Направо към съдържанието

Каспичан

Тази статия е за града. За селото с това име вижте Каспичан (село).

Каспичан
Сградата на Община Каспичан
Сградата на Община Каспичан
България
43.3152° с. ш. 27.161° и. д.
Каспичан
Област Шумен
43.3152° с. ш. 27.161° и. д.
Каспичан
Каспичан
43.3152° с. ш. 27.161° и. д.
Каспичан
Общи данни
Население2895 души[1] (15 март 2024 г.)
70,7 души/km²
Землище40,974 km²
Надм. височина106 m
Пощ. код9930
Тел. код05327
МПС кодН
ЕКАТТЕ36587
Администрация
ДържаваБългария
ОбластШумен
Община
   кмет
Каспичан
Златин Ценков
(ГЕРБ; 2023)
Каспичан в Общомедия

Ка̀спичан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до градовете Нови пазар и Плиска. Градът е административен център на община Каспичан.

Центърът

Община Каспичан се намира в централната част на Североизточна България. Граничи с общините Шумен, Нови пазар и Провадия. Административно-териториалното деление включва 9 селища. Заема изключително важно стратегическо положение в Североизточна България.

Град Каспичан се намира на 69 км от Варна и на 120 км средно от двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра. Железопътната гара на града е важен комуникационен и транспортен възел в Североизточна България. В землището на град Каспичан се намира и едноименното село Каспичан, което няма собствено землище.

Трасето на автомагистрала „Хемус“ преминава през града. На територията на общината се намират НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.

Приоритетни отрасли в общинската икономика са туризмът, селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост. Общината разполага с дадености за развитие на екологично и природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Богатото културно-историческо наследство и уникалните природни дадености са предпоставки за превръщането на Каспичан във водеща туристическа дестинация. На нейната територия е разположен НИАР „Плиска“ в който се намира първата българска столица. Крепостта е разделена на външен и вътрешен град. Във Вътрешния град се намират редица постройки измежду които е цитаделата, защитена с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.,5 км от Източната порта се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм, датиран от края IX в. В Плиска Княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на Плисковско-Преславската книжовна школа.

Територията на общината обхваща живописното Мадарско плато и НИАР „Мадара“, където се намира уникалният скален релеф на „Мадарският конник“ обявен от ЮНЕСКО за паметник от световно значение и стойност.

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името селището е узски, тъй като е тъждествено на името на техен племенен вожд. [2]

Каспичан започва своето развитие като тържище, а през 1866 година и като железопътна станция Шумлъ на първата железопътна линия Русе – Варна. Инфраструктурното значение на гарата за района бързо расте след Освобождението.[3][4]

Запазени са свидетелства относно провеждането на селско-общински избори в района през 1896 г. [5]

С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Каспичан е обявен за град. [6] а през 1979 година става център на община.

Численост на населението според преброяванията през годините: [7][8]

Година на
преброяване
Численост
19341539
19461929
19562566
19653629
19753997
19855909
19923955
20013689
20113116
20212551

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2895 души по настоящ адрес и 3077 души по постоянен адрес.

Преброяване на населението през 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: [9]

Гарата на Каспичан
Численост Дял (в %)
Общо 3116 100,00
Българи 2449 78,59
Турци 343 11,00
Цигани 56 1,79
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 259 8,31

Жителите на Каспичан са предимно християни.

Условията и даденостите на общината са подходящи, както за отдих, така и за бизнес. Развива се и производство на растителни мазнини и хартиени изделия. В град Каспичан се намира и най-големият на балканите ДАТА-център.

На територията на общината са развити някои от най-крупните производствени мощности:

  • Най-голямата в България фирма за санитарен фаянс „Рока България“ АД;
  • „Херти“ АД – производство на опаковки, алуминиеви капачки и термоустойчиви капсули;
  • „Ивет“, Златна нива – преработка на месо и колбаси;
  • „Велпа“ ООД – производство – хартия, целулоза, картон и изделия от тях;
  • „Керамат“ АД – производство на строителни материали,
  • „Крис ойл 97“ ЕООД – производство на рафинирано слънчогледово олио и др.

Градът е важен железопътен център, възлова гара на линиите Варна – Русе и Варна – Шумен – Горна Оряховица – Плевен - София.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
Полицейското управление
Културен център „Пробуда“
  • Общинска администрация
  • Полицейско управление
  • Железопътна гара
  • Електроразпределение
  • Водоснабдяване и канализация
  • Напоителна система “Виница”
  • Телекомуникационен център с цифрова телефонна централа
  • Културните мероприятия се провеждат в културния център, обединил читалище „Пробуда“, градската библиотека и киното.
  • Някогашният пионерски дом е превърнат в общински детски комплекс.
  • Православни храмове „Св. великомъченик Пантелеймон“ от началото на XX век и „Св. Николай летни“.
  • В югозападния квартал Калугерица – уникално православно гробище с огромни каменни кръстове от 15 и 16 век. В местността Кирека над квартал през 80-те години на XX век археологът Тодор Балабанов открива останки от раннохристиянски манастир от 4 век. В близост над него в скалите е издълбана уникална гробница от същия период.

Всяка година в град Каспичан се провеждат различни мероприятия (фестивали, концерти, събори, състезания и др.), свързани с „Дните на моя град“, които в Каспичан започват последната седмица на месец май.

Кметове на град Каспичан (от 1964 година):

  • От 1964 до 1967 г. кмет е Христо Иванов Пройнов, роден на 19.03.1915 г. в Плиска, починал на 17.03.1978 г.
  • От 1968 до 1978 г. кмет е Христо Петков Христов, роден на 01.07.1934 г., завършил ВПИ, Шумен.
  • От 1979 до 1991 г. кмет е Жеко Иванов Урумов, роден на 26.02.1932 г., завършил ВИНС, Варна.
  • От 1991 до 1999 г. кмет е Николай Борисов Николов, роден на 09.05.1953 г., завършил АОНСУ – София, ВИНС – Варна и ВСУ „Черноризец Храбър“ – Варна.
  • От 1999 до 2011 г. кмет е Валери Радославов Вълков, роден през 1965 година.
  • От 2011 до 2023 г. кмет е Милена Недева.
  • От 2023 г. кмет е Златин Славчев Ценков.

Други личности:

Най-практикувания спорт е хандбал. През 1994 г. е регистриран ХК „Локомотив“ като наследник на секция „Хандбал“ на ДФС „Локомотив“. В тренировъчен и учебно-състезателен процес ежегодно участват около 60 деца на възраст от 8 до 14 години. Най-добро класиране – 4-то място в България (момчета до 12 години) през 2005 г.

Най-добрият състезател по ракетомоделизъм в младша възраст е каспичанец, най-добрия моделист от юношите е отново каспичанец, за това извоюват европейско и световно първенство да се проведе в техния град Каспичан. През 2013 г. се провежда за втори път в България европейско първенство по ракетомоделизъм, а през 2014 г. ще се проведе и първото за България световно първенство по ракетомоделизъм.

Кухнята е традиционна за България.

Морският нос Каспичан на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на град Каспичан.[10]

  1. www.grao.bg
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943
  3. Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 3
  4. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
  5. Свободен гражданин - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 5, 28 август 1896 год, стр. 3
  6. Урбанизационният процес в България през периода от края на Втората световна война до наши дни, География, 3/2009,
  7. „Справка за населението на град Каспичан, община Каспичан, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 7 януари 2017.
  8. „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 7 януари 2017. (на английски)
  10. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kaspichan Point