Уикипедия:Избрани статии/Хронология/2015

Хронология на показването на избраните статии на Начална страница за 2015 г.

Седмица: 1 - 2 - 3 - 4 - 5 - 6 - 7 - 8 - 9 - 10 - 11 - 12 - 13 - 14 - 15 - 16 - 17 - 18 - 19 - 20 - 21 - 22 - 23 - 24 - 25 - 26 - 27 - 28 - 29 - 30 - 31 - 32 - 33 - 34 - 35 - 36 - 37 - 38 - 39 - 40 - 41 - 42 - 43 - 44 - 45 - 46 - 47 - 48 - 49 - 50 - 51 - 52

Седмица 1/2015

Птиците (Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни. По принцип тялото на птиците е пригодено за летене, макар да съществуват и много нелетящи видове. Науката, която изучава този клас животни, се нарича орнитология.

Притежават забележителни адаптивни възможности, благодарение на което преживяват екологичен разцвет. Разпространени са по цялата Земя, а с принадлежащите над 9 800 вида, птиците са най-многообразният клас сухоземни гръбначни животни, като списъкът на видовете птици се увеличава непрекъснато, най-вече с ежегодно откриваните нови видове в екваториалните гори. Според някои орнитолози броят им би могъл да бъде много по-голям. На територията на България са регистрирани 409 вида. В момента около 1 200 вида птици са застрашени от изчезване.

Птиците съставят един много хомогенен и специализиран клас, който заедно с този на влечугите, образува групата Sauropsida. Кожата им е общо взето тънка, лишена от жлези (изключение прави локализираната в опашката мастна жлеза, секретът на която служи за импрегнация на перата) и покрита с пера, с изключение на определени участъци на главата, шията и краката. Краката им са покрити, подобно на влечугите, с люспи. Някои видове имат костни или кожни израстъци по главата или краката, служещи понякога като половоотличителен белег. Те са топлокръвни животни, поддържащи температура на тялото си между 37,8°C и 45,5 °C. Имат висока скорост на метаболитните процеси, като изключенията са много малко (козодоят понижава температурата на тялото си по време на зимен сън). още »

Седмица 2/2015

Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много близка по големина и общи качества до Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земята“. От всички планети в Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата ѝ елонгация е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр.н.е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу (♀). още »

Седмица 3/2015

Джим Торп 

Джим Торп е американски спортист. Считан е за един от универсалните спортисти на 20 век. Има златни олимпийски медали в дисциплините петобой и десетобой, играл е американски футбол, баскетбол и бейзбол (на професионално и колежанско ниво).

Олимпийските му медали са отнети, след като става ясно, че се е състезавал два сезона като професионален играч в американски бейзболен отбор. Това нарушава валидното по това време правило, позволяващо участие на олимпийски игри само на аматьори. След отпадането на забраната, отличията му са върнати посмъртно. През 1978 г. е обявен и национален празник в чест на Джим Торп, който все още се празнува на неговата рождена дата - 28 май.

Торп е наполовина индианец и се причислява към съвременната индианска общност Саук и Фокс, която представлява обединение на потомците на индианските племена сауки и фокси. Индианското му име е Уа-То-Хук (Wa-Tho-Huk), което се превежда като „Светъл път“. През цялата си кариера е подложен на расизъм и пренебрежение от страна на белите американци. Във вестникарските статии за постиженията му Торп е описван като „червенокожия“ и „индианския атлет“. Играл е в отбори, съставени само от играчи от индиански произход. още»

Седмица 4/2015

Шивровъчна машина Енигма с отворен капак

Енигма е тип преносими шифровъчни машини, използван за шифриране и дешифриране на секретни съобщения през 20-те години на XX век.

Енигма е използвана от началото на 1920-те години за търговски цели, както и във военните и държавни служби и учреждения на много страни, но най-широко разпространение получава в Националсоциалистическа Германия по време на Втората световна война. Затова под „Енигма“ най-често се разбира немският военен модел Енигма на Вермахта (Wehrmacht Enigma).

Думата „Enigma“ идва от гръцката дума αίνιγμα и означава „загадка”.

За изобретател на Енигма се счита немският електроинженер д-р Артур Шербиус (1878–1929 г.), който на 23 февруари 1918 г. получава първи патент за шифровъчната машина. За производството на машината на 9 юли 1923 г. в Берлин се създава акционерното дружество „Шифрови машини”. Първоначално Енигма е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така например през 1923 г. е предлагана свободно за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на ХХ век обаче военните институции проявяват засилен интерес към изобретението, така че машината скоро изчезва от цивилния пазар. още »

Седмица 5/2015

Райнхард Хайдрих

Райнхард Тристан Ойген Хайдрих (на немски: Reinhard Tristan Eugen Heydrich) е германски държавен и политически деятел, началник на Главно управление за имперска сигурност (РСХА), заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия, обергрупенфюрер от СС и генерал от полицията.

На 30 март 1920 г. Хайдрих постъпва във военноморското училище в Кил. Военноморският флот, с неговия строг кодекс на честта, се струва на Хайдрих част от елита на нацията.

През юни 1931 г. Райнхард Хайдрих постъпва в Националсоциалистическата германска работническа партия и се записва в бойните отряди на партията СС (Schutzstaffel – охранителни отряди) под № 10 120.

В този период Хайнрих Химлер започва организирането на дейността на СС – „Охранителните отряди на фюрера“. Хайдрих се запознава с Химлер през август 1931 г. и му представя предложенията си за създаване на служба за разузнаване към СС. Химлер одобрява идеята и му възлага да изгради организацията, получила името СД („Sicherheitsdienst“ (SD) – Служба за сигурност).

Назначаването на Адолф Хитлер през 1933 г. на поста райхсканцлер означава за СА и СС възможност за реален достъп до властта и начало на разправата с опозицията. Чиновниците от времето на Ваймарската република, са до голяма степен заменени от членове на СА и СС и крайни привърженици на нацисткия режим. Самият Хайдрих още през същата година е назначен за шеф на политическата полиция в Бавария.

Хайдрих е един от инициаторите на „окончателното решаване на еврейския въпрос“, координатор на дейностите по борба с вътрешните врагове на Третия райх. През 1940-те години Хитлер го смята за свой възможен приемник, но Хайдрих загива при атентат през 1942 г. Смъртта му предизвиква така наречения „Акт на отмъщение“ ("Racheakt") на националсоциалистите, известен като „Унищожаването на Лидице“. ... още »

Седмица 6/2015

Анимацията показва нагледно как системата GPS осигурява покритието на всяка точка от земното кълбо от достатъчен брой сателити

Глобална система за позициониране (на английски „Global Positioning System“) или GPS (Джи Пи Ес) е името на спътникова радионавигационна система за определяне на положението, скоростта и времето с точност до 1 наносекунда във всяка точка на земното кълбо и околоземна орбита в реално време. Американските военни наричат системата „NAVSTAR GPS“ — „Navigation Signal Timing and Ranging Global Positioning System“.

Системата се състои от минимум 24 спътника, разположени на 6 орбити на височина около 20 000 километра, и наземен контролен център с наблюдателни станции, разположени в различни точки на Земята. Принципът на действие се базира на измерването на разстоянието от мястото, чиито координати търсим, до група спътници, чиито координати са точно определени и известни. Разстоянието се пресмята на базата на времето за разпространение на радиосигнала от спътника до потребителя.

