Направо към съдържанието

Богдан Филов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богдан Филов
български археолог, историк на изкуството и политик
Роден
Починал
2 февруари 1945 г. (61 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Фрайбургски университет
Лайпцигски университет
Вюрцбургски университет
Работилархеологисторик
Политика
Партиянезависим
28-и министър-председател на България
16 февруари 1940 – 14 септември 1943
Семейство
БащаДимитър Филов
СъпругаЕвдокия Петева-Филова
Подпис
Богдан Филов в Общомедия

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 58-ото и 59-ото правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944).[1]

Богдан Филов е учен, сочен за основоположник на професионалната археология и изкуствознание в България,[2] с важни приноси в историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец „Белведере“.

Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.

Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Баща му – Д. Филов, участва в Русенския офицерски бунт, по време на който е тежко ранен и впоследствие умира от раните си. Преждевременната смърт на Д. Филов, оставя съпругата му вдовица с три малки деца – Святополк (р. 1881, убит на 2. октомври 1915), Богдан (1883) и Любомир (1885, починал като дете).

Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902 – 1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904 – 1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.

Изследователска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 – 1909 г. В 1909 г. завръщайки се в България е назначен за уредник на средновековния и нумизматичния отдел в Народния археологически музей – София.[3] Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909 – 1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата,[4] води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те години).[5] Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.

Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910 – 1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).

По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929 – 1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931 – 1933).[6] Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 – 1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940 – 1944).

Филов е автор на редица интерпретации, оказали влияние върху българската тракология. През 1916 година той въвежда концепцията за тракийско изкуство, различаващо се от древногръцкото и скитското. По-късно развива предлаганата и от гръцки автори теза за културните връзки между траки и микенци, разглеждайки тракийските куполни гробници от IV – III век пр. Хр. като продължение на микенска традиция от бронзовата епоха, изчезнала в Гърция. Макар и критикувана, теорията за архаичността на тракийската култура продължава да заема централно място в българската тракология.[7]

Участва във всички международни конгреси по византология от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV Византоложки конгрес, проведен в София от 9 до 16 септември 1934 г. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 – действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.

Преподавателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Заявление за участие в конкурса за доцент по археология, 1910

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент по археология на стария свят в Софийския университет на 30 декември 1910 г., на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитационен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 г., за частен хоноруван доцент, а през 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството в СУ, където преподава, включително докато е министър, до 1941 г. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921 – 1940). Води 9 курса в СУ, като е избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924 – 1925 г. и ректор през 1931 – 1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.

Действителен член
  • Германски археологически институт, Берлин (1924)
  • Руски императорски археологически институт, Цариград (1910 – 1915)
  • Австрийски археологически институт, Виена
  • (основател и редовен член) Съюз на българските учени, писатели и художници, София (1918)
Дописен член
  • Пруска академия на науките, Берлин (1938)[8]
  • Баварска академия на науките, Мюнхен – дописен член (1929), сенатор (1939)
  • Славянски институт 'Н. Кондаков', Прага (1929)
  • Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
  • Научно дружество в Гьотинген (1932)
  • Унгарско научно дружество Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
  • Нумизматично дружество, Виена
  • (член) Постоянен комитет за етруски проучвания, Флоренция
  • Комитет за византийски проучвания, Ню Йорк
  • Испанско дружество за антропология, етнография и праистория, Мадрид (1941)
Председател
  • Българска национална комисия за интелектуално сътрудничество (1923 – 1934)
  • Международен комитет за интелектуално сътрудничество, Женева (1934 – 1940)
  • Българо-гръцко дружество в България (1938)
Почетен член
  • Археологическо дружество на Гърция, Атина
Доктор хонорис кауза
  • Университет, Атина (1937)
  • Университет, Берлин (1939)
  • Кралски университет, Будапеща (1941)
  • Университет на Падуа (1942)

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов. Полицейска справка във връзка с назначаването му отбелязва неговата аполитичност дотогава, с изключение на слаби и неафиширани симпатии към Народното социално движение.[9]

От 15 февруари 1940 г. с Указ № 8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.

Подписаният от Богдан Филов в качеството му на Министър председател протокол с който България става член на Тристранния пакт.

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден,[10] българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април – в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за „Цар-обединител“, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т.нар. спогодба „Д-р Клодиус“ България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „под временно българско управление“. Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.

