков е наречен булевард в София (Карта).

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6.
  • Граматика на български език (1852; на немски) – Grammatik der bulgarischen Sprache (връзка за PDF)
  • Българска история (1866)
  • Катехизис на представителското управление (1905)
  • Материали за напомнюване на конституционно постановление на Българската конституция (1909)