Глобалната система за позициониране е проектирана и контролирана от Министерството на отбраната на САЩ. Тя може да бъде използвана безплатно от всеки.

Поддръжката на системата струва около 400 млн. долара (USD) годишно, включително разходите по подмяна на остаряващите спътници. Първият от 24-те спътника, които формират сегашната GPS-групировка (Block II), е изведен в орбита на 14 февруари 1989 г. Последният изстрелян до момента спътник е 52-ри по ред от създаването на системата през 1978 г. и е изведен в орбита на 6 ноември 2004 с помощта на ракетата „Delta II“. Вижте още »

Седмица 7/2015

Чарлз Дарвин

Чарлз Робърт Дарвин е английски учен и естествоизпитател, живял през XIX век. Той пръв дава идеята за еволюцията на всички видове в течение на времето от общ прародител посредством процес, който нарича естествен отбор. Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност и лаиците още докато Дарвин е жив, но теорията му за естествения отбор започва да се приема за основно обяснение на еволюционния процес през 30-те години на XX век. Днес теорията на Дарвин е в основата на съвременната еволюционна теория. В своя съвременен вид тя представлява основата на биологията, като дава единно логично обяснение на биоразнообразието.

Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж. По време на петгодишното плаване с кораба „Бийгъл“ Дарвин се утвърждава като специалист по геология. Наблюденията, които прави, и теориите, които изказва, подкрепят идеите на Чарлз Лайъл за униформизма. Публикацията на пътеписа прави Дарвин широко известен. Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира по време на пътешествието, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 г. Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване, като геоложките му проучвания остават в центъра на дейността му. През 1858 г., докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия. Вижте още »

Седмица 8/2015

Хамбургер Шпортферайн е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение – от създаването на Бундеслигата преди 44 години той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия – син и черен, се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота. Вижте още »

Седмица 9/2015

Операция Маркет-Гардън е военна операция на Антихитлеристката коалиция, проведена по време на Втората световна война през септември 1944 година. Оценявана е като най-големият въздушно-сухопътен десант в историята.

Главната цел на антихитлеристките сили е да превземат мостове на територията на Нидерландия, като по този начин си осигурят плацдарм за нахлуване в Германия, заобикаляйки силно укрепената отбранителна линия „Зигфрид“. Голямата идея обаче е приключване на войната до Коледа и превземането на Германия преди настъпващата от изток Червена армия.

За антихитлеристите месец август 1944 година се оказва добър. След първоначалния неуспех на пробива при десанта в Нормандия, в края на август генерал Джордж Патън и неговата 3-та армия се измъква на изток от Нормандия. Британците и канадците настъпват към град Фалез, Франция, който е превзет на 16 август. Вижте още»

Седмица 10/2015

Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на българска държава след близо пет века Османско владичество в България.

Договорът е подписан около 17 ч. на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Преговорите и решенията на Санстефанския договор изострят силно отношенията между Русия и останалите Велики сили. Споровете помежду им намират временно решение през юли 1878 г. с Берлинския договор, който преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Противоречията относно санстефанските клаузи са сред предпоставките за разпадането на Съюза на тримата императори седем години по-късно.

Според договора територията на новото княжество България обхваща Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа. още »

Седмица 11/2015

Финландски бойци, част от Вафен-СС, се завръщат във Финландия

Вафен-СС е военното подразделение на СС. Основано е в Германия през 1939 г., след като СС се разделя на две. Името "Вафен-СС" става официално на 2 март 1940 г. Въпреки че организацията е оглавявана от Хайнрих Химлер, тя взема участие във Втората световна война (ВСВ) под командването на Вермахта. По време на войната се разраства до 38 дивизии, които служат като елитни бойни части.

След войната, по време на Нюрнбергските процеси, Вафен-СС е осъдена от победителите във ВСВ като престъпна организация поради политическите връзки с Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и заради участието си във военни престъпления. Изключение правят войниците, положили клетва след 1943 г. (на основание, че са принудени от обстоятелствата). По тази причина на тях са отказани много от правата, предложени на другите бойни ветерани служили в германската армия, Луфтвафе и Кригсмарине. Войниците от Вафен-СС са държани отделно, в затвори с по-строг режим от западните Съюзници и са наказвани строго от Съветския съюз, който държи известен брой от тях затворени до 1956 г. Много от доброволците от окупираните от Германия страни са съдени по-късно в родните им страни. още »

Седмица 12/2015

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е едра мигрираща птица, представител на семейство Щъркелови. Видът гнезди в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. В тези райони отглежда своето потомство, а при промяна на климатичните условия мигрира в Субсахарска Африка, Западна Индия и по-рядко в южните части на Арабския полуостров. Видът е синантропен и представителите му гнездят в селища или в непосредствена близост до тях. Изграждат гнездата си върху комини, стълбове от електропреносната мрежа, покриви, паметници и все по-рядко върху стари изсъхнали дървета. Гнездото им е с големи размери, ежегодно се отремонтира и освен за гнездене на белия щъркел служи и за подслон на други видове дребни птици. Щъркелите образуват стабилни двойки, които ежегодно отглеждат по едно поколение от 1 до 6 малки, които за няколко месеца укрепват и отлитат на дълъг път с родителите си при миграцията на юг. Птиците са едри, красиви и елегантни. Имат широк размах на крилете, които са удобни при миграциите, като позволяват на птицата да се рее, използвайки топлите въздушни течения.

България е страната, над която преминава най-големият миграционен поток на вида в посока към Африка и обратно. Тук се събират птиците от източната миграционна популация и образуват огромни ята, които почиват и набират сили на няколко места по Българското Черноморие. Щъркелът е птицата, която за българите символизира идването на пролетта. Обичаят на носенето на мартеници е също свързан с белия щъркел. Който види щъркел, трябва да свали мартеницата от гърдите си, да я остави под камък или завърже на клонче. още »

Седмица 13/2015

Замъкът Боудиъм е замък от XIV в. с опасващ го ров в близо до село Боудиъм, Източен Съсекс, Англия. Построен е през 1385 г. от сър Едуард Далингридж, пенсиониран рицар на крал Едуард III, с позволението на Ричард II, за да пази областта от евентуално френско нашествие по време на Стогодишната война. Тъй като е четириъгълен замък, Боудиъм няма донжон, a по стените и вътрешните площи има защитни укрития и машикули. На четирите му ъгъла има кули, чиито върхове имат зъбци. Конструкцията, местоположението и изкуственият воден пейзаж показват, че външният вид, както и защитната служба, са силно засегнати в плана на замъка. В миналото Боудиъм е бил дом на рода Далингридж. още »

Седмица 14/2015

Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна, известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че, е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция.

След завземане на властта в Куба през 1959 година е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба – президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.

Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) – един от най-разпознаваемите. Смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник. още »

Седмица 15/2015

Чад е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана "мъртвото сърце на Африка". Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3 445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за премахване на конституционните ограничения на президентския пост. още »

Седмица 16/2015

Ягдпантер, изложен в музей в Кобленц, Германия

Ягдпантер е самоходно противотанково оръдие проектирано и произвеждано в Германия по време на Втората световна война. Доброто съотношение на мощността на двигателя към общата маса го правят много маневрен. Мощното оръдие му позволява унищожаването на всеки съюзнически танк. Ниският профил позволява лесно прикриване, а използването на шасито на Пантера гарантира малко на брой механични проблеми, по-лесен ремонт, и използване на вече налични поточни линии. До края на войната Ягдпантер се доказва като ефективно оръжие.

