Суворово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.
| Суворово | |
 Централната част на Суворово | |
  Суворово  Суворово  Суворово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5042 души[1] (15 март 2024 г.) 86,8 души/km² |
| Землище | 58,075 km² |
| Надм. височина | 246 m |
| Пощ. код | 9170 |
| Тел. код | 05153 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 70175 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Суворово Данаил Йорданов (ГЕРБ; 2019) |
| Уебсайт | www.suvorovo-tour.com |
| Суворово в Общомедия | |
Суворово е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Девня, Провадия и Вълчи дол. Градът е административен център на община Суворово, която освен него включва и 8 села.
География
Град Суворово отстои на 34 km северозападно от град Варна, на 56 km югозападно от град Добрич и на 59 km източно от град Шумен.
Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци.
Общата площ на общината е 216 km², като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири) 0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200 – 300 m. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.
Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60 – 70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%[2].
История
При Освобождението името на селото е Козлуджа, като според историка от началото на ХХ век Васил Миков това е турцизирана форма на по-старото Козица[3]. През 1934 г. селището е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.)
Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов (1748 – 1800), който печели Битката при Козлуджа на 21 юни 1774 г., решила изхода на Руско-турската война от 1768 – 1774 г. В това сражение Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия, ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите.
От 7 септември 1984 г. Суворово е със статут на град.[4]
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4571 | 100.00 |
| Българи | 2084 | 45.59 |
| Турци | 959 | 20.98 |
| Цигани | 195 | 4.26 |
| Други | 44 | 0.96 |
| Не се самоопределят | 285 | 6.23 |
| Не отговорили | 1004 | 21.96 |
Религии
В центъра на града са разположени църквата „Свето Възнесение Господне“ и джамия, която според легендата е строена от главния архитект на Османската империя мимар Синан.
Икономика
Липсата на промишлени предприятия обуславя производството на плодове и зеленчуци с високо качество. Екологично чистият район, прохладното лято и меката зима предлагат възможности и за отдих и туризъм.
Благоприятният релеф и близостта до голям икономически, административен и образователен център – град Варна, са в основата на сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово – асфалтови пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с Варна и Добрич. Водопроводната мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори правят условията за живот в общината комфортни. Планира се изграждането край града на Ветроенергиен парк Суворово.
През 2014 г. стартира Изработване на проект за Общ устройствен план на Община Суворово[8]. Очаква се, след неговото приемане през 2017 г., Общината да стане притегателен Регион за инвестиции.
Обществени институции
Просветни и културни дейности общината развива чрез:
- 4 библиотеки – 2 в Суворово и по 1 в селата Чернево и Николаевка, както и
- 7 читалища – „Пробуда“ в Суворово и още 6 в селата Чернево, Николаевка, Левски, Дръндар, Калиманци и Изгрев.
Читалище „Пробуда“ е основано през есента на 1896 г. от група местни интелектуалци, които събират малка библиотека. През 1950-те години смесеният хор на читалището получава званието „Национален първенец“. Групата за автентичен фолклор завоюва ред отличия.[9]
Образователните заведения в общината са представени от професионална гимназия, СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и 2 начални училища.
Старото училище в града сега е ремонтирано и работи като културно-информационен център. На разположение на всички е спортна площадка с тенис корт, волейболно игрище, баскетболно игрище и футболно игрище. Социалната инфраструктура от училища, детски градини, читалища, клубове, здравни заведения, кабинети, административно обслужване и др. създава условия за пълноценен живот на хората.
Забележителности
В града се намират:
- Паметник на Загиналите във войната за обединението на България и
- Паметник на загиналите войници под командването на ген. Суворов.
Театри
През 1905 г. в читалище „Пробуда“ е учредена театралната трупа[9]. Съществува самодеен състав, който репетира за представяне на фестивали.
Музеи
Историческият музей в града е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината.
Редовни събития
Всяка година на 1 май в Суворово се чества празникът на града.
Личности
- Ради Василев (1883 – ?), политик, министър
- Драган Стоянов Драганов (1856 – 1931) – участник в Старозагорското въстание и опълченец от Руско-турската война (1877-1878)
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Фудулов, Димитър Николов. Проучвания върху някои биологични особености и агротехнически изисквания на граха за зърно. Дис. канд. селскостоп. Защитена на 27.11.1968. ИПС – Ген. Тошево, 1968, 194 с.
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
- ↑ Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
- ↑ „Справка за населението на град Суворово, община Суворово, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 29 декември 2016. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 декември 2016. (на английски)
- ↑ profile.suvorovo.bg
- ↑ а б Читалище „Пробуда“ в Суровово, на chitalishte.bg
Външни препратки
- Официален сайт на община Суворово
- Радио и телевизия в Суворово
- www.suvorovo.net – Портал на гр. Суворово
| ||||||||||
