Кубрат (град)
Тази статия е за града. За прабългарския владетел вижте Кубрат.
| Кубрат | |
 Община Кубрат | |
  Кубрат  Кубрат  Кубрат | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6676 души[1] (15 март 2024 г.) 117 души/km² |
| Землище | 56,846 km² |
| Надм. височина | 201 m |
| Пощ. код | 7300 |
| Тел. код | 0848 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 40422 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Кубрат Алкин Неби (ДПС; 2019) |
| Адрес на общината | |
| Кубрат, 7300, ул. „Княз Борис I“ 1 Тел.: 0848 720 20 Факс: 0848 732 05 | |
| Уебсайт | www.kubrat.bg |
| Кубрат в Общомедия | |
Кубра̀т е град в Североизточна България. Той се намира в Област Разград и е трети по големина в областта след Разград и Исперих. Градът е административен център на община Кубрат.
История
Най-ранното писмено сведение за селището е от 1624 г. Според легендите то е създадено в началото на XV век. Тогава по тези земи господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил всички кладенци и оставил само един. Местните жители и хората от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладенеца. Затова и селището било известно като Балбунар (Меден кладенец).
На километър и половина източно от Кубрат, в местността Янката, се намира Балбунарската селищна могила. От направените разкопки става ясно, че около могилата е имало селище преди повече от 4000 години. През VII век народностният състав е бил славяно-български. Селището просъществува до падането на България под османско владичество (началото на XIV век). На негово място е създадено село Балбунар. Първите къщи са разположени около Медния кладенец, сега кубратски площад.
През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а на 4 май 1891 г. се учредява читалище „Кирил и Методий“.
При избухването на Балканската война през 1912 г. 2 души от Балбунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение. [2]
Балбунар приема новото си име през 1934 г. – на прабългарския ювиги кан Кубрат, известен в българската история със своя мъдър завет към синовете си: да са единни, за да не може някой да ги сломи, както не могат лесно да се пречупят лозовите пръчки, вързани в един сноп.
Най-забележителните придобивки на Кубрат до 1940 г. са 2 мелници, 2 даракчийници и маслобойна. Главният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. През 1945 г. се основава ТПК, която обединява всички дребни занаятчии. Открити са отдели за шивачество, обущарство, сарачество, коларожелезарство, дървообработване и други.
През 1949 г. село Кубрат е обявено за град.
Управление
Кмет
Алкин Неби, от ДПС
Общински съвет
Общинският съвет на община Кубрат се състои от 21 души.
| Партия или сдружение | 2015 | |
|---|---|---|
| ДПС | 9 | |
| Време за промяна | 6 | |
| ГЕРБ | 3 | |
| Реформаторски блок | 2 | |
| БСП | 1 | |
| Общо | 21 | |
Вероизповедания
Източноправославно християнство и ислям.
Към настоящия момент (от 1980 г.) функциите на свещеник изпълнява ставрофорният свещеноиконом Евгений Стоянов Дечев.
Обществени институции
- СУ „Христо Ботев“
- ОУ „Христо Смирненски“
- Професионална гимназия
- Общински детски център
- Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ – учредено е на 11 май 1891 г. от група ентусиасти, начело с мировия съдия Иван Чунчев. Първата читалищна сграда е построена през 1923 г.
Забележителности
Градският парк „Омол“ е създаден през 1962 г. и съхранява в границите си ценно разнообразие от растителни видове. Той заема площ от 21 дка.
В парка се срещат над 50 вида растителни видове от които 33 са дървета и храсти (бял бор, чер бор, кипарис, хемикипарис, туя, тис, черна мура, ливански кедър, смърч, чинар, златен дъжд, явор, топола, маклура, акация, конски кестен, копривка, гинко билоба, полски ясен, шестил, бреза, върба, див рошков, липа, орех и други), които не могат да се видят на друго място в града. Дивият рошков е единственият защитен растителен вид на територията на града и предизвиква вниманието на средношколците и любителите на природата.
В клоните на дърветата и храстите гнездят различни видове птици: сойка, обикновен славей, голям пъстър кълвач, лястовица, дрозд, кос, врабче и гугутка. От бозайниците се срещат катерицата.
Театри и музеи
Събраното и съхранено от родолюбиви българи историческо наследство на града и района оформя музейна сбирка, подредена в къщата на Петър Иванов-Комитата, участник в четата на Таньо войвода.
Спорт
Градът има футболен клуб на име ФК Кубрат, играещ в Североизточната „В“ футболна група.
Благодарение на тото-фиш в играта 6/49 на Българския спортен тотализатор, пуснат в Кубрат, на 10 февруари 2011 г. града се събужда с новината, че в града се намира човекът спечелил най-големият джакпот в историята на тотализатора – сумата от 7.071.231,40 лв. е спечелена с обикновен фиш.
Редовни събития
- Панаирът се провежда за период от 1 седмица, около 24 май – денят на гр. Кубрат.
- Всяка година градът е домакин на турнири по хандбал между отбори на училищата от цялата страна. Младежкият отбор по хандбал „Кубрат“ неведнъж е печелил призови места на регионално и национално равнище.
- Конкурсите за красота на Агенция „Визаж“, съвместно с Община Кубрат, всяка година се провеждат за Мис „Кубрат“ от веригата конкурси „Мис България“.
- Конкурс „Медни гласчета“ – за млади изпълнителни на български песни. Провежда се ежегодно от община Кубрат, в последната 10-дневка на май. Конкурсът е под покровителството на Лили Иванова.
- Всяка Неделя традиционен пазар
Личности
- Родени в Кубрат
- Лили Иванова (р. 1939), поп певица
- Янко Михов, (р. 1954), енигматик и издател
- Иван Чунчев, мирови съдия, на 11 май 1891 г. съосновател на читалище „Св. Св. Кирил и Методий“.
- проф. Стефан Гайдарджиев
- Христо Иванджиков - Маестрото (1909 – 1994), музикален педагог и ръководител на местен духов оркестър.
- Петър Иванов – Комитата, участник в четата на Таньо войвода.
- Петър Йовчев (1904-1983), политик
- Йордан Димитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст“ [3].
- Димитър Арсов, македоно-одрински опълченец, родом от Щип, жител на Балбунар, Нестроева рота на 9 велешка дружина, носител на бронзов медал [4].Град Кубрат
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.827.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 219.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 555.
Външни препратки
| ||||||||||