На 3 август 1942 г. е поръчано тежко самоходно противотанково оръдие, базирано на шасито на новия среден танк VK 30.02 (по-късно станал известен като Пантера). Началното му име е SdKfz 173 (Sonderkraftfahrzeug, в превод: машина със специално предназначение). По първоначални планове въоръжението трябва да включва 88 mm оръдие, картечница MG42 и два 9 mm картечни пистолета MP40. Тъй като производството на шаситата на Пантера още не е започнало (първото се очаква през януари 1943 г.), в заводите Круп монтират оръдието на модифицирано шаси на Панцер IV. Изработени са два модела, един в мащаб 1:10 и един в мащаб 1:1. Предвидена е 80 mm челна броня и 50 mm странична.

На 5 януари 1943 г. са уточнени тактико-техническите характеристики на машината. Фирмата Даймлер-Бенц получава задачата да увеличи дебелината на челната броня на 100 mm, на страничната до 60 mm (разположени под ъгъл 55°), а на горната и долната броня - до 30 mm. Оръдието трябва да се сваля лесно, за да се осигури достъп при ремонт на управлението и трансмисията. За водача са предвидени два перископа, на мястото на защитените от бронестъкло амбразури. Предвидени са и бойници в корпуса, за стрелба с ръчно стрелково оръжие. Увеличаването на бронята е изискано от Адолф Хитлер, който настоява и за използване на новото шаси на Пантера II, но на 4 май 1943 г. това решение е променено в полза на вече доказалото се шаси на Пантера. Вижте още »

Седмица 17/2015

Снимка на трамвай Pesa 120N във Варшава, Полша

Трамва̀й (от на английски: tram – вагон, вагонетка и way – път, наименованието идва от вагонетките за превозване на въглища в шахтите във Великобритания) е релсово транспортно средство, вид уличен обществен транспорт, обикновено на електрическа тяга, използван най-често в градовете за превоз на пътници по определен маршрут.

Трамваите започват да функционират през първата половина на XIX век, а електрическите – в края на XIX век. След разцвета им в периода между световните войни, започва техният упадък, но от края на XX век се наблюдава значително увеличение на популярността на трамваите.

Повечето трамваи използват електрически ток, получаван чрез контактна мрежа с помощта на токоприемници (пантографи), но има и трамваи със захранване от трета релса, както и акумулаторни трамваи. Освен електрически има също конни (теглени от кон), кабелни трамваи и дизелови трамваи. В миналото е имало парни трамваи, както и трамваи, теглени от мулета и зебри.

Трамваите могат да се класифицират също като вътрешноградски, междуградски, санитарни и товарни.

В Сан Франциско, щата Калифорния (САЩ) е пуснат първият в света кабелен трамвай през 1873 г. Вижте още »

Седмица 18/2015

Китова акула

Акулообразните (Selachimorpha), популярно известни като Акули, са надразред хрущялни риби от подклас Пластинчатохрили (Elasmobranchii). Въпреки това, терминът „акула“ също е бил използван и за изчезналите членове на този подклас извън Selachimorpha, като например тези от родовете Cladoselache и Triodus. В рамките на тази по-широка дефиниция, най-ранните доказателства за съществуването на акули са датирани отпреди около 420 млн. години, т.е. преди времето на динозаврите. Съвременните акулообразни включват около 440 вида, вариращи по размери от сантиметри при карибския вид Etmopterus perryi, достигащ максимален размер от 21,2 cm до няколко метра при китовата акула (на латински: Rhincodon typus), достигаща до 12 m. Акулообразните обитават всички морета и могат да се срещнат на дълбочини до 2 000 m. По правило не живеят в сладки води. Изключенията от него са много малки като бичата и речните акули, обитаващи както сладки, така и солени води.

Всички видове се отличават с издължено торпедовидно тяло и характерно разположена уста в долната част на главата. Голяма част от видовете, като например голямата бяла акула, тигровата акула и акулите чук са хищници от високо ниво — т.е. на върха на хранителната верига. Изключителните качества и способности на хищници придават на акулообразните мистериозен, но и страховит вид. Въпреки че репутацията на акулите е свързана с поведението на десетките върховни хищници от надразреда, то по-голямата част от видовете са сравнително по-безобидни и водят бентосен начин на живот, други са планктоноядни, а трети мършоядни, без да проявяват висока степен на агресия. Оцеляването на редица видове е заплашено от масирания им промишлен улов, изтребване, замърсяване и увреждане на местообитанията. Вижте още »

Седмица 19/2015

Снимка на Зигмунд Фройд с негови сподвижници през 1909 година

Психоанализата е психологична теория, анализ и терапия, развита от австрийския медик и невролог Зигмунд Фройд и продължена от други (Лакан и т.н.). Психоанализата е и термин от психологията и психотерапията. Тя представлява един от методите на психотерапия, който започва да намира популярност и широко разпространение в началото на ХХ век.

Психоанализата има три основни приложения:

1. метод за изследване на ума;
2. систематизиран набор от теории за човешкото поведение;
3. метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

В този смисъл с психоанализа въобще се обозначават теории и методи, използвани за систематично обяснение на несъзнателните асоциативни връзки, определящи човешкото поведение и функции. Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски произход Зигмунд Фройд (1856-1939). Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна задача разкриването на така наречените травматични спомени, по-късно те отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а представляват „фантазия”.

В тясното си значение психоанализата на Фройд се отнася до специфичен тип терапия, при която пациентът изказва на глас мисли, свободни асоциации, фантазии и сънища, от които психоаналитикът след водене на записки формулира несъзнателните конфликти, които предизвикват проблемите на характера и симптомите на пациента. След интерпретацията им той е готов да помогне на пациента да намери решение на тези проблеми. Вижте още »

Седмица 20/2015

Снимка на танк Т-72

Т-72 е съветски основен боен танк, чието производство започва през 1971 г. и продължава до днес. Влиза на въоръжение в съветската армия през 1973 г. Серийното производство започва във вагоностроителния завод в град Нижни Тагил, Русия. Това е един от най-разпространените танкове на въоръжение днес, като много страни са разработили свои варианти на Т-72. От него произлиза и модерният Т-90. През 1982 г. Ирак купува лиценз за производството на базовия модел Т-72 и още същата година страната започва собствено производство. Танкът носи името „Асад Бабил“ (Вавилонски лъв). Други варианти са украинският Т-84, румънският TR-125 и югославският М-84.

Когато Т-64 е представен за първи път през 1960-те години, той е един от най-усъвършенстваните танкове в света по отношение на своя дизайн. Новият модел има и недостатъци — нестабилно окачване, недостатъчно мощен двигател и неточно въоръжение. Изграждането на един танк също е било прекалено скъпо. През 1967 г. в „Уралвагонзавод“ в Нижни Тагил е разработен модел с двигател В-45, по-стабилно окачване и по-дебела броня. Грубата схема е назована „Обект 172“, проектирана от Леонид Карчев, а изчистеният модел („Обект 172М“) с двигател В-46 е проектиран от Валери Вендиков и се превръща в базов модел. Изпитванията траят от 1971 до 1973 г. Серийното производството започва малко след края на тестовете в заводите в Нижни Тагил и Челябинск. Вижте още »

Седмица 21/2015

Снимка на сервал

Сервалът (Leptailurus serval) е африкански хищник от семейство Котки, близкородствен с африканската златна котка и каракала. Той е един от най-едрите представители от седемте вида на мъркащите котки, населяващи континента. Предшествениците на сервала са и първите котки, населили Африка, а еволюцията на съвременния вид изцяло е протекла на Черния континент. Плячката на сервала е един от факторите, способствали той да придобие сравнително елегантно тяло, поставено на дълги крака с които да го изтласква с големи скокове. Ушите, съпоставени към големината на тялото, са най-големите от тези на всички котки, а краката – най-дългите. Поради елегантното си тяло и петната по козината сервалите често са наричани малки гепарди, но въпреки това родството между двата вида не е толкова близко, колкото с други африкански котки.

