Кочериново
Кочериново | |
Изглед към центъра на града | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2104 души[1] (15 март 2024 г.) 114 души/km² |
Землище | 18,515 km² |
Надм. височина | 392 m |
Пощ. код | 2640 |
Тел. код | 07053 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 39116 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кочериново Станислав Горов (КОЙ; 2023) |
Кочериново в Общомедия |
Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.
География
Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79, в близост на пътя за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.
Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.
Култура
Основното вероизповедание е християнското православие.
-
Църквата на града
-
Храм „Рождество Богородично“
Икономика
В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.
Забележителности
- Паметник на загиналите воини във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
- Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк – П1 рота в Руско-турската война (1877-1878 г.)
- Паметник на загиналите воини във Втората световна война
Редовни събития
На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.
Личности
- Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[2]
- Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[3]
- Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
- Никола Вапцаров, поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
Външни препратки
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 195
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38
|
|