Крумовград

Крумовград
Панорамен изглед към Крумовград
Крумовград 41.4709, 25.654594 Крумовград Крумовград
Общи данни
Население	5284 души (15 март 2024 г.) 1027 души/km²
Землище	5,144 km²
Надм. височина	209 m
Пощ. код	6900
Тел. код	03641
МПС код	К
ЕКАТТЕ	39970
Администрация
Държава	България
Област	Кърджали
Община    – кмет	Крумовград Себихан Мехмед (ДПС; 2003)
Адрес на общината
пл. „България“ 5
Уебсайт	krumovgrad.bg
Крумовград в Общомедия

Кру̀мовград е град в Южна България. Той се намира в област Кърджали и е в близост до град Момчилград. Градът е трети по големина в областта след Кърджали и Момчилград и е административен център на община Крумовград.

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 5284 души по настоящ адрес и 8591 души по постоянен адрес.

География

Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи.

Общата територия на общината е 843,320 кв. км. Релефът е нископланински и хълмист. Територията на Крумовградска община попада в северната периферия на Средиземноморското климатично влияние и се характеризира с континентално-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13 °C. Валежите в района са предимно от дъжд, като от юли до септември се наблюдава минимум, а ноември-декември има ясно изразен максимум. Главната отводнителна артерия е река Крумовица. В общината преобладават храстовидните и дървесните видове. Община Крумовград се състои от 78 населени места, съставени от 403 махали, обединени в 500 кметства, без град Крумовград.

През територията на общината преминава река Арда. На нея е разположен един от трите големи язовира – язовир „Студен кладенец“.

Крумовград
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     81   6 -1     69   9 1     67   13 3     66   19 7     63   23 12     54   28 15     31   31 17     19   31 17     27   27 14     70   20 9     89   14 5     108   9 1 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm

История

Изглед към Крумовград от моста над р. Крумовица, 1930-те години.

Изглед от града

Центъра

Градът е кръстен на българския хан Крум. Благоприятният климат и природните условия са позволили заселването на Крумовград още в най-дълбока древност. Археологическите проучвания показват, че тук животът никога не е спирал. Останките от множество древни селища, погребални съоръжения, култови места, тракийски и средновековни крепости говорят за един действително интензивен и продължителен живот през всички исторически епохи.

В очертанията на днешния град е имало средновековна крепост, а усиленото църковно строителство през Средновековието се свързва с присъединяването на този край към Първо българско царство през 837 година и с въвеждането на християнството.

По време на Освободителната руско-турска война от 1877 – 1878 година Крумовград е отнет от Османската империя, но по силата на решенията на Берлинския конгрес ѝ е върнат. През 1912 г. през Балканската война градът е присъединен към Царство България.

От вътрешността на страната и от съседните селища прииждат занаятчии, чиновници, преселници от Беломорска Тракия и майстори от смолянските села Славейново и Петково. От 10 – 12 души преди 1900 година, през 1914 година жителите стават 100, през 1926 – 553, през 1944 – 1400.

В града се развиват грънчарство, медникарство, мутафчийство, абаджийство, папукчийство, а произведените изделия се предлагат в петъчни дни и на панаира „Саит баба“. Като гъсто населен район Крумовград е бил околийски център с околийски управител (каймакам), кадия, данъчно управление и полиция.

Първото българско училище в Крумовград е открито през 1914 г. В него са се обучавали 7 ученици. През 1934 г. в него се учат 42 ученици от 7 учители.

Шофьорското училище

Със заповед на 18 декември 1914 година се утвърждава създаденото ученолюбиво дружество „Христо Ботев“ с първи председател Вангел Георгиев.

До 1934 г. градът се е наричал Кошукавак, което в превод от турски означава „надбягване под тополите“. През годините единствено непроменени стоят тополите, а от височината на техните корони най-ясно се вижда, че надбягването продължава, но този път с времето.

През 1948 – 1949 година с бригадирски труд е построена улица „Васил Коларов“ (дн. „Княз Борис I“) – пътят за Ивайловград. Прокараното електрическо осветление в града през 1936 година бива възобновено с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград през 1950 година.

Първото производствено предприятие в Крумовград е ДПП „Обединение“ (1950 – 1951).

С установяването на българската администрация започва и здравното дело в Крумовградския район. Първата болница в града е построена през 1927 – 1928 година от постоянната комисия на Мастанлийски окръг. През 1934 година околийски лекар е доктор Кирил Минев, а през 1938 година е открита първата частна аптека с аптекар Методи Чулев. До 1944 г. Крумовград е най-малкият град в България.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 688 1946 1514 1956 2230 1965 3627 1975 5223 1985 6597 1992 5286 2001 5239 2011 5070 2021 4962

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	5 070	100,00
Българи	500	10,05
Турци	2483	88,95
Цигани	3	0,05
Други	30	0,59
Не се самоопределят	82	1,61
Неотговорили	1 511	29,80

Религии

Изповядваните от населението религии са източноправославното християнство и ислямът.

