Направо към съдържанието

Брусарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Брусарци
Железопътната гара
Железопътната гара
България
43.6625° с. ш. 23.0663° и. д.
Брусарци
Област Монтана
43.6625° с. ш. 23.0663° и. д.
Брусарци
Общи данни
Население995 души[1] (15 март 2024 г.)
47,7 души/km²
Землище20,84 km²
Надм. височина108 m
Пощ. код3680
Тел. код09783
МПС кодМ
ЕКАТТЕ06570
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   – кмет		Брусарци
Наташа Младенова
(ГЕРБ; 2011)
Брусарци в Общомедия

Бруса̀рци (от брус[2]) е град в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци.

География

Брусарското землище е разположено по терасите на река Нечинска бара в западната част на Дунавската хълмиста равнина, която е част от Долнодунавската низина, представляваща част от Мизийската плоча (платформа). Най-високата точка в брусарското землище е 203 м над морското равнище и се намира в местността Дуните, а най-ниската точка е 97,5 м над морското равнище и се намира в района на „Топливо“.[3]

Релефът на брусарското землище е хълмист. На изток от Брусарци се издига ридът Поломски венец. Според геоморфоложкото райониране брусарското землище попада в Ломския басейн на Западната подобласт, която е част от областта на Дунавската платформена хълмиста равнина.[4]

Брусарци попада в западната част на Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина, който влиза в състава на Умерено континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.[5]

Според ландшафтното райониране от 1978 г. брусарското землище попада в Ломско-Осъмската подпровинция на Южно Дунавско-Балканската провинция, която от своя страна влиза в състава на Предпланинската зонална област на Дунавската равнина.[6]

В инженерногеоложко отношение брусарското землище спада към Ломска област на Мизийския регион.[7]

Брусарското землище попада в сравнително най-слабата сеизмичната част на България.[8]

През Брусарци тече река Нечинска бара (дълга 30,4 км), която разделя града на две почти еднакви половини. Реката тече през каньоноподобна долина със съвременни алувиални утайки. Също така през брусарското землище тече река Киселевска бара.[9]

Ветровете, които духат в брусарското землище, се наричат: Горняк – от запад към изток, който разкарва облаците и чисти небето; Долняк – от изток към запад, който докарва облаци; Южен вятър, Лодос или Бял вятър – от юг към север, който докарва дъжд лятно време, а зимно, ако има сняг, топи го и докарва нов сняг; Северен вятър – от север към юг; Кошава – югоизточен вятър, който лятно време докарва дъжд и прохлада, а зиме – студ и сняг с виелици; Козица – североизточен вятър, който обикновено духа през зимата, донасяйки голям студ и мраз. Много рядко Козицата може да духа и през лятото. Според силата си, с която духат, ветровете се наричат: Полибник – много тих вятър, който подухва само вечер през пролетта и лятото и прохладява времето; Сприя – силен вятър, който причинява опустошения и Вихрушка – също силен вятър, който причинява големи опустошения.[10]

В екологично териториално отношение Брусарци спада към Северозападния Агротехпарк, който е формиран от административните области Видин, Враца и Монтана.[11]

Според „Почвено-географско райониране на България“ брусарското землище спада към Кулско-Брусарски почвено-географски район на Западната крайдунавска провинция.[12]

В Брусарското землище се срещат следните видове почви: Оподзолени черноземи; Тъмносиви горски; Сиви горски почви; Алувиално-ливадни; Пясъци и чакъли; Оврази и дерета със силно и напълно ерозирани почви.[13]

Брусарци попада в Агроекологичен комплекс 3 на Северозападният Агротехпарк, който обхваща северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Агроекологичен комплекс 3 попада в Северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Климатът е континентален, а средната годишна температура – 10,8 °C. Средната годишна сума на валежите е 615 мм.[14]

Според растително-географското райониране брусарското землище попада във Видински район, Дунавскоравнинен окръг, Илирийска (балканска) провинция, Европейска широколистна горска област.[15]

В Зоогеографско отношение брусарското землище спада към Европейско-Сибирската фаунистична област на страната, където са разпространени около 50 – 65% средно- и северноевропейски животински видове.[16]

История

Предполага се, че Брусарци възниква в началото на 15 век като българско селище. Най-ранният известен до момента Османотурски документ е от 1528 г., когато Гаговица е дервентджииско село с 54 домакинства, 5 неженени и 1 вдовица, като по размера на данъка от 3487 акчета това е голямо село.[17]

Предполага се, че името Гàговица се дължи на едноименната река – Гаговица (дн. Нечинска бара). Името Брусарцы, т.е. Брусарци се среща за първи път в доклад от 28.ІІІ./9.ІV.1867 г. на руския консул във Видин Михаил Александрович Байков (1826 –?) до директора на Азиатския департамент в Министерството на външните работи на Русия граф Николай Павлович Игнатиев (1832 – 1908 г.).[18]

