Садово

Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

---

Садово
Садово 42.13038, 24.93851 Садово Садово
Общи данни
Население	2545 души (15 март 2024 г.) 164 души/km²
Землище	15,482 km²
Надм. височина	156 m
Пощ. код	4122
Тел. код	03118
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	65139
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Садово Димитър Здравков (БСП за България; 2011)
Садово в Общомедия

Садово е град Южна България. Той се намира в Пловдивска област. Градът е административен център на община Садово.

Население на град Садово (30.12.2015) – 2506 жители.

География

Градът е в близост до р. Марица, на 18 км източно от Пловдив. Съседни села на Садово са Кочево и Чешнегирово.

В станция Садово е измерена най-високата абсолютна температура (+45,2 С) в България през 1916 г.

През Садово преминава магистралната железопътна линия към Димитровград, Свиленград и гръцкия град Александруполис.

История

Най-старото му име е Кючук Стамбол (според местно устно предание). До 1881 г. е Чешнегир махала.

Садово възниква в периода 1365 – 1390 г., като градчето е било образувано от турски заселници, преселени в Тракия, още по времето на султаните-завоеватели на България – Мурад I(1362 – 1389) и Баязид I Йълдъръм (1389 – 1402). Първоначално е било съвършено турско и мюсюлманско селище, населено само от турци-мюсюлмани. Най-ранното сведение за съществуването му се съдържа в подробния регистър на акънджиите от 1472 г., където е споменато под името село „Чешнегир“ от нахията „Филибе“ (Пловдив), като всички негови жители, описани в този най-ранен известен досега османски данъчен регистър на Пловдивско са само турци-мюсюлмани (НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.50а – справка на сътрудника към Османския отдел към софийската Народна библиотека – д-р Стоян Шиваров. Справката се намира в личния архив на историка Любомир Василев от съседното на Садово – село Кочево, Пловдивско). Българизацията на Садово и християнизацията на селището започва към средата на ХVIв., като прелюбопитен е фактът, че първите християни в описани в селището, не са по съществото си българи, а цигани. В подробния вакъфски регистър на Румелия от 1570 г.(Istanbul – BOA, TD 498, s.666 – 669), където за пръв път се споменават християни в Садово, посочено в дефтера като „Село Чашнигир, спадащо към Филибе“ са описани общо 132 домакинства, от които 120 мюсюлмански (20 – чифт, т.е. женени, 40 на оризари, 11 категория – „бенак“, 2 имами,1 мюеззин, сред всички тях и 15 ислямизирани българи – „синове на Абдуллах“,16 неженени мюсюлмани и 30 домакинства на цигани-мюсюлмани, живеещи в селището по същото време), както и 12 цигански християнски домакинства, които дори си имали собствен свещеник – християнски поп-циганин, необходим за обслужването на религиозните им нужди.В следващата регистрация на Садово, която също е вакъфска и е с дата 1596 г.(Istanbul – BOA, TD 470, s.689 – 691), под името на „Село Чашнигир от Филибе“, намираме описани следните параметри на селището: 96 мюсюлмански (от тях: 39 – пълен чифт; неженени – 13; оризари – 41; имами – 2; мюеззин – 1, сред които имало и 4 ислямизирани българи – „синове на Абдуллах“) и 48 християнски домакинства (от тях 11 на българи-християни и 37 на цигани-християни от селището, като циганите имат 2 християнски свещеници, т.е. – 2 попа-цигани, докато при българите, такива на практика липсват). – Лит.: Д.Борисов – „Справочник за селища в Северна Тракия през ХVІв“ (казите Филибе и Татар Пазаръ), Асеновград,2014 г., част 1, стр.332 – 334; Х.Христозов – „Демографски и етнорелигиозни процеси в района на Асеновград през ХVІв.“ – „Исторически преглед“, кн.3 – 4(в една книжка), Сф,2012 г., стр.86 – 131.

