Сливо поле
| Сливо поле | |
 | |
  Сливо поле  Сливо поле  Сливо поле | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3296 души[1] (15 март 2024 г.) 91 души/km² |
| Землище | 36,233 km² |
| Надм. височина | 23 m |
| Пощ. код | 7060 |
| Тел. код | 08131 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 67444 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Сливо поле Валентин Атанасов (ГЕРБ; 2015) |
| Сливо поле в Общомедия | |
Сливо поле е град в Северна България, област Русе. Градът е административен център на Община Сливо поле.
География
Сливо поле е разположен на 5 километра от река Дунав.
История
През 1656 г. Сливо поле се споменава под името Сливолик, Русенска каза, Русенски вилает[2] В началото на 19 век след чумната епидемия се установяват първите заселници на днешното място на Сливо поле (Кьоселер махале).
През 1856 г. след Кримската война там се заселват татари. Българи от Русе и от Румъния през 1863 г. се установяват да живеят в преименуваното селище Бююк Ислепол, по-късно става само Ислепол и после Слепово.
През 1894 г. са поставени основите на просветното дело в Сливо поле. За учебна сграда е използвана къщата на Юрдан Юрданов, по-късно притежание на Минчо Стоянов. Първият учител е Николчо Иванов от Русе.
Село Сливо поле е обявено за град с Решение № 781 на МС от 29.11.2002 г.
Икономика
В града се намира най-голямата на Балканския полуостров фабрика за производство на биогориво.
Обществени институции
- СОУ „Св. Паисий Хилендарски“
- РПУ, Сливо поле
Забележителности
На територията на общината попада част от защитена местност „Калимок-Бръшлен“ – най-голямата в България, в която се осъществяват мероприятия за възстановяване на влажната зона „Калимок-Бръшлен“ по проект на Световната банка и GEF.
Редовни събития
- Празник на родния край през август.
- В града се провеждат футболни срещи от А ОФГ (Изток) на Русенска област. Футболният отбор се нарича „Дунав“.
- Организират се зрелищни народни борби.
Личности
- Кметове на Община Сливо поле
- Станчо Х. Димитров (1912 – 1920)
- Георги Йоргов (1920 – 1924)
- Михал Иванов (1924 – 1931)
- Илия Тодоров (1931 – 1932)
- Марин Николов (1932 – 1934)
- Ангел Коларов (1934 – 1935)
- Александър Коларов (1935 – 1937)
- Генчо Острев (1937 – 1944)
- Кирил Денев (1944 – 1946)
- Тодор Колев (1946)
- Манол Дочев (1946 – 1948)
- Николай Колев (1948 – 1952)
- Георги Кисимов (1952 – 1959)
- Стою Спасов (1959 – 1965)
- Друми Атанасов (1965 – 1969)
- Тодорка Пенчева (1969 – 1979)
- Стефан Пасев (1979 – 1991)
- Симеон Кръстев (1991 – 1995)
- Георги Големански (1995 – 1999)
- Иван Иванов (1999 – 2000)
- Георги Големански (2000 – 2015)
- Валентин Атанасов (2015)
- Други
- Емил Захариев – състезател по граплинг (европейски шампион) и ММА (първият европейски шампион от България)
- Светослав Захариев – състезател по граплинг: 5 пъти републикански шампион, носител на световната купа (2010), първият европейски шампион от България
- Максим Петров – състезател по свободна борба: бронзов медал на световното първенство за юноши в Истанбул (2003); 5-то място на СП за юноши във Вилнюс (2005); златен медал на европейското първенство за юноши във Варна (2004); сребърен медал на ЕП за юноши във Вроцлав (2005)
- Йордан Сливополски-Пилигрим – български писател, журналист и издател
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Е. Грозданова. „Българската народност през 17 век“
Външни препратки
- Сайт на Община Сливо поле
- Загиналите за Родината от Сливо поле
- Демографски данни и административна принадлежност
- Сведения за Сиво поле от книгите
| ||||||||||