Гаговчани многократно се преселват ту от лявата, ту от дясната страна на реката, поради често избухващите епидемии, най-вече чумни, и за да се спасят от чумата се преселват на новото място – на другия бряг на реката.[19]

Гаговчани вземат участие в избухналото на 27.V./8.VІ.1950 г. голямо селско Въстание в Северозападна България (1850), предизвикано от непосилния режим, създаден след аграрната реформа от 1834 г. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото е представено от кнез Петър и чорбаджи Младен.[20]

През 1860 г. цялото село Гаговица с изключение на 2 къщи се преселва в Русия, а на тяхно място са заселени татари от Русия. През 1860 г. или 1861 г. в района на днешните гробища са заселени 23 ханета (къщи) черкези, с 39 мъже и 42 лица от женски пол. През 1862 г. се завърнали от Русия 45 ханета с 215 гаговчани.[21]

През 1841 г. Гаговица наброява 70 къщи, 1846 г. – 76, 1863 г. 45 къщи/ с 215 жители, 1870 г. – 50/265, 1881 г. – 72 домакинства/ с 405 жители, 1888 г. – 74/450, 1893 г. – 78/491, 1900 г. – 95/605, 1905 г. – 105/690, 1910 г. – 136/977, 1920 г. – 171/1103, 1926 г. – 268/1456, 1937 г. – 1786 жители, 1946 г. – 2069, 1956 г. – 2158, 1965 г. – 2637, 2015 г. – 1162 (1208).[22]

Брусарци е освободено от Османско владичество на 23.ХІ./5.ХІІ.1877 г. от майора на румънска служба Михаил Расти, командир на бригада рошиори.[23]

Брусарчани вземат участие в Балканската война (1912/1913 г.), Междусъюзническата война (1913 г.), Първата световна война (1914 – 1918 г.), Септемврийското въстание (1923 г.) и в Участие на България във войната срещу Третия Райх (1944 – 1945 г.). С. (дн. гр.) Брусарци влизало в оперативния план на Пета революционна област за подготовка на ново въоръжено въстание през 1924 г., което не се състояло. В периода 5.ІV.1959 – 1.ХІІ.1961 г. в местността Манастира е построен паметник на Септемврийци.[24]

През първата половина на 1948 г. в несъществуващата от края на 1948 г. текстилна фабрика „Платно“ е проведена първата стачка в България, след 9.ІХ.1944 г., която продължила само една смяна.[25]

През 1966 г. в Държавния тракторно ремонтен завод № 4 е произведен трактор „ДТ-54А“ собствено производство, който се представя добре на пробните изпитания, но по неизвестни причини серийно производство не започва. През 1971 г. в Ремонтния завод за първи път в България е въведен почина на съветския майстор Степан Степанович Витченко за наставничаско движение, като впоследствие е заснет филм за завода. С Указ 1817/25.ІХ.1975 г. на Държавния съвет на НРБ Ремонтния завод е награден с „Орден на труда“ – златен по случай 25 години от основаването му и за високи производствени успехи. Завода е първото предприятие в окръга получило такъв орден.[26]

През 1968 г. Анастас Първанов – първи секретар на Окръжния комитет на БКП и Спас Илиев – председател на ИК на Окръжния народен съвет Михайловград внасят предложение до Президиума на народното събрание в чест на 25-годишния юбилей от 9.ІХ.1944 г. село Брусарци да бъде обявено за град, но предложението не е прието.[27] В чест на 40-годишния юбилей от 9.ІХ.1944 г. и като признание за постигнатите успехи село Брусарци е обявено за град с Указ № 2907/5.ІХ.1984 г.[28]

На 10.VІІ.2009 г. е открит пенсионерски клуб в сградата на читалище „Просвета“.

Загинали във войни и въстания

Георги Апостолов
Тодор Кънчев
Паметник на Тодор Петров Кънчев (Ненков, 1892 – 1923 г.)
Евгени Петров

Загинали в Балканската война (1912/1913 г.).[29]

  • Р-к Димитър Панов Иванов – 36-годишен, умра в болницата в Чорлу, Османска империя, на 23.Х./5.ХІ.1912 г.
  • Р-к Харалампи Божинов – 38-годишин, безследно изчезва към Димотика, Гърция, на 26.ХІІ.1912/8.І.1913 г.
  • Р-к Тодор Първанов – 30-годишен, загива в сраженията при с. Када Кьой, Османска империя, на 17/30.ІІІ.1913 г.
  • Р-к Петър Лазаров – умра от раните си в дома си на 19.ІV./2.V.1913 г.