Една от особеностите, които го отличават от останалите представители на семейство Котки, е, че сервалът обича вода и се придържа към водните източници. Тази му черта в поведението и наличието на специфични екологични особености са причина да боледува по-често от шистозомоза. Видът води сравнително потаен начин на живот и основно се храни с гризачи. Не е опасен за хората, напротив – самият той често става тяхна жертва. Усвояването на земята от хората с цел зърнопроизводство не пречи на местообитанията му, а по-скоро е фактор за увеличаването на гризачите, които пък се явяват и негова храна. Сравнително дребният размер, превъзходната окраска и относително добрият му нрав го правят предпочитан вид котка за отглеждане в плен. През 1986 г. са родени и първите котета кръстоски с домашна котка. Те поставят начало на нова порода на домашната котка, наречена савана. Днес представителите ѝ са едни от най-едрите, скъпи и търсени като домашни любимци. Вижте още »

Седмица 22/2015

Множествената склероза (Encephalomyelitis disseminata, известна още и като Дисиминативна склероза или съкратено МС) е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена етиология и вероятна генетична предразположеност. Като ключов фактор в развитието ѝ могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуването на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми. Заболяването се развива най-често в ранните години на зрелостта, като се среща по-често при жените. МС е описана за първи път през 1868 г. от Жан Шарко.

Множествената склероза засяга способността на нервните клетки на главния и гръбначния мозък да комуникират помежду си. Нервните клетки комуникират като си изпращат електрически сигнали наречени потенциал на действие по своите дълги израстъци наречени аксони, които са обгърнати от изолираща субстанция — миелин. При МС собствената имунна система атакува и унищожава миелиновото покритие. Когато миелинът бъде загубен, аксоните не могат да провеждат ефективно сигналите. Името Multiple sclerosis идва от склеротирането (образуването на плаки или лезии) в бялото мозъчно вещество на главния и гръбначния мозък, което е изградено предимно от миелин. Въпреки обширните познания за протичането и прогресирането на заболяването, пусковият механизъм остава засега неизвестен. Различни теории предлагат като причини генетичната предиспозиция или инфекция, както и влиянието на рискови фактори от обкръжаващата среда. още »

Седмица 23/2015

Портрет на Сади Карно от 1813 година

Никола Леонар Сади Карно е френски физик и инженер, основоположник на съвременната термодинамика.

Подобно на Николай Коперник, Сади Карно публикува само една книга - „Размишления за двигателната сила на огъня и за подходящите машини за извличане на тази сила“ („Réflexions sur la puissance motrice du feu et sur les machines propres à développer cette puissance“, 1824). В нея, едва двадесет и седемгодишен, той излага основите на един напълно нов дял на физиката — термодинамиката. Въпреки че някои негови идеи, като аксиомата за запазване на количеството топлина, по-късно са отхвърлени, съвременната термодинамика е изведена от теорията на Карно. Описаният от него топлинен двигател, базиран на цикъла на Карно, е теоретичната основа на много технически решения, използвани и днес.

Сади Карно е роден през 1796 година в двореца Малкия Люксембур в Париж. Той е първи син на Лазар Карно, който по това време се намира в зенита на кариерата си. Бащата е математик и инженер, ученик на Гаспар Монж, военен и политик. По време на Френската революция е член на Учредителното събрание, а след това на Конвента и Комитета за обществено спасение, участва в Директорията и на два пъти е министър при Наполеон Бонапарт. След неговото поражение през 1815 година е изпратен в изгнание и прекарва остатъка от живота си в Белгия, Полша и накрая в Германия. Вижте още »

Седмица 24/2015

Изглед от центъра на града

По̀пово е град в Североизточна България. Намира се в Област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово.

Град Попово е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (наричана още Поповски Лом и Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца. Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера.

В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала. В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина. Вижте още »

Седмица 25/2015

Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Бойните действия избухват в Македония след безуспешен опит на 2-а и 4-а българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни (29 срещу 30 юни по нов стил) да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни (11 юли) Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия - Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.

С Букурещкия мирен договор от 28 юли (10 август) България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.

Мирните договори не решават противоречията между балканските страни. Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.още »

Седмица 26/2015

Усмихнато момиче

Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси. То може да се получи като психологична реакция от шеги, от физическо докосване, каквото е гъделичкането или по други причини. Вдишване на азотен оксид може да предизвика смях; някои наркотици като марихуаната също могат да доведат до периодичен силен смях. Силният и продължителен смях понякога може да предизвика просълзяване или дори болки на определени мускули.

Смехът е част от човешкото поведение и е регулиран от мозъка. Той помага на хората да изразят по-ясно своите мисли, чувства и намерения в социалното обкръжение. Смехът придава емоционален контекст на разговорите и служи за сигнал, че някой е част от групата, тоест сигнализира за приемане и позитивизъм към останалите. Понякога е зара̀зен: смехът на отделния човек може да провокира смях у останалите.

Изучаването на смеха и на хумора и техните психологични и психични влияния върху човешкото тяло се нарича гелотология. Вижте още »

Седмица 27/2015

Компютърна графика на Орион в окололунна орбита

Орион е архитектура за космически кораб, която се разработва от НАСА – космическата агенция на САЩ. Планира се да може да превозва от 4 до 6 астронавти. Агенцията смята да го изстрелва на ракетата Арес I, която също е в стадий на разработка. И Орион, и Арес I са компоненти на проекта Констилейшън на НАСА, който има за цел да изпрати хора изследователи на Луната до 2020 година, след това до Марс и на други места в Слънчевата система. На 31 август 2006 година НАСА подписва договор с компанията Локхийд Мартин за развиване на дизайна и произвеждане на космическия кораб. Орион съчетава дизайна на Аполо и част от оборудването и компонентите на космическата совалка с последните технологии и нововъведения. Първият изпитателен полет е извършен без екипаж на 5 декември 2014 година. Първата мисия с астронавти се очаква най-рано през 2021 година.

Орион се състои от два модула – единият е предназначен за екипажа, а другият – за оборудването, животоподдържащите системи и системите за задвижване. Модулът за екипажа е снабден със система за скачване с други космически кораби като Международната космическа станция и бъдещите космически кораби за пътешествия отвъд земната орбита. Тази система би позволила по-продължителна поддръжка на космическия телескоп Хъбъл. Във втория модул се съдържат всички системи, нужни за престой и маневриране в космоса. Във варианта на Орион за полети до Луната той ще играе ролята и на ракетна степен, която да изстреля кораба от орбитата около Луната обратно към Земята. още »

Седмица 28/2015

Националният отбор по футбол на Австрия представлява Австрия в международните футболни състезания. От януари 2006 треньор на отбора е Йозеф Хикерсбергер, а домакинствата се играят на стадион Ернст Хапел във Виена (кръстен на Ернст Хапел).

