Централна гара София: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
=== Градски транспорт === |
=== Градски транспорт === |
||
Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от [[Автобуси в София|автобусни линии]] 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от [[Трамваи в София|трамвайни линии]] 1, 3, 4, 6, 7 и |
Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от [[Автобуси в София|автобусни линии]] 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от [[Трамваи в София|трамвайни линии]] 1, 3, 4, 6, 7 и 10. |
||
От 31 август [[2012]] г. Централна гара София се обслужва и от [[метростанция „Централна ж.п. гара“]] от Втория метродиаметър на [[Софийското метро]]. |
От 31 август [[2012]] г. Централна гара София се обслужва и от [[метростанция „Централна ж.п. гара“]] от Втория метродиаметър на [[Софийското метро]]. |
Версия от 07:14, 19 юни 2018
Централна гара София | |
железопътна гара | |
Линия | Железопътна линия 2 |
---|---|
Обслужва | София |
Откриване | 1 август 1888 г. |
Реновиране | 6 септември 1974 г. и април 2016 |
Електрифицирана | |
Издаване на билети | |
Централна гара София в Общомедия |
Централна гара София (в миналото Гара София), наричана в София също и само Централна гара, е основната пътническа железопътна гара в София и най-голямата гара в България.
Намира се на около 1 км на север от Лъвов мост на бул. „Княгиня Мария Луиза“. Непосредствено до нея на изток е разположена и Централна автогара София.
История
Първоначалната сграда на гарата, проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Т. Марков, е открита на 1 август 1888 г. Старата сграда на гарата е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата сграда по проект на арх. Милко Бичев е открита на 6 септември 1974 г. Декоративното оформление в главното приемно хале на стената над касовите гишета с металопластика на 200 кв. м. е дело на художника Иван Кирков[1].
Между януари и юли 2004 г. 2 323 844 пътници (или 11,80% от пътниците по железопътната мрежа на страната) преминават през Централна гара София. Средно по 10 910 пътници ползват 166 влака (84 пристигащи и 82 заминаващи) всеки ден. Гарата има 30 каси и 5 електронни информационни табла.
На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата, който приключи в началото на 2016.
Транспортни връзки
Железопътни линии
- Железопътна линия 1 (Калотина – София- Свиленград)
- Железопътна линия 2 (Варна – София)
- Железопътна линия 13 (София- Банкя)
Градски транспорт
Тъй като е сред най-важните транспортни възли в София, Централната гара се обслужва от много линии на софийския масов градски транспорт: от автобусни линии 60, 74, 77, 78, 82, 85, 101, 213, 285, 305, 404 и 413, както и от трамвайни линии 1, 3, 4, 6, 7 и 10.
От 31 август 2012 г. Централна гара София се обслужва и от метростанция „Централна ж.п. гара“ от Втория метродиаметър на Софийското метро.
Източници
- ↑ Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
Външни препратки
|
|