Загинали в Междусъюзническата война (1913 г.).[30]

  • Р-к Никола Горанов Тодоров – 22-годишен, загива в сраженията между с. (дн. гр.) Кочани и връх Султан тепе, Кралство Сърбия, днешна Северна Македония, на 2/15.VІІ.1913 г.
  • Р-к Георги Ангелов Христов – 30-годишен, загива в сраженията при Руй планина, на 20.VІІ./2.VІІІ.1913 г.

Загинали в Първата световна война (1914 – 1918 г.).[31]

  • Р-к Антон Луканов – 35-годишен, безследно изчезва в сраженията при с. Пресека, Кралство Сърбия, на 1/14.Х.1915 г.
  • Р-к Тодор Георгиев – 26-годишен, загива в сраженията при с. Планиница, Кралство Сърбия, на 19.Х./1.ХІІ.1915 г.
  • Р-к Върбан Л. Николов – 35-годишен, загива в сраженията южно от с. Вощарани, Гърция, на 19.VІІІ.1916 г.
  • Р-к Иван Ценков – 26-годишен, загива в сраженията югоизточно от Добрич, Румъния (дн. в Република България), на 10.ІХ.1916 г.
  • Р-к Георги Тодоров Апостолов – 28-годишен, загива в сраженията североизточно от с. Кокарджа, Румъния, на 16.ІХ.1916 г.
  • Р-к Георги Недялков Ненчов – 29-годишен, загива в сраженията при с. Арленохар, Гърция, на 17.ІХ.1916 г.
  • Р-к Асен Иванов Йоцов – 28-годишен, загива в сраженията при с. Малко Клисе, Румъния, на 19.ІХ.1916 г.
  • Р-к Иван Китов Трифонов (Шарков) – 32-годишен, загива в сраженията при с. Превели, Румъния, на 19.ІХ.1916 г.
  • Р-к Петър Живков – 27-годишен, загива в сраженията при с. Кокарджа, Румъния, на 19.ІХ.1916 г.
  • Р-к Симеон Кръстев – 31-годишен, загива в сраженията при с. Кокарджа, на 19.ІХ.1916 г.
  • Р-к Стефан Горанов Пунчов, загива в сраженията при Плоещ, Румъния, на 7.ІІІ.1917 г.
  • Р-к Георги Цветков Димитров – 26-годишен, умра в болницата в Ниш, Кралство Сърбия, на 8.ІІІ.1917 г.
  • Младши подофицер Иван Луканов – 25-годишен, загива в сраженията при кота 1248 северно от Битоля, Кралство Сърбия (дн. Северна Македония), на 16.ІІІ.1917 г.
  • Р-к Александър Петров Тодоров – 27-годишен, изчезва в сраженията южно от Букурещ, Румъния, на 10.VІІ.1917 г.
  • Ефрейтор Стефан Йосков Петков – 23-годишен, загива на 4.ІV.1917 г.
  • Р-к Георги Иванов Димитров – 30-годишен, умра в І-ва местна военна болница в Скопие, Царство България (дн. Северна Македония), на 4.ІІІ.1918 г.
  • Р-к Първан Николов Първанов – 21-годишен, загива в сраженията при Скопие на 19.VІ.1918 г.
  • Р-к Тодор Матов – 30-годишен, загива в сраженията при гр. Дойран, Македония (дн. Северна Македония), на 25.VІ.1918 г.
  • Петър Вълчев (1896 – 1918 г.), загива на 12.ІХ.1918 г.
  • Георги Иванов Чифутски (1890 – 1818 г.), загива през 1918 г.
  • Р-к Григор Николов Първанов – 22-годишен, загива в сраженията при гр. Чорлу, Османска империя, на 8.ІІІ.1919 г.
  • Р-к Марин Петров Ненков – 32-годишен, загива в сраженията при с. Енидже, Добричко (дн. Добричка област), на 16.ІХ.1919 г.

Загинали в Септемврийското въстание 1923 г.

  • Тодор Петров Кънчев (Ненков, 1892 – 1923 г.) – убит на 27.ІХ.1923 г.[32] Неизвестно кога в местността Манастира е построен паметник с вградена мраморна плоча с надпис: „ТОДОР ПЕТРОВ НЕНКОВ 1892 – 27.ІХ.1923 убит в септемврийското въстание за свободата на своя народ“.

Загинали в Отечествената война (1944 – 1945 г.).

