Алфатар
Тази статия е за града. За полуострова в Антарктика вижте Алфатар (полуостров).
| Алфатар | |
  Алфатар  Алфатар | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1366 души[1] (15 март 2024 г.) 13 души/km² |
| Землище | 105.443 km² |
| Надм. височина | 188 m |
| Пощ. код | 7570 |
| Тел. код | 08673 |
| МПС код | СС |
| ЕКАТТЕ | 00415 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Силистра |
| Община – кмет | Алфатар Янка Господинова (ГЕРБ; 2015) |
| Алфатар в Общомедия | |
Алфата̀р е град в Североизточна България. Той се намира в Област Силистра и е административен център на община Алфатар. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 1370 души по настоящ адрес и 1386 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Алфатар е град в област Силистра, разположен на 20 км южно от Силистра и на 24 км от границата с Република Румъния. През Алфатар преминава железопътната линия Силистра – Самуил и първокласният автомобилен път Силистра – Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. Климатът е умерено континентален. Преобладават черноземните почви, на места ерозирани. Населението на града Населението на града е 1366 жители по настоящ адрес (31.12.2022) [3].
В близост до града има гора-резерват в местността Каракуз.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г.
През август 1773 година, по време на Руско–турската война, 400 семейства от селото се изселват в Руската империя. През следващата година те основават селището Олшанка в земите, определени за създаващата се по това време Бугска казашка войска. Разочаровани от безплодните земи, много българи решават да се върнат в родината, но са подложени на репресии и са принудени насилствено да останат в Олшанка.[4]
След Руско–турската война от 1828 – 1829 г. в Алфатар се заселват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско владичество е имало 2039 жители и е било сред най-големите добруджански села.
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от Алфатар е доброволец в Македоно-одринското опълчение[5] – Стефан Боздуганов.
Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация,[6] участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г.
За кратко време Алфатар е преименувано в Генерал Лазарово (1942 – 1943), след което се възстановява днешното му име. По онова време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, 2 дарака и други дребни предприятия.
През 1974 г. Алфатар е обявен за град.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Афлатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името „jai“ – войска и „tora“ – град (крепост) – в превод „крепост с войска“. „Ифлатар“ се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър (дн. Силистра).
Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология – Алфафар.
Население
[редактиране | редактиране на кода]В 1903 г., според официалната статистика, в Алфатар има 2971 жители, 105 новородени, 46 женитби, грамотни 19 мъже и 6 жени.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1633 | 100.00 |
| Българи | 1587 | 97.18 |
| Турци | 5 | 0.30 |
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 38 | 2.32 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на Алфатар са християни.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]В Алфатар има няколко фабрики и предприятия. Развити са земеделието и зърнопроизводството.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Христо Ботев“
- Православен храм „Св. Троица“, основан през 1846 г., към който е създадено първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
- Добруджанска къща – туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХ век. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винарски пособия.
- Народно читалище „Йордан Йовков – 1894“
- Народно читалище „Ведрина“
- Целодневна детска градина „Щастливо детство“
- Дом за стари хора – открит през 2004 г. Напълно реконструирана сграда, със съвременен интериор, финансирана със средства от Социалноинвестиционния фонд. Капацитет 40 души.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В Алфатар има наслагване на няколко културно-исторически пласта, които разкриват естетиката, бита и нравите на траки, римляни, ранно-византийци, християни от Х век.
- Скални манастири, датирани към Х век в местността „Суха чешма“, „Братила“.
- Тракийски скални светилища в местностите „Баджалията“ и „Киринджика“ до с. Васил Левскии, тракийски могилен некропол в местността „Бистренски лозя“.
- Праисторическа (енеолитна) селищна могила до с. Цар Асен.
- Защитена територия „Липник“ в Каракуз.
- Част от територията на защитена територия „Малък Канагьол“ /природна забележителност/.
- Църква „Света Троица“, построена през 1846 г.
- Музеи
- Музейна сбирка при храм „Св. Троица“.
- Музейна сбирка при НЧ „Йордан Йовков“ – историята на Алфатар в документи, фотографии и предмети.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционния събор на града съвпада с православния празник „Свети дух“, който е и празник на храм „Св. Троица“;
- 22 април – Ден на земята, водата и въздуха;
- 1 юни – Ден на детето;
- 4 септември – Ден на Алфатар; На 4 септември 1974 г. село Алфатар е обявено за град.
- 12 октомври – Празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ „Ден на българската община“
- Коледа – християнският празник на Рождество Христово.
- Лазаров ден
- Великден
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Алфатар
- Петър Енчев (1888 – 1949) - български революционер, деец на Вътрешната добруджанска революционна организация и борец за освобождение на Добруджа от румънска власт.
- Стефан Боздуганов (3 август 1892 – 1 юли 1943) – Член на ЦК на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Върховен войвода на четите на ВДРО.
- Коста Дончев (р. 1942) – кмет, художник, публицист
- Димитър Карамочев (?-1903) – Член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Районен началник на Разлог. Загива в сражение на 4 септември 1903 г. при връх Кукла в Пирин.
- Починали в Алфатар
- Владимир Мусаков (1887 – 1916) – писател
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Характерна за алфатарската кухня е широката употреба на тестени изделия, мляко и сирене.
- Ястия
- Кавърма /баница/ – прави се с точени кори и заливка от яйца и каймак от прясно мляко за разлика от кавърмата в останалите региони на страната, която е месно ястие в гювече.
- Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/.
- Петмез /„маджун“/ – мед от дини и т.нар. сладка пръчка.
- Агнешко месо с булгур на пещ – традиционно ястие за християнските празници „Гергьовден“ и „Св. Дух“.
- Агнешко чеверме.
- Бахур и „баба“ /пълнено, едро смляно свинско месо/ – традиционно за Коледа
- Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/.
- Яхния със сини сливи.
- Курбан.
- Кончета и магаренца – обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни.
- Точена торта.
- Рогачки – листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва, традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.
- Напитки
- Кайсиева ракия
- Гроздова ракия
- Крушеница – традицонна безалкохолна напитка
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ГРАО, 31.12.2022.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 57 – 58.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 96 и 826.
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 16, 07 юли 1929, стр.1
- ↑ „Движение на населението през 1903 година“, Княжество България, Дирекция на Статистиката, 1906, стр. 68.
- ↑ „Справка за населението на град Алфатар, община Алфатар, област Силистра, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 6 септември 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Silistra Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 6 септември 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 6 септември 2019. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
