Годеч
| Годеч | |
 | |
 Централната част на Годеч | |
  Годеч  Годеч | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 4099 души[1] (15 март 2024 г.) 72,8 души/km² |
| Землище | 56,305 km² |
| Надм. височина | 692 m |
| Пощ. код | 2240 |
| Тел. код | 0729 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 15309 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Годеч Радослав Асенов (ГЕРБ; 2015) |
| Годеч в Общомедия | |
Годѐч е малък град, разположен в западна България. Той се намира в Софийска област, в близост до град Драгоман. Градът е административен център на община Годеч.
География
Намира се в планински район. Отстои на 47 километра от София. На север се издига Берковският дял на Стара планина с връх Ком (2016 м), на юг е разположена Чепън планина с най-висок връх Петровски кръст (1206 м), а на изток са крайните издънки на Мала планина. На запад границата на България със Сърбия е много близо.
Землището на селищната система се характеризира с голямо разнообразие на релефни форми. В източната част на областта Забърге има добре развито котловинно дъно (Гладно поле, 685 м н.в.), което постепенно в западна посока се издига, нахълмява се и придобива ридов характер. След оттичането на плиоценските езерни води един от главните фактори за моделиране на релефа е река Нишава, върху чиито тераси е застроен гр. Годеч.
Релефните форми благоприятстват развитието на земеделието в южните части на жилищната система, където е разположена по-голямата част от обработваемата земя. Склоновете на Стара планина са заети от пасища – от значение за развитието на овцевъдство и говедовъдство.
История
В града има останки от малък римски храм от II – IV век (вероятно принадлежал на богинята на лова Диана), който е обявен за национален паметник на културата.
Годечкият край е влизал в състава на Шехиркьойската (Пиротска(кааза и нахията Висока.
В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители Дмитър Йован, поп Петър 30 и Стоян Радослав, които имат задължението да предадат на държавата общо 85 овце.[2]
През 1905 г. село Годеч, което е център на община от 3 села, наброява 488 души, разпределени в 9 махали: Глотница, Елечанова, Йовкина, Молак, Негулова, Равна, Старо село, Стойкина и Трап.
Към гр. Годеч има друга махала Скривена. Намира се североизточно от града на около 4 – 5 км. Сега е почти обезлюдена. Повечето жители се преселват в самия град през 1960-те години. Основно препитание е било животновъдството.
Годеч е официално обявен за град на 18 юни 1956 г. През 2006 г. селището празнува 50-годишнина от обявяването му за град с присъствието на президента Георги Първанов.
Ако се проследи хронологично историята на града, се открояват следните важни за развитието му събития:
- 1887 – строи се ново училище с четири учебни стаи
- 1899 – учредено е читалището
- 1900 – открити са пощата, прогимназията, седмичният пазар
- 1905 – създава се полицейски участък
- 1908 – създадени са първата кооперация и пчеларското дружество (село Голеш)
- 1915 – открити са санитарен участък, земеделска банка, болница, съдилище
- 1920 – открита е млекарска кооперация, село Годеч става административен център на Царибродска околия
- 1942 – село Годеч става административен център на Годечка околия
- 1948 – създава се ТКЗС
- 1956 – Годеч е обявен за град
- 1960 – 1965 – построяват се заводите „Ком“ и „Магнит“
Религия
Населението е 100% християнско.
Старата църква „Свети Димитър“ е от 1836 година. Иконостасът на новия храм „Свети Димитър“ (1937) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
Политика
Представители на населението отчитат потребността от привличане на външни инвестиции за подобряване на инфраструктурата: пътища, електроснабдяване, комуникации, създаване на подходяща заетост за населението, подобряване на материално-техническата и кадрова осигуреност на местното училище с оглед осигуряване на обучението на местните деца.
Икономика
През 1960-те години, на територията на град Годеч е построен завод „Магнит“, произвеждащ трансформатори, дросели, захранващи устройства, високомощни предпазители и други електрически елементи, част от които се изнасят. Днес „АК Магнит“ АД е акционерно дружество със 100% частен капитал и е част от шведската група фирми AQ Group. Основното производство на предприятието отново са трансформатори и други индуктивни компоненти.
Друг голям завод е бил „Ком“, за производство на телевизионни и радиоантени, антенни усилватели и колективни антенни системи и военни електронни устройства. Открит е бил и филиал в с. Комщица, Годечки окръг, където селяните (главно жени) са се занимавали със сглобяването и комплектоването на антени. През 90-те години заводът е закрит като неефективен.
През 2011 г. се открива завод за мощни светодиоди „Окта Лайт България“ АД. Производството е на върхово световно ниво и се помещава в сградата на бившия завод „Ком“. Произвежданите продукти са с технически показатели, нареждащи компанията сред първите пет световни производители на светодиоди.
В града съществува и завод за производство на нова, високотехнологична строителна технология – „ИБТ“ ООД, а също и мандра за производство на сирене и кашкавал.