  • Ефр. Евгени Петров Иванов Кънчев (1922 – 1945 г.), безследно изчезва в боя срещу германците при с. Шомот-чичо, Унгария, на 31.ІІІ.1945 г. Посмъртно е награден с медал „Отечествена война 1944 – 1945 г.“.[33]

Политика

  • 2007 – Юлия Каменова (Коалиция „Единство“ – НДСВ, ГЕРБ) печели на втори тур с 50,50% срещу Деми Димитров (БСП).
  • 2003 – Юлия Каменова (НДСВ) печели на втори тур с 54% срещу Деми Димитров (БСП).
  • 1999 – Георги Георгиев (ОДС) печели на втори тур с 55% срещу Деми Димитров (БСП и местна коалиция).
  • 1995 – Деми Димитров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 56% срещу Асен Арсенов (Народен съюз).

Икономика

По времето на социализма Брусарци има промишлено-аграрна структура – керамичен завод, ремонтен завод, промкомбинат, но след 1989 г. постепенно се деиндустриализира.

В Брусарци се намирала първата в България фабрика за производство на биодизел и съпътстващите го продукти фармацевтичен глицерин и торове (калиев фосфат и калиев сулфат). Неизвестно кога фабриката преустановява производството си.

Възлова железопътна гара на линията Мездра-Видин, от която започва отклонението Брусарци-Лом; има шосейни връзки с Лом, Видин, Белоградчик, Монтана, Враца и София, като отстои на 24,4 км от Лом, 54 км от Видин, 44 км от Белоградчик, 37 км от Монтана, 74 км от Враца и 145 км от София.

Обществени институции

  • Основно училище. През 1880 г. завършва строежа на първата училищна паянтова сграда с две класни стаи. През месец декември 1927 г. учебните занятия започват в новата училищна сграда. В средата на 30-те години на ХХ в. са пристроени още две учебни стаи към съществуващата училищна сграда. В периода 1946 – 1953 г. е издигнат втори етаж на училището, а в периода 1970 – 1972 г. е построена пристройка към училището с 8 класни стаи, физкултурен салон, кухня и столова. През 1938 г. училището е именувано Средищно основно народно училище „Княз Симеон Търновски“, а на 16.VІ.1946 г. – „Христо Ботев“. Не е известно кога училището става Народно основно училище, от началото на учебната 1981/1982 г. – Единно средно политехническо училище, през 1995 г. – Средно общообразователно училище, а през 2016 г. – Средно училище. На 21.VІ.1980 г. е чествана 100-годишнината на училището като във фоайето до главния училищен вход зад паметна плоча е поставен заветът на учениците и учителите по случай 100-годишния юбилей и снимка с част от учителския колектив. Заветът трябва да се отвори на 21.VІ.2030 г. в чест на 150-годишнината на училището. На 100-годишния юбилей секретаря на ИК на ОНС Михайловград Лалка Методиева връчва на училището орден „Кирил и Методий“ І степен.[34]
  • Зимно практическо училище е открито в Брусарци през 1959 г., което през 1962 г. прераства в Професионално техническо училище по ремонт на селскостопански инвентар с 2-годишен срок на обучение. Училището е закрито след края на учебната 1973/1974 г.[35]
  • Детска градина и детска ясла. През 1963 г. в Брусарци е организирана временна целодневна детска градина за по 6 месеца, която от учебната 1968/1969 г. става постоянна. На 12.ІХ.1969 г. децата влизат в новопостроената детска градина, а официалното откриване става на 4.ХІ.1969 г. С откриването на детската градина към нея била разкрита и целодневна детска ясла (ЦДЯ) с 25 легла. На 10-годишния юбилей празнуван на 14.ХІІ.1973 г. ЦДГ е именувана „Митко Палаузов“. На 1.ІХ.1989 г. ЦДГ и ЦДЯ са обединени в Обединено детско заведение (ОДЗ), като ЦДГ с. Киселево става филиал. На 18.ХІ.1999 г. ОДЗ „Митко Палаузов“ е преименувано на ОДЗ „Синчец“, които е обявено на 30-годишния юбилей от посторяването на новата сграда на 17.ХІІ.1999 г. От 1.VІ.2009 г. ОДЗ „Синчец“ е преобразувано в ОДС „Синчец“ с филиали с. Смирненски и с. Дондуково. През месец октомври 2013 г. е закрита ЦДГ в с. Смирненски.[36] На 17.V.2019 г. е честван 50-годишния юбилей от построяването на новата сграда.
  • Читалище в Брусарци е образувано през 1891 г. с име „ЗОРА“, което на 7.ІІІ.1945 г. е преименувано на „ПРОСВЕТА“, а на 5.V.2010 г. – „ПРОСВЕТА–1891“. През 1955 г. читалище „Просвета“ съвместно с БКП, МНСДТ, ОФ и ДСНМ започват издаване на вестник „Нов живот“. В периода 1968 – 1978 г. е построена днешната читалищна сграда.[37]
  • Здравна служба
  • Стадион „Христо Ботев“, който е построен в периода 1964 – 1966 г. с капацитет 10 000 места, от които 4000 седящи.[38]

