Козлодуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 22:13, 30 май 2019 на Vodenbot (беседа | приноси) (Форматиране на препратка)
За атомната електроцентрала вижте АЕЦ Козлодуй.
Козлодуй
Атомната електроцентрала в Козлодуй.
Атомната електроцентрала в Козлодуй.
България
43.7764° с. ш. 23.7294° и. д.
Козлодуй
Област Враца
43.7764° с. ш. 23.7294° и. д.
Козлодуй
Козлодуй
43.7764° с. ш. 23.7294° и. д.
Козлодуй
Общи данни
Население12 244 души[1] (15 март 2024 г.)
76,3 души/km²
Землище105,307 km²
Надм. височина33 m
Пощ. код3320
Тел. код0973
МПС кодВР
ЕКАТТЕ37798
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   – кмет		Козлодуй
Маринела Николова
(ГЕРБ; 2015)
Адрес на общината
ул. „Христо Ботев“ 13,
п.к. 303
Уебсайтwww.kozloduy.bg
Козлодуй в Общомедия

Козлоду̀й е град разположен по поречието на река Дунав в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 13 771 жители, според данните на ЕСГРАОН от 15 юни 2013 година. [2][3][4]

Козлодуй получава статус на град през 1969 година.[4]

География

Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров.

В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Функциониращият клон на БДЗП в града редовно организира меропроятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района.

История

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
......
Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ [5]

Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.

През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно – Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. [6] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Козлодуй
Народност — власи
Къщи – 320
Венчила – 401
Черкви — Св. Тройца
Име на свещеника – Рад. Георгиев и Дим. Наков[7]

На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)

На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от османска власт.

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията около 600 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. В Козлодуй е изпратен заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов, който се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. По-късно за организацията на същите събития са съдени също участниците в нелегална група, наричаща се Бойна интернационална земеделска организация.[8]

На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.

На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

Население

В Козлодуй живеят основно българи, има също власи, роми, руснаци, украинци, виетнамци, турци и др.

На второ място по брой жители в областта е след Враца. След Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2016):[2][3][4]

Козлодуй
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2016
население няма данни няма данни 7 575 10 498 12 548 13 632 14 871 14 678 14 273 13 934 12 235
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

Управление

  • 2015 – Маринела Николова (ГЕРБ) печели на първи тур с 53%
  • 2011 – Румен Маноев (ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС)
  • 2007 – Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
  • 2003 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
  • 1999 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
  • 1995 – Константин Петров Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).

Икономика

АЕЦ Козлодуй

Градът е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“. Населението на града е заето предимно в АЕЦ „Козлодуй“, както и в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Инфраструктура

Училища

На територията на града функционират четири училища:

На територията на града функционират и няколко детски градини:

  • ЦДГ Слънчице
  • ОДЗ Мир
  • ОДЗ Радост
  • ЦДГ Звънче

Култура

Корабът Радецки

В Козлодуй се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Национален музей „Параход Радецки“, ул. „Хр. Ботев“ № 82, от 9,00 до 18,00 часа без почивен ден. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и ученици.

Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки“ е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.

Печат на обект №18 (Козлодуй – Национален музей „Параход Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета) има и в хотел-ресторант „Радецки“, който се намира в непосредствена близост до обектите. Това е направено за улеснение на всички участници в движението „Опознай България – 100 НТО“.

Ежегодно по време на т.нар. Ботеви дни в края на май се провежда тържествена проверка с митинг-заря, на която се стичат множество Ботеви поклонници, сред които и участниците в ежегодния поход Козлодуй – връх Околчица, гости на града, политици и общественици.

В община Козлодуй туристическата дейност е свързана по-скоро с предоставяне на възможности за отдих и развлечение на живеещите на територията ѝ. Два са основните туристически походи, чийто маршрут преминава пред общината – национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета – Козлодуй-Околчица“ и Международен воден поход по р. Дунав.

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[9] През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.[10]

Театри

Културен център за жителите и гостите на Козлодуй

Известна с участията си е младежката Театрална трупа „3 – 4!“ към Общински Детски Комплекс. Освен с театрални постановки младежите в Козлодуй се изявяват с песни, танци и т.н. Доста популярни са групите „Доминанта“, „Робинзон“, „Щуротреска“, както и няколко балета.

На територията на града действат:

  • „Дом на Енергетика“
  • Читалище „Христо Ботев“

Музеи

Националният музей „Параход „Радецки““ осъществява популяризаторска и фондова дейност, свързани с живота и делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение, изучаване на културно-историческото наследство и др. Той е подчинен на Министерството на културата и се финансира от него.

Националният музей „Параход „Радецки““ е учреден с разпореждане N5 на Министерския съвет на Република България от 16 май 1962 г. Възстановяването му започва през май 1966 г. и преминава през няколко етапа. Корабът е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.

Корабът предлага леглова база за 40 души, първокласен салон с експозиция, удобен за провеждане на културни прояви, бизнес срещи, концерти и др.

Спорт

Плувен клуб „Атомик“ към АЕЦ Козлодуй

Местният футболен отбор Ботев Козлодуй играе в „В“ РФГ, където държи първо място.

Всяка година през юли в Козлодуй се провежда тенис турнир за наградите на АЕЦ Козлодуй.

Съществува и клуб по джудо – Олимпия.

Спортна дейност извършва и Таекуон-до клуб Оренда. Клубът съществува от 1995 г. като през тези 20 г. от съществуването му има много спечелени титли – държавни, европейски и световни.

От няколко години момчетата в града се изявяват и като футболисти с отбора на града ФК „Ботев“. А от тази година като футболистки се изявяват и момичета. Ботев Козлодуй

Редовни събития

  • 27 май – Христо Ботев и неговата чета са слезли на Козлодуйски бряг. Празникът се чества с тържествена заря.
  • 19 юни – Ден на енергетѝка
  • 29 юни – Ден на река Дунав – на този ден корабът „Радецки“ плава един час (безплатно)

Побратими градове

Личности

Родени в Козлодуй

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. ↑ а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. ↑ а б в г Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. ↑ цитат от книгата на доц. Румен Ковачев „Опис на Никополския санджак от 80-те години на на XV век в Български исторически архив“, Издателство Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, София, 1997, стр.121
  6. ↑ Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58 – 59. Съхранява се в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
  7. ↑ От Искър до Огоста
  8. ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 157, 160 – 161.
  9. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  10. ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г. (на български)
  11. ↑ webcache.googleusercontent.com
  12. ↑ www.karlovo.tv
  13. ↑ www.mfa.gov.ua
  14. ↑ www.mfa.gov.ua
  15. ↑ www.kozloduy.bg

Външни препратки

Населени места в община Козлодуй
Град
Козлодуй (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Козлодуй&oldid=9497708“.