Обществени институции
- Общинска администрация
- Общински съвет
- Туристически информационен център
- Начално училище „Христо Ботев“
- СОУ „Проф. д-р Асен Златаров
- Обединено детско заведение (детска градина) “Юрий Гагарин"
- Помощно училище-интернат „Васил Левски“
Забележителности
Градът и околностите му се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. В близост има няколко малки манастира и параклиса, запазили своята православна автентичност през годините.
В община Годеч няма курорт с национално значение, но планинският характер на местностите и природните дадености са благоприятствали изграждането на вилни зони около града и около селата Гинци, Връбница, Туден и др. На територията ѝ се намират хижа Малина и хижа Петрохан – в землището на село Гинци, до прохода Петрохан, които се посещават годишно от стотици туристи.
Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком – с. Гинци, с. Комщица, с. Губеш, с. Смолча и др., са удобни за туризъм и лов.
Река Нишава, планинските рекички и водоемите до с. Връбница са подходящи обекти за спортен риболов. За тяхното редовно ежегодно зарибяване се грижи Ловно-рибарското дружество в Годеч.
На 1 януари 1899 г. будни и родолюбиви годечани основават читалище „Напредък“. Към него започва да работи библиотека, чийто фонд е набран предимно от дарения. Създава се и театрална трупа, която през 1900 г. изнася постановката „Многострадална Геновева“, посрещната с голям интерес от публиката.
През 1954 г. читалището е разширено, достроява се театрален салон с 300 места и нова сцена. По това време читалището се преименува на „Никола Йонков Вапцаров“. Оттогава до днес то не спира да работи, като осъществява просветна и културна дейност сред населението. Негови колективи са носители на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица, участвали са в международни културни прояви.
В момента читалището разполага с богата материална база, която включва библиотека с 30 000 тома, три репетиционни зали, кинокабина, салон с 300 места, 2 гримьорни, гардеробни и складови помещения, оборудвана сцена, обширно фоайе, удобно за организиране на изложби. В читалището се занимават близо 70 самодейци. Работи музикална школа, има вокално-инструментална група и фолклорен ансамбъл „Лудо-младо“, обхващащ две възрастови групи.
В центъра на града е издигнат паметник на всички негови граждани, участвали във войните за България.
Редовни събития
Всяка сряда в града се провежда пазарен ден. На този ден почти всички от Годеч и околността се събират и обикалят, дори и само за да разгледат и да си поговорят. На Видовден, който се отбелязва в последните 2 почивни дни от юни, се организира събор. Той се пада на празника Лисе, още наричан Елисей. Тогава в Годеч се събират хора от цяла България, близки, роднини и познати.
Личности
- Лилка Троянова Богева – библиотекарка, носителка на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица
- Симеон Басарини – художник, поет, писател, преводач
- Начо Борисов Василев – математик – доцент, доктор, ръководител на катедра във Военна академия „Г. С. Раковски“
- Михаил Виденов – академик, бащата на социолингвистиката в България
- Александър Вълчев – български инженер, основател на Националния политехнически музей, носител на наградата „Златен век“
- Ангел Гълъбов – вирусолог, академик; директор на Института по микробиология при БАН
- Стефан Павлов Димитров (Фифи Перото) – бивш български футболист, полузащитник. Играл е за „Ком“ (Годеч) (1962 – 1964), „Чепинец“ (Велинград) (1964 – 1967), „Левски“ (София) (1967 – 1972, 1973 – 1978), ПФК „Славия“ (София) (1972 – 1973) и „Етър“ (1978 – 1980). Има 7 мача за „А“ националния отбор (1968 – 1975)
- Иван Йорданов – бригаден адмирал, доцент. Службата си започва във Военноморска база Варна. По-късно е преподавател във Висшето военноморско училище, като дослужва до негов началник. След 1989 г. е аташе по отбраната във Великобритания и САЩ. От 2002 г. е преподавател в Техническия университет, Варна
- Младен Йорданов – учител по френски език, дългогодишен директор на гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ през 1950-те и 1960-те години.
- Венко Колев – керамик, професор в Художествената академия „Н. Павлович“
- Александър Милев – професор, превел „Илиада“
- Еленко Йосифов Модев – лесовъд, ръководил залесяването на много масиви в Годечка община в периода 1940 – 1975 г. Той е сред най-добрите есперантисти в България За неговата дейност е награждаван с държавни отличия
- Людмил Павлов – работил като началник „автобусни превози“ в „Кремиковци“, председател на Национална федерация „Металургия“ в КТ „Подкрепа“, председател на Фирмена синдикална организация „Подкрепа“ в „Кремиковци“
- Борис Симеонов – езиковед, професор в ШУ „Епископ Константин Преславски“
- Никола Виденов (р. 1924) – български политик от БКП
- Йеросхимонах Пахомий – библиотекарят на Зограф (16 септември 1922 – 10 март 2008 г.). От 1953 г. игумен на манастира Св. Дух край град Годеч. Носител на орден Свети Свети Кирил и Методий (24 май 2005 г.).
Побратимени градове
Годеч е побратимен град с:[4]
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 152.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
- ↑ Списък на побратимени градове
Външни препратки
| ||||||||