Забележителности

Църква „Св. преподобна Параскева“, 2010 г.
  • Брусарски манастир „Свети архангел Михаил“ се намира на височините край Брусарци и е от епохата на Втората българска държава (1187 – 1396 г.). Разрушен от турците по време на Чипровското въстание (1688 г.), но впоследствие възстановен. Скоро след 1720 г. манастира е разрушен за втори път и напълно възобновен в периода 1840 – 1852 г. В манастира е открито килийно училище. На 5.VІІІ.1934 г. са положени основите на днешния храм, който е осветен на 27.ХІ.1939 г.[39]
  • Църква „Св. преподобна Параскева“. В с. Гаговица (дн. гр. Брусарци) съществувала черква-узем. В периода 1910 – 1917 г. е построена днешната черквата „Св. преподобна Параскева“. [40]

Редовни събития

Центърът и централният площад на град Брусарци, 2013 г.
  • Събор (панаир) – третата седмица на август (събота и неделя), на централния площад.
  • Пазар за животни и други стоки – всяка неделя.

Личности

  • Проф. Борис Попов – лекар в правителствена болница – главен хирург във ІІ-ро хирургично отделение.[41]
  • Цветан Николов Максимов – депутат в народното събрание.[42]
  • Доц. Александър Попов (1907 – 1959 г.) – адвокат, секретар, а по-късно председател на Българо-съветското дружество в гр. Лом (1946 – 1950 г.), от 1950 г. е преподавател, а в периода 1957 – 1962 г. зам.-ректор на висшия икономически институт „Карл Маркс“. Член на Научния съвет на Философския институт на БАН и редакцията на сп. „Философска мисъл“.[43]
  • Проф. Иван Харалампиев – историк.[44]
  • Николай Димитров Здравков (1923 – 1990 г.) – занимава се с музика от 1948 г., пее в хор „Кавал“, постъпва хорист, а по-късно солист в Ансамбъла за песни и танци при МВР. В периода 1948 – 1953 г. учи частно пеене при Илия Йосифов. От 1953 г. е артист в Русенската опе-ра, където дебютира на 2 май в ролята на Каварадоси от операта „Тоска“. През сезона 1955 – 1956 г. Здравков специализира актьорско майсторство в Болшой театър – Москва и гостува в оперните театри в Ленинград, Тбилиси, Донецк, Казан и др. Носител е: на първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на втора награда от Парижкия международен музикален конкурс (1954 г.), на първа награда от международния музикален конкурс във Вервие (Белгия – 1957 г.), през 1959 г. е удостоен с Димитровска награда – ІІІ степен за ролята на херцога от „Риголето“, Надир от „Ловци на бисери“ и Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, през 1960 г. е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий – І степен, през 1966 г. е удостоен с почетно звание „Заслужил артист“, през 1974 г. е удостоен с почетно звание „Народен артист“.[45]
  • Петър Георгиев Панайотов (1928 – 2013 г.) – републикански първенец по хвърляне на копие за юноши младша възраст през 1946 г. Неизвестно кога, но към 29.ІV.1987 г. е носител на орден „За особени заслуги“ – сребърен и на награден знак „Отличник на Физкултурната работа“.[46]
  • Проф. Петър Луканов Вълчев (р. 1931 г.) – балетмайстор и ръководител на балета на Националния театър за опера и балет – София.[47]
  • Доц. д-р Методи Якимов Костадинов (р. 1936 г.) – педагог. Преподавател в институт за повишаване квалификацията на учителите „Д-р Петър Берон“, Варна (1975 – 2002/2003 г.), ръководител катедра „Физическо възпитание и спорт“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ (2003/2004 – 2012 г.), гост-преподавател по физическо възпитание и спорт във Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (2012 – 2019 г.). Майстор на спорта на прескок кон, майстор на спорта на висилка и майстор на спорта на халка в републиканското първенство на общо студентските игри през 1962 г. Носител на ордена Св. св. Кирил и Методий – ІІІ степен (1971 г.). Носител на почетен знак с лента на кмета на община Варна от 15.VІІІ.2006 г. Съавтор на 20 книги (методически ръководства, научно-популярни и др.).[48]
  • Милчо Иванов Бобанов – съветник на Тодор Живков.[49]
  • Илия Борисов – редактор на вестник „Работническо дело“.[50]
  • Кирил Ценов – завършил българска филология, журналист и главен редактор на вестник.[51]
  • Ангел Петков – първи заместник генерален директор на БДЖ.[52]
  • Доц. Стефан Борисов Стефанов (р. 1948 г.)[53]
  • Петър Виденов е третият от 10-те най-добри лекоатлети мъже за 1959 г. в Михайловградски окръг на 800 м гладко бягане с време 2 минути и 25 секунди.[54]
  • Миланка Каменова е седмата от 9-те най-добри лекоатлети за 1964 г. в Михайловградски окръг заела І и ІІ място на републиканския крос на 800 м за девойки старша възраст, ІІ място на ІІ-та републиканска спартакиада девойки старша възраст на 800 м, окръжен рекорд на 800 м с постижение 2 минути 26 секунди и 8 стотни. Постижения през годината: дълъг скок – 5,05 м (ІІ-ри разряд), висок скок – 139 см (ІІ-ри разряд), копие – 36 м (ІІ-ри разряд), тласкане на гюлле – 10,23 м (ІІ-ри разряд).[55]
  • Радослава Горанова Горанова (р. 1964 г.) – републикански първенец по стрелба с малокалибрена пушка от три положения (легнал, коляно и прав) за девойки старша възраст в гр. Велико Търново и бронзов медал в същата възрастова група на републиканско първенство с малокалибрен пистолет в гр. Гоце Делчев през 1986 г. Отличена на 10.ІV.1983 г. като първата и единствена жена-треньор по военно-приложни спортове в Михайловградски окръг до 1987 г., когато напуска окръга.[56]
  • Серьожа Вълков (р. 1967 г.) – български запасен офицер, член и заслужил краевед на Съюза на краеведите в България, инициатор за учредяване на музейна сбирка в гр. Брусарци през 2000 г., гласувана от Общинския съвет, но досега е само на книга, общественик, фотограф, видеооператор и изобретател-любител.[57]