Първия си официален мач австрийският национален отбор по футбол изиграва през 1902 година срещу Унгария, а първите си по-сериозни успехи отборът постига през 30-те години под ръководството на Хуго Майзъл: На 16 май 1931 година нанася за пръв път поражение на Шотландия на европейска земя. Следващият успех на тима е спечелването на трето място на Световното първенство по футбол през 1954. Последната изява на отбора на голям международен турнир е на Световното първенство през 1998 година във Франция, а за Европейското първенство през 2008 получава автоматично място като домакин, заедно с Швейцария. още »

Седмица 29/2015

Ягдпанцер 38 Хетцер

„Ягдпанцер 38“ (SdKfz 138/2), наричан още „Хетцер“, е германско самоходно противотанково оръдие от Втората световна война.

Базирано е на шасито на чехословашкия танк ЛТ-38, със силно наклонена броня на надстройката и дългостволно противотанково оръдие. Според някои следвоенни експерти „Хетцер“ е решението срещу многобройните съюзнически танкове М4 Шърман и Т-34. Съветски ветерани също се изказват положително за машината. Появява се в заключителния етап на войната и, въпреки че са произведени около 2 800 машини, те никога не достигат.

При бомбардировки през ноември 1943 г. са унищожени част от производствените мощности на фабриката „Алкет“ (Alkett или Altmärkische Kettenfabrik) за самоходни оръдия (Щурмгешюц III). В резултат на това се проверява възможността да бъдат използвани съоръжения на „БММ“ (Böhmisch-Mährische Maschinenfabrik). На 6 декември 1943 г. в доклад до Хитлер се споменава, че този завод няма необходимото пространство и подемни мощности за сглобяване на 24-тонната машина.

Предложението на Фридрих Круп за самоходно противотанково оръдие с шаси на Панцер IV и бойно отделение на Щурмгешюц 40 е отхвърлено – танковете от този тип все още са широко използвани и отклоняването на ресурси за нови проекти е невъзможно. По изчисления на германското главно командване (ОКХ) в началото на 1945 г. армията ще има нужда от 75-мм самоходни противотанкови оръдия, с производство от не по-малко от 1 100 броя на месец. От наличните разработки за най-евтина и подходяща е възприета ходовата част и силовата установка на Мардер III. Вижте още »

Седмица 30/2015

Таратор

Тараторът е студена супа, характерна за българската кухня.

Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън. Към тях по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Прави се и вариант на таратора без кисело мляко – само с оцет и вода, както и т.нар. сух таратор, който се прави без вода, само с кисело мляко (най-често добре изцедено, за да се сгъсти). Подобна е рецептата на зимната салата Снежанка, която се прави с изцедено кисело мляко и кисели краставички. още »

Седмица 31/2015

Андрей Ляпчев

Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Демократическата партия, ръководител на умереното крило на Демократическия сговор от 1923 до смъртта си през 1933, министър-председател на България от 1926 до 1931 година.

Андрей Ляпчев е роден през 1866 година в град Ресен, Вардарска Македония. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от Мъглен през 18 век. Баща му, Тасе Ляпчев, е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството.

Андрей Ляпчев започва образованието си в родния си град, но след Априлското въстание през 1876 местното училище, както и много други български училища в Македония, е затворено. В продължение на три години той помага на брат си Георги, който се грижи за семейството след смъртта на баща им, в неговия магазин в Битоля. През 1879 Андрей Ляпчев се записва в реалната гимназия в Битоля, а две години по-късно се премества в новосъздадената Солунска българска мъжка гимназия. Там негов учител е Трайко Китанчев, също от Ресен, който оказва силно влияние върху него. След уволнението на Китанчев, през 1884 Ляпчев напуска Солунската гимназия и се премества при него в Пловдив, тогава столица на Източна Румелия. още »

Седмица 32/2015

Снимка на седяща котка на Жофроа

Котката на Жофроа (Leopardus geoffroyi) е дребен хищник от семейство Котки. Видът е разпространен единствено в Южна Америка и е един от деветте съвременни южноамерикански котки. Заедно с пумата и кодкода се нарежда и сред котките, които обитават най-южните части на Земята. Котката на Жофроа е представител на мъркащите котки, които се отличават с по-дребни размери на тялото - наподобява едър породист представител на домашната котка. Единствено наличието на лъжливи очи по задната повърхност на ушите подсказва за това, че котката принадлежи към отделен вид. Пригодена е за живот както в сравнително откритите пространства, характерни за Патагония, пампасите и полупустинните райони на Северозападна Аржентина, така и за местности, обрасли с ниска дървесна и храстова растителност, характерни за подножието на Андите и Гран Чако. Подобно на всички дребни котки се храни с дребни гризачи, птици, влечуги, земноводни, риби и насекоми.

До средата на 20-ти век плътността на котките в ареала е била значителна, но поради красивото оцветяване на космената покривка в последните десетилетия става жертва на човешката суета и броят им рязко намалява. Само за няколко десетилетия южноамериканските страни се превръщат в износител на кожи от котки на Жофроа, които се използват в кожухарската промишленост. Така видът е поставен на ръба на оцеляването в дивата природа и днес уловът му е забранен. Въпреки това котките продължават да стават жертва на хората в резултат на бракониерство, пътни произшествия и унищожаване на естествените им местообитания. Затова Международният съюз за защита на природата класифицира вида като почти застрашен. Вижте още »

Седмица 33/2015

Снимка на японски суперхетеродинен радиоприемник от 1955 година

Суперхетеродинният радиоприемник е вид радиоприемник, който служи за приемане и преобразуване на енергията на радиовълните и посредством електронни устройства за създаване на електрическо напрежение, достатъчно за задействане на възпроизвеждащите устройства до създаването на достъпна за потребителите звукова енергия. Той използва принципа за преобразуване (еднократно или двукратно) на приетия в антената радиосигнал в електрически сигнал с друга постоянна носеща честота, наричана междинна честота и нейното последващо усилване и демодулиране. Намаляването на честотата на входа на много по-ниската междинна честота преди демодулацията се използва поради факта, че ниските честоти се филтрират по-лесно и тяхната амплитуда може многократно да се усили.

Основното му предимство пред линейния радиоприемник е, че най-важните му части, отговорни за качеството на сигнала — теснолентов филтър, усилвател и демодулатор не трябва да се настройват на различни честоти.

Суперхетеродинният радиоприемник се използва в много устройства в радиопредаването, телекомуникациите, телевизията и GPS. Съвременните приемници, ползващи мрежата за радиоразпръскване, се произвеждат предимно по суперхетеродинната схема с еднократно преобразуване на честотата. Изобретен е почти едновременно от немеца Валтер Шотки и американеца Едуин Армстронг през 1918 година. Вижте още »

Седмица 34/2015

Ованес (Иван) Баграмян (на руски: Ованѐс Хачату̀рович Баграмя̀н) (2 декември 1897 — 21 септември 1982 г.) е съветски командир от арменски произход и маршал на Съветската армия. През Втората световна война, Баграмян става първият командир на фронт от неславянски произход. Той е един от няколкото арменци, заемащи висши офицерски постове в Червената армия по време на войната, и един от петдесетте арменци, получили званието генерал.