Храм „Св. Йоан Рилски“

Храм „Св. Йоан Рилски“

Храмовият празник е на 19 октомври.

Църквата е сравнително нова – построена през 1934 г. по инициатива на трима жители на града. Строителите са от с. Петково, Смолянско. Осветена е през 1936 г. от пловдивския митрополит Кирил, по-късно Патриарх Български. Църквата е трикорабна, с дължина 18 м, широчина 10 м и височина 6 м. Куполът е полусферичен, издигнат върху осмостенен барабан, изграден от 8 арки. Изградена е от ломен камък на хоросанов разтвор, частично измазана. Иконостасът и тронът са от дърворезба (орехово дърво), изработени в гр. Пловдив. Широк е 10 м и е висок 4 м. Църквата е действаща, обявена е за паметник на културата. Забележка: Обектът е подходящ за посещение, разположен е в близост до центъра на града.

Средновековни храмове

Княз Борис I въвежда християнството в българската държава през 864 година. Това довежда до усилено строителство на култови сгради – църкви, манастири и параклиси. Средновековните църкви в Крумовградско са строени от обработени от лицевата страна камъни, споени с бял хоросан. Следи от стенописи има в църквите при селата Черничево и Егрек. По-голямата част от тях се намират в градищата или калетата: Черничево, Егрек, Девесилово.

Вторият тип християнски култови сгради са манастирите. Трети тип християнски култови сгради са параклисчетата, каквито и днес има запазени.

Забележителности

Интересни културни паметници са тракийските скални ниши, изсечени в отвесни скали по поречието на Арда. В землището на село Студен кладенец се намира резерват за опазването на белоглавия лешояд.

В района има няколко тракийски светилища, свързани с почитаните от траките култове. Светилището на Сабазий – богът на Слънцето, се намира в местността Църквището над село Лимец. По очертанията на терена се вижда, че има кръгла форма, приблизителен диаметър 18 метра и дебелина на зида 1,80 метра. Строено е с ломени камъни, без спойка от хоросан. В миналото районът е разкопаван, като на музея в град Казанлък са предадени бронзови статуйки на Аполон, оброчни плочки на тракийски конник и антични монети.

Тракийските скални ниши са строени на скални масиви, по форма са трапецовидни, елипсовидни и правоъгълни. Размери: основа 17 – 25 см, височина 45 см, и дълбочина на релефа 7 – 10 см. Те се намират в близост до тракийски крепости или селища. Вероятно в тях са били поставяни малки глинени съдове, които представлявали урнички или погребални дарове. По намерените фрагменти от глинени съдове в подножието на скалите и по керамичния материал от близките крепости можем да ги датираме от първата половина на Халщадската епоха (9 – 5 пр.н.е.). Скални ниши има до село Вранско, в левия скат на Топ дере и на високата скала срещу моста на река Крумовица, наричана Ак кая. Много внушителни са нишите при село Поточница и при село Странджево.

В района на Крумовград са останали следи от средновековни крепости, строени по времето на Втората българска държава. Преобладава керамиката, украсена чрез сграфито, а монетите са предимно медни и корубести. Открита е колективна находка от 40 сребърни монети на българския цар Иван Александър и сина му Михаил, намерени в местността Градището при село Черничево.

Следи от средновековни крепости има и до селата Сърнак, Златолист и Кран. До село Кран е запазена една малка част от източната стена. За тази крепост има предание, че в нея български цар е разбил византийска войска.

Паметникът на Капитан Петко войвода се намира на главното пътно шосе, пресичащо Крумовград. Издигнат е в памет на легендарния тракийски войвода. Скулптор на паметника е Петър Иванов Димитров от гр. София. Паметникът е открит на 03.10.1975 г.

Природни феномени

• Каменното плато между Ковил и Джанка
• Орловите скали северозападно от града
• Вечнозеленият дъб край Скалак

Музеи

Музеят в Крумовград е открит на 24 юли 1971 г.

Икономика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Крумовград се намира една от производствените бази на производителя на каучукови и пластмасови изделия „Теклас – България“.

Редовни събития

• Ежегодно през месец май се провеждат тридневни тържества – „Крумовградски светлини“, по повод празника на града.
• В началото на октомври се провежда ежегодният панаир „Сеит баба“.

Външни препратки

• Сайт на община Крумовград

Градове в област Кърджали

Ардино • Джебел • Крумовград • Кърджали • Момчилград