Книги и публикации за историята на град Брусарци:

  • Петрова. Б. Сила която набира височина. 1974 г.
  • Вълкова. В., Иванов. Б., Василева. Р., Завод край село. Хората от първите редици. 1 март 1950 – 1980 г.
  • Вълков. С. Въстанието от 1850 г. и село Гаговица (дн. гр. Брусарци). // Военноисторически сборник. № 3. София, 2007 г., с. 18 – 26.
  • Вълков. С. Освобождението на село Брусарци от Османско иго през 1877 – 1878 година. // Годишник на военна академия „Георги Стойков Раковски“. Център „Военноисторически изследвания“. София, 2007 г., с. 55 – 59.
  • Вълков. С. История на град Брусарци. Том първи. Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Брусарци, 2011 г., с. 548, в PDF формат на електронен носител – CD.
  • Вълков. С. Фрагменти от „История на град Брусарци“. // Вестник „Слово плюс“. Г. ХVІІ, бр. 19/31.V.–6.VІ.5.2012 г., с. 5. Част І.
  • Вълков. С. Фрагменти от „История на град Брусарци“. // Вестник „Слово плюс“. Г. ХVІІ, бр. 20/7.VІ.–13.VІ.2012 г., с. 5. Част ІІ.
  • Вълков. С. История на град Брусарци. Том първи. Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. Велико Търново, 2014 г., с 552. ISBN 978-954-400-984-7.
  • Вълков. С. История на град Брусарци. Том втори. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Брусарци, 2014 г., с. 740, в PDF формат на електронен носител – CD.
  • Вълков. С. История на град Брусарци. Том втори. От 1878 г. до 9 септември 1944 г. Велико Търново, 2016 г., с. 740. ISBN 978-619-00-0471-4.
  • Вълков, С. Моята автобиография. Част първа. До 2018 г. включително. Видин, 2019 г., с. 392. ISBN 978-954-25-0340-8.
  • Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  • Вълков. С. История на град Брусарци. Том четвърти. От 10 ноември 1989 г. до ... – ръкопис.
  • Вълков, С. Моята автобиография. Част втора. От 2019 г. до ... – ръкопис.
  • Седемнадесет участия на Серьожа Вълков с доклади на съответните самостоятелни краеведски четения на Дружеството на краеведите в град Монтана, които предстоят да бъдат отпечатани в следващите томове на „ХРОНИКИ ОТ СЕВЕРОЗАПАДА“ (в архива на автора и в председателя на Дружеството на краеведите в гр. Монтана):
  • „Железопътната гара на град Брусарци“ в тринайсетите четения на 18.V.2006 г.
  • „Брусарци и подготовката на ново въоръжено въстание през 1924 г.“ в четиринайсетите четения на 26.Х.2006 г.
  • „Политическите партии в село (дн. град) Брусарци от Освобождението 1877 – 1878 г. до 9 септември 1944 г.“ в двадесет и третите четения на 17.V.2011 г.
  • „Изселване на жителите на село Гаговица (дн. град Брусарци) в Русия“ в двадесет и четвъртите четения на 31.Х.2011 г.
  • „Участие на Брусарци в Балканската война“ в двадесет и петите четения на 21.V.2012 г.
  • „Читалищното дело в село (дн. град) Брусарци до 9 септември 1944 г.“ в двадесет и шестите четения на 1.ХІ.2012 г.
  • „Детските игри в село (дн. град) Брусарци от 1878 г. до 9. ІХ. 1944 г.“ в двадесет и седмите четения на 21.V.2013 г.
  • „Участието на Брусарци в Междусъюзническата война“ в двадесет и осмите четения на 30.Х.2013 г.
  • „Храмът „Света Преподобна Параскева“ в гр. Брусарци“ в двадесет и деветите четения на 21.V.2014 г.
  • „Военната служба на брусарчани от Освобождението до 9 септември 1944 г.“ в тридесетите четения на 30.Х.2014 г.
  • „Брусарският манастир „Св. архангел Михаил“ в тридесет и първите четения на 20.V.2015 г.
  • „Участието на Брусарци в Първата световна война“ в тридесет и вторите четения на 26.Х.2015 г.
  • „Свещениците в Брусарци от 1846 г. до 1944 г.“ в тридесет и третите четения на 18.V.2016 г.
  • „Председателите на Общинския народен съвет Брусарци (09.09.1944 – 10.101989 г.)“ в тридесет и четвъртите четения на 26.Х.2016 г.
  • „Административно управление на община Брусарци“ в тридесет и петите четения на 18.V.2017 г.
  • „Образователно дело в община Брусарци (1944 – 1989 г.) – строителни дейности“ в тридесет и шестите четения на 26.Х.2017 г.
  • „Игри в детската градина в гр. Брусарци през 70-те години на ХХ век.“ в тридесет и осмите четения на 29.Х.2018 г.
  • „Читалищно дело в Брусарци (1944 – 1989)“ в тридесет и деветите четения на 20.V.2019 г.