Опитът на Баграмян във военното планиране му позволява да се отличи като превъзходен командир в ранните етапи на съветската контраофанзива срещу Нацистка Германия. През 1942 за първи път оглавява военна част, а през 1943 г. е назначен за командващ офицер (КО) на Първи Балтийски фронт. Като такъв той участва в настъплението на съветската армия на запад и изтласкването на Вермахта от териториите на Прибалтийските републики.

Иван Баграмян не става член на Комунистическата партия веднага след Октомврийската революция, а през 1941 г. — нещо нетипично за съветските военни лица. След Втората световна война работи като член на Върховния съвет в латвийската и арменската съветски социалистически републики, и редовно присъства на партийните конгреси. През 1952 г. се кандидатира за член на ЦК на КПСС, а през 1961 г. става негов пълноправен член. Поради приноса си към победите на Съветската армия по време на Втората световна война, Баграмян е считан за национален герой в СССР и продължава да бъде считан за такъв и от арменците. още »

Седмица 35/2015

Откъс от „За стоиците“ на Филодем, в който се споменава Евфант Халкидически. Херкулански папирус 339, col. 8

Евфант (на старогръцки: Εὔφαντος) е древногръцки философ, историк и автор на трагедии от IV век пр. Хр. Споменат само в няколко фрагмента, неговата философска мисъл се свързва с Мегарската школа. Автор е на речта „За царуването“ (на старогръцки: Περὶ βασιλείας), написана за ученика му цар Антигон, също така и на „Истории“ (на старогръцки: Ἱστορίαι), в които се разказва за събития от неговото време, и на множество неидентифицирани трагедии. Никоя от творбите му не е запазена. Споменаванията на Евфант в античната литература са малко – общо шест на брой, като три от тях са в книгата на Диоген Лаерций „Животът на философите“.

Евфант е роден в Олинт, най-вероятно преди 348 година пр. Хр., когато градът е разрушен от Филип II Македонски. Става ученик на Евбулид Милетски, без да се знае кога точно.

Написва творбата си „Истории“, която се състои от най-малко 4 книги и се отнася до съвременни на Евфант събития. Диоген Лаерций цитира „Истории“ при описанието на посолството на Менедем Еретрийски при Деметрий I Полиоркет. В края на IV век пр. Хр. Евфант е назначен за наставник на „цар Антигон“, на когото посвещава речта си „За царуването“, и според думите на Диоген Лаерций тя била „много популярна“. Антигон е идентифициран от повечето изследователи като Антигон II Гонат. Други обаче идентифицират ученика му като Антигон III Досон.

Към творчеството му трябва да се добавят множество трагедии, играни по време на състезания, които според Диоген Лаерций му спечелват известност при провеждането на публични състезания. още »

Седмица 36/2015

House, M.D.

„Д-р Хаус“ е американски медицински сериал, който дебютира в САЩ на 16 ноември 2004 г. по телевизия Фокс. Главният герой на сериала е д-р Грегъри Хаус (Хю Лори), неконвенционален медицински гений, който оглавява екип от диагностици в измислената Университетска болница Принстън-Плейнсбъро в Ню Джърси. Идеята за сериала е на Пол Атаназио и Дейвид Шор, който е определян като създател на сериала и основно разработва концепцията за главния персонаж. Изпълнителни продуценти са Шор, Атаназио, Кейти Джейкъбс и режисьорът Брайън Сингър. По-голямата част е снимана в Сенчъри Сити.

Хаус често влиза в противоречие със своите колеги лекари, включително и със собствения си екип, тъй като много от хипотезите му за болестите на пациентите са базирани на прозрения, появяващи се от нищото, а понякога и спорни заключения. Пренебрежението му към болничните правила и процедури често го вкарва в конфликт с шефката му, която е болничен администратор и декан на медицинския факултет, д-р Лиса Къди (Лиса Едълстийн). Единственият истински приятел на Хаус е д-р Джеймс Уилсън (Робърт Шон Ленард), началник на Департамента по онкология. още »

Седмица 37/2015

Физическа карта на Бразилия

Федеративна република Бразилия е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km² (47 % от територията на континента) и над 190 млн. жители страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.

На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.

От началото на 16 век до 1822 г. Бразилия е владение на португалската колониална империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя начело с представители на португалската кралска династия Браганса, а от 1889 г. възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, образувана от 26 щата и един федерален окръг.

Седма в света и първа в Латинска Америка по брутен вътрешен продукт, Бразилия днес има силно международно влияние както в регионален, така и в световен мащаб. Тя е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните в групата БРИКС. През 2005 г. Бразилия е на 39-та позиция по качество на живот сред страните в света. Вижте още »

Седмица 38/2015

Солунската гимназия 1888-1889 година.

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана в 1880 г. в град Солун и съществува до 1913 г.

Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 г. в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбската пропаганда в Македония. Определяна като „майка на всички македонски училища“, Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония – Класическата гимназия в Битоля (където в 1899 г. се премества класическият отдел на Солунската гимназия), Педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници. още»

Седмица 39/2015

Германските футболисти празнуват след гол

Бразилия – Германия е футболен двубой, проведен на 8 юли 2014 година на стадион „Минейрао“ в Бело Оризонте, Бразилия. Това е първата полуфинална среща на Световното първенство по футбол през 2014 г. Бразилия и Германия достигат до полуфиналите без загубена среща в надпреварата. В четвъртфиналния двубой на Бразилия срещу Колумбия, нападателят Неймар е контузен, а защитникът Тиаго Силва получава втори жълт картон на турнира, което изважда и двамата състезатели от състава на Бразилия за полуфинала срещу Германия. Въпреки отсъствията, мачът се очаква да бъде оспорван, тъй като и двата тима традиционно се представят силно на световните първенства. Те имат общо осем световни титли като преди това се срещат на финала на Световното първенство по футбол 2002, където Бразилия печели петата си титла. Двубоят обаче завършва с шокираща загуба за Бразилия. Германия довежда резултата до 5:0 през първото полувреме с отбелязани четири гола в разстояние на шест минути и впоследствие прави резултата 7:0 през втората половина, Бразилия отбелязва гол в последната минута и така срещата завършва 7:1. Германският играч Тони Кроос е избран за Играч на мача. още »

Седмица 40/2015

Вируси на бяс, заснети с електронен микроскоп 

Бесът е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Заболяването се предава чрез ухапване и по-рядко чрез слюнка, попаднала върху открита рана. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие предизвиква енцефалит (възпаление на главния мозък). Вирусът е невротропен, т.е. локализира се в клетките на главния и гръбначния мозък, където образува специфичните за него телца на Бабеш-Негри. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото. Разпространява се главно чрез хищници, тъй като техният начин на живот улеснява предаването на инфекцията от едно животно на друго чрез хапане. Причинители на заразата са и прилепи.

Заболяването е познато от най-дълбока древност като първите сведения за него са документирани в Месопотамия от XXIII в.пр.н.е. Оттогава до наши дни то е център на вниманието и интереса на много учени. В Индия болестта е позната от 1500 - 500 г. пр.н.е. Тя е описана в древния индуистки текст Атхарва Веда и е изобразявана като бог на смъртта, наречен Яма, който според текста има две кучета, които отглежда като свои любимци. Те навестяват хората, обречени да умрат, и така изпълняват роля на емисари на смъртта. В славянската митология болните от бяс хора са наричани кликуши. Описанието на тези същества е доста хиперболизирано. още »

Седмица 41/2015

Портрет на Едгар Алън По

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.

Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии, и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени. Вижте още »

Седмица 42/2015

Снимка на апарата „Жул Верн“

„Жул Верн“ е първият космически кораб от серията АТК. В серията се означава с номер 001 (АТК-001), но е наречен на името на френския писател фантаст Жул Верн. Изстрелян е на 9 март 2008 г. към Международната космическа станция, с цел снабдяване с вода, въздух, припаси, консумативи и апаратура, и корекции на орбитата ѝ. Скачва се с нея на 3 април. Остава скачен със станцията до 5 септември, след което се отделя и изгаря на 29 септември в атмосферата над Тихия океан.

Общият товар, изведен в орбита от „Жул Верн“, е 4,6 тона, както следва:

• 1 150 kg продукти, консумативи и оборудване, монтирани в 6 транспортни стелажа
• 856 kg пропелант за руския модул „Звезда“
• 270 kg питейна вода
• 20 kg кислород
• 2 300 kg допълнителен пропелант, нужен за изпитателните маневри и за издигане на МКС на по-висока орбита.

Товарът съдържа също два оригинални ръкописа на Жул Верн и екземпляр от първото илюстрирано издание с твърди корици, на френски език, на романите на писателя „От Земята до Луната“ и „Около Луната“. Те ще бъдат върнати на Земята с полет на космическа совалка. Планирано е корабът да бъде натоварен с 6,3 тона отпадъчни материали, които да изгорят заедно с него в атмосферата над Тихия океан. Вижте още »

Седмица 43/2015

Колаж от снимки от Балканската война

Балканската война е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 г. до 17 (30) май 1913 г.

Победата на съюзниците слага край на петвековното османско господство на Балканския полуостров. Империята губи всичките си владения на полуострова, с изключение на тясна ивица територия по северния бряг на Мраморно море. Останалата част на Тракия заедно с Източна Македония попадат под българска власт. Сърбия завладява Косово, Северозападна Македония и други области, Гърция – Епир, редица острови в Егейско море и Югозападна Македония със Солун, а скоро след Лондонския мирен договор е създадена независима албанска държава. Споровете за подялбата на Македония водят до разрив в Балканския съюз и до Втората балканска война, която избухва само месец след приключването на Първата.

Опитите за създаване на съюз между България и Сърбия започват още преди стихването на Балканската криза, предизвикана от обявяването на българската независимост и от анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Вижте още »

Седмица 44/2015

Диаграма на естествен отбор в посока по-тъмна окраска в една популация

Еволюция е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие. Преди втората половина на 19 век употребата на термина се е ограничавала до целенасочения, предварително начертан процес на ембрионалното развитие на организмите, но впоследствие той започва да се прилага и към други контексти: в астрономията се говори за звездна еволюция, в обществените науки – за социална еволюция, може да се говори за еволюцията на дадена идея или концепция. В случай, че не се конкретизира, традиционното разбиране на термина е в неговия оригинално биологичен аспект.

В биологията еволюция означава промяната на наследствените белези на една популация от поколение на поколение. Белезите са проявление на гените, които биват копирани и предавани на потомството по време на размножаването. Мутациите в тези гени могат да доведат до създаването на нови белези или до промяна на старите. Това води до наследствени изменения между организмите. Нови белези могат да се получат вследствие на трансфер на гени: между популациите, например при миграция, или между видовете, при хоризонтален генен трансфер. Еволюцията настъпва тогава, когато тези наследствени разлики станат по-чести или по-редки в популацията: неслучайно – при естествен отбор, или случайно – при генетичен дрейф.

Естественият отбор е процесът, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни белези – да станат по-редки. Това се случва, защото организми с благоприятни гени предават повече копия на техните белези в следващото поколение. През поколенията настъпват адаптации чрез комбинации от последователни, малки, случайни промени в белезите, и чрез естествения отбор на най-приспособените към околната среда варианти. В противовес, генетичният дрейф води до случайни промени в честотата на белезите в популацията. Генетичният дрейф се дължи на ролята, която играе шансът върху това дали даден индивид ще оцелее и ще участва във възпроизвеждането. Вижте още »

Седмица 45/2015

Електронна снимка на вируса, причиняващ заболяването

Западнонилската треска е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комари и клинично се демонстрират с енцефалит.

До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор, като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак.

Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването протича с признаци на инфлуенца – треска, слузести изтечения от носа, възпаления на лигавиците. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит). Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно – 80 % преболедуват, без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10 % от боледуващите с проявени клинични признаци. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. При тях стадият на виремия е по-дълъг и позволява заразяване на нови вектори. още »

Седмица 46/2015

„Скорпиънс“ е германска рок група, създадена през 1965 година в Хановер от Рудолф Шенкер. Това е една от най-известните и най-дълго съществуващите рок групи в света, както и първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение със станалия синоним на групата мелодичен хевиметъл, включващ и мощни рок балади. Този звук трайно олицетворява идентичността на „Скорпиънс“, те са и една от групите, която определя специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Съставът от периода 1978-1992 е най-успешният за групата и включва Рудолф Шенкер (ритъм китари), Клаус Майне (вокали), Матиас Ябс (основни китари), Францис Буххолц (бас) и Херман Раребел (барабани).

В ранните години на групата през 1970-те, когато китаристът Улрих Рот е част от състава, музиката на „Скорпиънс“ се определя като хардрок. След напускането на Улрих Рот през 1978-ма, Рудолф Шенкер и Клаус Майне успяват да поемат контрола над групата като това им дава почти цялата власт в композирането на музиката и писането на текстовете. Матиас Ябс се присъединява през 1978, а със свирения от него мелодичен рок и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс, Скорипънс променят звученето си към мелодичен хевиметъл, постепенно примесен с лирични мощни рок балади. През следващото десетилетие групата постига влияние, одобрение от музикалните критици и значителен търговски успех с албумите „Animal Magnetism“ (1980), „Blackout“ (1982), „Love at First Sting“ (1984), „World Wide Live“ (1985) и „Savage Amusement“ (1988).

Най-продаваният техен албум „Crazy World“ съдържа песента „Wind of Change“, която е символичен химн на политическите промени в Източна Европа в края на 1980-те и началото на 1990-те и падането на Берлинската стена, както и един от най-продаваните сингли в света с над четиринадесет милиона бройки. „Скорпиънс“ е една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката с над 100 милиона продадени аудио записи. Те издават общо пет албума, една компилация и шест сингъла, които достигат до номер едно в класациите на различни държави. Албумите, синглите, видео изданията и компилациите им достигат 200 пъти златен, платинен и мултиплатинен статус в различни страни по света. Вижте още »

Седмица 47/2015

Амурски леопард

Амурският леопард (Panthera pardus orientalis) е хищен бозайник, подвид на леопарда, един от най-редките представители на семейство Котки с около 40 екземпляра в дивата природа. Местообитанието му е в планински райони на тайгата и гори в умерения климатичен пояс в Далечния Изток близо до брега на Японско море в граничен район, където се срещат три държави – Русия, Китай и Северна Корея. Ареалът на амурския леопард е най-северно разположеният в сравнение с ареалите на останалите леопарди (в миналото е срещан и на север от 45-тия паралел). В началото на XX век се е простирал върху обширни райони от четири съвременни държави, но днес е сведен до съвсем малък участък с площ, приблизително два пъти по-голяма от Люксембург или колкото една средноголяма административна област в България. Затова Международният съюз за защита на природата приема амурския леопард за критично застрашен вид с висок риск от изчезване.