Това от своя страна допуска възможността, че през ХVІв., българското християнско население от близките на Садово села – Кочево (в документите от ХVІ в. – „Кочач“) и Чешнегирово (в тефтерите от ХVІ в. – „Новасил, с друго име Мюселем“) при необходимост и поради липса на свои свещеници (в описите на Чешнегирово и Кочево, имената на такива не се срещат), вероятно е използвало услугите на циганските християнски свещеници от Садово.

В кратък регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г., вече имаме сведения, че в Садово, посочено в дефтера под името „Чашнъгир“ и спадащо към нахията Конуш от казата Филибе, вече живеят 9 български християнски домакинства (Istanbul – BOA, MAD 3398, s.4 – 15 – там са селищата от Филибе, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). При все това дори до края на ХVIIв. градчето си остава с преобладаващо мюсюлманско население, макар и от друга страна от документите да се вижда и рязкото покачване на българо-християнския елемент в него. В подробен регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1695 г., под описа на Садово, отбелязано под името „Чашнъгир“ от нахията Конуш на казата Филибе, са описани общо 33 домакинства, от които обаче 18 са мюсюлмански, а останалите 15 са на българите-християни от градчето (Istanbul – BOA, MAD 3604, s.114 – 136 – там са описани селищата от нахията Конуш, сред които е и Садово – личен архив на Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско). В салнаме (годишен регистър, б.а.) на Пловдивския санджак с дата 1848 г., съхранявано в Истанбулския Османски архив в Истабул (Турция), Садово е посочено като село „Чешнегир“, с друго име „Тонгурджак“ (Лит.: Doç.Dr.Ahmed Akgündüz – „Osmanlı Kanunnameleri ve Hukukî Tahlilleri“, kitap 6, Istanbul, 2009, s.512 – личен архив на Любомир Василев от село Кочево.

Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от Садово има останки от праисторическо селище. Не са малко и тракийските селищни могили. В селищната система на общината е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, сега съхраняван във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.

Преди Руско-турската освободителна война от 1878 година село Садово има около 3 хил. дка обработваема земя. Отглеждал се главно ориз. Населението се прехранвало със скотовъдство – овце, крави, биволици, свине, коне.

Обществени институции

• Кметство
• Читалище
• Здравна служба

Забележителности

• Най-богатата растителна генна банка.

Наука и образование

• Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“ – основан през 1902 г. Национален център по интродукция и съхранение на растителни генетични ресурси. Тук се намира Националната семенна генна банка, в която се съхраняват над 60 000 образци от местни и интродуцирани растения. Институтът е част от международната система за генетични ресурси.
• Селскостопанска гимназия – основана през 1883 г. Една от най-старите професионални гимназии в България, поставила началото на земеделското образование.
• Основно училище „Гео Милев“ – основано през 1876 г. като килийно училище от Марин Ст. Йовчев и поп Георги в къщата на Цветил Боев.

Редовни събития

• 24 май – събор.
• Последната събота или неделя от март – празник на фъстъка.

Личности

• Вацлав Стрибърни (1853 – 1933) – известен ботаник с чешки произход, работил в Земеделското училище на Садово по покана на българското правителство (през 1883). Има съществен принос в изучаването на българската флора и много ендемични видове са наречени на негово име. Той е и човекът, въвел ягодите като земеделска култура в България.
• Константин Малков (1873 – 1908) – агроном, основател на Института по растителни генетични ресурси (през 1902 г. – Земеделска опитна станция) и основоположник на опитното дело в България, на опазването на местните растителни ресурси и на интродукцията на нови култури. Особено ценни са проучванията му върху болестите при растенията. Погребан е в двора на института, на мястото на опитното му поле.
• Румен Воденичаров – български политик.
• Иззети Мехмед ефенди – кадъаскер на Османската империя, висш държавник на империята през втората половина на ХVIIв., един от приближените сановници на султан Мехмед IV Авджи-Ловеца (1648 – 1687), роден през 1629 г. в село Чашнигир (град Садово, Пловдивска обл.), каза Филибе (Пловдив), починал на 26 октомври 1681 г. в столицата на Османската империя – Истанбул (много малко известен факт в България!). – Иззети Мехмед ефенди – кадъаскер на Османската империя.