Кухня

Кисело зеле със свинско месо, сухи чушки пълнени със зрял боб, баница с тиква (тиквеник), баница с ябълки, пръжки.

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 82.
  3. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, Брусарското землище от древността до Руско-турската освободителна война 1877/1878 г., Велико Търново, 2014, с. 19, 31. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с...).
  4. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.
  5. ↑ Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 8 – 9; Почвено-географско райониране на България, София, 1974, с. 11.
  6. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.
  7. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 32.
  8. ↑ Рижикова, Сн. Земетресението – бедствие и източник на познание, София, 1981, с. 126).
  9. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 39 – 40.
  10. ↑ Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 7 – 8.
  11. ↑ Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 7.
  12. ↑ Почвено-географско райониране на България, София, 1974, с. 11, 15.
  13. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 41.
  14. ↑ Бъчварова, С., Георгиев, Б., Теохаров, М., Самалиева, А., Кръстева, В. Научни трудове на Националния център за аграрни науки, Т. 2, София, 2005, с. 40 – 41.
  15. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 42.
  16. ↑ Динев, Л., Иванов, К. България. Кратка география. (ІІІ преработено и допълнено издание), София, 1980, с. 60.
  17. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 107 – 109.
  18. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 88, 91.
  19. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 118 – 119.
  20. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 235 – 243; Вълков. С. Въстанието от 1850 г. и село Гаговица (дн. гр. Брусарци). // Военноисторически сборник. № 3. София, 2007 г., с. 18 – 26.
  21. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 270 – 271, 274 – 278, 290 – 292.
  22. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 151 – 155, 182 – 192, 211, 290 – 292; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, От 1878 г. до 9 септември 1944 г., Велико Търново, 2016, с. 518. (По-нататък: Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с…); Държавен архив – Монтана, ф. 787, оп. 3, а. е. 308, л. 55.
  23. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 258 – 259; Вълков. С. Освобождението на село Брусарци от Османско иго през 1877 – 1878 година. // Годишник на военна академия „Георги Стойков Раковски“. Център „Военноисторически изследвания“. София, 2007 г., с. 55 – 59.
  24. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 48 – 55, 67 – 76, 139 – 205, 213 – 221; Централен военен архив – Велико Търново, ф. 39, оп. ІІІ, дело 109, л. 26. Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 2. София 1977, с. 31; Тодоров, Т., Евтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 1. София 1976, с. 111; Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 2, а. е. 9, л. 97.
  25. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 117 Б, оп. 1, а. е. 4, л. 264.
  26. ↑ Архив на института за фолклор при Българска академия на науките, София, № 223, л. 2; Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 2, а. е. 10, л. 92; ф. 131 Б, оп. 1, а. е. 18, л. 44 гр. – 45; а. е. 22, л. 39.; ф. 116, оп. 7, а. е. 8.
  27. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 787, оп. 3, а. е. 308, л. 3, 11 – 14.
  28. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 8, л. 168; а. е. 15, л. 142; Държавен вестник, бр. 71/7.ІХ.1984 г.
  29. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 49 – 50.
  30. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 51 – 53.
  31. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 67 – 71.
  32. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 194 – 196.
  33. ↑ Централен военен архив – Велико Търново, ф. 39, оп. ІІІ, дело 109, л. 26. Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 2. София 1977, с. 31; Тодоров, Т., Евтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1945. Т. 1. София 1976, с. 111.
  34. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 599, 602; Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 1, а. е. 4, л. 53 гр.; оп. 2, а. е. 1, с. 25 гр., 37, 38 гр., 59, 75; оп. 3, а. е. 4, л. 91 гр.; ф. 488, оп. 1, а. е. 803, л. 58 гр.; а. е. 832, л. 153; Летописна книга на основно училище „Христо Ботев“ започната на 15.VІІ.1972 г. Съхранявана в архива на училището, л. 2, 8 – 9.