На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943 – 1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов.[11] Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от велико народно събрание, а не от обикновено – т.е. „изборът“ му е нелегитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в противоречие с Търновската конституция. Богдан Филов е регент почти до Деветосептемврийския преврат, като фактически оглавява режима в страната след смъртта на Борис III.

След първите съветски успехи във Втората яшко-кишиневска операция и държавния преврат на крал Михай I, след който Румъния обявява война на Германия, ръководството на режима в България, предприема мерки за по-бързо разграничаване на страната от Германия. При съставянето с тази цел на кабинета на Константин Муравиев от представители на дотогавашната опозиция като условие е поставено оттеглянето на Филов като регент. Той намира различни поводи да отлага тази стъпка, но на 7 септември се оттегля от Регентския съвет, а официално подава оставка на следващия ден.[12]

Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, Филов веднага е изпратен под конвой в София (в сградата на „Славянска беседа“) и десетина дни по-късно (21 септември) – на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. Филов и останалите му колеги са върнати в България с влак и изправени пред Първи състав на Народния съд, предвиден още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 г. Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита си пред Народния съд на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната си присъда.

Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

Цялото имущество на семейството му е конфискувано, наложена му глоба от 5 милиона лева, а научните му титли са отнети. Името на професор Богдан Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическата сфера в България, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожавани в библиотеките, включително в СУ. Стига се до това главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име.

Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт при БАН едва в края на март 1990 г. (докладите от сесията не са обнародвани). Немного след това е възстановен и портретът на професор Б. Филов в централната сграда на БАН, в качеството му на бивш председател на Академията. Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

  • Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ от цар Фердинанд I (1909)[13]
  • орден “Св. Александър“ V степен с мечове (1921) от министъра на войната – за отличия и заслуги през ПСВ[14]
  • орден “Св. Александър“ IV степен с грамота (3 октомври 1934) от цар Борис III за заслуги по уреждането на IV византоложки конгрес
  • унгарски орден „Corvin“ (Corvin-érem) за високи научни заслуги (1942).

През януари 1932 г. Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева-Филова, генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография и модерно изкуство. Двамата нямат деца, родени от брака им, макар Евдокия да забременява на няколко пъти.

През май 2009 г. по повод именуването на улица по името на Богдан Филов (предложението идва от д-р Борислав Бориславов – археолог, съветник от СДС) от Израелското посолство изразяват „шок“ в писмо, в което се казва: „Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население“, след което Бойко Борисов, тогава кмет, внася предложение за отмяна на наименуването;[15] решението е отменено по-късно от Столичния общински съвет с гласове на ГЕРБ и БСП.[16]

