Божурище
| Божурище | |
 Читалище „Христо Ботев“ | |
  Божурище  Божурище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5905 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | [2] km² |
| Надм. височина | 573 m |
| Пощ. код | 2227 |
| Тел. код | 02 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 05027 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Божурище Георги Димов (Движение „Гергьовден“; 2015) |
| Адрес на общината | |
| бул. „Европа“ 85 п.к. 2227 тел.: 02 9932913 факс: 02 9933104 www.bozhurishte.bg | |
| Божурище в Общомедия | |
Божурище е град в Западна България, административен център на община Божурище, Софийска област. Намира се в близост до градовете София, Банкя и Костинброд.
География
Градът се намира на 13 km западно от центъра на гр. София, в западната част на Софийско поле. Районът е равнинен, до хълмист.
Божурище има 8269 жители към 15 февруари 2019 г. , които се намират в сравнително по-добър социален и икономически статус от средното равнище за страната.
Градът е сред малкото селища в България, които са увеличили населението си спрямо 80-те години на миналия век.
История
Началото на днешния град Божурище като населено място е поставено през 1897 г., когато в землището на село Гурмазово е създаден коневъден комплекс за нуждите на армията. В строево и домакинско отношение е подчинен на тогавашното Министерство на войната. Около него постепенно започва постепенно застрояване на частни и държавни сгради и така се оформя бъдещото населено място. Конско военноремонтно депо е формирано на 1.01.1897 г. в с. Гурмазово, Софийско, съгласно Височайши указ № 2/1897 г. На 1.01.1900 г. е преименувано на Ремонтно конско депо и е преместено в с. Божурище. Със Заповед № 89/1906 г. на Военното ведомство, от 1 март 1906 г. към депото е разкрито „конезаводско“ отделение, което извършва селекция и собствено производство на коне. През 1941 г. Конезавода е преименуван на Военно депо за коне „Божурище“. С това наименование функционира до 1951 г. Първото условно наименование на депото е под. 9940. От 10 март 1950 г. получава военнопощенски номер 7580, а от 13 ноември 1950 г. – военнопощенски номер 35360–А. Съществува под името Конно-спортна база „Ген. Крум Лекарски“.
Селището е наречено Божурище заради многото диви божури в поляните около него. Днес от тях са запазени само малък брой отделни екземпляри в две доказани находища, за които е в ход процедура по обявяване на защитени зони.
Община Божурище е основана през 1934 г. като „селско общинско управление“, а впоследствие претърпява промени:
- 1949 – 31 януари 1959 г. – „Селски народен съвет“.
- 1 февруари 1959 – 31 март 1979 г. – „Общински народен съвет“.
- 1 април 1979 – 15 август 1997 г. "Общински народен съвет на селищна система Божурище.
При основаването си общината е включвала селата Божурище, Гурмазово, Пожарево, Пролеша и Волуяк.
През 1959 г. в състава на Съвета влизат: Божурище, махала Белица (административно към Хераково), Гурмазово – с пълномощничество, Делян (административно към Златуша), Златуша – с пълномощничество, МалаРаковица (административно към Златуша), Пожарево – с пълномощничество, Пролеша-с пълномощничество, Росоман – с пълномощничество и Хераково.
Сега съществуващата селищна система включва кметствата Гурмазово, Пролеша, Пожарево, Хераково (с Белица), Храбърско, Златуша (с Делян), Росоман и Мала Раковица.
Структурата на Съвета от 1949 е: Изпълнителен комитет и постоянни комисии по: народното здраве, търговия и услуги, народна просвета, архитектура и благоустройство и селско стопанство. Към Съвета са изградени и две помощни комисии: по безопасността на движението и учебното и професионално ориентиране. В Съвета са функционирали шест отдела: Финансов, Архитектура и благоустройство, Планиране, Военен отчет, Комплексно административно обслужване и Организационен отдел. От 1978 г. има и Съвет за изкуство и култура.
Административен център на община, гр. Божурище е от 1949 г. На 15 август 1997 г., за 100-годишнината му, село Божурище е обявено за град с Решение 786 на Министерския съвет от 11 август 1997 г.[3]
Летище Божурище
Божурище играе важна роля в историята на авиацията в България. Още през 1906 година при кавалерийското депо е извършен първият полет с балон в страната, а през 1912 година там са построени първите сгради на Летище „Божурище“. През същата година летището и селището са свързани с железопътната линия за София. През 1914 година в Божурище е пренесено полевото летище, намирало се дотогава северно от днешната Централна гара на София. През август 1915 година оттам излита първият български самолет, който е конструиран от Асен Йорданов[4]. Няколко месеца по-късно в Божурище е създадено първото в страната Аеропланно училище.
След поражението на България в Първата световна война военната авиация е унищожена, но Летище Божурище продължава да се използва за граждански цели, главно за пренос на пощенски пратки, а през 1927 година компанията „Бунавад“ за пръв път започва да извършва редовни пътнически полети. През 1925 година в селото е създадено предприятието Държавна аеропланна работилница, което разработва и произвежда самолети. През следващата година Аеропланното училище е преместено в Казанлък.
