Пещера (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

---

Пѐщера е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до градовете Батак и Брацигово. Градът е трети по големина в областта след Пазарджик и Велинград и е административен център на Община Пещера.

География

Община Пещера (17 472 ха) е разположена в Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. Град Пещера (н.в. 450 м) се намира в предпланината, на границата с Горнотракийската низина. По дефилето на река "Стара река" минава пътят, който свързва общината на изток със селата Бяга, Исперихово, Ново село и град Пловдив, на югоизток с град Брацигово, а на запад с градовете Батак, Велинград и Доспат и язовирите "Батак", "Беглика", "Широка поляна", "Доспат". На 1 км от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината - с.Радилово и с.Капитан Димитриево. Град Пещера се намира на 20 км. от Пазарджик, 40 км от Пловдив и на 125 км от София.

Климат

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 м. Средната годишна температура е 12,6° С. Валежите са сравнително добри - от 670 до 680 л/кв.м. годишно.

Водни ресурси

На територията на общината съществуват осем гравитачни извора с минимален дебит 20 1/8 и максимален дебит 42 1/8, сондажни кладенци с дебит 30 1/8 и един карстов извор с дебит 12 - 30 1/8.Водните ресурси в Община - Пещера са достатъчни за 100% водоснабдяване на населението, което е осъществено.

Почви

Преобладаващите типове почви в общината са канелено-горски и алувиално-ливадни, което благоприятства развитието на зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството, тютюнопроизводството и животновъдството. От общата територия на Община - Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способствува за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм.

История

Ранна история

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите “Снежанка” и “Юбилейна” са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци. Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале" "Перун", "Тъмра", "Св.Никола", "Св.Петка" и др. Няколко са предположенията за името на Пещера, но надделява това от пещерите в околностите.

Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името "Пещера" е от 1479 година. По това време Пещера е част от тимар на някой си Мустафа заедно с още 41 селища.

Възраждане

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св.Димитър", "Св.Петка" и "Св.Богородица" в гр.Пещера, "Св.Марина" в Пловдив, "Св.Богородица" в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера. Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището "Надежда" - през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, и баща на българския генерал Атила Зафиров. В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера - Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участвуват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк. През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 цинцарски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Руско-турската война от 1877-1878 той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2 618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето цинцари), 53 цигани и един каракачанин. Пет години по-късно, през 1885 г. населението на града е 4 704 души, а къщите - 876.

Икономика

Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода които се намират на територията на града:

• Биовет Пещера – завод за производство на антибиотици и лекарства
• Винпром Пещера – завод за производство на алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си “Пещерска Гроздова”
• Comyp – завод за производство на обувки.

Обществени институции

• Художествена галерия “Проф.Веселин Стайков” - създадена е през 1996 година.Фонда и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф.Веселин Стайков, доцент Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
• Ансамбъл “Славейче” – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 година, наследник на ансамбъл “Здравец”.В него танцуват и пеят четери възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
• Културен дом - основан през 1980 година. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии
• Читалища – на територията на община Пещера има три читалища със сто годишна история. Всички те са с много добри комплектовани библиотечни фондове.В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и крубове по интереси. в които са заети на 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
• Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи - клуб на художниците “Петър Стайков”, литературен клуб “Искри”, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.

Културни и природни забележителности

Градът е част от Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз

• Пещера “Снежанка”

Пещера “Снежанка” (лятно работно време : 09:00-17.15 ч. без почивни дни; зимно работно време : 10:00-16.00 ч. почивни, има печат) се намира в Баташката планина, Западните Родопи. Тази труднодостъпна пещера е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името и на основание фигурите напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината и е 220 м и заема площ 3130 кв.м. и има над 600 000 сталактити. Намира се на 5 км. югозападно от гр. Пещера в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м. над речното легло. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. Включена е в 100-те национални туристически обекти на страната. По своята пищност и красота в туристическата анкета е поставена сред 4-те чудесни български пещери - Магурата, Леденика и Съева дупка. През 1979г. е пещера Снежанка е обявена за природна забележителност годишно се посещава от около 10 000 души.

• Пещера “Юбилейна” се намира на 600 м. надморска височина. Дължината й е около 1000 м. Открита е на 12 февруари 1974г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.

• На 16 км от град Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов.

• Църквата "Св.Димитьр" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 - 1831 година. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: "Богородица Одигитрия", определена като изпълнена през 17-18 век, "Велик архангелски събор" - датирана от 1830 година, "Св.Димитър" - датирана от 19 век. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват няколко богати композиции "Богородица ширшая", "Благовещение" и някои старозаветни пророци.

Театри

Няма нито един театър.

Музеи

Исторически музей град Пещера– експозицията е разположена в пет зали.Притежава богата колекцияот над 8 000 експоната,разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита.През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел праистория.Наши находки от този период участват в национални и международни изложби.

Редовни събития

6 май - Гергьовден - Празник на Пещера. Също така се възобнови провеждането на ежегоден събор на летовище "Св. Константин" в последната събота на месец юли. Събиращ хора от цяла България.

Личности

От Пещерската община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академици, 23 професори, 10 доцента, трима ректори на ВУЗ, един декан и двама зам.декани. Прославят името на България учени като:

• акад. Веселин Хаджиниколов, историк
• акад. Людмил Стайков, кинорежисьор
• проф. Янко Тодоров, мастит учен в античната история,
• проф. Димитьр Пасков, лекар - фармаколог, откривател на "Нивалина",
• проф. Димитьр Ранев, известен хирург
• проф. Веселин Стайков, художник, световно известен график
• проф. Никола Хаджиев, спортист - спортна гимнастика
• проф. Георги Клисуранов, дългогодишен преподавател в МГУ - София
• доц. Димитър Пунев, актьор и режисьор
• Катя Чукова, актриса
• Румен Григоров, един от ветераните на българската кинематография.
• Серафим Тодоров (р. 1969), боксьор

Политици:

• Георги Кьосеиванов (1884-1960), политик и дипломат
• Георги Петърнейчев (р. 1949), автомобилен състезател и политик
• Михаил Такев (1864-1920), политик
• Григор Чешмеджиев (1879-1945), политик
• Георги Теохаров - политик (министър на просвещението и правосъдието)
• Никола Стоилов - политик (министър на земеделието)

Литература

Димо Шопов (р. 1983)(Дружество за Българо-Руска дружба)

Други

През септември месец 2006г. отваря врати най големия комплекс в региона "HEAT" включващ дискотека, лоби бар, ресторант кафене, хотел. От които в момента работятя само дискотеката и кафето.

Външни препратки

• http://www.peshtera.bg/
• Радио и телевизия в Пещера