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 482.
  2. Маринов 2015, с. 92.
  3. Богдан Филов - Творческа дейност и политическа съдба.
  4. „Офицер застила землянка с килими от XVI век“, в. „Стандарт“, 29 ноември 2004 г.
  5. Полина Спирова, „Гърци имат претенции към български средновековни реликви“[неработеща препратка], dveri.bg, 20 май 2006 г.
  6. Филов, Богдан. Куполните гробници при село Мезек // Известия на Българския археологически институт XI (1). НАИМ, 1937.
  7. Маринов 2015, с. 92 – 93.
  8. Богдан Филов, Берлин-бранденбургска академия на науките
  9. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 454.
  10. Божидар Димитров, „Българският Великден край Охридското езеро“, в-к „Стандарт“, 19 април 2004 г.
  11. www.lostbulgaria.com
  12. Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 145 – 146, 176.
  13. www.archives.government.bg
  14. archives.bg
  15. Бойко Борисов иска отмяна на решението за ул."Богдан Филов", Gradski.bg, 27 май 2009
  16. ГЕРБ и БСП махнаха улица „Богдан Филов“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., vsekiden.com, 1 октомври 2009 (мъртъв линк)
Цитирани източници
  • Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.
  • Bogdan D. Filow, Die Legionen der Provinz Moesia von Augustus bis auf Diocletian (Klio-Beiheft 6), Leipzig, 1906; (Aalen 19632)
  • Bogdan Filow, Erosstatue aus Nicopolis ad Istrum, Berlin, 1910
  • Богдан Филов, Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България, СбНУНК XXVI, 1910, 1 – 80
  • Богдан Филов, Антични паметници в Народния музей, 1912
  • Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“, София, 1913
  • Богдан Филов, Римското съкровище от Николаево, – ИБАД IV, С., 1914, 1 – 48.
  • Bogdan Filov, Early Bulgarian Art, Berne (P. Haupt) 1919
  • Bogdan Filov, L'ancien art bulgare (Librairie F. Alcan), Paris, 1922
  • Богдан Д. Филов, Старобългарското изкуство, С., 1924; 1993 (пре-издание)
  • Bogdan D. Filow, L'art antique en Bulgarie, Sofia, 1925
  • Bogdan Filov, Les miniatures de la Chronique de Manassès à la Bibliothèque du Vatican (Cod. vat. slav. II) par Bogdan D. Filow, traduit sur le manuscrit bulgare par Tatiana E. Kirkova; avec 40 planches en phototypie et 4 planches en couleurs (Musée National Bulgare), Sofia, 1927
  • Богдан Филов, Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската бибилотека, С., 1927
  • Filow, Bogdan. Die archaische Necropole von Trebenischte am Ohrida-See. Berlin und Leipzig, 1927
  • Богдан Филов, Старобългарска църковна архитектура, 1930
  • Bogdan Filow, Grabhügelfunde aus Duvanlij in Südbulgarien, Berlin, 1930
  • Богдан Филов, Римското владичество в България, 1931
  • Богдан Филов, Първите десетилетия на съвременното българско изкуство, С., 1932
  • Bogdan Filow, Geschichte der altbulgarischen Kunst bis zur Eroberung des bulgarischen Reiches durch die Türken, W. de Gruyter & Co, Berlin-Leipzig, 1932
  • Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. (При сътрудничеството на Иван Велков и Васил Миков), С., 1932
  • Богдан Филов, Кръглата Преславска църква и нейните предшественици, С., 1933
  • Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги“, С., 1933
  • Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра, С., 1934
  • Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско, 1934
  • Богдан Филов – Никола Мавродинов, Сто години българско изкуство, 1820 – 1920. Каталог на изложбата, устроена в Царския манеж, 28 юний-28 юлий 1935 г.. С., 1935
  • Богдан Филов, Куполните гробници при село Мезек // Известия на Българския археологически институт XI (1). НАИМ, 1937.
  • Bogdan Filov, The Beehive Tombs of Mezek – Antiquity XI, Oxford, 1937, 300 – 305.
  • Богдан Филов, Пътят на България. През велики изпитания към величие и напредък, (Парламентарни речи № 1), С., 1941.
  • Bogdan Filow, Bulgariens Weg. Die Außenpolitik der bulgarischen Regierung. Bulgariens Beitrag zur Errichtung der neuen Ordnung (Hofdruckerei), Sofia, 1942
  • Богдан Филов, Идеите и делата на днешния безпартиен режим, С., 1942
  • Bogdan Filow, Ideologie und Programm der Staatsverwaltung in Bulgarien, (Hofdruckerei), Sofia 1942
  • Bogdan Filow, Die Kuppelgräber von Mezek, Homenaje a Julio Martinez Santa Olalla. Vol. II, Madrid 1947
  • Богдан Филов, Дневник. Под общата редакция на Илчо Димитров. Изд-во на Отечествения фронт, С., 1986; 1990
  • Богдан Филов, Пътувания из Тракия, Родопите и Македония – 1912 – 1916. Съставител Петър Петров. Унив. изд-во „Св. Климент Охридски“, С., 1993
  • Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги“ / Софийската църква „Св. София“, С. 2005.
  • Алманах на Софийския университет. Животописни и книгописни сведения за преподавателите 1888 – 1939. София, 1940, стр. 627 – 629
  • Мария Златкова, Богдан Филов. Живот между науката и политиката, изд. „Алтея“, С. 2007
  • П. Петров, Пътуване на Богдан Филов в Македония през 1916 г. – Военно истор. сборник, 1991, № 3
  • Евгени Паунов, Кой бе Богдан Филов: Негова кратка био- и библиография – Анали, том I, № 1, София 1994, 82 – 93, 4 табл.
  • Димитър Овчаров, Богдан Филов и българската средновековна археология – Минало III, № 2, София, 29 – 33
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • В. Митаков, Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов (редактор Райчо Радулов, изд. „Труд“), С. 2001
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Иван Багрянов и.д. министър на земеделието и държавните имоти
(4 февруари 1941 – 15 февруари 1941)
Димитър Кушев