През 1937 година е възстановена българската военна авиация и Летище Божурище става база на нейния Първи орляк, като продължава да се използва и за граждански цели. Летището играе важна роля за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943 – 1944 година. Оттам през 1943 година излита Димитър Списаревски за последната си мисия за отбрана на София от най-масираната атака от страна на английски и американски бомбардировачи през Втората световна война.
През 1947 година е открито новопостроеното Летище Враждебна, което започва да обслужва гражданските полети в района на София. По същото време в Доброславци е построена нова военновъздушна база, пригодена за реактивни самолети. През 1948 година летището в Божурище е предадено на Организацията за съдействие на отбраната и през следващите десетилетия се използва за тренировъчни полети и парашутизъм.
След закриването на военновъздушната база Божурище продължава да бъде важен военен център, като в селото са изградени нови военни съоръжения и поделения, свързани главно с противовъздушната отбрана и зенитно-ракетните войски.
През 2005 година министърът на отбраната Николай Свинаров ликвидира летището и продава терена и сградите му на компанията „Индустриален парк София“, чийто мажоритарен собственик е италианската инвестиционна банка „Финанциария Интернационале“, в замяна на 106 апартамента. През 2008 година летището е обявено за паметник на културата.
Икономика
Разположението на Божурище определя своеобразието на неговата икономика, население и атмосферата на гражданска активност и духовно присъствие на жителите. Развитието на съвременната община Божурище и на общинския център град Божурище е свързано с 3 символа: кон, символизиращ коневъдството и конния спорт, самолет – люлката на българската авиация, божур – обагрящ всяка пролет околностите на града, откъдето носи името си.
Стратегическото местоположение – близостта на общината до столичния град, създава добри възможности за развитие на неговата икономика и култура в интеграция с тази на столицата. Едновременно с това община Божурище е обявена за един от най-чистите райони в страната в екологично отношение, подходящ за билкопроизводство и екотуризъм. За това значително допринася и полупланинският ѝ релеф и природо-климатични условия – мека зима и хладно лято, обуславяни от близостта на планините Витоша и Люлин. Съхраняването, продължаването и обогатяването на културните и образователните ѝ традиции, наличието на свободни терени и сграден фонд и на значителен кадрови потенциал превръщат общината в перспективен обект и партньор за бизнес и инвестиции.
- Предприятия
- „Газстроймонтаж“ АД
- „Спетема“ – фабрика за кафе
- „Станков“ – мебелна фирма
- „САКС 2000“ – мебелна фирма
- завод „ТЕРЕМ – Ген. Вл. Заимов“ ООД
- Логистичен парк Божурище
- „Минстрой-металик“ АД
- „Минстрой-инфра комерс“ АД
- „Изток-запад“ – издателство
- „Пасат-МН“ ООД (б. „Виста БМ“) – фабрика за химични продукти
- „Автомотор копорация Ситроен“
- Мелница с производителност 24 тона/час
- Търговско-сервизен център на „Ситроен“ (най-големият в Източна Европа)
- „Софиягаз“ ЕАД – от групата на „Овергаз“ инк.
- „Овергаз Сервиз“ АД – от групата на „Овергаз Инк.“
- „Полисхарт“ – преработка на вторична хартия
- „Милмекс“ – фабрика за бонбони
- „Шенкер“ ЕООД – международна логистична фирма
- „Бер-Хелла“ Термоконтрол ЕООД – производство на електроника за панели на автомобилни климатици
- „Оскар-ЕЛ“ ЕООД – електрозахранване, автоматизация, управление и контрол на технологичните процеси
- „Неофарм“ АД – производство на хранителни добавки и витамини
- „Ангро“ ООД – производство на строителни материали, строителна химия, бои и др.
Инфраструктура
Божурище се намира в непосредствена близост до София, на международен път Е-80 Белград – Истанбул.
Достъп от София:
- от метростанция „Сливница“: автобусна линия № 54
- от Централна гара София: влакове за гр. Банкя
За периода от 1999 до 2003 г. в града са прокарани 23 000 m газопровод с 650 отклонения, като градът е газифициран над 90%. След 2003 г. е изградена първата далекосъобщителна мрежа, предоставяща Интернет достъп на крайни абонати.
Известни личности
- Починали в Божурище
Димитър Казаков (1933 – 1992) – художник- Стефан Калъпчиев (1921 – 1964) – партизанин и офицер
- Други
- Ерол Ибрахимов (1969) – музикант, израства в града
- Красимира Стоянова (1962) – оперна певица, живее в града
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Божурище е разположено в землището на село Гурмазово.
- ↑ Божурище – справка от Национален регистър на населените места на НСИ
- ↑ monitor.bg, 14 април 2009, Летище Божурище помни славно минало
Външни препратки
| ||||||||
