Перущица: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| център = Перущица |
| център = Перущица |
||
| брой селища = 1 |
| брой селища = 1 |
||
| съвет-брой = |
| съвет-брой = 13 |
||
| съвет-партия-1 = |
| съвет-партия-1 = [[ДСБ]] - 5 |
||
| съвет-партия-2 = |
| съвет-партия-2 = [[БСП]] - 3 |
||
| съвет-партия-3 = |
| съвет-партия-3 = [[ГЕРБ]] - 2 |
||
| съвет-партия-4 = |
| съвет-партия-4 = [[СДС]] - 2 |
||
| съвет-партия-5 = |
| съвет-партия-5 = [[ИК]] - 1 |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
Версия от 03:41, 2 ноември 2011
Перущица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 4973 души[1] (15 март 2024 г.) 102 души/km² |
Землище | 48,719 km² |
Надм. височина | 288 m |
Пощ. код | 4225 |
Тел. код | 03143 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 55909 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Перущица Николай Баков (БСП за България, Левицата!, БВ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2023) |
Перущица в Общомедия |
Перущица | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Пловдив |
Площ | 48.72 km² |
Население | 5 129 души |
Адм. център | Перущица |
Брой селища | 1 |
Управление | |
Общ. съвет | 13 съветници |
Перущица в Общомедия |
Пѐрущица е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е в близост до град Кричим. Градът е център и единствено населено място в община Перущица.
Население на град Перущица (1.02 2011) - 5 058 жители.
География
Перущица се намира в подножието на Родопите. Отстои на 21 км югозападно от Пловдив.
История
На североизток от днешна Перущица все още личат развалините на някогашния древен град Драговец. На юг в гънките на Родопа планина се е издигала крепостта Перестица, брънка от отбранителната верига на Второто Българско царство. Археологията доказва, че в дългата си история Перущица е техен наследник, носейки името на славянския бог Перун.
Връхна точка е участието на цялото население в национално-освободителните борби с яркото си проявление през Априлско въстание-1876 г., в които „младо и старо“ воюва с примитивни оръдия срещу огромната феодална Османска империя. През юли 1876, Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който докладва, че след зверското потушение на въстанието в града са останали 150 „старци и деца“ от оригиналното население от над 2000 [2]. В историческия музей в града се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.
Религии
- православно християнство.
Езичество
Забележителности
Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. и в експозицията си развива историята на селището, преминавайки през поселенията на траки, славяни, сред които се открояват руините на базиликата „Червената църква“ от края на 4 век от Христа с уникалността на архитектурните си форми и стенописи.
Музеят е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на БТС целогодишно.
Редовни събития
9 май: годишно честване в памет на подвига на Априлци в град Перущица,с театрални сцени и тържествена проверка заря.
7 януари: къпанки - традиция, свързана с Ивановден.
Личности
Родени
- Петър Бонев (1837 - 1876), организатор и ръководител на Априлското въстание в Перущица
- Константин Гълъбов (1892 - 1980), български учен-филолог и публицист, професор
- Димитър Гичев (1893 - 1964), български политик
- Тодор Кръстев (1886 - 1912), български политик.
Свързани с Перущица
- Кочо Честеменски, участник в Априлското въстание (1876), убива семейството си и се самоубива, за да не попаднат живи в ръцете на башибозука
Литература
- Стихотворението „Кочо“ от „Епопея на забравените“ Иван Вазов пише в прослава на героите от Перущица. Оттам е и цитатът
„ | Перущице бледна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! |
“ |
Други
Галерия
-
Поглед към Перущица отгоре
-
Сградата на общината
-
Културният дом
-
Мемориалния комплекс над Перущица
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Пътуване в страната на въстаналите Българи, редактор Йоно Митев, превод от френски Дора Кършовска, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1971