Направо към съдържанието

Мадан

Тази статия е за града в Южна България. За селото в Северозападна България вижте Мадан (село). За седловината в Антарктика вижте Мадан (седловина).

Мадан
България
41.4992° с. ш. 24.9397° и. д.
Мадан
Област Смолян
41.4992° с. ш. 24.9397° и. д.
Мадан
Мадан
41.4992° с. ш. 24.9397° и. д.
Мадан
Общи данни
Население5776 души[1] (15 март 2024 г.)
258 души/km²
Землище22,353 km²
Надм. височина851 m
Пощ. код4900
Тел. код0308
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ46045
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Мадан
Фахри Молайсенов
(ДПС; 2011)
Мадан в Общомедия

Мада̀н е град в Южна България, разположен в сърцето на Родопите. Той се намира в област Смолян и е средно голям град в областта. Градът е административен център на община Мадан с население 15 500 души, която включва в състава си град Мадан и 44 села.

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 5846 души по настоящ адрес и 6005 души по постоянен адрес.[2]

Името на града идва от старата арабско-турска дума maden, която в превод значи „минерал, руда, рудник“, запазено в по-старите карти като Маден кьой – „рудно село“. Според друга теория с името „мадан“ се назовава примитивен механичен уред за обработване и натрошаване на рудата – т.нар. „самоков“.

Мадан се намира в планински район. Той е планински град с население около 6000 души, разположен в Родопите, на 30 км от Смолян и 120 км южно от Пловдив.

Община Мадан е разположена в югоизточната част на Западните Родопи – Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Територията ѝ е 175 кв. км и граничи с общините Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино, Баните и Смолян. Средната надморска височина е 700 м. Преобладават нископланински и хълмисти терени, а долинните склонове са със значителни наклони.

Територията на общината е част от ксантийския плутон, Рило-Родопския масив с широко разпространени висококристални серии – гнайси, прослоки от амфиобилити, мрамори и други.

Попада в континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт, източнородопски нископланински климатичен район, а за частите над 1000 м надморска височина – в планинския климатичен район на същата подобласт.

Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Околната среда е чиста и здравословна.

Горският фонд обхваща 131 255 дка, като съотношението между широколистни и иглолистни видове е 25:75 %

В землището на град Мадан се намира и село Крушев дол, което няма собствено землище.

Входът към мина „Сполука“, част от Музея по рудодобив

Мадан е старо рударско селище. Добивът на оловна руда по тези места започва от 4 – 5 в. пр. Хр. от тракийското племе койлалети. В старите руднични галерии са открити различни рударски принадлежности от Средновековието.

През периода на социализма Мадан е градът с най-висока средна работна заплата в страната. През това време е построен 100 % от обществения жилищен фонд и всички обществени сгради. Коритата на реките са облицовани, пътищата – асфалтирани. Построена и пусната е най-голямата болница в района МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“, двете средни училища и всички промишлени предприятия. Преди това Мадан е една махала, а сега е град със значение. Основен двигател на това развитие е „Горубсо“ – (Горное рудодобывное болгаро-советское общество) със своето строително предприятие „Совболстрой“ – (советско-болгарское строительное общество). Преди тези предприятия залежите в Мадан и рудниците около него са експлоатирани от българо-немското дружество „Гранитоид“, което построява и въжената линия от Бориева до Кърджали.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в Мадан има 306 къщи.[3]

През 1953 г. село Мадан е признато за град. През 1959 г. към Мадан е присъединена м. Малка река, а през 1970 г. – м. Аврамовска, м. Яновска, с. Батинци и пром. с. Бориева река.[4]

Население по години
1934 1946 1956 1965 1975 1985
850 1327 12 371 13 046 10 940 9922
1994 1998 2003 2007 2011 2016
8870 8097 6214 5999 5793 5455

По данни от 2011 г., населението на града е 5793 души, от които 3181 души се самоопределят като българи, а 398 – турци.[5]

Интериорът на джамията в Мадан

В града съжителстват в разбирателство християнска и преобладаващата мюсюлманска общност. Има построени джамии и православен храм „Св. Георги Победоносец“. Храмът е малък по размери, с уникална архитектура и е богато изографисан. Старите жители твърдят, че църквата е построена върху руините на някогашния храм „Св. Никола“. В околностите на града са открити множество исторически и археологически паметници, свидетелстващи за раннохристиянската култура в този район. Най-известни от тях са руините на Бучовския манастир, открити при разкопки в местността Бучовица, както и останките от древната църква „Св. Георги“ в местността Чорква.

До 90-те години основен отрасъл на икономиката е била минно добивната промишленост. В резултат на структурната реформа през 1999 г. „Горубсо-Мадан“ е обявено в ликвидация. 80 % е приватизирано от руско-турския консорциум „Родопи инвестмънт“.[6]

През 2006 г. „Горубсо-Мадан“ е закупен от „Интертръст Холдинг БГ“ АД, а през 2008 г. акциите на компанията са прехвърлени на „Оловно-цинков комплекс“ АД. С голямо значение за общината е АД „Минстрой-Родопи“ – реализиращо строителна, монтажна, промишлена, лизингова, търговска и външно икономическа дейност. Фирмата се занимава и с изграждане на мощности за добив и преработка на минерални суровини, магистрални тръбопроводи и резервоари вместимости, тунели, подземни градски комуникации и инженерна инфраструктура. В сферата на металообработването от 1982 г. развива и осъществява дейност „Механичен завод“ АД, като от 2000 г. е дружество със 100% частен капитал. „Механичен завод“ АД произвежда детайли от черни и цветни метали, а от 2005 г. изготвя и проектиране, производство, доставка и монтаж на PVC врати, прозорци, витрини.

В последните години се развива шивашката промишленост. Най-голям инвеститор на територията на гр. Мадан в този сектор е австрийската компания Sportalm.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
Народно читалище „Иван Вазов-1999“
  • СУ „Отец Паисий“
  • Професионална гимназия „Васил Димитров“ – бивш Техникум по минна промишленост „Васил Димитров“
  • Народно читалище „Иван Вазов-1999“ – градски дом на културата
  • Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Константин Чилов“
  • Градска библиотека
  • Вариетето

На територията на общината са разположени единствените по рода си Кристална зала и Музей по рудодобив.

Кристална зала „Родопски кристал“

Ден на Мадан и Ден на миньора – отбелязва се в последната неделя на август.

Родени в Мадан
Свързани с Мадан

След картографиране на Южните Шетландски острови в Антарктика през 2008 година седловина на остров Смит е наречена Мадан по името на града.

До града се стига с автобусен транспорт – път 86. Редовни автобусни линии има за и от София, Пловдив, Смолян, Кърджали, Рудозем, Златоград, с. Баните

  • Клуб по борба „Мадан“
  • Футболен клуб „Мадан“
  • Клуб по бойни изкуства „АРЕС“

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

Списък на побратимени градове на Мадан:

Сайт на Община Мадан