От деветте подвида на леопарда амурският се отличава най-много от останалите. Много от изследователите го смятат за най-красивия от подвидовете и често го сравняват със снежния барс. Тялото е стройно, с дълга опашка и гъста козина. Главата е закръглена със светли сиво-сини или синьо-зелени очи. Мъжките са с тегло 32-48 kg, понякога до 60-75 kg, женските по правило са по-дребни – 25-43 kg, но могат да стигнат до 50 kg. Дължината на тялото е 107-136 cm, а опашката е 75-110 cm. От всички подвидове на леопарда този има най-дълги крака. Възможно е амурският леопард да се е приспособил по този начин за по-лесно придвижване в дълбока снежна покривка. Височината при холката е 64-78 cm. Лапите са силни, със здрави, остри и подвижни нокти, които на цвят са тъмнокафяви с бели краища. Благодарение на тях леопардът се катери много добре по скалисти терени и по дървета. При бягане развива скорост до 55 km/h. още »

Седмица 48/2015

Графичен портрет на Фром от Артуро Еспиноса

Ерих Селигман Фром е световноизвестен германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.

Фром е роден в строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в Университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология. Вижте още »

Седмица 49/2015

Изтребител Me 109, на какъвто е летял Хартман

Ерих Алфред Хартман – Буби е германски въздушен ас, пилот-изтребител и офицер от Луфтвафе по време на Втората световна война. Постигнал е повече въздушни победи от всеки друг пилот в историята на въздушните боеве. По данни на германското командване, в хода на Втората световна война е извършил 1 425 бойни полета, сваляйки 352 противникови самолета (от тях 345 съветски и 7 американски) в 825 въздушни боя. За това време неговият самолет Месершмит 109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности. При тези случаи Хартман винаги успява да скочи с парашут. Приятелите му го наричат „Русия германски рицар“, а противниковите летци – „Черния дявол“. Носител е на наградите: Знак „Изтребител“, златен, с надпис „1300“ (бойни полета), Знак „Пилот-наблюдател“, златен с диаманти, Почетен знак на Луфтвафе (13 септември 1943), Германски кръст, златен (17 октомври 1943), Железен кръст 2-а и 1-ва степен, Рицарски кръст (29 октомври 1943), с Дъбови листа (2 март 1944), Мечове (2 юли 1944), Диаманти (25 август 1944). В СССР Хартман е осъден по обвинение във военни престъпления, както и за нанасяне на големи щети на съветската икономика, изразяващи се в унищожаването на голям брой самолети. След като прекарва десет и половина години в съветските лагери ГУЛАГ, той е сред последните затворници, освободени през 1955 г. и върнати в Западна Германия. Реабилитиран е през януари 1997 г. от руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз. Вижте още »

Седмица 50/2015

Влак по теснопътната железопътна линия при навлизане в тунел №8 между спирка Цепина и гара Долене.

Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm. Трасето води от Септември (на главен път София – Пловдив) до Добринище, като преминава през 25 гари и спирки, по-големите, от които са Велинград, Якоруда, Разлог и Банско. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Трудният терен е определящ за ниската скорост на движение на влаковете. Гара Аврамово, намираща се на 1267,4 m надморска височина, е най-високо разположената гара на Балканския полуостров.

Железопътната линия е строена на шест етапа между 1921 и 1945 г. Първата отсечка от гара Септември до гара Велинград е въведена в експлоатация на 1 август 1926 г. Общата и́ дължина е 125 km и има множество изкуствени съоръжения – мостове, тунели и спираловидни изкачвания. По цялата железопътна линия са прокопани 35 тунела с обща дължина 2857,86 m. Изградени са над 20 моста и повече от 100 водостока.

Главната цел за построяването на железопътната линия е използването на горите в Западните Родопи и Рила. Благодарение на факта, че преминава през недостъпни до тогава територии, тя има териториално- и селищноустройствена роля. Историята на теснопътната железопътна линия започва през 1916 г., по време на Първата световна война, когато командването на Втора армия настоява за свързването на Неврокоп (днес Гоце Делчев) с главната железопътна мрежа на България, както и за използването на родопските гори за нуждите на армията. На 1 август 1926 г., е пуснат в експлоатация първият етап от линията от Саранбей (днес Септември) до Лъджене (днес квартал на Велинград). Трасето е дължина 38,8 km. На 3 юли 1927 г. е въведена в експлоатация отсечката между Лъджене (Велинград) и Чепино-баня (днес спирка Велинград-юг). Нейната дължина е 2,9 km. Временната експлоатация на участъка Велинград – Якоруда започва на 12 декември 1937 г. Включена е в редовното разписание за движение на влаковете. Неговата дължина е 43,769 km. На 30 юли 1939 г. е предаден за експлоатация участъкът Якоруда – Белица, заедно с него е официално открит и пуснатият по-рано във временна експлоатация участък Чепино баня – Якоруда. На откриването присъства цар Борис III, който сам управлява влака. Този участък е с дължина 15,4 km. На 3 март 1943 г. е пуснат в експлоатация дългият 18,120 km участък от Белица до Банско. Последният участък, който е построен, е Банско – Добринище. Неговата дължина е 6,6 km и е открит на 9 декември 1945 г.

Теснопътен железопътен клон № 17 от Националната железопътна мрежа на България, от Пазарджик до Варвара е открит на 27 октомври 1928 г. по настояване на местното население. Дължината на железопътната линия е 16,703 km. От 1 октомври 2002 г. отклонението Пазарджик – Варвара, е закрито и впоследствие демонтирано. Вижте още »

Седмица 51/2015

Френско-пруската или Френско-германската война, позната във Франция и като Войната от 1870 (19 юли 1870 - 10 май 1871), е последната от войните за обединение на Германия през 19-ти век. В нея едни срещу други са изправени Прусия, Баден, Вюртемберг, Бавария и още няколко германски държави, от една страна, и Франция, от друга. В хода на войната е създадена Германската империя (Вторият райх), начело с пруския крал Вилхелм I. Франция търпи поражение, в резултат на което настъпва промяна в конституционния ред на страната: Втората империя пада, а на нейно място се издига Третата република. Съгласно Франкфуртския мирен договор областите Елзас и Лотарингия са присъединени към Германия. Тяхното възвръщане е сред главните цели на Франция в Първата световна война. Вижте още»

Седмица 52/2015

Античен бюст на Юлий Цезар

Гай Юлий Цезар е римски пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в принципат.

Политик, верен на популарската традиция, Цезар заедно с Марк Лициний Крас и Гней Помпей формира неофициалния Първи триумвират, който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са оптиматите, начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Цезар е начело на римската експанзия в Галия, която разширява римския свят до Северно море, а също и на първото римско нашествие в Британия през 55 пр.н.е. Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и Сената. Превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят.

След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар Марк Юний Брут и група сенатори да убият диктатора на мартенските иди (15 март) на 44 пр.н.е.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова гражданска война, която води до установяване на постоянна автокрация от страна на осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е обожествен от Сената. Вижте още »