  35. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 787, оп. 2, а. е. 1, л. 162; ф. 648, оп. 2, а. е. 1, л. 32; ф. 581, оп. 3, а. е. 12, л. 15.
  36. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 581, п. 2, а. е. 10, л. 33 – 34; оп. 3, а. е. 1, л. 61 гр.; а. е. 7, л. 12; а. е. 11, л. 16; а. е. 12, л. 13; а. е. 19, л. 75; оп. 6, а. е. 10, л. 70, 72 – 73; а. е. 18, л. 108 – 109; а. е. 21, л. 127; Летописна книга на ЦДГ започната на 25.ІХ.1963 г. и съхранявана в архива на ОДЗ „Синчец“; Решение на общинския съвет № 6/18.ХІ.1999 г.; Решение на общинския съвет № 126/26.ІІ.2009 г.
  37. ↑ Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 659; ДА Монтана, ф. 950, оп. 1, а. е. 1, л. 109; ф. 581, оп. 2, а. е. 3, л. 84; оп. 4, а. е. 7, л. 28 гр.; ф. 149, оп. 1, а. е. 35, л. 59 – 60 гр.
  38. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  39. ↑ Деведжиев, М. Кратка история на селищното развитие по българските земи, София, 1979, с. 168; Маринов, Д. История на града Лом и Ломска околия. Географическо, историческо, стопанско и черковно-просветно описание с преглед на новите политически-социални движения в тоя край. (Ръкопис). Градски исторически музей град Лом, 1908, с. 150; Държавен архив – Монтана, ф. 149 К, оп. 1, а. е. 166,, л. 10 – 10 гр.
  40. ↑ Архив на етнографския институт и музей град София, № 204; Етнографско проучване на селищата от Ломска околия, направено от учители през 1927, с. 3 – 4; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 504 – 506, 516; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 591.
  41. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40 – 42, 44; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., ръкопис.
  42. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  43. ↑ Централен държавен архив – София, ф. 122, оп. 1, а. е. 900, л. 68; а. е. 901, л. 24, 115; 902, л. 29; Държавен архив – Монтана, ф. 105, оп. 1, а. е. 3, л. 7; Вековна дружба. Сборник от документи и материали за движе-нието за българо-руска и българо-съветска дружба в Михайловградски окръг. София, 1981, с. 142 – 143, 148, 151 – 153, 157, 159; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  44. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40 – 42, 44; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  45. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 71, л. 113; ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 44; Дейци на изкуството родени в Михайловградски окръг. Библиография. Михайловград, 1970, с. 86; Виж също: Гинева, С. Наши успехи в чужбина. // Българска музика. Г. ХVІІІ, бр. 1. София, 1967, с. 62 – 69; Енциклопедия България в седем тома. Т. 2, с. 336, 709; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис; www.libruse.bg.
  46. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 3, а. е. 51, л. 13; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  47. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 71, л. 113; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис; www.operasofia.bg.
  48. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  49. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 3, а. е. 7, л. 13; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  50. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40 – 42; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  51. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  52. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40 – 42; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  53. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40 – 42; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  54. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 28, л. 6.
  55. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 27, л. 46.
  56. ↑ Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.
  57. ↑ Държавен архив – Монтана, ф. 1600, оп. 1, а. е. 1, л. 1; Вълков, С. Моята автобиография. Част първа. До 2018 г. включително. Видин, 2019 г., с. 5 – 8, 249 – 251, 273 – 275, 311 – 314, 321 – 326, 329 – 335, 337, 353 – 357, 359 – 360, 361 – 364; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 545; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 545; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 735; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 732.

Външни препратки

Населени места в община Брусарци
Град
Брусарци (общински център)
Села
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Брусарци&oldid=9531721“.